№ 163
гр. гр. Димитровград, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Теодора Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610101294 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.
В исковата молба се твърди, че между ищецът „Йеттел България“ЕАД с предишно
наименование „Теленор България“ЕАД и ответника Д. В. С. бил сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги с предпочетен №3598957855119 от 08.03.2018г., както и
Договор за лизинг от същата дата за PRESTIGIO GRACE 1577. Ответника сключила с
ищцовото дружество и Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с
предпочетен №+359********* от 11.12.2019г., Договор за лизинг от 11.12.2019г. за HUAWEI
P Smart Z 64GB Dual Sapphire Blue и Договор за лизинг от 11.12.2019г. за базови аксесоари.
На следващо място, Д. С. сключила със същия мобилен оператор Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
17.10.2019г., Договор за лизинг от същата дата за SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black и
Договор за лизинг от 17.10.2019г. за базови аксесоари.
На последно място, ответникът сключила с ищцовото дружество Договор за мобилни
услуги с предпочетен №** от 16.06.2018г. и Договор за лизинг от същата дата за SAMSUNG
GalaxyJ5 2017 Gold.
Ищецът поддържа, че ответника не изпълнила задълженията си по договора, в
следствие на което той бил едностранно прекратен от мобилния оператор. Договор с
предпочетен №*** от 08.03.2018г. бил прекратен на 14.05.2020г., а останалите договори са
прекратени на 29.05.2020г. Предвид това, към 01.06.2020г. ответникът имала задължения за
предходни периоди в размер на 471,06 лева, както и дължими лизингови вноски в размер на
334,25 лева за периода от 01.05.2020г. до 31.05.2020г., от които сумата от 163,21 лева по
Договор за лизинг от 11.12.2019г., сумата в размер на 7,35 лева по Договор за лизинг от
1
11.12.2019г., сумата от 118,83 лева по Договор за лизинг от 17.10.2019г., сумата от 34,17
лева по Договор за лизинг от 17.10.2019г. и сумата от 10,69 лева по Договор за лизинг от
16.06.2018г. Като последица от неизпълнението на договорите, били начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 789,61 лева. Наред с това, потребителят
дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на останалата част от срока на договора. Задълженията за предходен
период в общ размер на 471,06 лева били обединени в 7бр.фактури. Поддържа, че към
настоящия момент ответникът имал задължения в размер на общо 1594,92 лева в т.ч.
неплатени предоставени и ползвани мобилни услуги, вноски по договори за лизинг и
неустойки. Всички тези задължения били обединени във фактура №**********/01.06.2020г.
и фактура №**********/15.03.2020г., като въпреки дадения срок на Д. С. задължението по
тях не било платено. На 26.05.2022г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника-длъжник. Образувано било
ч.гр.д.№761/2022г. по описа на РС-Димитровград, по което на 24.06.2022г. съдът издал
Заповед №355 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея на ответника
било разпоредено да плати на ищеца сумата от 1594,92 лева по фактура
№**********/01.06.2020г. за клиентски №********* и фактура №**********/15.03.2020г.
за клиентски №*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер
на общо 331,90 лева. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
Д. В. С. дължи на ответника сумата от 1594,92 лева- дължими лизингови вноски,
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги, както и неустойки за
предсрочно прекратяване на договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 26.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена издал Заповед
№355/24.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№761/2022г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените
разноски в настоящото и заповедното производство.
Ответникът Д. В. С. чрез назначения й от съда особен представител, посочен от АК-
Хасково- адв.Г. К., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа ,че предявените
искове са допустими, но неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност
на исковете. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът не е изпълнил задълженията си
по процесните договори. Поддържа, че Д. С. не е получила вещите, предмет на договорите
за лизинг.Оспорва възможността и правото на ищеца едностранно да прекрати договорите за
лизинг без да даде подходящ срок за изпълнение от страна на длъжника. Оспорва
основателността на предявените искове за неустойка. Счита, че уговорената клауза за
начисляване на неустойка е неравноправна, както и противоречаща на добрите нрави,
съответно нищожна. На последно място оспорва, че ответника е получавала цитираните по
делото фактури, за да настъпи падежа на вземанията по тях.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
2
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от
08.03.2018г. ответникът е станала абонат на ищцовото дружество, като й е бил предоставен
за ползване мобилен №+*** за срок от 24 месеца с избран абонаментен план Интернет
10.99. Договорено е, че срока на договора изтича на 08.03.2020г. Изрично било договорено
между страните, че в случай на прекратяване на Договора преди изтичане на срока, по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия
договор или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният дължи за
всяка Сим-карта, по отношение на която е налице прекратяване: а.неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора; б.В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в
брой без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатена от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Изрично е
посочено, че с подписването на договора от страна на абоната, на последния се
предоставени/закупени 1бр./броя устройства. В чл.7 от Договора е записано, че на ответника
е предоставен таблет PRESTIGIO GRACE 1577, чиято лизингова цена с абонаментния план е
81,06 лева. Стандартната цена на устройството в брой и без абонамент е 255,90 лева, а
отстъпката от тази цена е 174,84 лева. Във връзка с гореизложеното на 08.03.2018г. страните
сключили и Договор за лизинг на мобилно устройство PRESTIGIO GRACE 1577.
Лизингополучателят се задължил да плаща на лизингодателя обща лизингова цена в размер
на 78,37 лева, като това трябвало да стане на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер
на 2,69 лева. Към датата на сключване на Договора, лизингополучателя трябвало да заплати
първоначална лизингова вноска от 16,50 лева. Ответникът имал право да придобие
собствеността на мобилното устройство, като заплати допълнително сумата от 2,69 лева в
срок от най-малко 10 дни преди изтичане на договора за лизинг. В противен случай, той
дължал връщане на устройството на лизингодателя в едномесечен срок от изтичане срока на
договора. Посочено е, че срока на Договора за лизинг бил 23 месеца, от датата на
подписването му от страните. В чл.4 от Договора било посочено, че с подписването му
лизингополучателя декларира и потвърждава, че лизингодателя му е предал устройството
във вид и състояние годно за употреба. В ОУ на договор за лизинг за предоставяне на
преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство, подписани от страна на
ответника, се предвижда, че при разваляне на договор за лизинг по вина на
лизингополучателя, последния дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и
неплатени лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг,
както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг в
3
т.ч.задължения за неустойки и др.
Съгласно приетото като доказателство по делото Допълнително споразумение към
Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран №+359********* от 11.12.2019г.,
на Д. В. С. бил предоставен за ползване горепосочения мобилен/фиксиран номер, който тя
трябвало да полза при условията на план „Тотал +“. Срокът на това Допълнително
споразумение бил 24 месеца, а именно от 11.12.2019г. до 11.12.2021г. Изрично било
посочено, че при прекратяване на същото по вина или инициатива на потребителя или при
нарушаване на задълженията му, той ще дължи неустойка, аналогична на посочената в
горепосочения делото Договор за мобилни услуги от 08.03.2018г. При подписване на
Допълнителното споразумение ответникът получил от ищеца мобилно устройство HUAWEI
P Smart Z 64GB Dual Sapphire Blue , чиято обща цена с абонаментния план е 206,16 лева.
Стандартната цена на устройството без абонамент е 619,90 лева, а отстъпката от
стандартната цена е 413,74 лева. На същата дата, между страните е сключен Договор за
лизинг, съгласно който Д. В. е получила горепосоченото мобилно устройство, като се е
задължила да плаща на лизингодателя обща лизингова цена в размер на 197,57 лева. Това
трябвало да стане на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 8,59 лева. Ответникът
имал право да придобие собствеността на мобилното устройство, като заплати
допълнително сумата от 8,59 лева в срок от най-малко 10 дни преди изтичане на договора за
лизинг. В противен случай, той дължал връщане на мобилния телефон на лизингодателя в
едномесечен срок от изтичане срока на договора. Посочено е, че срока на Договора за
лизинг бил 23 месеца, от датата на подписването му от страните. В чл.4 от Договора било
посочено, че с подписването му лизингополучателя декларира и потвърждава, че
лизингодателя му е предал устройството във вид и състояние годно за употреба. В ОУ на
договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго
устройство, подписани от страна на ответника, се предвижда, че при разваляне на договор за
лизинг по вина на лизингополучателя, последния дължи на лизингодателя неустойка в
размер на оставащите и неплатени лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в
договора за лизинг, както и всички други парични и други задължения, предвидени в
договора за лизинг в т.ч.задължения за неустойки и др.
Отново на 11.12.2019г. страните сключили и Договор за лизинг на базови аксесоари.
Съгласно този договор на ответника бил предоставен пакет аксесоари на стойност 12,64
лева. Срокът на договора бил 11 месеца от датата на подписването му, като
лизингополучателят дължал 11бр.месечни лизингови вноски, всяко от които в размер 1,05
лева.
Видно от приетото като доказателство по делото Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран №+359********* от 17.10.2019г., на Д. В. С.
бил предоставен за ползване горепосочения мобилен/фиксиран номер, който тя трябвало да
полза при условията на план „Тотал +“. Срокът на това Допълнително споразумение бил 24
месеца, а именно от 17.10.2019г. до 17.10.2021г. Изрично било посочено, че при
прекратяване на същото по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на
4
задълженията му, той ще дължи неустойка, аналогична на посочената в горепосочения
делото Договор за мобилни услуги от 08.03.2018г. При подписване на Допълнителното
споразумение ответникът получил от ищеца мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A10
32GB Dual Black, чиято обща цена с абонаментния план е 167,76 лева. Стандартната цена на
устройството без абонамент е 439,90 лева, а отстъпката от стандартната цена е 272,14 лева.
На същата дата, между страните е сключен Договор за лизинг, съгласно който Д. В. е
получила горепосоченото мобилно устройство, като се е задължила да плаща на
лизингодателя обща лизингова цена в размер на 160,77 лева. Това трябвало да стане на 23
лизингови вноски, всяка от които в размер на 6,99 лева. Ответникът имала право да
придобие собствеността на мобилното устройство, като заплати допълнително сумата от
6,99 лева в срок от най-малко 10 дни преди изтичане на договора за лизинг. В противен
случай, той дължал връщане на мобилния телефон на лизингодателя в едномесечен срок от
изтичане срока на договора. Посочено е, че срока на Договора за лизинг бил 23 месеца, от
датата на подписването му от страните. В чл.4 от Договора било посочено, че с
подписването му лизингополучателя декларира и потвърждава, че лизингодателя му е
предал устройството във вид и състояние годно за употреба. В ОУ на договор за лизинг за
предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство, подписани от
страна на ответника, се предвижда, че при разваляне на договор за лизинг по вина на
лизингополучателя, последния дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и
неплатени лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг,
както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг в
т.ч.задължения за неустойки и др.
Отново на 17.10.2019г. страните сключили и Договор за лизинг на базови аксесоари.
Съгласно този договор на ответника бил предоставен пакет аксесоари на стойност 48,32
лева. Срокът на договора бил 23 месеца от датата на подписването му, като
лизингополучателят дължал 23бр.месечни лизингови вноски, всяко от които в размер 2,01
лева.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от
16.06.2018г. ответникът е станала абонат на ищцовото дружество, като й е бил предоставен
за ползване мобилен №** за срок от 24 месеца с избран абонаментен план „Тотал 24.99“.
Договорено е, че срока на договора изтича на 08.03.2020г. Изрично било договорено между
страните, че в случай на прекратяване на Договора преди изтичане на срока, по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор
или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният дължи за всяка
Сим-карта, по отношение на която е налице прекратяване: а.неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; б.В случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или
5
по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой без абонамент/,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатена от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Изрично е посочено, че с
подписването на договора от страна на абоната, на последния се предоставени/закупени
1бр./броя устройства. В чл.7 от Договора е записано, че на ответника е предоставен таблет
PRESTIGIO GRACE 1577, чиято лизингова цена с абонаментния план е 81,06 лева.
Стандартната цена на устройството в брой и без абонамент е 255,90 лева, а отстъпката от
тази цена е 174,84 лева. Във връзка с гореизложеното на 08.03.2018г. страните сключили и
Договор за лизинг на мобилно устройство PRESTIGIO GRACE 1577. Лизингополучателят се
задължил да плаща на лизингодателя обща лизингова цена в размер на 78,37 лева, като това
трябвало да стане на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,69 лева. Към датата
на сключване на Договора, лизингополучателя трябвало да заплати първоначална лизингова
вноска от 16,50 лева. Ответникът имал право да придобие собствеността на мобилното
устройство, като заплати допълнително сумата от 2,69 лева в срок от най-малко 10 дни
преди изтичане на договора за лизинг. В противен случай, той дължал връщане на
устройството на лизингодателя в едномесечен срок от изтичане срока на договора. Посочено
е, че срока на Договора за лизинг бил 23 месеца, от датата на подписването му от страните.
В чл.4 от Договора било посочено, че с подписването му лизингополучателя декларира и
потвърждава, че лизингодателя му е предал устройството във вид и състояние годно за
употреба. В ОУ на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, телефонен
апарат или друго устройство, подписани от страна на ответника, се предвижда, че при
разваляне на договор за лизинг по вина на лизингополучателя, последния дължи на
лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени лизингови вноски до размера
на общата цена, посочена в договора за лизинг, както и всички други парични и други
задължения, предвидени в договора за лизинг в т.ч.задължения за неустойки и др.
През периода от 01.01.2020г. до 01.05.2020г. ищецът издал 7бр.фактури на името на
ответника, от които 2бр. за клиентски номер ********* и 5р. за клиентски номер *********.
Задълженията по въпросните 7бр.фактури са на обща стойност 471,06 лева.
На 01.06.2020г. ищецът издал фактура №**********, с която начислил за плащане от
ответника сумата от 789,61 лева- неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги, 334,25 лева-вноска за лизинг и 456,55 лева- задължения от предходен период.
Общата сума, дължима по фактурата е 1580,41 лева, като тя е трябвало да бъде платена до
16.06.2020г.
Тъй като ответникът по делото не заплатила на ищцовото дружество задълженията
си по процесните фактури, на 26.05.2022г. в съда било депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на Д. В. С.. Образувано било ч.гр.д.
№761/2022г. по описа на РС-Димитровград, по което на 24.06.2022г. съдът издал Заповед
№355 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Д. В.
6
С. да заплати в полза на заявителя сумата 1594,92 лева -незаплатени задължения по фактура
№**********/01.06.2020г. за кл.№********* и фактура №**********/15.03.2020г. за кл.
№*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и с деловодни разноски, от които 31,90
лева- платена държавна такса и 300 лева- платено адвокатско възнаграждение. Тази заповед
за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което
за ответника възникнал правен интерес да предяви настоящия установителен иск за
вземането си към Д. С..
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№355/24.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№761/2022г.
Безспорно установено по делото е, че между „Теленор България“ЕАД с настоящо
наименование „Йеттел България“ЕАД и ответника Д. В. С. са възникнали договорни
отношения във връзка с подписани между страните договори за мобилни услуги и лизинг.
Няма спор и относно обстоятелството, че падежа на задълженията по процесните фактури е
настъпил преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Спорно по делото е изтекла ли е погасителна давност за предявените искове,
изпълнил ли е ответника задълженията си по процесните договори, получила ли е Д. С.
вещите, предмет на договорите за лизинг, спазени ли са законовите изисквания за
едностранното прекратяване на договорите, неравноправна ли е клаузата за неустойка и
противоречи ли тя на добрите нрави.
На първо място, съдът намира възражението на ответника, че вземанията, които
ищеца претендира във връзка с издадените от него фактури са погасени поради изтекла
давност, е неоснователно. Видно от представените по делото фактури е, че същите са
издадени от страна на ищеца през периода от 01.01.2020г. до 01.06.2020г. Ищецът е
предприел действия по събиране на вземанията по тези фактури по съдебен ред, като е
подал на 26.05.2022г. в РС-Харманли Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, която е била издадена на 24.06.2022г. В този смисъл, към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и самото издаване на
въпросната заповед от съда, е бил изтекъл срок по-кратък от три години, от датата на която е
издадена първата фактура, поради което нито едно от вземанията на ищеца не е било
погасено по давност.
На следващо място, от съдържанието на представените по делото Договори за
мобилни услуги, Договори за лизинг, Допълнителни споразумения към Договор за мобилни
услуги, Договори за лизинг на базови аксесоари се установява, че ищцовото дружество е
предоставило реално на ответника посочените в тези договори мобилни устройства и
базови аксесоари. В тази връзка, ответникът е декларирал изрично в горепосочените
7
писмени документи, че с подписването на същите потвърждава, че лизингодателя му
предава устройството във вид годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на договорените технически характеристики. Наред с това, изрично подписвал и
изявлението, че с подписването на процесния договор й е предоставено посоченото в него
устройство. С оглед на изложеното, съдът намира възражението на особения представител
на ответника, че Д. С. не е получила вещите, предмет на договорите за лизинг, за
неоснователно, доколкото самата тя в тези договори изрично е декларирала противното.
Доколкото между страните няма спор, че са сключили процесните договори, то за
ответника е възникнало задължението да заплаща ежемесечно на мобилния оператор
абонаментна такса, както и стойността на предоставените й и ползвани мобилни услуги.
С исковата молба ищецът предявява иск против ответника, като иска последната да
му заплати сумата от 1594,92 лева- дължими лизингови вноски, абонаментни такси и такса
за потребление на мобилни услуги, както и неустойки за предсрочно прекратяване на
договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, за което е издадена издал Заповед №355/24.06.2022г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№761/2022г. по описа на
РС-Димитровград. От своя страна особеният представител на Д. С. оспорва така предявения
иск, като поддържа, че няма доказателства за това, че тя не е изпълнила задълженията си
към мобилния оператор по процесните договори. При тези позиции на страните по делото, в
доклада си по чл.146 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест, като изрично е
указал на ищеца, че той следва да докаже наличието и размера на неизпълнените
задължения от страна на Д. С..
Видно от депозираното от ищеца в съда Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 26.05.2022г. е ,че заявителят претендира длъжника да му
плати сумата от общо 1594,92 лева, като посочва, че тези задължения са обединени във
фактура №**********/15.03.2020г. за клиентски №********* и фактура
№**********/01.06.2020г. за клиентски №*********. Съгласно издадената по ч.гр.д.
№761/2022г. по описа на РС-Димитровград Заповед №355/24.06.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, длъжникът следва да плати на заявителя сумата от
1594,92 лева, на основание фактура №**********/15.03.2020г. за клиентски №********* и
фактура №**********/01.06.2020г. за клиентски №*********.
От приложените по ч.гр.д.№761/2022г. по описа на РС-Димитровград фактура
№**********/15.03.2020г. за клиентски №********* и фактура №**********/01.06.2020г.
за клиентски №********* се установява, че първата от тях е за сумата от общо 22,67 лева, от
която 10,99 лева за месечни и еднократни такси и 11,68 лева за задължения от предходен
период. Втората фактура е за начислена обща сума за плащане с ДДС 1580,41 лева, от която
789,61 лева- неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, 334,25 лева- вноска
за лизинг, 456,55 лева- задължения от предходен период с ДДС. Сборът на задълженията по
така представените две фактури е 1603,08 лева, като ищецът по никакъв начин не уточнява
защо претендира по-ниската сума от 1594,92 лева и ако това е действително дължимата от
8
Д. С. сума, кое точно от задълженията й за предоставени мобилни услуги, абонаментни
такси, вноски за лизинг и неустойка е намалено.
На следващо място, в исковата молба ищецът прави изключително подробна
разбивка на всяко едно от задълженията, което претендира, че не е платено от страна на
ответника. Същевременно, нито от горепосочените две фактури, на които единствено се
основава издадената заповед за изпълнение, респ.исковата претенция, нито от останалите
представени в заповедното производство фактури, е възможно да се установи, че
направените от ищеца в исковата молба подробни разбивки на задълженията на Д. С. за
предоставени и мобилни услуги, абонаментни такси, лизингови вноски и неустойки,
отговарят на действителните неплатени такива. Твърдените задължения в исковата молба по
никакъв начин не се установяват от въпросните фактури, като нито за съда, нито за
ответника, става ясно как са формирани от ищеца претендираните суми.
От друга страна, както беше посочено по-горе, съдът изрично указа на ищеца, че в
негова тежест е да докаже, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите за
мобилни услуги и лизинг, както и размера на тези неплатени задължения. Въпреки така
разпределената доказателствена тежест, ищецът не представи никакви доказателства в
подкрепа на изложеното единствено в исковата му молба, че ответника не е заплатил в срок
и му дължи подробно описаните в нея суми. В този смисъл следва да се отбележи, че нито с
исковата молба, нито до приключване на съдебното производство пред РС-Димитровград,
ищецът не поиска назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение
относно действително дължимите и неплатени от ответника суми по процесните договори,
както и не ангажира други доказателства в подкрепа на тези свои твърдения.
При тези обстоятелства, съдът намира предявения иск в частта му за сумата от общо
341,08 лева, представляваща претендирани за плащане абонаментни такси и потребени
мобилни услуги, както и за сумата от общо 464,23 лева- претендирани за плащане лизингови
вноски, представляващи част от общата сума от 1594,92 лева, за неоснователен и недоказан.
На следващо място, за да бъде уважена исковата претенция за плащане на неустойки
за прекратяване на процесните договори за мобилни услуги, ищецът следва да докаже, че е
налице такава уговорка за заплащане на неустойка, както и че те са били прекратени по вина
на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е доказано осъществяването на последната
предпоставка, от което следва извода, че не е възникнало в полза на ищеца правото да
начислява претендираните неустойки. От събраните доказателства не се установява кога са
били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която
е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата за това свое намерение.
Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на правото на разваляне на договора
е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като
същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
В тази връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на
договора не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Доколкото в случая не е
9
уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне
се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл.
19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора
от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на
автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това. От
това следва, че когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие
настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на
срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението
до длъжника. В случая по делото не се твърди, а и не се доказва операторът да е отправял до
абоната писмено предизвестие. Дори ищецът да е изпращал кратки текстови съобщения до
ответника за заплащане на дължимите месечни суми това не може да замести изричното
изявление за прекратяване на договора. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и
спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме,
че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на
облигационната връзка. С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не установи в хода на
производството по делото, че е уведомил ответника за прекратяването на договорните
правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което липсва
основание за възникване на неустоечното вземане.
Предвид това, съдът намира, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да
прекрати договорите за мобилни услуги и лизинг преди да изтече срокът им и не е
осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да иска заплащането на начислената
неустойка по тях в размер на общо 789,61 лева. Ето защо, съдът счита, че предявения иск и в
тази му част за сумата от 789,61 лева, представляваща неустойка за прекратяване на
договорите за мобилни услуги и лизинг, сключени с ответника се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложеното следва да се постанови решение, с което предявения от
„Йеттел България“ЕАД против Д. В. С. иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се
иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 1594,92 лева- дължими лизингови вноски, абонаментни такси и такса за потребление на
мобилни услуги, както и неустойки за предсрочно прекратяване на договори, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, за което е издадена Заповед №355/24.06.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№761/2022г. по описа на РС-Димитровград, се явява
неоснователен и недоказан и трябва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с предишно наименование
10
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, действащо чрез пълномощника си
адв.С. В. М., със съдебен адрес в гр.София, бул.“**, против Д. В. С., с ЕГН **********, от
с.**, община Димитровград, ул.“Варница“ №16, иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК,
за признаване за установено по отношение на Д. В. С., че дължи на „Йеттел България“ЕАД,
с предишно наименование „Теленор България“ЕАД, 1594,92 лева /хиляда петстотин
деветдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/- дължими лизингови вноски,
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги, както и неустойки за
предсрочно прекратяване на договори, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 26.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед
№355/24.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№761/2022г. по описа на РС-Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
11