Решение по дело №65/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от С. Р. М. от гр. Казанлък, уточнена с молба вх.№637/25.03.2024 год. против Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ /ГДБОП/ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300.00 лв. от отменена като незаконосъобразна с Решение №146/08.06.2023 год. по адм. нак. дело №410/2023 год. на Районен съд Казанлък заповед №УРИ 12327зз-16/24.03.2023 год., издадена от служител на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, както и лихви за забава за периода 18.08.2023 год. – 23.01.2024 год. в размер на 17.28 лв.. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното му задържане се сринал психически, почувствал се е унизен, тъй като спрямо него са отнасяли като към престъпник, какъвто той не е. Не бил криминално проявен и не знаел какво става и защо. Уплахата му продължила и след неговото освобождаване, като продължил да се страхува дали отново няма да бъде задържан. Въпреки че, заповедта била отменена, чувството му на унижение продължило за не малък период от време. Дори след приключване на делото, с което заповедта била отменена, отрицателните му преживявания продължили. Направено искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение – 06.07.2023 год.. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ гр. София, с подаден писмен отговор и в писмени бележки оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага съображения, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по ЗОДОВ, тъй като отменената заповед на полицейски орган при ГДБОП не е издадена при и по повод на административна дейност, а при оказване на съдействие на Прокуратурата, не са доказани причинени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях и отменения акт. По подробно изложени в тази насока съображения, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, ако надвишава размера, определен в Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което предлага да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 24.03.2023 год. по отношение на ищеца С. М. е издадена Заповед за задържане на лице УРИ №12327зз-16/24.03.2023 год. от полицейски орган – инспектор при ГДБОП-МВР, с която на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР е задържан за срок от 24 часа в 08:00 часа. В нея не е отбелязано къде е задържан. Освободен е на 24.03.2023 год. в 15:20 ч.

Тази заповед е обжалвана пред Районен съд Казанлък, който с Решение №146/08.06.2023 год., постановено по а.н.дело №410/2023 год. я отменя като незаконосъобразна. Решението е влязло в законна сила на 06.07.2023 год.. Съдът изрично е приел, че в заповедта не са описани конкретни фактически обстоятелства и точно правно основание, обуславящи издаването й.

От показанията на разпитания свидетел П. С. Н. се установява, че на 24.03.2023 год. С. М. бил задържан, като информация за това получил от самия М.. Говорил несвързано и не могъл да разбере какво става. Опасявал се, че ако дойдат отново през нощта, а на другия ден е на работа, какво щяло да стане. Това продължило повече от половин година, като през това време са се чували преди всяка негова смяна и ако се наложило да завъртят нещата. Отначало се справял добре с работата, но след задържането започнал да допуска груби грешки и да звъни постоянно , че объркал валеж и т.н. Едва на другия след задържането разбрал какво точно било станало. Бил не този човек, който познавал. Било го срам от родители, от приятели, по-рядко започнал да излиза и да се вижда с хора, което не било присъщо на един млад човек. Бил обвинен за лихварство и разпространение на наркотици, което не било свързано с неговата работа. Той нямал финансови средства, тъй като заплатата им била близка да минималната.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Обективно съединените искове на С. М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава са допустими като предявени от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната по съответния ред на административния акт, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията /чл.204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан, а този за заплащане на лихва в размер на 17.28 лв. - неоснователен.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Понеже процесът за претендиране на обезщетение по ЗОДОВ е исков процес, в тежест на ищеца е възложено пълното и пряко доказване както на основанието, така и на размера на предявената претенция.

В конкретния случай отговорността на ответника ГДБОП, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице УРИ №12327зз-16/24.03.2023 год. от полицейски орган – инспектор при ГДБОП-МВР, който е отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.

Неоснователно е възражението на ответника, че заповедта не е издадена в при или по повод изпълнение на административна дейност. От правомощията на органите на ГДБОП, които са полицейски служители по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, не е изключено издаване на заповеди по чл.72 от ЗМВР. А тези актове, макар и да не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, са издадени при упражняване на административна дейност. Следователно е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, независимо, че отмененият като незаконосъобразен акт е издаден в хода на оказано съдействие по досъдебно производство. Всъщност, както по настоящото дело, така и по делото пред Районен съд Казанлък, не са представени доказателства какво е наложило задържането на ищеца, поради което не може да се приеме, че полицейският орган от ГДБОП в конкретния случай не е осъществявал административна дейност. При извършеният обиск на лицето, не са били открити вещи и предмети, които да наложат задържането му.

Незаконното задържане само по себе си предполага едно базово ниво на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания за лишения от свобода, на засилено чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, на унижение на човешкото достойнство без да е необходимо те да се доказват. Затова, макар по делото да не се установи несъмнено от показанията на разпитания свидетел, че забелязаните от него промени в поведението на ищеца се дължат именно на задържането с отменената впоследствие заповед, съдът намира, че той действително е изпитал негативни емоционални преживявания от изпълнението й. Те не са нанесли трайни поражения върху физическата цялост и здравето му, тъй като са преодолени за сравнително кратък период от време – около половин година. Няма данни по делото за уронване на авторитета, престижа и доброто му име в обществото, а и такова не се твърди с исковата претенция. Други доказателства за емоционалното въздействие, което отмененият акт е оказал върху личността на ищеца, над посочения по-горе естествен резултат от задържането, не са ангажирани.

Според нормата на чл. 4 от ЗОДОВ, приложим съгласно чл.203, ал.2 от АПК, неимуществените вреди, за които се дължи обезщетение, следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали е причинено виновно от длъжностно лице, т.е. за целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. За съда безспорно е налице такава връзка между отменената заповед и настъпило отрицателно въздействие върху духовната сфера на ищеца с характер на причинена неимуществена вреда. При положение, че задържането е признато за незаконно, не могат да се търсят и излагат съображения, че вина за това може да има и задържаното лице. В тази връзка няма как да се коментира евентуалното съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат от страна на пострадалия като основание за намаляване отговорността на държавата.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Преживените страдания не могат да бъдат заличени въпреки отмяната на административния акт и подлежат на възмездяване. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Предвид посочените по-горе обстоятелства по извършване на увреждането, последиците от него и факта, че С. М. е бил задържан незаконно малко повече от 7 часа през светлата част от денонощието, без данни къде и в какви условия е пребивавал, съдът приема, че адекватната сума за възмездяване на понесените вреди с оглед техния характер, степен, интензитет и продължителност е 300.00 лв., колкото са и претендирани.

Затова предявеният иск от С. М. за обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице УРИ №12327зз-16/24.03.2023 год., издадена от полицейски орган – инспектор при ГДБОП-МВР, се явява основателен и доказан до размер 300.00 лв. Върху определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане от влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт, както е поискана от влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт, което е в съответствие с т.4 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №3 от 2004 год., ОСГК на ВКС – в случая от 06.07.2023 год.

В уточняващата молба е налице претендиране на лихва за забава в размер на 17.28 лв., дължима за периода 18.08.2023 год. до 23.01.2024 год. /датата на подаване на исковата молба в съда/. Съдът намира, че така претендираният иск е неоснователен. Не може да се претендира два пъти лихва за един и същ период върху една и съща главница от 300.00 лв. В исковата молба е налице искане за присъждане на законната лихва от 06.07.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, а в допълнителната молба се претендира лихва за част от същия период /18.08.2023 год. – 24.01.2024 год./ Доколкото съдът намира, че е основателно претендирането на лихва от отмяната на заповедта като незаконосъобразна /06.07.2023 год./, което е и в съответствие с Тълкувателно решение №3 от 2004 год., ОСГК на ВКС, то следва да се отхвърли претендираната лихва за забава в размер на 17.28 лв., дължима за периода 18.08.2023 год. – 24.01.2024 год.

Според изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, определени съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ – за държавна такса в пълен размер от 10.00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 472.77 лв. съобразно уважената част от исковата претенция. Договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. е близко до минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което и възражението за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно. На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ при прилагане на чл.25а, ал.3 /100.00 лв. – определен според фактическата и правна сложност на делото/ и чл.26а от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 28.80 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. М. [ЕГН] от гр. Казанлък, [улица] сумата 300.00 /триста/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице УРИ №12327зз-16/24.03.2023 год., издадена от полицейски орган–инспектор при ГДБОП-МВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2023 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на С. Р. М. [ЕГН] от гр. Казанлък, [улица] против Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ за заплащане на лихва за закъснение в размер на 17.28 лв. за периода 18.08.2023 год. – 12.01.2024 год., като неоснователен.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ гр. София, представлявана от директора Я. Б. С. ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. М. [ЕГН] от гр. Казанлък, [улица] сумата от 482.77 лв. /четиристотин осемдесет и два лв. и седемдесет и седем ст./ за направени по делото разноски.

ОСЪЖДА С. Р. М. [ЕГН] от гр. Казанлък, [улица] сумата 482.77 лв. ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ гр. София, представлявана от директора Я. Б. С. сумата от 28.80 /двадесет и осем лв. и осемдесет ст./ за направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.