№ 669
гр. Варна , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20203100901150 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по ИСКОВА МОЛБА на „ВГ-6“ЕООД
срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД, предявена от производител,
претендиращ присъждане на остатъци от цена за продадена през септември и
октомври 2017г, но неплатена по преференциални цени ел. енергия от
възобновяеми източници, и обезщетение за забавено плащане.
По размяна на книжата:
Исковата молба вх. № 21905/12.10.2020г., съдържа изискуемите по чл.
127 и чл. 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите, на които ищeцът
основава претенцията си и са представени доказателства. В допълнителна
искова молба вх. № 2796/15.02.2021г. са оспорени възраженията на ответника
и неговия помагач по тълкуването на правото.
Исковата и допълнителната молби са връчени на ответника „ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна, който е упражнил своевременно защита си
в отговор вх. № 25823/10.12.2020г. и отговор на допълнителна искова молба
вх. № 5383/23.03.2021г., като без да оспорва фактите е оспорил правните
доводи и е посочил доказателствата си.
Привлеченото като помагач на ответника трето лице „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД в становище вх. №1289/22.01.2021г е заявило
доводите си в подкрепа на тезата на подпомаганата страна. Допълнителен
отговор от помагача не е депозиран в срока, изтекъл на 31.03.2021г.
1
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и чл. 41
ГПК.
По допустимостта на претенцията:
Страните са правоспособни и дееспособни юридически лица, вписани в
ТР. Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена (л.20,
л. 72-73 и л. 82). Легитимацията на страните съответства на твърденията им
по спора, очертан като защита на твърдяно притезание на ищеца срещу
ответника, породено от неизпълнение на изискуемо задължение за пълно
заплащане на цена по търговска сделка на регулиран пазар. Съдът приема за
допустима така предявената претенция за заплащане на горница за цена на
изкупено производство от възобновяем енергиен източник по договор за
изкупуване на електрическа енергия, претендирана от производителя като
дължима над извършеното от ответника плащане за процесния период.
Изложените от ответника твърдения относно регулацията на пазара,
възлагаща му тежест да препродава изкупената от производители енергия на
трето лице по същите регулирани цени налагат обвързване на последващия
купувач от решението по спор, повдигнат именно относно размера на
изкупната цена. Уважаването на иска би породило регресно вземане за същия
размер на подпомаганата страна, което в достатъчна степен я легитимира по
искането за привличането на помагача.
Стабилизирането на административни актове, уреждащи отношения по
преференциално изкупуване няма преюдициално значение, поради което
неприключили административни производства не са процесуална пречка за
упражняване на правото на иск (определение №597/30.09.2019г по ч.т.д.
1628/2019г на ВКС, ТК, 2 отд.). Нямат такова значение и споровете, водени
между същите страни относно дължимост на цената по същото
правоотношение за предходен период на прилагане на същия договор за
изкупуване на ВЕИ-производство(определение № 299/25.05.2017г по ч.т.д.
202/2017г на ВАпС).
Заявеното като особено искане на ищеца за произнасяне по валидност
на административен акт съдът възприема като позоваване на възражение за
отричане на последиците му спрямо отношенията, предмет на спора, тъй като
2
гражданският съд няма правомощието да разглежда инцидентни искове и
прогласява с диспозитива на решението си нищожност на административни
актове (Решение № 230 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2013 г., I г.
о., ГК).
Предявеният размер на главниците надхвърля 25 000 лв., което
обосновава родова подсъдност на цялата сборна претенция на окръжен съд.
По предварителните въпроси:
Предявените спорни вземания се твърдят като последица от
неизпълнение на задължението за заплащане на цена по сключена между
търговци сделка за покупко-продажба на електрическа енергия. Предметът на
делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365, т. 1, вр.
чл. 286, ал. 2 и чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ). Не са направени възражения по местната
компетентност и реда за разглеждане на спора.
Авансово дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет,
съответно на цената на всеки от исковете.
Ищецът не е посочил банкова сметка като начин на плащане на
претендираните парични задължения, но такава е обозначена във фактурите, с
които вземането е удостоверено от доставчика на енергията. До посочване на
друг начин, съдът следва да възприеме това указание, като съответно на
волята на страната при постановяване на акта по осъдителен иск за парично
вземане в размер, изключващ разплащане в брой.
По доказателствените искания:
В исковата и допълнителната молби са формулирани доказателствени
искания за събиране на писмени доказателства, представени като
приложения. Неоспорените документи за сключен договор за изкупуване на
енергията, произведена от присъединена към електроснабдителната мрежа
вятърна централа на независим производител, отчетени количества и
фактурирано за продажба производство следва да бъдат допуснати, като
съдът преценява, че са относими и необходими като имат отношение към
релевантните твърдения. Допълнително страните сочат и изходяща от
насрещните страни кореспонденция относно породилия се спор по
3
остойностяване на произведените количества след нормативна промяна по чл.
31 от ЗЕВИ.
Оспорването на относимостта на част от кореспонденцията съдът
приема като доводи по същество, доколкото изявленията, предхождащи
въвеждането на нормите със спорно приложение са посочени в подкрепа на
тезата на установени трайни отношение именно в предходен период.
Ищецът се позовава и на неоспорено счетоводни справки съответни
издадени и коригирани фактури, с които са преостойностени произведени
количества заплатени като излишък.
Липсва на очертан спор както относно доставените количества и
надхвърлянето на 2250 часа ефективна работа от централите на ищците през
съответната година, така и по тарифирането и фактурирането на полученото
от лицензианта производство, спорът се очертава само по тълкуване на
конкретна норма, уреждаща преференциалното изкупуване и предвидени за
него алтернативни цени и всяка от страните основава тезата си на вложеното
от законодателя съдържание в нова уредба, заварила вече действащ договор.
С оглед липсата на спор по фактите и позоваването само на писмени
доказателства и очертаване на предмета на делото като СПОР ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА, се открива и възможността за произнасяне на
съда, сезиран с търговския спор в закрито заседание по чл. 376 ал.1 ГПК.
Преклудираните възможности за защита правят ненужно изслушване на
страните (без да се нарушава принципа на чл. 8 от ГПК).
На страните следва да се предостави възможност да изложат доводите
си по съществото на спора в писмени становища, след указване на
възможност за доброволно уреждане на спора.
На страните следва да се укаже и необходимостта от конкретизиране на
претенциите им за присъждане на разноски с точен размер, чрез представяне
на списъци на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК най- късно с писмени
бележки, представляващи пледоария по съществото на спора(чл. 376 ал.1
ГПК).
За целта съдът намира за необходимо да обяви писмено доклада си по
делото, поради което съдът, на осн. чл. 374 ал.2 ГПК,
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото в закрито съдебно
заседание по реда на чл. 376 ГПК по приети за разглеждане по реда на
ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) с участие на помагач на
ответника, предявени обективно съединени искове на производители на
енергия от възобновяем източник, за заплащане на остатък от нормирана
цена, начислена по преференциални цени за произведени количества над
нетно специфично производство (НСП) от 2000 квч до достигане на 2250 часа
ефективна работа и НСП от 2300 квч за годишен период 2017г, ведно с
обезщетение за забава след уговорен падеж (настъпил след получаване на
издадени от производителя данъчни фактури и данъчни известия), считано от
1.012018г. до предявяване на иска, както и акцесорни претенции за
присъждане на законната лихва и разноските по делото.
ОБЯВЯВА на страните ПИСМЕН ДОКЛАД в следния смисъл:
Приет е за разглеждане иск на „ВГ-6” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 51Б ет.4,
представлявано от управителя Каталина –Кристиана Драгои, чрез адв. М. (АД
В.Т.) служебен адрес гр. София бул. Н. Вапцаров № 55, Офис Парк ЕКСПО
2000, сграда Фаза 4 ет.1, срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” №258, сграда Варна Тауърс-Г, представлявано от
управителния съвет Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и
Даниела Колева Димитрова, чрез адв. Т. ( АД В.Ж.и п.) служ. адрес гр. София,
ул. Триадица №6 ет.2, подпомаган от „Национална електрическа
компания”ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Триадица №8, представлявано от изп.директор Иван Йончев, чрез
юк А., както следва:
1. за присъждане на остатъци от начислена цена за продадена през
2017г, но неплатена по преференциални цени за ВтЕЦ, работеща над 2250
ефективни часа годишно произведена ел. енергия от възобновяем източник за
нетно специфично производство над 2000 до 2300 квч, а именно:
5
• 91579.21лв, като остатък по Дебитно известие №114/31.10.2017г.
към Фактура №113/11.10.2017г. за горница над цена за излишък на
произведени количества през м.септември 2017г. над нетно специфично
производство (НСП) от 2000 квч
• 189 016.73 лв, като остатък по Фактура № 115/31.10.2017г. за
горница над цена за излишък на произведени количества през м. октомври
2016г до нетно специфично производство (НСП) от 2300 квч за работа над
2250 ч
2. за присъждане на обезщетение за забавено плащане на същите суми
за период от 1.01.2017г. (след изтичане на уговорен падеж от получаване на
платежните документи) до 12.10.2020г. (изпращане на а претенциите), а
именно:
• 25718.51лв върху главницата за м. септември 2017
• 41931.66лв върху главницата за м. октомври 2017
както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва от
депозиране на искова молба на 12.10.2020г. до окончателно изплащане на
дълга по банкова сметка на ищеца в ****************
Страните са предявили и насрещни искания за определяне на разноски
по настоящото дело( в искова молба на л. 18 и в отговора на л. 71).
По твърденията на страните(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се
признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146 ал.1 т.3 и 4
ГПК):
Ответникът и помагачът изрично признават твърденията на ищеца по
следните факти:
Ищецът е производители на електрическа енергия от възобновяеми
източници - вятърна електрическа централа( ВтЕЦ) с два генератора ВГ4 и
ВГ5 с обща инсталирана мощност от 4000 kW, находяща се в землище на с.
Могилище, общ. Каварна, присъединена към електроразпределителната
мрежа по Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № 91 - ДУА -214/29.06.2006 -3002/24.01.2006-4005-ВГ-
6
04.03.2008 от 19.03.2008г след изграждането й и въвеждането й в
експлоатация през 2009г.
Ответникът като краен снабдител на електрическа енергия, е титуляр на
лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-
11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение №
И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР) и е сключил с този производител
Договор № 91/17.2.2010г за изкупуване на електрическа енергия по
преференциална цена, определена от Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране с Решение Ц-04/30.03.2009г. на ДКЕВР, платима
ежемесечно за произведеното количество електрическа енергия на база
фактуриране на доставка през предходен месец с отложен падеж от 15 дни
след получаване на фактурата. В договорите е постигнато бланкетно
съгласие за специфично тарифиране на производството според достигане на
различни обеми на работа(над 2250 ефективни годишни часове на работата).
През процесния период на 2017 г. преференциалната цена е била
определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, диференциращо три
тарифи в т. 8,9 и 10, като посочените във фактурите цени съответстват на
определената цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически
централи работещи до 2 250 часа и 172.95 лв за работещи повече от 2250 часа
производители. След нововъведена с чл. 31, ал.5 ЗЕВИ регулация на пазара, с
Решение № СП-1 от 31.07.2015г., заменено от новоиздадено след съдебен
контрол Решение № СП-5/28.03.2019г на КЕВР, са определени обемите
(нетното специфично производство „НСП”) в които произведената енергия
подлежи на изкупуване от обществен доставчик, чрез крайни снабдители по
преференциалните цени, съответно на 2000квч за работещи до 2250 часа и
2300 квч за работещи над 2250 часа централи,респективно остатъка над този
регулиран обем следва се търгува на цени за излишък на балансиращия
пазар. Вторият административен акт е издаден след отмяна по реда на
инстанционен контрол в частта отнасяща се до тарифите по решение Ц-
10/30.03.2011г. и също е обжалван, като контролът върху него не е
приключил(понастоящем се разглежда от Административен съд - София –
град като първа съдебна инстанция).
Изрично е признат момента, в който производството от процесната
7
ВтЕЦ е надхвърлило НСП 2000квч за централа, работеща до 2250 часа през м.
ноември. Признато е и изплащане на фактурирано по високата
преференциална цена от 188.29 лв само на изкупено до този размер
количество и стойността на остатъчното производство по цена за излишък.
Няма спор, че издадено от ищеца дебитно известие за разлики в цената на
останалото доставено производство през септември и част от начално
фактурирана стойност за декември, остойностена по преференциалната цена
за производство, предвидена за централи работещи над 2250 ефективни часа
до обема на 2300 квч НСП не е са били заплатени.
Не е налице спор относно твърденията по фактите в отношенията между
подпомагания ответник и помагача „Национална електрическа компания"
ЕАД, който като обществен доставчик, лицензиран с № Л-147-13/17.12.2004г.,
издадена от ДЕКВР е изкупил от ответника същите произведени количества
на цени за излишъци, като е оспорил остойностяването от този производител
по преференциални цени, на полученото производство по две последователно
прилагани цени над първия праг на НСП префактурирано от ответника по
начисленията на ищеца.
Съвпадат твърденията относно установена между тези страни практика
на тарифиране на произведеното количество и остойностяването му по двете
различни цени, приложими според настъпване на условието за
продължителност на производствената дейност за годината ефективни часа,
като по високата цена се оценявали първоначално доставени количества до
първия праг, а след като той бил преминат, се прилагала и цената, предвидена
за работещи над 2250 часа ВтЕЦ до достигане и на втория праг на НСП.
Спорът между страните е породен имено при изоставянето на тази
практика поради възприемане на спорно тълкуване на нововъведена
нормативна уредба.
По правната квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК):
Спорни са правните последици на така очертаните факти според
различно интерпретирано от страните съдържание на закона и поясняващите
го административни актове на регулатора на стимулирания от държавата
пазар.Императивният характер на нормите е отчетен и в договарянето на
8
страните, предвидили променлив размер на преференциална цена на
уговорената доставка, определяем със съответно решение на ДКЕВР(сега
КЕВР).
Ищецът счита, че регламентацията на пазара на произведената от
възобновяем източник ел. енергия, въведена с чл. 31 ал.5 т.1 ЗЕВИ е
променила дотогава нелимитирано по обем задължение за обществения
доставчик да изкупи, чрез краен снабдител, произведената от вятърна
централа енергия по преференциалните цени, вариращи по размер според
общата продължителност на работата през годината. Новата регламентация,
без да засяга начина на определяне на цената, ограничава изкупуването по
завишени цени до определени количества („нетно специфично производство“
или НСП), а съответно остатъкът от производството, доколкото не е
договорено с други клиенти, следва да бъде също изкупено но на цена за
излишъци на балансиращия пазар. Тъй като критерия за обема на
преференциалното производство (определен в пар.1 т. 29 от ДР ЗЕВИ) е бил
въведен именно с това изменение, до този момент не е бил прилаган в
отношенията между участниците на пазара. Това е наложило и
допълнителното му изясняване от регулаторния орган, който вече бил
установил с предходните си решения две специфични тарифи (вкл. в Решение
№ Ц-04/30.03.2009г, Ц-18 от 31.10.2010г., №Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР
действащи за спорния период), приложими за ВтЕЦ според пълните
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори, съответно до
2250 часа и над 2250 часа и прилагани до този момент безпротиворечиво в
отношенията както между производителя и снабдителя, така и между него и
обществения доставчик.
Съответно след необходимостта от дефиниране на обема на подлежащо
на изкупуване производство в т.1.7 и 1.8 от решение № СП-1 от 31.07.2015г.,
и СП-5/28.03.19 КЕВР е запазил разграничението според годишни часове и
посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250 часа
годишно, съответни на две преференциални цени въз основа на същия
определящ според регулатора специфичен критерий за този вид
производители (наличен ресурс на първичния енергиен източник).
Спорната интерпретация на регулацията се изразява в тезата на ищеца,
9
че и двете ценови тарифи са приложими спрямо един и същ производител,
според достигането на съответното НСП, ако работата на генераторите
продължи над 2250 часа в рамките на съответната година. Доводите му се
основават на твърдението, че в нормативните източници няма данни за
намерение на законодателя да промени принципно структурата на
ценообразуването и методологията за остойностяване на изкупуваното
производство. Сочи, че няма изискване към производителите или
правомощие на доставчика или снабдителя да избират между различни
възможности за тарифиране, нито е уредено изрично или принципно указано,
че в отношенията на регулираната доставка се прилага само една стойност на
специфично производство за съответен производител и съответна на нея
преференциална цена и стойност на ефективна работа. Според производителя
приложимостта на коя да е от тарифите се определя фактически с достигане
на съответното гранично време на работа през съответната година и това
положение не би могло да се промени с въвеждане на новото ограничение в
обемите на нетно специфично производство, тъй като самото естество на
първичния източник за производство (вятър) е непредвидим и съответно не е
възможно да се определи предвалително „принадлежност“ на производителя
към определена група, за която да е сигурно че ще достигне ефективна работа
до и над 2250 часа годишно. В този смисъл е била установена и съгласуване с
регулатора практика по изпълнение на договореното изкупуване в
предходните години, като страните са прилагали по – високата изкупна цена
преди да се достигнат 2250 часа, а съответно по- ниската за останалия обема
на производство. Ищецът счита, че и нововъведеното ограничение за
изкупуване по преференциални цени на произведени количества до размер на
нетно специфично производство следва да бъде приложено към действащите
договори съответно, като лимитирания обем на НСП се отчита само ако
действително централата не успее да работи над 2250 часа годишно поради
недостатъчен първичен ресурс на възобновяемия източник. Ако обаче ресурса
позволи работата да бъде продължена за изкупуването ще се прилага
следващия праг на лимита, като съответно се прилагат последователно двете
стойности на цените за периодите на продължителността на работа. Така до
излишък ще се стигне само ако или ресурса не позволи на производителя да
работи ефективно над 2250 часа, но все пак произведе енергия над НСП или
ако след като е продължил работа над 2250 часа надхвърли втория предвиден
10
от регулатора приложим лимит. Оспорва се валидността на новопостановения
акт, заместил определянето на обеми, съответен на две тарифи, поради
принципно неправилния подход, използван от регулатора при
първоначалното определяне, който не е бил коригиран и липсата на
компетентност за преуреждане с обратна сила на обществените отношения по
изкупуване на вече произведена и доставена енергия. Ищецът счита за изцяло
несъобразено с тази правна рамка на становището на помагача, определило
необоснована мотивация на купувача да се въздържи от плащането на
изкупеното процесно количество по утвърдената вече в отношенията им
законосъобразна практика.
Насрещните страни излагат доводи, основани на целта на изменението в
регулацията с чл. 31 ал.5 ЗЕВИ, приложима и спрямо действащи договори,
сключени по-рано. Считат, че нормата, предназначена да преуреди
отношения между участници на регулирания пазар, дерогира като императив
волята на страните и установена помежду им предходна практика въз основа
на друга регулация. Тълкуват нововъведения лимит НСП като средство за
регулиране на вече заложената при определяне на преференциалните
завишени цени норма на възвращаемост на стимулираната от държавата
инвестиция на производителя. Съответно и двата лимита са относими само
към съответна цена, като още при определянето на цените на две групи е
отчетено различното третиране на производителите, потвърдено в по-новите
становища на органа, регулиращ пазара, според ответника и помагача му.
Позовават се на последователната практика на регулатора по установяване на
обема на произведената енергия според утвърдената цена за различни
категории производители, което изключва теза за възможност за прилагане на
двете тарифи спрямо един и същ производител в рамките на една и съща
година. Позовават се на установителен характер на акта за определяне на
конкретното измерение на обема от производството, специфично за двете
групи производители и произтичане на ограничението от самия закон, а не от
отменения или новопостановения акт, който само е пояснявал конкретна
уредена в закона хипотеза. Сочат, че и след отмяна на първото решение,
регулаторът е установил, считано от края на месеца в който е въведена новата
законова уредба, отново две количества НСП като горен праг за изкупуване
по съответната преференциална цена, а новопостановеният акт има
11
предварително изпълнение. Считат, че инцидентния контрол върху
новопостановения акт е изключен, доколкото въпросът за валидността му
вече е разрешен от последна инстанция.
Така коментираните законови текстове, уреждащи притезанието на
ищеца и основанието, което го поражда са еднозначно посочени от
насрещните страни. Съдът не намира за приложима друга правна уредба,
която да следва да обяви служебно на страните.
Отделно от доводите по специалната уредба на преференциално
изкупуване на производство от възобновяеми източници, чийто императивен
характер ограничава договорна свобода, в процесния казус биха имали
приложение общите правила за ангажиране на договорна отговорност на
неизправна страна за забавено изпълнение с осъдителни искове за реално
изпълнение на парично задължения и обезщетение за вреди от забавата в
размер на законна лихва. Съответно приложимия материален закон, уреждащ
правопораждащото правоотношение извън нормативно установеното
съдържание, представлява диспозитивна норма на чл. 318 ал.1 и сл. ТЗ,
поради което съдът следва изцяло да съобрази принципа на договорната
свобода(pacta sunt servanda) и да приеме за определящи правата и
задълженията на страните именно уговорките в договора за доставка за
начина на разплащане и падежите, а при липса на такива да приложи
правилата за търговските продажби. Така очертаните претенции съответстват
на хипотезите на правните норми по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Възражението на помагача по акцесорното искане за олихвяване на
обезщетение за забава се основава на правилото на чл. 214 ГПК, допускащо
прибавяне на лихви върху главница, но не и увеличаване на обезщетение за
забава над гарантиран от закона размер.
По доказателствената тежест(чл. 146 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на
делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
Фактите между страните са безспорни. Няма подлежащи на
установяване твърдения, за които не се сочат доказателства.
Тълкуването на смисъла на закона и спорните аргументи в тази връзка
не подлежат на доказване, а на преценка по същество от съда.
12
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на
действително извършени от нея плащания за разноски по производството,
като доказателства за тях могат да се сочат и събират до депозиране на
писмените становища по съществото на спора по реда на чл. 376 ГПК.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЛАГА като доказателства по делото писмените
документи в копия, заверени по реда на ЗАдв приложени към искова молба:
Договор № 91/17.2.2010г за изкупуване на електрическа енергия(л. 27-32),
Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № 91 - ДУА -214/29.06.2006 -3002/24.01.2006-4005-ВГ-
04.03.2008 от 19.03.2008г (л.33- 35), Фактура №113/11.10.2017г. и Дебитно
известие №114/31.10.2017г, Фактура № 115/31.10.2017( л. 36-38); становище
с изх. № E-12-00-646 от 39.05.2008г. на КЕВР по прилагане на две
преференциални цени и писмо изх. № Е-04-01-4/28.04.2015 г. на КЕВР
относно прилагане на нововъведена законова разпоредба(л.39-40);
уведомление на купувача до производители с изх. № EPRS-151/18.01.2018г.
относно оспорени изкупни цени (л.42-48); лихвени листи(л. 49-50),
извлечение от банкова сметка с отразено частично плащане (л. 51-52).
ОБЯВЯВЯ за ненуждаещи се доказване общоизвестни
обстоятелства като съдържание актове на КЕВР, оповестени на интернет
страница на регулатора (https://www.dker.bg/bg/resheniya), както и съдържание
на публикувано на страница на съд влязло в сила решение № 1115 от
28.01.19г на ВАС по а.д. 5284/18г. и Решение № 1873/12.02.2021 г. по адм.
дело № 2016/2020 г. на ВАС
Съдът обявява на страните, че разполага с общодостъпен лихвен
калкулатор за размер на законната лихва, поради което възприема като общо
известни и ненуждаещи се от доказване факти размерите на начислена лихва
според справка, представена от ищеца.
Съдът указва на страните, че на осн. чл. 235 ал.3 ГПК взема предвид и
факти, настъпили в хода на процеса.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на
13
действително извършени от нея плащания за разноски по производството,
като доказателства за тях могат да се сочат и събират до депозиране на
писмени бележки.
ДОПЪЛНИТЕЛНО НА осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът указва на страните и
възможността от доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната спогодба между страните половината от
внесената пред съда държавна такса ще бъде върната на ищеца. Съдът може
да одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно споразумение,
което освен конкретния предмет на спора(наличието на изпълняемо с
осъдително решение задължение), урежда и акцесорните претенции.
Одобрената от съда спогодба се ползва със сила на съдебно решение, вкл. с
изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан със безспорни по размер
счетоводни разчети по нормирани цени, съдът счита, че спорът им е
подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията
е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да
постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане
на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират
резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но
не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на
документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява
запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за
основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение
което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни
взаимни интереси. Списък на медиаторите по Единния регистър е общо
достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за
медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и
предоставя безплатно възможност на страните по делата да разрешат правния
спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор,
всеки работен ден от 9 до 17 ч. В случай, че страните постигнат споразумение
14
или предприемат медиация могат да посочат това обстоятелство с обща
молба в срока за обявяване на съдебното решение.
На осн. чл. 376 ал.1 ГПК ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца в
едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да представи
писмена защита по делото по реда на чл. 376 ал.1 ГПК (и евентуално
актуализиран списък за разноски), с препис за насрещната страна.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че:
• До 30.06.2021г е осигурена възможност за електронна
кореспонденция за книжа по търговски дела на Варненски окръжен съд,
както следва: писмената защита може да бъде предоставена като електронно
копие (сканиран и подписан от страната писмен документ), адресирани по
електронен път към пощенска кутия с електронен адрес: ********@***.** като
приложение ( прикачен файл) към съпровождащо съобщение с указание за
отнасянето му към съответно дело и изрично изявление на съгласие да
получи копие от защитата на насрещната страна на същия електронен адрес.
В случай, че към входящото съпроводително писмо- декларация не са
приложени документи или електронните им копия са нечетливи след
осъществен опит за разпечатването им, служителят следва да изпрати отговор
до подателя, в който да указва пречката за приемане на изявлението и
регистрирането му като документ. Такива изявления няма да бъдат
докладвани на съда и не се считат доставени до канцеларията му
• пълна информация за книжата по делото може да бъде получавана
и чрез ЕДИННИЯ ПОРТАЛ ЗА ЕЛЕКТРОННО ПРАВОСЪДИЕ НА
ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, като съдът
може да разреши отдалечения достъп на страна или неин пълномощник след
подаване на заявление по реда, указан в ПРАВИЛА ЗА ДОСТЪП
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules).
Препис от определение да се изпрати на ищеца чрез адв. М. на
съдебния адрес, посочен в искова молба, с Приложение № 9 към Наредба №
7 на МП. Да не се изпраща съобщение за насрочване на открито заседание!
Отлага връчване на определението на ответника до изтичане на срок за
упражняване на правото на ищеца.
15
Делото да се докладва след срока за писмени бележки за определяне на
ден за постановяване на съдебния акт след защита на ответната страна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16