Определение по дело №708/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 919
Дата: 11 март 2020 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20203100500708
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Град Варна, 11 март 2020 година.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:          

                                                          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

                                                                                НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,

въззивно гражданско дело 708 описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ срещу Решение № 49 от 06.01.2020 година, постановено по гр.д.№ 11 965/2019 година на Районен съд - Варна, 46 – ти състав, с което е осъдена ГД „ПБЗН“ да заплати на Р.Ж.Д., ЕГН ********** сумата от 1 241.56 / хиляда двеста четиридесет и един и петдесет и шест/ лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 187 часа за периода от 01.06.2016 година до 31.12.2018 година, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /26.07.2019 година/ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и съдебно – деловодни разноски.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от чл.2, ал.1 от ЗМВР. Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника.Според жалбата не е бил изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1.143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.

На основание чл.267, ал.1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Предвид горното, ВОС,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11 май 2020 година, от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

НАПЪТВА на основание чл.273 във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извън процесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл.78, ал.9 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: