Р Е Ш Е Н И Е
№ 432/9.7.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Живко Пенев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 560 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано
по искова молба, подадена от В.Н.Б. с ЕГН ********** *** за адв. Б. против Дирекция
за национален строителен контрол гр. София с искане ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от общо 1 200 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, във връзка с отменено НП № ПЗ-21-15 от 25.05.2018 г. на
Началника на РО „НСК“ гр. Пазарджик, предмет на разглеждане по НАХ дело № 958/2018
г. на Районен съд гр. Пазарджик, ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД, считано
от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че ищецът е претърпял имуществени такива, във връзка с отменен
като незаконосъобразен административен акт, а именно наказателно постановление,
издадено от Началника на РО „НСК“ гр. Пазарджик. Моли да бъде уважен искът,
като бъде осъден ответникът да заплати сумата от общо 1 200 лв. имуществени
вреди за всички инстанции със съответните лихви.
В съдебно
заседание, ищецът редовно призован, се представлява от адв. Б., който по
изложени съображения моли съда да уважи иска изцяло и да присъди направените по
делото разноски.
Ответникът – ДНСК
гр. София се представлява от юриск. М., която моли съда да отхвърли предявената
искова претенция, алтернативно при уважаването й да бъде съобразен принципа за
справедливост и съразмерност. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е
основателен по отношение на претендираните имуществени вреди, поради което ще
следва да бъде уважен изцяло.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Административният
акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за
ищеца е НП № ПЗ-21-15 от 25.05.2018 г. на Началника на РО „НСК“ гр. Пазарджик,
с което на В.Н.Б. на основание чл. 233 от ЗУТ във връзка с чл. 161, ал. 1 и чл.
157, ал. 7 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 100 лева. Ищецът е обжалвал
посоченото наказателно постановление, за което било образувано н.а.х.д. № 958/2018г.
по описа на Районен съд – Пазарджик /заплатен адвокатски хонорар в размер на
400 лева/. С Решение № 439/25.09.2018 г., PC – Пазарджик е отменил като
незаконосъобразно наказателното постановление. Решението е обжалвано пред
Административен съд гр. Пазарджик и е образувано КАНД № 1106/2018 г. /заплатен адвокатски хонорар в
размер на 400 лева/. С решение № 54/14.02.2019 г. съдът е отменил решение №
439/25.09.2018 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд. Образувано е н.а.х.д. № 304/2019г. по описа на Районен съд –
Пазарджик /заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева/, по което с
решение № 229/16.04.2019 г. съдът отново е отменил оспореното наказателно
постановление. Решението е влязло в сила на 15.05.2019 г., т. е. с влязъл в
сила съдебен акт е отменен актът (НП № ПЗ-21-15 от 25.05.2018 г. на Началника
на РО „НСК“ гр. Пазарджик).
Искът е и
допустим за разглеждане в производството пред Административен съд - Пазарджик
по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на увредения.
Разгледан по
същество искът е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността
на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.
Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се
носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай
от събраните по делото доказателства се доказа наличието на всички предвидени в
закона материални предпоставки на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Налице е издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е
оспорено и отменено от съда, с влязло в сила решение. Безспорно по делото се
доказа, че именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът е
претърпял имуществени вреди от ответника, представляващи заплатени от него
разноски по обжалване на наказателно постановление в размер на общо 1 200
лева за процесуално представителство. Издаването на отмененото наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл
наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е
правен резултат от санкционираща административна дейност.
По силата на
чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие. Настоящият състав приема, че ищецът в настоящото производство, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото
на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е
предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена
глоба, която той е считал за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че
адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната
практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието
причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална
възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в
действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа
на лицето за охраняването на неговите права и интереси.
Ето защо
съдът намира, предявеният иск за имуществени веди за основателен и доказан по
отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение в производството пред
районния съд /за всички инстанции/, поради което ще следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в общ размер на 710 лева, от които 10 – държавна такса и 700 лева за
адвокатско възнаграждение. Доколкото в настоящото производство не е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, то същото ще следва
да се присъди в пълния претендиран размер.
Воден от
горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Дирекция
за национален строителен контрол гр. София, да заплати на В.Н.Б. с ЕГН **********
***, сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева за имуществени вреди, във връзка с
отменено наказателно постановление № ПЗ-21-15 от 25.05.2018 г. на Началника на
РО „НСК“ гр. Пазарджик, предмет на разглеждане по НАХ дело № 958/2018 г. на
Районен съд гр. Пазарджик, ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от
датата на подаване на исковата молба – 27.05.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Дирекция
за национален строителен контрол гр. София, да заплати на В.Н.Б. с ЕГН **********
***, сумата от 710 /седемстотин и десет/ лева, представляваща направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/