РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Девня, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. М.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело №
20203120101093 по описа за 2020 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове,
намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1054.27 лева, представляваща сума по
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №CARD-15881124, сумата от 913.21 лв.главница,
91.65 лева възнаградителна лихва за периода 1.05.2019г. до 07.05.2019г. и
49.41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.06.2019г. до
19.01.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 93/2020г. по описа на РС-Девня.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №CARD-15881124, по силата на който е предоставил на
ответника сумата от 1000 лева представляваща кредитен лимит по издадената
карта, като до момента на подаването на заявлението по чл.410 ГПК
непогасеното задължение по револвиращия кредит отпуснат на Т.К. Н. е
1054.27 лева. За ответника е възникнало задължение да заплаща 6 месечни
1
вноски – всяка в размер на 116.53 лева, съставляващи изплащане на главница
по заема и оскъпяването й, съгласно уговорения годишен процент на
разходите и годишния лихвен процент. Излага, че ответникът е преустановил
редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит.Изпратена е
покана за доброволно изпълнение на адреса, деклариран в договора. Ищецът е
подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е възразил, поради
което и в законоустановения срок сезира съда с искане за установяване
спрямо ответника дължимостта на горните суми.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата
молба.Доказателствата по делото са писмени, изслушано и прието по делото е
експертно заключение на вещото лице Р.С., неоспорено от страните.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Видно от приетия като доказателство по делото договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№CARD-15881124/18.07.2018г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД като кредитор и Т.К. Н. като кредитополучател, е сключен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта с лимит от 1000 лева. В чл. 1 от Договора за кредит, е
посочено, че условията по договора за кредит влизат в сила при подписване
на настоящия документ от Кредитополучателя и от оторизирано лице,
представител на кредитора към датата на получаване на размера на заем по
банковата сметка на и предоставена от Кредитополучателя.
Кредитополучателят е декларирал, банковата си сметка, както и че същата е
лично негова, има достъп до средствата по нея, продиктувана е и е записана
вярно. Според чл. 3 от Договора, предоставянето на посочената сума
съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и
създава задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора
погасителни вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“
и брой в поле „Брой погасителни вноски“. Погасителните вноски съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на кредитора по подготовка и обслужване на заем и определена добавка,
съставляваща печалбата на кредитора. Плащането ще се извършва по
банковата сметка на кредитора, посочена в договора. Според чл. 4 от
2
договора, погасителните вноски, посочени в полетата „месечна погасителна
вноска“ и „брой погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от
определените дати, наречени „падеж“ и посочени в групата „погасителен
план“. Според чл. 5 от договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. Според чл. 10 договорът се прекратява с
изпълнението му от страните, или при упражняване на правото на отказ от
договора.
Към договора са приложени и Сертификати, удостоверяващи, че между
ответника, от една страна, като застрахован, и застрахователите „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон
България“, е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“, при
упоменати застрахователни рискове. Като трето ползващо се от договора
лице е посочено ищцовото дружество.
По делото са приети като писмени доказателства и извлечение по кредит,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, медицински въпросник за приемане ан застраховка.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза е дало заключение, че сума в размер на 1000 лева е била
преведена на Т.К. Н. по предоставената му кредитна карта №CARD-15881124,
която съдът установи, че е идентична с банкова сметка, посочена в чл.1 от
договора. Основанието за превода е “ СЪГЛ. ДОГОВОР CARD-15881124.
Размерът на задължението към датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК е: 913.21 лв.главница, 91.65 лева възнаградителна лихва за периода
1.05.2019г. до 07.05.2019г. и 49.41 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.06.2019г. до 19.01.2020г.
От правна страна. Съдът намира, че при сключване на процесния договор
3
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №CARD-15881124/18.07.2018г. е спазена предвидената в ЗПК
писмена форма на хартиен носител, съдържанието му отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните,
срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер
на ГЛП. От друга страна в общата сума за връщане от ответницата е
включена и такса ангажимент от 105 лева. Съгласно чл.2 от договора това е
такса, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове,
посочено е още, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване
на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле такса
ангажимент от общия размер на кредита. поради това съдът приема,че таксата
ангажимент от 105 лв. представлява такса по усвояване на кредита, поради
което и на осн.чл.10а, ал.2 ЗПК тя въобще не се дължи от ответницата, тъй
като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Също доколкото в
сертификатите за уговорената и сключена застраховка, подписани от
кредитора и застрахованото лице, се съдържат уговорки относно
претендираната от ответницата застрахователна премия, посочена и в
договора за кредит, съдът приема, че и спрямо тях следва да са спазени
изискванията на ЗПК. И без техническа експертиза е видимо, че сертификатът
е изготвен на шрифт по-малък от 12, който е трудно четлив и което само по
себе си е самостоятелно основание за недействителността на договора в тази
му част по чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Също съгласно разпоредбата
на чл.344 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е
такава за действителност на договора. Представените сертификати не
представляват застрахователна полица, нито могат да бъдат разглеждани като
друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор,
тъй като не са подписани от представител на посочените застрахователи
"Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България" или от представител на застрахователния агент
"Директ сървисис" ЕАД, а са подписани само от ответницата и от кредитора
по договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл.344 КЗ
4
може да бъде издадено застрахователно удостоверение, сертификат или
свидетелство, но този документ се издава от застрахователя и има
удостоверителен характер за сключването на застрахователния договор, а не
замества самия договор. Поради това съдът приема, че не се дължи сумата,
посочена в договора като застрахователна премия предвид липсата на
доказателства за сключването на застрахователен договор, по силата на който
ответницата да дължи месечни вноски за застрахователна премия, заплащани
на застрахователя чрез кредитора по договора за потребителски кредит.
В исковата молба ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. При настъпване
на предсрочна изискуемост съгласно договора за кредит, остатъкът от
главницата е дължим в пълен размер.При това положение следва да се
приеме, че иска за главница е основателен и следва да бъде уважен за сумата
от 913.21 лева. Основателен е и иска в частта му за дължими лихви , като на
ищеца следва да бъдат заплатени от ответника 91.65 лева възнаградителна
лихва за периода 1.05.2019г. до 07.05.2019г. и 49.41 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.06.2019г. до 19.01.2020г. или общо сумата
от 1054.27 лева.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да присъдят разноски
от 600 лева представляващи заплатени държавни такси, юрисконсултско
възнаграждение и разноски в съдебното производство и заповедното
производство, вкл.и разноски за внесен депозит за изготвяне на СЧЕ.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. К. Н.
, ЕГН **********, ***, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.
Париж рег. №********* чрез клона му в България с ЕИК *********, ***,
сумата от 1054.27 лева / хиляда и петдесет и четири лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща сума по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-
5
15881124, сумата от 913.21 лв.главница, 91.65 лева възнаградителна лихва за
периода 1.05.2019г. до 07.05.2019г. и 49.41 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.06.2019г. до 19.01.2020г
ОСЪЖДА Т. К. Н. , ЕГН **********, ***, да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А. Париж рег. №*********, чрез клона му в България с
ЕИК *********, ***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща
заплатени държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и разноски в
съдебното производство и заповедното производство, вкл.и разноски за
внесен депозит за изготвяне на СЧЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6