Р
Е Ш Е
Н И Е № 260 072
гр.Русе, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 2 февруари две хиляди двадесет и първа година,в
състав:
Председател: АНЕТА Г.
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА, като
разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 791 по описа за 2020г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Ф. И.Т. Т. и К.Г.Д. са обжалвали Решение № 121/29.07.2020г.,
постановено по гр.д.№ 59/2019г. на Беленския районен съд, с което :
- е признато за установено по
отношение на тримата жалбоподатели, на основание чл.108 от ЗС, че ищците са
съсобственици на годно правно основание в следните идеални части: Н.Й.Д. -
36/216 идеални части, Д.Г.Д. - 18/216 идеални
части, Л.К.К. - 9/216 идеални части, К.Л.Р. - 3/216 идеални части, О.П.Г.-
18/216 идеални части, Е.С. Н.- 18/216 идеални части, Т.И.Д. - 8/216 идеални части и К.Л.П. - 3/216 идеални
части, или общо 113/216 идеални части от следните поземлени имоти: 1/ Полска
култура от 15,097 дка, трета категория, местност л., имот № *** по плана за
земеразделяне на с.Ч., община Д., 2/ Полска култура от 8,298 дка,шеста
категория, местност б., имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., и 3/ Изостав.тр.нас. от 5,498 дка,
пета категория, местност п., имот № *** по плана за земеразделяне,
-признато е за установено, че Ф.
владее 113/216 идеални части от следните поземлени имоти: 1/ Полска култура от
15,097 дка /петнадесет дка и деветдесет и седем кв.м/, трета категория,
местност л., имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., община Д., 2/ Полска
култура от 8,298 дка /осем дка и двеста деветдесет и осем кв.м./, шеста
категория, местност б., имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., и 3/ Изостав.гр.нас. от 5,498 дка /пет дка и четиристотин
деветдесет и осем кв.м/, пета категория, местност п., имот № *** по плана за
земеразделяне
- на основание чл.108 от ЗС „ф.е осъдено да отстъпи собствеността и предаде
на Н.Й.Д., Д.Г.Д., Л.К.К., К.Л.Р., О.П.Г., Е.С.
Н., Т.И.Д. и К.Л.П. владението на 113/216 идеални части от следните поземлени
имоти: 1/ Полска култура от 15,097 дка , трета категория, местност л., имот № ***
по плана за земеразделяне на с.Ч., община Д., 2/ Полска култура от 8,298 дка, шеста
категория, местност б., имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., и 3/ Изостав.тр.нас. от 5,498 дка,
пета категория, местност п., имот № *** по плана за земеразделяне, които владее
без правно основание.
В жалбата се твърди неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност
на съдебното решение и се иска обезсилването му като недопустимо,
алтернативно - отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски за производството.
Ответниците по жалбата вземат становище за неоснователността
й, искат потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Окръжният съд, като взе
предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна.
В исковата молба от 17.01.2019г.,
инициирала образуването на делото, съдът е сезиран с претенция по чл. 108 от ЗС
срещу К.Г.Д., И.Т.Т.
и С.Я.С.– управител на „ Ф., по отношение на два поземлени имота : 1/ Полска
култура от 15,097 дка, трета категория, местност л., имот № *** по плана за
земеразделяне на с.Ч., община Д., 2/ Полска култура от 8,298 дка,шеста
категория, местност б., имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., община Д..
С молба от 13.02.2019г. е представена
поправена съобразно указанията на съда искова молба / л.44 /.
С молба от 12.03.2019г. от ищеца Н.Д.
е представена по делото искова молба
–уточнение.
На 04.04.2019г.
по делото е депозирана искова молба /
л.110 / срещу К.Г.Д., И.Т.Т. и С.Я.С.– управител на „ Ф., по отношение на два имота,
която именно е вписана, съгласно указанията на съда.
С молба от ищеца Н.Д. от 14.10.2019г.
по делото е представена по делото нова
искова молба / л.163 /, с искане за равандикация по
отношение на още един имот. Депозираната поредна искова молба с молба от ищеца О.Г. / л.226 от делото/
срещу ответниците К.Г.Д., И.Т.Т.
и Ф.с управител С.Я.С., се заявявя, че се предявяват
искове освен по чл. 108 от ЗС, и по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, вр.
чл. 9 от ЗН вр. чл. 30 ал.1 и ал.2 от ЗС и ЗАЗ.
В доклада си по чл. 146 от ГПК, неоспорен от
страните по делото, първоинстанционният съд е приел,
че е предявен иск по чл. 108 от ЗС, иск за установяване на право на собственост
върху недвижим имот.
Настоящата инстанция счита, че изправената
след указанията на районния съд искова молба, която именно е вписана, определя
предмета на делото, с оглед изложените в нея фактически обстоятелства и
заявените претенции. Ето защо, депозираните впоследствие няколко искови молби /
уточнения, допълнения/, по инициатива на ищците, като предявени при неспазване
правилата на чл. 214 от ГПК, са неотносими към определяне
предмета на настоящия спор. Поради това и решението, в частта, с която първоинстанционният съд се произнася вместо за два
недвижими имота : 1/ Полска култура от 15,097 дка, трета категория, местност л.,
имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., община Д., 2/ Полска култура от
8,298 дка,шеста категория, местност б., имот № *** по плана за земеразделяне на
с.Ч., община Д., каквато претенция е формулирана първоначално, вкл. и във
вписаната искова молба, а за три / каквато е претенцията в последващи
депозирани уточнения и допълнения на исковата молба по делото /, е недопустимо
в тази си част, като постановено по непредявен иск, и като такова следва да се
обезсили.
В обжалвания съден акт е прието, че ответниците не разполагат с идеални части от правото на
собственост, които да са равни на 113/216 идеални части, колкото притежават
всички ищци / като не се съобразяват последващите
подаването на исковата молба сделки /. След извършен на основание чл.17 от ГПК
косвен съдебен контрол първоинстанционният съд е
счел, че двата нотариални акта от 14.10.2015 година на нотариус С.К. - НА № 92, том 8, рег.№ 6510, нот.д.№ 1037 и НА № 93, том 8, рег.№ 6516, дело № 1036- за
дарение и за покупко - продажба общо на 9/216 идеални
части от първата ответница К.Д. на втория ответник И.Т., не са породили
предвидените в закона правни последици, тъй като прехвърлителните
сделки са се осъществили въз основа на нищожно решение на Поземлената комисия
/ПК /. За последното е прието, че липсва материална компетентност на състава на
ПК, позовавайки се на ТР № 2/1991г. на ОСГК на ВС / че ако решението е
постановено от некомпетентен орган, то е нищожно/, следователно като такова
няма действие и е негодно да легитимира ответниците
като собственици и владелци на процесните имоти.
Районният съд е счел и че в
противоречие с чл.З ал.4 от ЗАЗ третият ответник владее идеални части на ищците
от процесните имоти, тъй като е налице непротивомопоставимост на неговото право, поради липсата на
упълномощаване от страна на собствениците на повече от 50 на сто идеални части от съсобствените имоти.
Като съобрази доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, въззивната инстанция намира предявения иск по
чл. 108 от ЗС за основателен и доказан, досежно двата
първоначално заявени поземлени имота. От фактическа страна по делото е
установено следното :
Като наследници на Д.Д.С.,
починал на 12.06.1958г., въз основа на Решение № 6 за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището
на с.Ч., ЕКАТТЕ 81373, община Д., област Русенска от 30.06.1994г. по преписка № 05894, ищците притежават следните
поземлени имоти: 1/ Полска култура от 15,097 дка, трета категория, местност л.,
имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., община Д., 2/ Полска култура от
8,298 дка,шеста категория, местност б., имот № *** по плана за земеразделяне на
с.Ч., и 3/ Изостав.тр.нас.
от 5,498 дка, пета категория, местност п., имот № *** по плана за
земеразделяне, в следните идеални части: Н.Й.Д. - 36/216 идеални части, Д.Г.Д. -
18/216 идеални части, Л.К.К. - 9/216 идеални
части, К.Л.Р. - 3/216 идеални части, О.П.Г.- 18/216 идеални части, Е.С. Н.-
18/216 идеални части, Т.И.Д. - 8/216
идеални части и К.Л.П. - 3/216
идеални части, или общо 113/216 идеални части.
На 25.03.2015г. ищецът Н.Й.Д., притежаващ
ид.части от правото на собственост върху същите
земеделски земи, и упълномощен от повечето съсобственици - сънаследници,
сключил с „А. Договор за наем, за срок
от една година, считано от 01.10.2015г. за две от
наследствените земеделски земи – Полска
култура от 15,097 дка, трета категория, местност л., имот № *** и Полска
култура от 8,298 дка , шеста категория,
местност б., имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., община Д., област
Русенска.
На 21.08.2015г. ответницата К.Д. / също наследница на общия наследодател Д.С./, сключила
Договор за аренда с И.Т. за същите две от наследствените съсобствени земеделски земи: Полска култура от 15,097 дка, трета категория,
местност л., имот № *** и Полска култура от 8,298 дка, имот № ***.
С Нотариален акт за дарение № 92, том
8, рег.№ 6510, н.д.№ 1037/14.10.2015г., вписан с вх.peг.№
4768/14.10.2015г., акт № 127, том 14, д.№ 2725 на Службата по вписванията- гр.Б.,
на нотариус С.К., вписана в Регистъра на Нотариалната камара с
рег.№ 385 с район на действие Районен съд – Б., К.Д. прехвърлила на И.Т.Т.
и Г. Т. Д.9/216 идеални части от трите
поземлени имота.
Въз основа на Нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от земеделски земи № 93, том 8, peг.№ 6516, дело № 1036/14.10.2015г. на нотариус С.К., вх.peг.№ 4769, акт 128, том 14 на Службата по вписванията
ответникът И.Т. и Г. Т. Д.при равни права придобили от Д. общо 9/216 идеални части от трите наследствени поземлени имота.
На 14.10.2015г. И.Т. и С.Я.С.– в качеството
на управител на „Ф+С-АГРО" ООД, сключили Договор за преарендуване
на два от наследствените поземлени имота
- Полска култура от 15,097 дка, местност л., имот № *** по плана за
земеразделяне на с.Ч., община Д., и
Полска култура от 8,298 дка, шеста категория, местност б., за срок от 15 години
- до 30.09.2030 година.
При тези установени процесуални факти
настоящата инстанция намира от правна страна следното :
Искът по чл.108 от ЗС гарантира
съдебна защита на правото на съсобственика / в обема на притежавания от него дял /, което
включва и трите правомощия – да владее собствената идеална част, да ползва
съвместно с другите съсобственици и се разпорежда с нея, макар и при известни
ограничения. В настоящия казус ищците търсят защита спрямо трети на
съсобствеността лица, които упражняват върху имота фактическа власт, и по
отношение на друг съсобственик, който е сключил аренден
договор без да има основание за това, тъй като последното е обусловено от обема
на притежаваното право.
Въззивната
инстанция намира за доказано, че ищците
са съсобственици на процесните имоти, предмет на иска
/в съответните посочени по-горе идеални части/, че ответницата, с оглед липсата на упълномощаване
за това, неправомерно е сключила аренден договор за
всички съсобствени поземлени имоти, впоследствие преарендувани от ответника И.Т. на ответното дружество, както
и че процесните имоти се намират във владение/
държане на последното, което е без основание. Съгласно съдебната практика / Решение
№ 11/ 02.03.2021 г.по д.№1796/2020 ВКС
/, фактическият състав на иска по чл. 108 от ЗС не изисква ответникът да
противопоставя /да заявява/ свои самостоятелни вещни права или друго основание,
на което владее или държи имота, или да има такива права, поради което за
уважаването на иска е достатъчно да се установи, че ответникът упражнява
фактическа власт под формата на владение или държане върху чужд имот без противопоставимо на собственика основание. Затова и обстоятелството,
че единият ответник / Д. / се е разпоредил с притежаваните от него идеални
части от съсобствените имоти в полза на другите ответници, преди предявяване на иска за ревандикация, е без
правно значение за изхода на спора.
Правилно районният съд по предявения
иск за собственост по чл.108 от ЗС се е произнесъл по двете искания за правна
защита- като е признал за установено по отношение на ответниците,
че ищците притежават право на собственост върху процесните
имоти и осъдил третия ответник да им предаде владението върху имотите, тъй като
по делото е установено, че, от една
страна ищците притежават право на собственост върху процесните
имоти, а от друга – че ответното дружество ги арендува без основание, противопоставимо на собствениците-ищци.
Последното се извежда от чл.З ал.4 от
ЗАЗ / в сила към момента на сключване на договора за аренда от съсобственика –
ответник Д./,съгласно която разпоредба, когато договорът за аренда е сключен
само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им
се уреждат по правилата на чл.З0 ал.З от
3С. Приложима е общата норма на чл.32
ал. 1 от ЗС за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството
от съсобствениците. Макар всеки съсобственик да може да сключи договор за цялата вещ, в случая – договор за аренда за процесните имоти, ако той не притежава повече от
половината, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите
съсобственици - заедно или поотделно, освен ако са го приели. Такова приемане
не е налице – нито изрично, нито мълчаливо – чрез получаване на припадащата се
на всеки съсобственик част от арендни вноски, нещо
повече- предявеният иск по чл. 108 от ЗС сочи на обратното. В сила е общото
правило на чл.32 ал.1 от ЗС, че общата вещ се управлява от
мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в
общността и следователно, договорът за аренда, сключен със съсобственик с
по-малко от 50% идеални части не е противопоставим на останалите съсобственици,
такъв не е и сключеният въз основа на последния договор за преарендуване
между ответника Т. и ответното дружество.
По горните съображения,решението, в
частта, с която се уважава предявеният иск по чл. 108 от ЗС досежно
два от поземлените имоти / 1/ Полска култура от 15,097 дка, трета категория,
местност л., имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч., община Д., 2/ Полска
култура от 8,298 дка,шеста категория, местност б., имот № *** по плана за
земеразделяне на с.Ч., община Д./, като валидно, допустимо и правилно следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото на
жалбоподателите И.Т. и „ Ф. се дължат разноски, които съобразно обема на
уважаване на жалбата следва да са по 216 лева за всеки / от претендираните
50 лева д.т. за в.ж. и по 600 лева за адв.възнаграждение
/, жалбоподателката Д. не е направила искане и не е
представила списък по чл. 80 от ГПК, съответно на процесуалния представител на ответниците по въззивната жалба адв.
Г.П. се дължи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, в
размер на 200 лева / от претендирани общо
300 лева /. Искането от Н.Д. Н.за сторени лично от него разноски е преклудирано,
тъй като е направено с постъпила по делото молба от 18.02.2021г. - след
приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Възражението на адв.Сименова за несъразмерност на
адвокатския хонорар на адв. Г.П. е неоснователно.
Така мотивиран, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 121/29.07.2020г.,
постановено по гр.д.№ 59/2019г. на Беленския районен съд, в частта, с която е
уважен иск по чл. 108 от ЗС досежно поземлен имот : изостав.тр.нас. от 5,498 дка,
пета категория, местност п., имот № *** по плана за земеразделяне,с.Ч., общ.Д.,
като постановено по непредявен иск, и прекратява производството по делото в
тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решението №
121/29.07.2020г., постановено по гр.д.№ 59/2019г. на Беленския районен съд, в
частта, с която е уважен предявеният срещу К.Г.Д., И.Т.Т.
и „ Ф., с управител С.Я.С., иск по чл. 108 от ЗС по отношение на два поземлени
имота : 1/ Полска култура от 15,097 дка, трета категория, местност л., имот № ***
по плана за земеразделяне на с.Ч., община Д., 2/ Полска култура от 8,298
дка,шеста категория, местност б., имот № *** по плана за земеразделяне на с.Ч.,
община Д..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА К.Г.Д., И.Т.Т. и С.Я.С.– като управител на „ Ф., ДА ЗАПЛАТЯТ
на адв. Г.П. ***, адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Н.Й.Д., Д.Г.Д.,
Л.К.К.,К. Л.а Р., О.П.Г., Е.С. Н.,Т.И.Д., К. Л. П. ДА
ЗАПЛАТЯТ на И.Т.Т. и С.Я.С.– като
управител на „ Ф., направените по делото
разноски за въззивната инстанция в размер на по 216 лева за всеки от двамата.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: