Решение по дело №1014/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260003
Дата: 27 август 2020 г. (в сила от 29 септември 2020 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20201630201014
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260003 / 27.8.2020 г.

 Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 27.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….......трети наказателен състав в публично

заседание на 24 август............……..………….……………………………….

през две хиляди и двадесета година…..........….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря Тодора Владинова…….....……...………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..……………………............…......АН дело 1 014 по описа

за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 19-0996-002229/18.07.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Р. Б. А. xxx наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.      

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Р. Б. А. xxx, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като навежда доводи, че наложеното наказание се явява прекалено тежко и моли съда да го намали. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателя на 12.06.2019г. около 15.10 часа в гр.Монтана, по ул.”Одрин” управлява мотопед „Italjet”, който не е регистриран по надлежния ред /без регистрационен номер/ НП се издава на основание прекратяване на досъдебно производство 669/2019г по описа на РУ-Монтана и пр.преписка вх.№ 1303/2019г по описа на РП-Монтана.

          Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласните доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания свидетел по установяване на нарушението Б.Г.Т..

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:

          Жалбоподателят не оспорва констатациите, а единствено оспорва размера на наложеното наказание по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по чл.140 ал.1  от ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че Р.А. е извършил посоченото административно нарушение.

Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП е императивна и предвижда, че „...По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места....”. Безспорно е установено, а не се спори и между страните, че управляваното от жалбоподателя МПС не е регистриран по надлежния ред /без регистрационен номер/. Предвид на това правилно е квалифицирано деянието като нарушение, за което следва да основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП да се вмени на жалбоподателя административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП визира, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието по чл.175 ал.3 от ЗДвП административнонаказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.

Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно признание на вината, не реализира доходи / безработен е/. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание към минималния размер би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на на 500.00лв. на основание чл.175 ал.3 от ЗДвП, като намалява същото на глоба в размер на 300.00 лева.

На жалбоподателя не е наложено кумулативно предвиденото в правната норма наказание лишаване от свобода, тъй като същият е неправоспособен водач на МПС е в Сектор ПП към ОД на МВР-Монтана няма данни за придобити категории и няма данни за издадено СУ на МПС-арг.постановление на РП-Монтана, л.9 от делото. В правото съществува презумпцията, че никой не може да бъде лишен от права, които сам той няма.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение, като и че става въпрос за деяние извършено повторно.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0996-002229/18.07.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на Р. Б. А. xxx наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 300.00.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: