Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №3433 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 02.08.2018 год., постановено по гр.дело №49781/2017 год. по описа на
СРС, ГО, 159 с-в, е признато за установено по предявения иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС по отношение на с.о.че Районна
П.К.„М.“ е собственик на недвижим имот, представляващ прилежащ терен към сграда
с идентификатор 68134.4085.389.1, с адрес: гр.София, бул.“*****, а именно: част
от поземлен имот с идентификатор 68134.4085.389, с площ от 396 кв.м. по контура
на точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 1 на скицата на л. 55 от делото /която е
приподписана от съда/, представляваща неразделна част от решението, при съседи:
на север – ПИ с идентификатор 68134.4085.422 – бул.“Цариградско шосе“, на юг –
имот с идентификатор 68134.4085.50, на изток – ПИ с идентификатор 68134.4085.428
– ул.“П.Красов“ и на запад – останалата незаета част от прилежащия терен от
имот с идентификатор 68134.4085.389,
като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 1 372 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт
не е съобразен с действащия устройствен план на района, както и с факта, че
процесният терен представлявал публична общинска собственост, предвиден за
изграждане на улица – локално платно към бул.“Цариградско шосе“. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
Ответникът
по жалбата Районна П.К.„М.“ счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че възражението на ответника, че процесният терен бил
отреден за улица не било доказано. Установено било от заключението по
съдебно-техническата експертиза, че действащият устройствен план за имота бил
от 1994 год. Този план не бил променян до момента и не съдържал твърдените
предвиждания и статут на терена, като в съседство и с разрешение на ответника
били изградени частни търговски обекти. С влязло в сила съдебно решение през
1996 год. ищецът бил признат за собственик на основание чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС
на изградената върху процесния терен търговска постройка – магазин. Прилежащият
терен бил с акцесорен характер, съществувал заедно с правото на собственост
върху постройката и следвал неговата съдба. Законът не уреждал самостоятелно
правото върху незастроения терен. Площта и разположението на прилежащия терен
били установени от събраните по делото доказателства. Претендира и присъждането
на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане положителен установителен иск
за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС.
По
отношение на фактическата обстановка:
С решение №471 от 15.05.2007 год., постановено по гр.дело
№429/2006 год. по описа на ВКС, ІІ г.о., ГК, е било признато за установено по
отношение на с.о.че Районна П.К.„М.“ е собственик на следния недвижим имот:
едноетажна постройка – магазин за авточасти, със застроена площ от 65 кв.м.,
състояща се от търговско помещение и санитарен възел, находяща се в гр.София,
бул.“*****, разположена в имот пл.№51 от кадастрален лист 672 по кадастралния
план на гр.София, при съседи: улица, улица и имот пл.№50 по същия кадастрален
лист.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че процесната
постройка се намира извън обхвата на регулационния план за м.М., одобрен със
Заповед №РД-50-09-224 от 25.05.1998 год. – същата се намира на около 3 км. От
границите на плана в източна посока. Тази постройка била с идентификатор 68134.4085.389.1,
като същата попадала в действащия регулационен план за м.Горубляне, одобрен със
Заповед №РД-09-40-481 от 23.04.1994 год. Вещото лице е предложило два варианта
за определяне на прилежащ терен към
постройката, именно: вариант 1 – с площ от 396 кв.м. по контура на точки 1, 2,
3, 4, 5, 6, 1, като лицето по ул.“*****м. – по т. 3, 4, линията по т. 6, 5, 4 е
по границата на съществуващата на място ограда на имот с идентификатор 68134.4085.50,
линията по т. 1 – 6 е на 3 м. от съществуващата сграда, а линията по т. 1, 2, 3
е успоредна на регулационната линия на бул.“Цариградско шосе, успоредна е на
границата на имот с идентификатор 68134.4085.389 и е на 3 м. от северния ъгъл
на сградата и вариант 2 – с площ от 361 кв.м. по контура
на т. 2, 3, 4, 5, 2, ако се запази съществуващата на място ограда на имот –
градински център и съществуващата в него сграда, които не са нанесени в
кадастралния план, регулационния план и кадастралната карта, която граници е по
т. 2 – 5.
По отношение на правните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като
на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната
жалба е необходимо да се добави и
следното:
Ищецът основава правата си върху
процесния терен на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС.
От своя страна ответникът противопоставя
възраженията, че процесният терен представлява публична общинска собственост, като
същият е предвиден за изграждане на улица – локално платно към бул.“Цариградско
шосе“.
С въвеждането на разграничение на
правото на собственост чрез процесите на реституция и приватизация на обекти,
принадлежали на държавата, по законодателен път е променена принадлежността на
правото на собственост спрямо различни субекти – участници в гражданския
оборот, които до този момент не са били негови титуляри. Нормата на § 7 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация /изм.ДВ, бр.49 от
1995 год./ очертава кръга от държавните имоти, които, считано от влизането в
сила на посочения нормативен акт
преминават в собственост на общината, между които са и тези
предназначени за търговско обслужване – т. 6. С чл. 2, ал. 3 ЗОС /която е в
сила от 01.07.1996 год. и е отменена –
ДВ, бр. 101 от 16.11.2004 год., но е последвана от § 26 ПЗР ЗИД ДК – ДВ,
бр. 41/2007 год./ законодателят изрично изключва от обема на общинската
собственост сградите и постройките, строени от кооперативните организации и на
сдруженията с идеална цел с техни средства до 13.07.1991 год. включително,
както и прилежащия терен. Датата 13.07.1991 год. се свързва с приемането на
Конституцията на РБългария, в която за първи път след 09.09.1944 год. се прави
разграничение между държавна, общинска собственост и собственост на други
юридически лица. Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС е проявление и на
идеята за възстановяване на кооперативната собственост. Същата не съдържа условие относно статута на
сградите и постройките, поради което независимо от това дали за изграждането им
има учредено право на строеж или не, дали те са законни или не са, те се считат
за собственост на кооперациите и сдруженията с идеална цел, ако са изградени от
тях, ведно с прилежащия терен.
Правното положение, което се създава
по силата на чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС не е аналогично на положението при
ограниченото вещно право на строеж, при което правото на собственост върху терена
принадлежи на лице, различно от собственика на сградата, независимо, че
последният може да се ползва от него съобразно правилото на чл. 64 ЗС. С
разпоредбата на чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС сградите и прилежащият терен се
разглеждат като един обект на правото на собственост, в който теренът има
акцесорен характер и следва собствеността на сградата. Следователно изключена е
правната възможност при наличието на предвидените в посочената норма
предпоставки, прилежащият терен, необходим за обслужване на сградата –
кооперативна собственост, да запази статута си на държавна или общинска
собственост – в този смисъл Решение № 925 от 1.03.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1734/2008 г., I г. о., ГК
/постановено по реда на ГПК /отм.// и Решение № 180 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 315/2017 г., I г. о., ГК.
В контекста на изложеното и доколкото
със влязло в сила съдебно решение, постановено между същите страни, Районна П.К.„М.“
е била призната за собственик на основание чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС на едноетажна
постройка – магазин за авточасти, със застроена площ от 65 кв.м., състояща се
от търговско помещение и санитарен възел, находяща се в гр.София, бул.“*****,
разположена в имот пл.№51 от кадастрален лист 672 по кадастралния план на
гр.София, при съседи: улица, улица и имот пл.№50 по същия кадастрален лист и
въпросът относно правата върху тази постройка е разрешен със сила на пресъдено
нещо /чл. 298 и 299 ГПК/, то въззивният съд приема, че в полза на ищеца е
възникнало и право на собственост върху прилежащия терен към постройката на
посоченото основание – нормата на чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС е породила свото
действие автоматично /ex lege/ и за прилежащия терен.
Площта на прилежащия терен и
отграничаването му от останалата част от поземления имот е определена при
спазване изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 год. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /чл.
21 и приложение № 1 към цитираната норма; виж и § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС/, въз
основа на вариант 1 от заключението по съдебно-техническата експертиза,
възприет от СРС – 396 кв.м. по контура
на точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 1 на скицата на л. 55 от първоинстанционното дело –
минималната предвидена площ за функциониране на процесната сграда /предвид
нейната височина, дължина, предназначение – магазин/ представлява ивица от
терена около всички външни ограждащи стени, чиято външна линия отстои на
разстояние най-малко 3 метра от външните ограждащи стени.
В този смисъл релевираната претенция
са собственост се явява основателна и законосъобразно е била уважена от
първоинстанционния съд.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде
осъден да заплати на ищеца действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 000 лв.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от
02.08.2018 год., постановено по гр.дело №49781/2017 год. по описа на СРС, ГО,
159 с-в.
ОСЪЖДА С.О.с адрес: гр.София,
ул.“*******, да заплати на РАЙОННА П.К.„М.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 1 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/