№ 16199
гр. С., 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110151333 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Ж. Б. срещу С.О., с която са предявени
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 16 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания и битови неудобства в резултат на травматични увреждания - счупване на
колянното капаче на лявото коляно с травматичен оток и подкожен хематом в областта на
лява подбедрица, и контузия в областта на дясна раменна става, вследствие от настъпила на
29.02.2024 г. злополука в гр. С., на ул. „П.“ посока ул. „Х.Б.“ - спъване в неравност на
тротоара, образувана от бетонна шахта с повдигнат капак (частично изронена и
приповдигната спрямо тротоарните плочки циментова част, поставена около два капака,
покриващи шахта), ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 29.02.2024
г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 306 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди във връзка с процесния инцидент,
изразяващи се в сторени разходи за закупуване на патерица, имобилизираща шина за
обездвижване на крак и закупуване по лекарска препоръка на хидролизиран колаген и
екстра - върджин рибено масло от треска.
Ищцата твърди, че на 29.02.2024 г., на обяд (между 12:00 чaса - 12:30 часа), движейки
се пеша в гр. С., по ул. „П.“ посока ул. „Х.Б.“, по десния тротоар по посоката й на движение,
на 10 метра преди колоните на ул. „П.“ и ул. „Х.Б.“, се спънала в частично изронена и
приповдигната спрямо тротоарните плочки циментова част, поставена около два капака с
надпис VIVACOM EN124 В125, покриващи шахта. Сочи, че циментовите капаци, покриващи
шахтата били задигнати спрямо тротоара и захванати встрани с циментова замазка, която в
1
по - голямата си част била изронена. В резултат на тази неравност залитнала напред и
паднала по лице, ударила очилата си, левия си крак в областта на коляното, както и дясната
си ръка. Посочва, че на сутринта на 01.03.2024 г. забелязала, че лявото й коляно е с голям
оток, поради което на същия ден посетила болница „П.“. При проведена рентгенография на
лява колянна става, фас и профил било установено счупване на пателата (колянното капаче)
на лявото коляно. Освен това при прегледа било установено наличие на подкожен хематом в
областта на лява подбедрица и контузия в областта на дясна раменна става. Ищцата сочи, че
й била поставена шина, която закупила с лични средства на стойност 115 лв.,
имобилизационната превръзка, тип „ортеза“ обхващаща лявото бедро, коляно и подбедрица
била поставена на 01.03.2024 г. и свалена след 6 седмици. Твърди, че в резултат на
счупването на пателата на лявото коляно не можела да движи крака си и търпяла силни
болки в продължение на 4 месеца, през което време била затворена вкъщи, почти на легло,
лишена от възможността да се грижи за себе си и да извършва обичайните движения и
работа. Наложило се да бъде подпомагана от своя приятел и дъщеря, а освен това ползвала
отпуск по болест и пиела обезболяващи. Твърди, че закупила с лични средства патерица на
стойност 35 лв., с помощта на която да се придвижва, както и по препоръка на личния лекар
закупила с лични средства хидролизиран колаген на стойност 52,50 лв. и екстра - върджин
рибено масло от треска на стойност 77,50 лв. (общо 156 лв. с ДДС). Посочва, че за периода
от 07.05.2024 г. до 17.05.2024 г. била на физиотерапия. Сочи, че раздвижването на левия й
крак било много затруднено след свалянето на шината. В продължение на 3 месеца
изпитвала и силна болка в областта на дясната раменна става, като движенията й били силно
ограничени, не можела да спи пълноценно. Твърди, че и към датата на подаване на исковата
молба болката продължава. Поддържа, че тротоарът, върху който са разположени двата
капака, покриващи шахтата, е публична общинска собственост и именно ответникът има
задължение да стопанисва и управлява имотите и вещите общинска собственост с грижата
на добрия стопанин. Счита, че инцидентът е настъпил в резултат на противоправното
бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на
тротоарите, поради което следва да се ангажира гражданската отговорност на общината. С
оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Посочва, че за мястото, на
което е настъпил инцидентът, не отговаря С.О., а „В.Б.“ ЕАД, което дружество е следвало да
отговаря за поддържането на шахтата, която е негова собственост и обслужва слаботоков
подземен провод. В случая е налице линеен обект по смисъла на § 1, т. 31б от ДР на Закона
за енергетиката, като титулярят на сервитута следва да отговаря за изграждането и
експлоатацията на линейния енергиен обект. В този смисъл счита, че отговорността за
ремонта, поддържането и изграждането на шахти, предназначени за пренос на слаботокови
връзки е именно на „В.Б.“ ЕАД. На следващо място твърди, че не е налице противоправно
бездействие от страна на служители на С.О., доколкото тротоарната настилка около шахтата
е в годно техническо състояние. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между
2
настъпилите за ищцата увреждания и поведението на ответника, съответно на негови
служители. Твърди, че ищцата сама е допринесла за уврежданията си, тъй като не е посетила
лечебно заведение на същия ден. Оспорва претендираните имуществени вреди с твърдения,
че сторените разходи не са били необходими. Оспорва иска за неимуществени вреди по
размер. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове или за намаляване на
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски.
По делото е постъпило и становище от третото лице - помагач „В.Б.“ ЕАД, с което
оспорва предявените искове. Оспорва наличието на предпоставките по чл. 49 ЗЗД, като не
оспорва, че кабелната шахта, до която се твърди, че е настъпил инцидентът, към датата на
същия е била собственост на „В.Б.“ ЕАД. Счита, че по делото не са налице достатъчно
доказателства относно механизма на настъпване на инцидента, техническото състояние на
тротоарната площ, дали ищцата се е съобразила с външните фактори на околната среда.
Излага доводи, че задължение на всяко лице е да се грижи за здравето и безопасността си,
съобразявайки се с всички фактори на околната среда, преценявайки правилно всяко
обстоятелство или евентуален риск. Счита, че инцидентът е могъл да бъде избегнат от
ищцата при полагане на необходимата грижа и внимание (заобикаляне на препятствието).
Оспорва ищцата да е търпяла продължителни болки и страдания, евентуално оспорва
размера на иска за неимуществени вреди като завишен. Твърди, че прилежащата тротоарна
площ към шахтата следва да бъде поддържана от С.О.. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представено и прието съдебно-медицинско удостоверение № V-
86/08.03.2024 г., издадено от д-р А.А., дм-специалист по съдебна медицина, доцент в
Катедрата по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет – С., съдебен
лекар към „Съдебномедицински експерт“ ЕООД, според което при прегледа на 08.03.2024 г.
и от медицинската документация на К. Ж. Б. се установява: счупване на пателата (колянното
капаче) на лявото коляно, подкожен хематом в областта на лява подбедрица, контузия в
областта на дясна раменнa става, тези травматични увреждания се дължат на удари с или
върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по начин и време, както
съобщава освидетелстваната – при падане на плочките на тротоара, вследствие на спъване в
издаден капак на улична шахта на 29.02.2024 г. около 12:00 чaса. Констатирано е, че в
областта на ляво бедро, коляно и подбедрица е поставена твърда имобилизационна
превръзка, тип „ортеза“. Направен е извод, че счупването на пателата на лявото коляно е
причинило на ищцата трайно затруднение в движението на крайника (левия крак) за срок от
около 3-4 месеца, до пълно възстановяване при обичайно протичане на възстановителния
процес, без усложнения, по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Останалите описани травматични
увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по
смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
По делото е приета магнитнорезонансна томография на дясна раменна става от
25.04.2024 г., извършена в Медико-диагностична лаборатория „С.“ ООД от д-р Б.П., видно от
която при ищцата са констатирани дегенеративни промени на акромиоклавикуларната става;
тендинопатия на м. супраспинатус; увреда на горния лабрум (SLAP лезия); паралабрална
3
киста със сърповидна форма в горно-предния квадрант на гленоида; тендинопатия на
дългата глава на м. бицепс брахии; хондропатия гленоида и главата на хумеруса; омартроза.
По делото е прието копие на амбулаторна книга от кабинет по травматология от
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, започната на 23.02.2024 г. и завършена на 02.03.2024 г., от
която се установява, че ищцата е постъпила в кабинета по травматология на болницата на
01.03.2024 г. в 13:52 часа.
Приет е и лист за преглед на пациент № 046769/01.03.2024 г., издаден от УМБАЛСМ
„Н. И. П.“ ЕАД, Спешен кабинет по ортопедия и травматология, видно от който ищцата е
постъпила на 01.03.2024 г. с болки и ограничени движения в ляво коляно вследствие от
травма от падане на улицата, като й е поставена диагноза: счупване на пателата, закрито; с
предписана терапия: ортеза, контролен преглед на 08.03.2024 г. от травматолог и й е
направена превръзка с Йодасепт.
Приет е амбулаторен лист № 24068D02BD97/08.03.2024 г., издаден от МЦ „Н. И. П.“
ЕООД, кабинет по ортопедия и травматология, видно от който на 08.03.2024 г. е извършен
първичен амбулаторен преглед на ищцата с поставена основна диагноза: счупване на
пателата и придружаващи заболявания: повърхностна травма на раменния пояс и
мишницата, неуточнена; обективно състояние: добро общо състояние, болки и ограничени
движения в ляво коляно; имобилизация в изправност; хематом на лява подбедрица; болков
синдром на дясна раменна става с ограничение на движенията; извършени са
рентгенографски изследвания на дясна длан и пръсти и на лява колянна става фас и профил,
като е продължена предписаната терапия.
Приет е амбулаторен лист № 24110104АDА5/19.04.2024 г., издаден от МЦ „Н. И. П.“
ЕООД, кабинет по ортопедия и травматология, видно от който на 19.04.2024 г. е извършен
вторичен амбулаторен преглед на ищцата с поставена основна диагноза: счупване на
пателата и придружаващи заболявания: синдром на ротаторния маншон на рамото;
обективно състояние: добро общо състояние, болезнена флексия в областта на дясна
раменна става, болка в областта на голям тубелкул; насочена за ЛФК.
Приет е амбулаторен лист № 24113209209С/19.04.2024 г., издаден от „Д-р Р. Е. Ш.“
ЕООД, АИПСМП – физиотерапия, видно от който на 19.04.2024 г. е извършен първичен
амбулаторен преглед на ищцата със снета анамнеза: оплакване от болки в лява колянна става;
основна диагноза: други първични гонартрози; обективно състояние – ограничени
движения; терапия – физиотерапия и лазертерапия.
По делото са приети болнични листове за временна неработоспособност на ищцата
както следва: от 05.03.2024 г., издаден от ЕТ „Д-р Ж.В.П.“, с предписан режим на лечение –
домашен-стаен, за периода от 01.03.2024 г. до 14.03.2024 г. (14 календарни дни); от
14.03.2024 г., издаден от МЦ „Н. И. П.“ ЕООД, Специализирана ЛКК - СЛКК по ортопедия
и травматология, с предписан режим на лечение – домашно-амбулаторен, за периода от
15.03.2024 г. до 13.04.2024 г. (30 календарни дни); от 17.04.2024 г., издаден от МЦ „Н. И. П.“
ЕООД, Специализирана ЛКК - СЛКК по ортопедия и травматология, с предписан режим на
лечение – домашно-амбулаторен, за периода от 14.04.2024 г. до 13.05.2024 г. (30 календарни
дни); от 15.05.2024 г., издаден от МЦ „Н. И. П.“ ЕООД, Специализирана ЛКК - СЛКК по
ортопедия и травматология, с предписан режим на лечение – домашно-амбулаторен, за
периода от 14.05.2024 г. до 12.06.2024 г. (30 календарни дни).
По делото е приета фактура № **********/01.04.2024 г., издадена на ищцата, с
доставчик „РИЪЛ ФУД“ ЕООД, видно от която ищцата е закупила хидролизиращ колаген –
RealFood на стойност 52,50 лв. и екстра-върджин рибено масло от треска – EVCLO на
стойност 77,50 лв., или общо 130 лв. без ДДС, 156 лв. с ДДС, за изплащането на която сума е
представен и фискален бон от 01.04.2024 г.
По делото е приет фискален бон от 01.03.2024 г., видно от който е закупена
4
имобилизираща шина орлиман 5100 от Дрогерия – Санитарен магазин П. „А.М.“ ЕООД на
стойност 115 лв.
По делото е приет фискален бон от 15.03.2024 г., видно от който е закупена патерица
канадка коуски мека от Дрогерия – Санитарен магазин П. „А.М.“ ЕООД на стойност 35 лв.
По делото е прието писмо от Национален осигурителен институт, Дирекция
„Осигуряване и краткосрочни плащания“ с № 1046-40-918#1/13.03.2025 г., от което се
установява, че в териториално поделение на НОИ-С.-град е регистрирана декларация за
трудова злополука, станала на 04.05.2018 г. с К. Ж. Б., в осигурителя „Поделение за
пътнически превози С.“, ЕИК *******. С разпореждане № 22105 от 15.05.2018 г.
злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Съгласно справка от Интегрираната
система за електронен обмен на документи и данни за периода от 01.01.2015 г. до 12.03.2025
г. на К. Ж. Б. са издадени 23 броя болнични листове, съгласно приложена справка. Видно от
проверка в Националната система за отпускане и изплащане на пенсии К. Ж. Б. получава
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно чл. 74, ал. 1 КСО, считано от
17.07.2020 г. със срок на определената й трайно намалена работоспособност – 01.07.2026 г.
Видно от приложената към писмото справка, ищцата е ползвала болничен за временна
неработоспособност за периода от 24.03.2015 г. до 06.04.2015 г. (злополука-нетрудова)
поради контузия на коляното; за периода от 25.05.2015 г. до 25.05.2015 г. (общо заболяване)
поради контузия на коляното; за периода от 03.07.2015 г. до 15.09.2015 г. (общо заболяване)
поради гонартроза, неуточнена.
По делото е прието медицинско направление от 18.03.2025 г. от „Д-р Р. Е. Ш.“ ЕООД,
АИПСМП – физиотерапия, с диагноза на ищцата: състояние след счупване на патела
(29.02.2024 г.) ляво; придружаващи заболявания: гонартроза – ляво коляно; посочено е, че
пациентката е лекувана с водеща диагноза фрактура на патела, като в амбулаторния лист е
отбелязана придружаващата диагноза.
По делото са приети и болнични листове, издадени на ищцата от ЕТ „Д-р Ж. - В.П.“
както следва: за периода от 08.05.2018 г. до 21.05.2018 г., издаден на 08.05.2018 г. (с
диагноза: последици от травми, обхващащи няколко области на тялото – злополука – трудова
по чл. 55, ал. 1 КСО), ведно с амбулаторен лист № 001490/08.05.2018 г. с основна диагноза:
последици от травми, обхващащи няколко области на тялото, снета анамнеза: побой по
време на работа, болка в областта на ляво бедро и длан, болка и дискомфорт на устната
лигавица, с незначителни охлузвания в областта на лицето и терапия – аналгетици и покой;
за периода от 25.05.2015 г. до 25.05.2015 г., издаден на 25.05.2015 г. (с диагноза: контузия на
коляното – общо заболяване), ведно с амбулаторен лист № 001815/25.05.2015 г. с основна
диагноза: контузия на коляното, снета анамнеза: болки в областта на ляво коляно, обективно
състояние: оток, ограничено движение; за периода от 24.03.2015 г. до 06.04.2015 г., издаден
на 24.03.2015 г. (с диагноза: контузия на коляното – злополука – нетрудова), ведно с
амбулаторен лист № 001080/24.03.2015 г. с основна диагноза: контузия на коляното и
придружаващи заболявания: увреждания на лубмо сакралния плексус, снета анамнеза:
паднала и контузила ляво коляно, оток, ограничени движения, палпаторно болезнен;
обективно състояние: оток, ограничени движения, палпаторно болезнен и терапия:
аналгетици, покой, студени компреси.
По делото от страна на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД с молба от 02.04.2025 г. са
представени извлечение от Нарядна книга на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, започната
на 01.09.2022 г. и завършена на 30.04.2025 г., ежедневно разпределение на база Нарядната
книга, извлечение от Присъствена книга, започната на 19.08.2023 г. до 29.02.2024 г., Книга за
ежедневен (предпътен) инструктаж за експлоатационен персонал на „БДЖ-Пътнически
превози“ ЕООД по Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5, започната на 25.02.2024 г. и завършена
на 03.06.2024 г., извлечение от Книга за болнични, започната на 07.06.2009 г., болничен лист
№ Е20232450321 за периода от 01.03.2024 г. до 14.03.2024 г., издаден на 05.03.2024 г.,
5
болничен лист № Е20240863718 за периода от 15.03.2024 г. до 13.04.2024 г., издаден на
14.03.2024 г., болничен лист № Е20241415144 за периода от 14.04.2024 г. до 13.05.2024 г.,
издаден на 17.04.2024 г., болничен лист № Е20241415419 за периода от 14.05.2024 г. до
12.06.2024 г., издаден на 15.05.2024 г., за ищцата К. Ж. Б.. От същите се установява, че
ищцата К. Б. е имала почивен ден на 29.02.2024 г., а на 01.03.2024 г. е била предвидена в
графика като „резерва“, но не се е явила на работа, като е представила болничен лист.
Свидетелят П.Б. е бил в почивка и не е включван в графика за дежурства за периода от
29.02.2024 г. до 01.03.2024 г. В „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД за периода от 29.02.2024 г.
до 01.03.2024 г. не е декларирана трудова злополука за ищцата К. Ж. Б..
По делото е прието писмо от Национален институт по метеорология и хидрология №
09-08-294-1/01.04.2025 г., от което се установява, че по експертна оценка на синоптичната
обстановка, данни от Централната метеорологична станция на НИМХ в ж. к. „М.“, както и
данни от други метеорологични станции в района, на 29.02.2024 г. в гр. С. между 12:00 часа
и 12:30 часа температурата на въздуха е била между 8 и 13 градуса по целзий.
Относителната влажност на въздуха е била между 82 и 60 %. Времето е било облачно, но не
е имало валеж. Духало е слаб вятър от източната четвърт със скорост между 1 и 3 м/сек.
Хоризонталната видимост е била между 8 и 15 км. Вероятността за локална мъгла
(хоризонтална видимост под 1000 м) е била малка. Вероятността за краткотраен локален
валеж от слаб дъжд е била малка.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ), изготвена въз основа на медицинската документация по делото и след личен преглед
на ищцата на 10.03.2025 г., неоспорена от страните, която преценена по реда на чл. 202 ГПК
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Вещото лице посочва, че от
проучената медицинска документация по делото се установява, че след инцидент на
29.02.2024 г. при прегледи и изследвания на К. Ж. Б. е установено: счупване на колянното
капаче на лявото коляно с травматичен оток и подкожен хематом в областта на лява
подбедрица, както и клинични данни за контузия в областта на дясна раменна става. На по-
късен етап от ЯМР изследване е установено травматично увреждане на раменната става –
SLAP – разкъсване в горната част на лабрума (superior), обхващащо предната и задната
части. При наличните данни за травмата на ляво коляно и подбедрица се налага извод, че са
причинени като контактни травми от директно травматично въздействие с голяма
травмираща сила по механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет. Травмата на дясна
раменна става е причинена индиректно, като най-чест механизъм на подобно травмиране е
при падане назад или напред върху дланта на ръката при изпъната в лакетната става ръка.
По отделно и в комплекс установените травми добре отговарят да са причинени по време и
начин, съобщени от пострадалата, а именно след рязко отвеждане от равновесие при падане
върху ляво коляно и опорна дясна ръка. Съобразно данните от медицинската документация
за травмите може да се приеме, че е налице причинна връзка между твърдяната в исковата
молба злополука от 29.02.2024 г. и установените увреждания с преглед на 01.03.2024 г.
Травмите на ляво коляно и дясна раменна става са водели до болки и напредващ оток,
които са се изявили постепенно след инцидента и болките са били с по-голям интензитет
при движение в ставите, като са налагали прием на обезболяващи медикаменти. Освен
усилващи се с движенията болки от травмите са били налице и функционални нарушения в
засегнатите дясна раменна и лява коленна стави. Терапия с поставена имобилизационна
превръзка, тип „ортеза“ е проведена за травмата на ляво коляно. При наличие на счупване на
коленната капачка, лечението може да се проведе консервативно с имобилизация само при
положение, че няма разместване или се касае за малко разместване на счупените фрагменти
и същевременно е запазена целостта на страничните връзки на коленната става. Най-
вероятно след проведени образни и клинични изследвания е установено именно такова
състояние на пострадалата, за да се назначи и предприеме лечение само с имобилизация и
обезболяване, т. е. при наличните данни може да се приеме, че предприетото лечение за
6
травмата на коляното е адекватно. При неразместени счупвания на коленната капачка или
при счупване с малко разместване имобилизация се налага до 5 – 6 седмици (както е в
конкретния случай), като при благоприятно протичане на оздравителния процес
функционално възстановяване (по отношение на основна функция на крака - опорна и
ходилна) настъпва за около 2,5 – 3 месеца от датата на травмата. Напълно е възможно в
зависимост от индивидуални особености на пострадалия и от начин на спазване на
необходимия лечебно-възстановителен режим да се изпитват и по-продължително време
силни болки и да са налични функционални нарушения от травмата. Данни за травматично
обусловени нарушения в движения на лява коленна става са налични и към момента на
актуалния преглед. От травмата е настъпило функционално възстановяване по отношение
основна функция на крака – опорна и ходилна, но персистира леко ограничение в
движенията на лява коленна става. В случая съобразно наличните данни по делото следва да
се приеме, че е налице и затруднение в движенията на дясна ръка в раменната става, заради
предизвикана травма на раменната става - тип SLAP – разкъсване в горната част на лабрума
(superior), обхващаща предната (anterior) и задната (posterior) му части. Тези травми са
водели до затруднение при извършване на дейности в ежедневието, като движенията на
дясна ръка при спазване на необходимото лечение биха били затруднени в една или друга
степен приблизително за около месец след инцидента.
Вещото лице е констатирало, че за травмата на коленното капаче по делото е
представена медицинска документация само до 19.04.2024 г., като напълно е възможно след
такава травма да не настъпи пълно възстановяване и дори се съобщават чести усложнения,
като най-често е възникване на дегенеративен артрит в коленна става. Това състояние се
отразява съществено на функциите на крака, като с времето може да се засили
функционалната недостатъчност. След травмата на дясна раменна става също могат да
настъпят усложнения, особено на фона на установените с ЯМР изследване от 25.04.2024 г.
дегенеративни промени. Напълно е възможно от травмата на лява коленна става и към
настоящия момент пострадалата да изпитва болки в коляното и да е налице ограничен обем
движения и тези промени да се отразяват на възможността й за качване и слизане по стълби.
Поради изтеклия значителен период от време, обаче, за да се приеме безспорно причинно-
следствена връзка между травмата от 29.02.2024 г. и евентуални усложнения, водещи до
пролонгиран оздравителен процес, следва да се предостави медицинска документация от
проследяващи контролни прегледи и изследвания.
От приложен по делото амбулаторен лист № 241132092209С/19.04.2024 г. е видно, че
на К. Ж. Б. е поставена диагноза по МКБ М17.1: Други първични гонартрози. Гонартрозата
(gonarthrosis) е патологично състояние, характеризиращо се с дегенеративно - дистрофични
процеси, протичащо в колянната става. Гонартроза на колянната става се характеризира с
разрушаване на хрущяла, както и деформация на ставата, съпроводена с нарушаване на
нейните функции. Най-често това заболяване засяга жени в напреднала възраст. В
зависимост от причините за гонартроза са налице два основни вида: първична и вторична.
Първична гонартроза – причината за появата й все още не е установена, това е двустранна
гонартроза, която се среща при пациенти в напреднала възраст. Вторична гонартроза –
възниква на фона на съществуващо увреждане или патология на коленната става при всяка
възраст, това е едностранна гонартроза. В повече от 20 % от случаите патологията се развива
след интраартикуларни фрактури на пищяла, разкъсване на лигаменти или деформация на
менискуса. Често гонартрозата се развива около 5 години след началото на патологията, но в
редки случаи може да се появява още след 3 месеца. Появата на заболяването може да
причини голямо натоварване на ставата, като изложени на риск са хората на възраст над 40
години, които натоварват ставите прекомерно, което води до дегенеративно-дистрофични
промени. Натоварването на ставите поради наднормено тегло или генетична
предразположеност също може да доведе до подобни последици.
В случая след инцидента пострадалата е потърсила медицинска помощ на следващия
7
ден, когато е установена тежестта на травмата на коляното. При по-ранно потърсена
медицинска помощ, диагностициране на травмата и налагане на консервативно лечение с
имобилизиране на крака, може да се избегне риск от евентуално настъпване на по-значимо
разместване на счупеното коленно капаче и в този аспект едно по-своевременно оказване на
медицинска помощ би довело до по-малък риск за усложнения и по-тежки здравни
последици.
Разпитано в открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. вещото лице пояснява, че под
функционално нарушение има предвид, че са нарушени основните функции на долния
крайник – моторни и ходилни, в различна степен. Търсената помощ на следващия ден при
положение, че ищцата е положила грижи да имобилизира крайника не се е отразило върху
евентуално получени размествания. Ищцата има поставена диагноза гонартроза от
специалист по ЛФК, но тя не е имала оплаквания от гонартрозни промени преди инцидента.
Във всички случаи една травма се отразява негативно на предшестващо болестно състояние,
като води до по-бързо прогресиране на заболяването и до по-тежки функционални
нарушения. В медицинското направление от 18.03.2025 г. е поставена диагноза „Състояние
след счупване на колянното капаче на ляво коляно и придружаваща гонартроза на ляво
коляно“, пациентката е лекувана с водеща диагноза „Счупване на патела“. В амбулаторния
лист е отразена придружаващата диагноза. В този документ не е отразено какво точно
лечение е прилагано на пациентката. По-скоро се касае за гонартроза, предизвикана от
травмата, така както е описано в медицинското направление от 18.03.2025 г.
В медицинската документация има данни за травма на коляното от 06.04.2015 г., но
каква е била тежестта на тази контузия вещото лице не може да каже. Възможно е да има
травматична гонартроза от една контузия на коляното. Колянната става е много деликатна и
увреждането може да персистира много време след контузия и да доведе до увреждане на
ставния хрущял, но в случая няма достатъчно доказателства - няма как само на база
документите от НОИ да се каже каква е тази контузия.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), изготвена въз основа на представените по делото материали и след оглед и измерване
на място на 11.03.2025 г., неоспорена от страните, която преценена по реда на чл. 202 ГПК
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От същата се установява, че
мястото на процесното събитие е на десния тротоар на ул. „П.“ в посока към ул. „Х.Б.“ на
около 10 метра преди колоните на сградата, която се намира на ъгъла на ул. „П.“ и ул. „Х.Б.“.
На това място има трамвайна спирка и тротоарът в широк около 5,60 м, като от шахтата до
бордюра широчината е 2,50 м, шахтата е широка 0,90 м (два капака х 0,45 м) и от шахтата до
сградата разстоянието е 2,20 м. Пред сградата на входа на единия магазин има повдигнато
ниво на входна площадка, което стеснява тротоара с около 80 см. Капаците на шахтата лягат
в метална рамка, която е монтирана на ниво, което е различно от нивото на тротоара в
югоизточната част – по-високо от нивото на тротоара с 6 см, което постепенно намалява и в
задния край е почти равно с нивото на тротоара. Тази разлика като височина (6 см) е
достатъчна, за да предизвика спъване. Фугата между металната рамка на шахтата и
тротоарните плочки е запълнена с циментова замазка, която е изронена на места. В
заключение вещото лице е посочило, че капаците на шахтата са монтирани с 6 см по-високо
от нивото на тротоарните плочи в южния край. Капаците не са захванати с циментова
замазка, а рамката, в която са монтирани е подмазана с циментова замазка, която е изронена
на места, видно от снимковия материал. От тази неравност е възможно човек да се спъне.
Технически е възможно и капаците трябва да се поставят наравно с нивото на тротоара, като
рамката, в която те лягат, се поставя на нивото на тротоарните плочи. Към датата на ПТП
тротоарът около процесната шахта е бил в добро техническо състояние. Разстоянието от
шахтата до бордюра е 250 см, а от шахтата до сградата е 220 см, като в единия участък
същото се стеснява с около 80 см от повдигнатата входна площадка на единия магазин.
8
Разпитано в открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. вещото лице пояснява, че на
мястото на инцидента част от настилката е на тротоара, има трамвайна спирка, шахтата не е
препятствие за преминаване на пешеходци. Няма утвърден стандарт за поставяне на
капаците на шахтите. В Правилника за извършване на строително-монтажни работи е казано
как трябва да бъде, че всичко трябва да е на едно ниво. При посещение мястото не било
обезопасено с ленти, конуси или нещо такова. Според вещото лице в С. на много места има
такива неравности, които може да са причинени при самото поставяне на шахтата, или да не
е трамбовано, впоследствие да са слегнали тротоарните плочки. В случая надигането от 6 см
не е нормално, вероятно се дължи на слягане на плочките, тъй като шахтата е от бетонови
тухли или от бетон излята и няма как да слегне надолу, докато тротоарните плочки до нея,
ако не се трамбовани добре, може да доведат до слягане на пясъчната основа на тротоарните
плочки и да стане тази разлика. Между тротоарните плочки и рамката на шахтата има фуга.
Подмазването на фугата с циментова замазка не е причина да има разлика в нивата. Дори
при равна повърхност на шахтата и тротоарните плочки, ако остане фугата незапълнена, ще
стане разлика. В надигнатата част тази замазка е изронена. Вещото лице пояснява, че
капаците на шахтата винаги се слагат в рамка. Фугата е поставена, за да предотврати
дупките, които са опасни. Фугата е част от тротоара и там няма обозначение, че е забранено
минаването на пешеходци. Шахтата се намира по средата на тротоарното пространство.
Тази шахта е част от тротоарната площ. Експертът пояснява, че не може да каже кога е
направена замазката – какви са били метеорологичните условия, дали е било обезопасено,
когато е поставяна шахтата, да не се преминава също играе роля за технологичното време
тази замазка, както и всеки един разтвор, да наберат якост. Обикновено по тротоарите като
се подмаже – подмазването се прави последно, включително фугите и между плочките, и
веднага се пускат пешеходци. Тук изронването е в тази част, в която има денивелация на
капаците и плочите. В задната част няма такива дефекти. Не би могло да се каже кога е
настъпило слягането. Дори и всичко да е нормално, може при един проливен дъжд пясъкът
отдолу да се изнесе, фугите и тротоарите не са направени така, че да не пропускат вода и е
възможно да се изнесе част от подложния материал.
По делото е приет и препис от решение от 26.02.2020 г. по АНД № 41/2020 г. по описа
на Районен съд – Елин Пелин, 4 състав, с което обвиняемата П.С.И. е призната за виновна в
това, че на 04.05.2018 г. около 11:00 часа в района на ж. п. гара Елин Пелин, Софийска
област, чрез нанасяне на удари по тялото и одиране на лигавицата на бузата, лицето и
ръцете, причинила на К. Ж. Б. в качеството й на длъжностно лице – кондуктор във влак 8601
при „БДЖ-пътнически превози“ ЕООД, при и по повод изпълнение на службата й лека
телесна повреда, изразяваща се в: две охлузвания на лявата буза, три повърхностни
разкъсно-контузни рани по лигавицата на лявата буза, контузия на дясната гривнена става с
ограничения в обема на движенията й, охлузване на дясната длан, кръвонасядане на лявото
бедро, които в своята съвкупност са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като на основание чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а НК обвиняемата
е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 500 лв. в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка
на РС - Елин Пелин. Присъдата се отнася за леки телесни повреди в различни части на
тялото на ищцата, но които не са аналогични на тези, по които са получени травмите в
резултат на инцидента на 29.02.2024 г., поради което съдът не я обсъжда по-подробно.
С доклада по делото, приет за окончателен в открито съдебно заседание на 19.03.2025
г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорно между страните
обстоятелството, че процесната кабелна шахта към датата на инцидента е била собственост
на „В.Б.“ ЕАД.
Във връзка с механизма на настъпилия инцидент и вредите, търпени от ищеца във
връзка с него, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите П.Н.Б. и Ж.Ч.Б.
9
От показанията на свидетеля Б. се установява, че живее на семейни начала с ищцата и
са колеги. Инцидентът се случил на 29.02.2024 г. в центъра на гр. С., на ул. „П.“, на
спирката, двамата ходели, ищцата била пред свидетеля. Изведнъж я видял как се спънала в
шахта и паднала. Шахтата била по-висока, имала два капака, не била равна с плочките
наоколо. Имало замазка между тротоарните плочки и капака на шахтата и точно в нея се
спънала ищцата - залитнала напред и се ударила в лявото коляно и в дясното рамо. На
улицата имало хора. От начало мислели, че падането не е сериозно и се прибрали вкъщи с
такси. На другия ден отишли в П.. Докторът им казал, че може да се сложи гипс, може и
шина, но е по-добре шина. Наложило се в началото ищцата да се движи с патерица. Шината
и патерицата били закупени от свидетеля с общи средства от П.. Б. добавя, че всичко, което е
взимала ищцата е по лекарско предписание.
Ищцата била с обездвижено коляно три месеца. Казали им да не се пипа и да започне
да се раздвижва лека-полека. И след шината имала проблеми с ходенето. В началото взимала
обезболяващи. До ден-днешен има проблеми при натоварване. Дори ако е седнала по-
продължително време пред телевизора, пак има болки. Дълго време я боляло и ходела на
рехабилитация. Раздвижването било свързано с болки, и сега ищцата се оплаква, че рамото я
боли. Свидетелят забелязал, че я боли ръката и я държи в определена поза като спи – вдига я
нагоре, за да не я боли. Преди инцидента не се е оплаквала от болки в лявото коляно и
дясното рамо. По време на лечението била подпомагана от свидетеля и от дъщеря й.
Помощта се изразявала в извършването на домакинска работа, помагане с придвижването до
тоалетната и банята. В деня на инцидента и в следващия ден свидетелят не бил на работа.
Добавя, че не минават често през мястото на инцидента.
Свидетелят Б. е дъщеря на ищцата. Заявява, че на 29.02.2024 г. получила обаждане от
ищцата, че е паднала и си е счупила крака. Заявява, че ищцата е много силен човек, движи се
пеша, разчита на себе си и последното нещо, което искала да признае е, че й е счупен кракът.
Казала, че се е спънала в шахта на ул. „П.“, вървейки по тротоара. Б. добавя, че не била в С.
този ден, върнала се след три дни и посетила майка си. Бил счупен левият й крак в коляното.
Оплакала се на свидетелката от болки в коляното и в рамото на дясната ръка. До ден-днешен
изпитвала болки на тези две места, ограничени са движенията й и изпитва силна болка,
когато си вдига ръката. Според свидетелката ищцата не може безпроблемно да клекне.
Майка й ползвала патерица, закупена с нейни средства. Заплатила си и шината. Приемала
допълнителни хранителни добавки – витамини по препоръка на лекар. Правила
рехабилитация на коляното във връзка с инцидента в М.. Оплаквала се по време на
раздвижването от болки. Тези болки и ограниченията на движенията й се отразили, тъй като
не била свикнала да разчита на други хора, а докато била с шината се налагало да бъде
подпомагана от други хора за ежедневни нужди. Не можела да изпълнява домакински
задължения около месец и половина - два след инцидента. И след този период не била в
пълния си капацитет. Вземали кинезиоленти да подпомагат коляното. Преди този инцидент
ищцата нямала проблеми с това коляно. По време на възстановителния процес свидетелката
посещавала майка си всеки ден, дори за кратко. Свидетелят Б. също помагал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и битови
неудобства в резултат на травматични увреждания - счупване на колянното капаче на лявото
коляно с травматичен оток и подкожен хематом в областта на лява подбедрица, и контузия в
областта на дясна раменна става, от настъпила на 29.02.2024 г. злополука - спъване в
неравност на тротоара, образувана от бетонна шахта с повдигнат капак (частично изронена и
10
приповдигната спрямо тротоарните плочки циментова част, поставена около два капака,
покриващи шахта), ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 29.02.2024
г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 306 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди във връзка с процесния инцидент,
изразяващи се в сторени разходи за закупуване на патерица, имобилизираща шина за
обездвижване на крак и закупуване по лекарска препоръка на хидролизиран колаген и
екстра - върджин рибено масло от треска.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 ЗЗД е
предвидено изключение от общото правило. Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорност
за чуждо поведение, която отговорност е обективна и безвиновна. Отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.
Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица - ППВС № 7/29.12.1958 г. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/30.12.1959 г. юридическите лица отговарят за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на
което е възложено да извършва определена работа, правният субект, който е възложил тази
работа следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД гаранционно - обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат
в изправност тротоарните настилки, намиращи се на територията на общината и
разположените на тях съоръжения в разглеждания случай. Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от ППВС № 17/18.11.1963 г.
В случая ищцата се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника в
качеството му на възложител на работата по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Неговата
отговорност е свързана с виновното и противоправно бездействие на други лица, на които е
възложено поддържането на тротоарните настилки на територията на общината за вредите,
причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността на
ответника произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, а не
произтича от вината на възложителя на работата.
С оглед характера на отговорността по чл. 49 ЗЗД, възложителят на работата, какъвто
е ответникът, не извършва с възлагането на работата противоправно деяние. Но той
отговаря за такова, извършено от този, на когото е възложил работата. За да е противоправно
бездействието на служители на С.О., то трябва да има правна норма, която да ги задължава
да извършват дейност по поддържане на пътната настилка, в т. ч. и тротоара и
разположените на него шахти.
За да бъдат уважени исковете по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е
да докаже: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по
чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: 1.
11
деяние (действие или бездействие) – в случая бездействие; 2. противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3. вреда
– имуществена и неимуществена (неблагоприятно засягане на неимуществената и
имуществената сфера на увредения); 4. причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите вреди (вредоносният резултат да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента); 5. вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко
съставлява извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/28.12.1966 г.), 4) че процесният участък, на който е настъпил
инцидентът е общинска собственост.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента, както и
всички свои възражения. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че
този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и
противоправни, или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа
(ППВС № 7/29.12.1958 г.). Отговорността по чл. 49 ЗЗД обхваща всички преки и
непосредствени вреди (имуществени и неимуществени), които са последица от увреждането.
С оглед наведените в отговора на исковата молба възражения в тежест на ответника е
да установи, че шахтата, около която в исковата молба се твърди да е налице изронена и
приповдигната спрямо тротоарните плочки циментова част, е собственост на трето за спора
лице, че именно последното е имало задължениe да поддържа шахтата и зоната около нея в
безопасно състояние, в частност циментовата част около капаците на шахтата, да
сигнализира и обезопаси този терен, в това число и връзката на съоръжението с пътната
инфраструктура, конкретно с тротоара на ул. „П.“ по посока ул. „Х.Б.“ в гр. С..
В тежест на ответника е да докаже конкретните си възражения по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
съпричиняване на вредите от страна на ищцата – че търсенето на медицинска помощ е било
несвоевременно (закъсняло).
Настоящият съдебен състав приема, че от показанията на свидетелите П.Б. и Ж. Б.,
които съдът кредитира изцяло, включително след преценка по реда на чл. 172 ГПК, по
несъмнен начин се установяват обстоятелствата по настъпване на описаното в исковата
молба вредоносно събитие (механизмът на инцидента и причината за него) - че на 29.02.2024
г., на обяд (между 12:00 часа - 12:30 часа), движейки се в гр. С., по ул. „П.“ посока ул. „Х.Б.“,
по тротоара на 10 метра преди колоните на ул. „П.“ и ул. „Х.Б.“, ищцата се е спънала в
частично изронена и приповдигната спрямо тротоарните плочки циментова част –
циментова замазка, която в по-голямата си част била изронена, поставена около два капака с
надпис VIVACOM EN124 В125, покриващи шахта, вследствие на което е паднала и е
получила травматични увреждания. Съдът счита, че показанията на свидетелите следва да
бъдат кредитирани като задълбочени, логични, достоверни, както и като неопровергани от
други доказателства по делото. Заявеното от свидетелите кореспондира в пълна степен със
12
събрания по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът намира, че следва
да им се довери изцяло и да формира въз основа на тях фактическите си изводи по спорните
в процеса въпроси, касаещи времето, мястото, механизма на получаване на уврежданията на
К. Ж. Б., вида на получените от нея увреждания и тяхното отражение върху ищцата.
Показанията на свидетеля Б. отразяват непосредствените му възприятия относно
настъпването на инцидента и неговия механизъм. Показанията му са вътрешно
непротиворечиви и последователни, поради което съдът ги кредитира изцяло относно
настъпването на инцидента, състоянието на ищцата веднага след него, както и в процеса на
възстановяването й. От разпита на Б. безспорно се установява, че ищцата се е спънала в
замазката между тротоарните плочки и капака на шахтата, разположена на ул. „П.“ в гр. С.,
тъй като шахтата не била равна с плочките около нея, че в резултат на спъването ищцата е
залитнала напред и се е ударила в лявото коляно и в дясното рамо, както и че посочената
неравност на тротоара не е била обезопасена или сигнализирана по някакъв
начин. Показанията на свидетеля напълно се подкрепят от изготвената съдебно – техническа
експертиза, вещото лице по която въз основа на материалите по делото и след оглед на
мястото на инцидента е констатирало, че капаците на шахтата, която е част от тротоарната
площ, са разположени в метална рамка, монтирана на ниво, което е различно от нивото на
тротоара в югоизточната част – по-високо от нивото на тротоара с 6 см, което постепенно
намалява и в задния край е почти равно с нивото на тротоара. Фугата между металната
рамка на шахтата и тротоарните плочки е запълнена с циментова замазка, която е изронена
на места. Фугата е част от тротоара и там няма обозначение, че е забранено минаването на
пешеходци. Вещото лице е достигнало до извод, че тази разлика като височина (6 см) е
достатъчна, за да предизвика спъване.
На следващо място, свидетелите подробно описват и уврежданията на ищцата –
счупване на лявото коляно и контузия на дясното рамо. Разказите на свидетелите се
подкрепят от приложената по делото медицинска документация, както и от съдебно-
медицинската експертиза, установяваща конкретните области на получените от К. Ж. Б.
телесни увреждания – счупване на колянното капаче на лявото коляно с травматичен оток и
подкожен хематом в областта на лява подбедрица, както и контузия в областта на дясна
раменна става – SLAP – разкъсване в горната част на лабрума (superior), обхващащо
предната и задната части, които увреждания според неоспореното заключение на СМЕ
категорично биха могли да се получат по начина, описан в исковата молба. От друга страна,
свидетелите Б. и Б. по непротиворечив начин излагат и преките си наблюдения върху
възстановяването на ищцата от претърпените травми, проведеното от нея лечение, както и
върху последиците от преживяното върху здравето и ежедневието й, като е житейски
логично за търпените от ищцата болки и страдания да свидетелстват хора от най - близкото й
обкръжение, които са преки очевидци на търпените в резултат на инцидента вреди.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, както и съобразявайки констатациите на вещото лице по
допуснатата и изслушана СМЕ, настоящият съдебен състав приема за установено, че на
29.02.2024 г., около обяд, в гр. С., на ул. „П.“, движейки се по десния тротоар ищцата е
преминала през неравност на тротоара – изронена циментова замазка, свързваща
тротоарните плочки с шахта, издадена над нивото на тротоара, вследствие на което е
паднала и в причинна връзка с това е получила посочените в исковата молба увреждания -
счупване на колянното капаче на лявото коляно с травматичен оток и подкожен хематом в
областта на лява подбедрица, както и контузия в областта на дясна раменна става, от което е
търпяла болки и страдания, като възраженията на ответника за недоказаност на
обстоятелствата относно датата, мястото и механизма на настъпване на инцидента са
неоснователни. По делото не се установява друг механизъм на инцидента, различен от
твърдения от ищцата в исковата молба, поради което и следва да се приеме за доказано, че
причината за падането е именно спъване в посочената неравност на тротоара.
13
По делото не е спорно, че улицата, на която се намира процесната неравност – ул.
„П.“, е общински път, който е публична общинска собственост, по смисъла на чл. 8 ЗП и се
стопанисва от С.О., като собствеността се простира върху всички елементи, включително и
пътните съоръжения по аргумент от чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП.
Ответникът твърди и се домогва да докаже, че доколкото шахтата е собственост на
търговско дружество, осъществяващо телекомуникационни услуги, то именно негово е
задължението да я стопанисва и поддържа, съответно то следва да носи отговорност за
произлезлите от падането вреди.
Съгласно § 7, т. 4 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и
държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, и мрежите и
съоръженията на водоснабдителната и канализационната система, съобщителната и
инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и
не са включени в уставния фонд на търговски дружества.
Съгласно чл. 11 ЗОбС имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес
на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а по силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 ЗП, вр. § 1, т. 3 и 14 от ДР на закона и
чл. 31 ЗП общината следва да поддържа пътищата и техните съоръжения, като осигурява
необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година. Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на общината поддържането на
общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура. На
С.О. е вменено, чрез оправомощени длъжностни лица от общинска администрация,
организирането и осигуряването на поддържането и чистотата на тротоарните площи.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗП „път“ е ивицата от земната повърхност, която е
специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на
определени технически изисквания.
Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Легалната дефиниция на „тротоар“ е дадена в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, разпоредбата на
която предвижда, че „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за
движение на пешеходци. Тротоарите са част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ДР
на ЗДвП, според която „пътното платно“ е общата широчина на банкетите, тротоарите,
платното за движение и островите на платното за движение.
Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 4 ЗП „Изграждането, ремонтът и поддържането
на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите
на урбанизираните територии се организират от съответната община”. В този смисъл
поддръжката на тротоарите е вменена като задължение на ответника по силата на закон.
Поддържането на пътищата, в т. ч. и на тротоарите, включва полагането на системни грижи
за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките
за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите
по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени
от нормалната експлоатация на пътя – чл. 47 ППЗП. Съгласно чл. 48, т. 2, б. „б“ ППЗП
„Организирането на дейностите по поддържане на пътищата е задължение на съответните
14
общини за тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната)
за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания“.
Нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП регламентира, че лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В случая именно бездействието на
служителите на общината да изпълнят своите задължения по чл. 167, ал. 1 ЗДвП за
поддържане на тротоара като част от пътя – общинска собственост в изправно състояние,
включително да сигнализират за препятствия по него, е противоправно.
От заключението на СТЕ се установява, че фугата между металната рамка на шахтата
и тротоарните плочки (в задигнатата част) е запълнена с циментова замазка, която е
изронена на места и именно в нея се е спънала ищцата. Тази фуга е част от тротоара и няма
обозначение, че е забранено преминаването на пешеходци, като такова обозначение не е било
налице и към датата на инцидента (съгласно показанията на свидетеля Б.). Наличието на
шахта, издадена над нивото на земната повърхност (тротоара), респективно изронена на
места циментова замазка, свързваща тази шахта с тротоара, несъмнено представлява
препятствие, създаващо реална опасност за безопасното придвижване. Независимо чия
собственост са шахтите и съответните проводи, чрез които се достига до тях, тъй като
същите се намират на тротоар, който се използва за преминаване на пешеходци, общината е
тази, която отговаря за поддържането на тротоара и използването му по предназначение.
Неизпълнението по чл. 74 ЗУТ може да доведе до отговорност на строителя спрямо С.О., но
не и да освободи ответника от задължението му да поддържа тротоарните настилки,
съобразно вменените му от закона задължения.
В този смисъл съдът не споделя довода на ответника, че не той, а само собственикът
на шахтата - „В.Б.“ ЕАД, е имал задължение да поддържа съоръжението с оглед
функционирането му като „линеен енергиен обект“. Задължението за обезопасяване се
извежда от общото задължение да не се вреди другиму с оглед местонахождението
на шахтата, свободния достъп на хора до нея и обичайното преминаване по това място на
пешеходци. На основание чл. 64, ал. 3 ЗУТ общината е задължена да изгражда, поддържа и
ремонтира за своя сметка поземления участък, в който е настъпил инцидента - като част от
уличната инфраструктура. Независимо, че шахтата може да е част от „линеен енергиен
обект“, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 64, ал. 3 ЗУТ, общината следва да се
грижи за пътната инфраструктура. Задължение на всяка община е да поддържа уличната
мрежа в града като нейна общинска собственост в изправност, да сигнализира незабавно за
препятствия или други опасности по него и да ги отстранява в най-кратък срок, съгласно
разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП. В случая бездействието е на служители на ответника
или на други изпълнители, на които общината е възложила поддържането на тротоара - те не
само не са отстранили съществуващото на пътя несъответствие между нивото на асфалта и
капака на шахтата, но не са и сигнализирали за опасната неравност, с цел организиране на
движението около шахтата по начин, осигуряващ нормалното и безопасно преминаване на
пешеходци. Задължението на общинските власти относно поддръжката на общинската
собственост включва не само отстраняване на повреди и неизправности, но и активна
дейност по контрол, проверка и установяване на нарушения и пропуски, които създават
опасност и неудобство за движение по площите, общинска собственост. В този смисъл за
ответника е било налице задължение регулярно да осъществява (вкл. по своя инициатива)
необходимите проверки относно безопасността за придвижване на гражданите по
тротоарите - общинска собственост.
При това положение ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа в
изправно и безопасно състояние тротоара на ул. „П.“ в гр. С., с оглед на което следва да се
приеме, че е налице противоправно поведение от негова страна. Именно ответникът като
15
юридическо лице, чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението, е следвало да осъществи действията по поддържане състоянието на пътя с
цел осигуряване на безопасното придвижване по него. С.О. отговаря като лице, възложило
дейността по поддържането на пътищата – чл. 49 ЗЗД, дори и да не е собственик на
тротоарната шахта (която не се спори, че е собственост на „В.Б.“ ЕАД), поради
бездействието си по осъществяването на контрол за осигуряване на условия за безопасно
движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на общината по чл. 31 ЗП
– да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година. Обстоятелството, че останалата част от тротоарната настилка е в добро
техническо състояние не би могло да освободи ответника от отговорност, при несъмнено
установеното, че в частта от тротоара, на която се е спънала ищцата, е имало неравност и тя
не е била обозначена по никакъв начин.
С проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община, същата не е
изпълнила задълженията си да сигнализира опасностите по уличната мрежа и да организира
безопасно движение по улиците. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
бездействието на служителите на общината, настъпилия деликт и причинените в резултат на
него вреди на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана гаранционно –
обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника С.О., който не е доказал липсата на
вина на делинквента.
По иска за неимуществени вреди:
От всички ангажирани по делото доказателства несъмнено се установи настъпването
у ищцата на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и битови
неудобства вследствие на процесния инцидент. От изложеното следва, че
правопораждащият вземането на ищцата фактически състав по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е
изпълнен във всичките си елементи, поради което предявеният иск е доказан в своето
основание.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер на обезщетението
за неимуществени вреди, причинени на ищцата от процесния инцидент, от който е получила
травматичните увреждания, установени по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. По въпроса за съдържанието на понятието
„справедливост“, изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, е установена константна съдебна практика на ВКС, според която
справедливостта – като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики и трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението (т. 2 от ППВС № 4/23.12.1968 г.). Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът и тежестта на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осаК.вания, загрозявания,
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние на увреденото лице и др.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно
намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен
16
израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната.
При определянето на размера на дължимото в полза на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди съдът съобрази указанията, дадени с ППВС № 4/21.12.1968 г. и ППВС
№ 17/18.11.1963 г., както и следните обстоятелства - броя, вида и тежестта на травмите и
характера на проведеното лечение – няколко увреждания в различни, срещуположни части
на тялото – счупване на ляво колянно капаче, контузия на дясно рамо, подкожен хематом в
областта на лява подбедрица, наложили имобилизация на левия крайник за срок от 6
седмици, довела до трайно затруднение движението на левия крайник за срок повече от 3
месеца и трайно намален обем на движение на ставата; начина и обстоятелствата, при които
са получени уврежданията (падане без да е налице въздействие върху личността на
пострадалата от други лица); характера на проведеното лечение – обездвижване на лявото
коляно с имобилизираща шина тип „ортеза“ за период повече от 1 месец и медикаментозно,
в домашни условия; без оперативна намеса и болничен престой; с проведена физиотерапия
(съдът приема, че провеждането й се установява както от показанията на свидетелите, така и
от медицинското направление от 18.03.2025 г.); времетраенето, характера и интензивността
на търпените болки и страдания по време на оздравителния процес - според експертното
заключение на вещото лице по СМЕ в подобни случаи, протичащи без допълнителни
усложнения, срокът на възстановяване е около 2,5 – 3 месеца за счупването на лявото коляно
и около 1 месец за разкъсването на дясната раменна става, в първите дни ищцата е търпяла
усилващи се с движенията интензивни болки, налагащи прием на обезболяващи, като са
били налице и функционални нарушения на двата крайника – ляв крак и дясна ръка; че
болките са били по-интензивни в първите 3 месеца; че нарушенията в движенията на лявото
коляно продължават близо година след инцидента – към 10.03.2025 г. (когато е проведен
преглед от вещото лице по СМЕ) са налице нарушения в движенията на лява коленна става,
които са травматично обусловени – леко ограничение в движенията на лява коленна става,
но при функционално възстановяване на основната функция на крака – опорна и ходилна; че
ищцата продължава да изпитва неудобства при натоварване на крака и със съня, свързани с
контузията на дясно рамо, което се установява от показанията на разпитаните свидетели, т. е.
налице са остатъчни последици, засягащи обема на движение на пострадалите крайници; че
ищцата продължава да изпитва затруднение при слизане и изкачване на стълби; че по време
на възстановителния период за около 2 месеца са съществували затруднения в
самостоятелното хигиенно и битово обслужване на ищцата – същата е била подпомагана от
своите роднини, като не е могла да извършва домакински задължения и да се обслужва
самостоятелно; стреса, който ищцата неминуемо е преживяла; временната
нетрудоспособност на лицето вследствие на инцидента - невъзможността ищцата да полага
труд за периода от 01.03.2024 г. до 12.06.2024 г.; възрастта на ищцата към датата на
настъпване на инцидента – 59 години, работоспособна възраст, която предполага осъзнатост
за инцидента и за последствията от него, в която възстановителният процес е по-бавен;
момента на настъпване на увреждането и социално – икономическата обстановка в страната
към този период, обуславяща обществения критерий за справедливост на този етап от
нейното развитие – месец февруари 2024 г.; очакване за проявление на остатъчни явления от
получените телесни увреждания в бъдеще – възможно е да не настъпи пълно
възстановяване, което може да доведе до функционална недостатъчност. Не са необходими
специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес,
повишена тревожност и негативни душевни изживявания у ищцата. Същевременно, съдът
отчита, че претърпените увреждания не са били животозастрашаващи (не се касае за
разместване на костните фрагменти на коляното и е запазена целостта на страничните
връзки на коленната става), по делото не са събрани доказателства за значителна промяна в
психо-емоционалното състояние на ищцата вследствие на инцидента, както и за настъпили
трайни, необратими промени в начина й на живот. Установява се, че ищцата се е върнала на
17
работа като кондуктор в „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД по-малко от 4 месеца след
инцидента. Настоящият съдебен състав приема, че не е налице причинно-следствена връзка
между инцидента и констатираното придружаващо заболяване – гонартроза при ищцата, тъй
като данни за това заболяване са налице още от 2015 г., а и липсват подобни твърдения в
исковата молба. От друга страна от представената медицинска документация не може да се
направи несъмнен извод, че наличието на предшестващо болестно състояние е улеснило
счупването. Същевременно следва да се отчете, че една такава травма на коляното
неминуемо би допринесла за проявление на предшестващото заболяване. При съобразяване
на всички посочени обстоятелства, относими към преживените както физически, така и
душевни болки и страдания от ищцата, съдът приема, че сумата от 12 000 лв. съставлява
справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, с който същите да бъдат съразмерно компенсирани.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, тъй като такова по делото не е доказано от въвелата
възражението страна. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на
ППВС № 17/18.11.1963 г. Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалата, с които тя обективно е способствала за
вредоносния резултат, като е създала условия или е улеснила неговото настъпване.
Действително ищцата е потърсила лекарска помощ на следващия ден - 01.03.2024 г.
От разпита на вещото лице Г. в съдебно заседание обаче се изяснява, че оказването на
медицинска помощ веднага след инцидента би предотвратило евентуално по-тежки
последици от травмата, но в случая потърсената помощ на следващия ден при положение,
че ищцата е положила грижи да имобилизира крайника, не се е отразило върху евентуално
получени размествания, както и че проведеното й лечение не е ненавременно и е адекватно
предприето и проведено. Т. е. няма причинна връзка между това, че ищцата не е потърсила
медицинска помощ незабавно и настъпването на инцидента или на вредите, включително не
се твърди и установява, че поради това са настъпили усложнения, които не биха настъпили
при оказване на незабавна помощ. С оглед на това съдът приема за недоказано възражението
на ответника за съпричиняване на вредите от страна на ищцата – че търсенето на
медицинска помощ е било несвоевременно (закъсняло), тъй като не е несъмнено доказано,
че ако ищцата беше имобилизирала крайника в деня на инцидента е нямало да настъпят
вредите или че същите биха били в намален обем.
Същевременно не са налице данни, които да сочат за наличието на субективна
причина за настъпването на инцидента – уплаха, ангажиране на вниманието на ищцата с
нещо друго, невнимание, в какъвто смисъл са твърденията на ответника и на третото лице -
помагач. Обстоятелството, че ищцата е могла да заобиколи препятствието не води до извод
за съпричиняване на вредите, тъй като се касае за тротоар, по който обичайно преминават
много хора (такива е имало и по време на инцидента съгласно свидетелските показания) и
преминаването през обозначените за това места от страна на пешеходците изначално не
предполага поведение, насочено към заобикаляне на препятствия на тротоарните настилки.
По тези съображения съдът приема възражението на ответника за съпричиняване за
неоснователно.
С оглед изложеното, предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен
18
за сумата от 12 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 16 000 лв.
като неоснователен.
Предвид уважаването на иска за главница, следва да бъде присъдена и законна лихва
от датата на увреждането (29.02.2024 г.) до окончателното плащане на вземането.
По иска за имуществени вреди:
От събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателствени средства,
както и от приетата съдебно-медицинска експертиза безспорно се установи, че в причинна
връзка с преминаването през посочената неравност ищцата е получила телесни увреждания
на ляв крак и дясно рамо. Относно обезщетението за имуществени вреди съдът счита, че по
делото се установяват такива под формата на претърпени загуби, изразяващи се в разходи за
закупуване на медикаменти и консумативи за лечение на получените
увреждания. Установено е от събраните по делото доказателства, че ищцата е извършила
разходи във връзка с лечението си в размер на 306 лв. общо, включващи закупуване на
имобилизираща шина на стойност 115 лв., патерица на стойност 35 лв., хидролизиращ
колаген – RealFood на стойност 52,50 лв. и екстра-върджин рибено масло от треска – EVCLO
на стойност 77,50 лв., или общо 130 лв. без ДДС, 156 лв. с ДДС. Посочените разходи за
патерица и имобилизираща шина са извършени непосредствено след инцидента и във връзка
с последващото възстановяване на ищцата, наложило използване при ходене на помощни
средства, за което изрично е налице лекарско предписание, видно от представената
медицинска документация. Необходимостта от използването на помощните средства се
установява и от заключението на СМЕ, като проведеното лечение е оценено от вещото лице
като съответстващо на добрите медицински практики, адекватно и постигнало целта, към
която е било ориентирано. От твърденията на свидетелите П.Б. и Ж. Б. се установява, че
ищцата е приемала и хранителни добавки и витамини, които са били по предписание на
лекар. Не е налице несъответствие на сторените разходи с вида и степента на травмите на
ищцата, включително с характера на закупените хранителни добавки – подпомагащи
състоянието на костите. От представените фактура и фискални бонове се доказва
извършването на посочените разходи, пряк и непосредствен резултат от увреждането на
ищцата. Ето защо и съдът приема, че по делото е установена причинната връзка на
извършените разходи с вредоносното събитие, с оглед на което този иск е доказан по
основание и размер и следва да бъде изцяло уважен за сумата от 306 лв.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
От ищцата се претендират разноски в размер на общо 3 152,24 лв., от които 2 000 лв.
– адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.08.2024
г., 652,24 лв. – държавна такса и 500 лв. – депозит за вещи лица. Възражението на ответника
по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът приема за неоснователно с оглед фактическата и правната
сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ищцата действия в хода
на производството, включващи и явяване в три открити съдебни заседания, и събраните в
същото доказателства. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от
исковете в полза на ищцата се дължат разноски в общ размер на 2 379 лв.
От ответника се претендират разноски в размер на общо 310 лв., от които 300 лв. –
депозит за експертизи и 10 лв. – такса за съдебно удостоверение. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 250 лв. на основание чл.
78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на
отхвърлената част от исковете в полза на ответника се дължат разноски в общ размер на
137,37 лв.
19
От третото лице – помагач се претендират разноски за юрисконсултко
възнаграждение, но такива не му се следват – чл. 78, ал. 10 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. С., ул. „М. № 33, да заплати на К. Ж.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М. 1А“, бл. 504, вх. Г, ет. 8, ап. 88, по предявените
искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди - претърпени
болки, страдания и битови неудобства в резултат на травматични увреждания - счупване на
колянното капаче на лявото коляно с травматичен оток и подкожен хематом в областта на
лява подбедрица, и контузия в областта на дясна раменна става, вследствие на падане на
29.02.2024 г., на обяд (между 12:00 часа и 12:30 часа) в гр. С., на ул. „П.“, по посока ул.
„Х.Б.“, реализирано поради спъване на ищцата в частично изронена и приповдигната спрямо
тротоарните плочки циментова част (замазка), поставена около два капака с надпис
VIVACOM EN124 В125, покриващи шахта, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 29.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 306
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди във връзка с
процесния инцидент, изразяващи се в сторени разходи за закупуване на патерица на
стойност 35 лв., имобилизираща шина за обездвижване на крака на стойност 115 лв. и
хидролизиран колаген и екстра - върджин рибено масло от треска на обща стойност 156 лв.,
които вреди са настъпили в резултат на противоправно поведение на служители на
ответника (бездействие) – неполагане на дължимата грижа от страна на С.О. за вещи -
общинска собственост, в нарушение на задълженията за поддържане в изправно състояние
на прилежащите към платното за движение тротоари и съоръженията върху тях, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен
размер от 16 000 лв.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. С., ул. „М. № 33, да заплати на К. Ж.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М. 1А“, бл. 504, вх. Г, ет. 8, ап. 88, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 379 лв., представляваща сторените от ищцата разноски в
настоящото производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М. 1А“, бл. 504, вх. Г, ет.
8, ап. 88, да заплати на С.О., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. С., ул. „М. № 33, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 137,37 лв., представляваща сторените от ответника разноски в
настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „В.Б.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 115и, на страната на
ответника С.О., БУЛСТАТ *******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
20
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21