Р Е Ш
Е Н И Е
№ 427 / 27.06.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова.
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Михаела Бончева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова.
Гражданско
дело номер 1309 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от М.М.Д.
с ЕГН **********, М.Т.Д. с ЕГН **********, С.М.Д. /С./ с ЕГН ********** и М.М.Д.
/А./ с ЕГН **********,***; против държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с адрес в гр. София, ул. **** №
17-19; Я.Я.Я. с ЕГН ********** ***; и И.А.Я. с ЕГН **********,***, с настоящ
адрес *** - искове с правно основание
чл. 135 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищците твърдят, че техният общ наследодател М.Д.загинал
на 36-годишна възраст, в края на 2008 г., при изпълнение на ремонтни работи,
възложени му от нелегалния строителен предприемач – Я.К.Я., на необезопасен
строителен обект. С окончателно решение № 63/01.03.2016 г. на ВКС, IV ГО, по гр.дело № 4885/2015 г., признатият за виновен по чл.49 от ЗЗД Я.К.Я. бил осъден, да
заплати на ищците обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в размер на
53 500 лв. със законната лихва от датата на увреждането 08.11.2008 г.,
размерът на която надхвърлял 50 000 лв., както и разноски от 3 477
лв. До момента ищците не получили нито лев за погасяване на съдебно признатия
дълг. Вместо това, длъжникът с цел да ги увреди, като намали до минимум
възможността за принудително изпълнение, извършил разпоредителни сделки със
свои недвижими имоти, а именно:
1. С нотариален акт /НА/ № 016 т.10 рег. № 7481 дело № 591/21.10.2013 г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане:
1.1.
7/9 ид.части от поземлен имот /ПИ/ - нива с
идентификатор № 77195.525.13 в землището на гр. Хасково, местност „Шекер
бозалък“, с площ от 5 000 кв.м., с номер по предходен план 011013;
1.2.
7/9 ид.части от ПИ - нива с идентификатор № 77195.611.48
в землището на гр. Хасково, местност „Двам бунар“, с площ от 847 кв.м., с номер
по предходен план 055048;
1.3.
11492,45/19108 ид.части от ПИ - нива с идентификатор
№ 77195.577.11 в землището на гр. Хасково, местност ***** с площ от 19 108
кв.м., с номер по предходен план 025011;
2. С НА № 017 т.10 рег. № 7482 дело № 592/21.10.2013 г. за покупко-продажба
на недвижим имот:
2.1.
1/2 ид.част от ПИ - нива с идентификатор № 77195.577.71
в землището на гр. Хасково, местност **** с площ от 5 005 кв.м., с номер по
предходен план 025009;
2.2.
1/2 ид.част от ПИ - нива с идентификатор №
77195.577.22 в землището на гр. Хасково, местност *** с площ от 6 000 кв.м., с
номер по предходен план 025022;
2.3.
1/2 ид.част от ПИ - нива с идентификатор № 77195.570.16
в землището на гр. Хасково, местност **** с площ от 12 995 кв.м., с номер по
предходен план 035016;
2.4.
1/2 ид.част от ПИ - нива с идентификатор № 77195.602.13
в землището на гр. Хасково, местност *** с площ от 10 993 кв.м., с номер по
предходен план 116013.
Според ищците, тези сделки били относително
недействителни по отношение на тях като кредитори, според чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Те били сключени след възникване на ищцовото вземане и били между родственици /Я.К.Я.
и неговия син отв. Я./, по отношение на които в сила била и
презумпцията на ал.2 от същия текст. Дължимата им към момента сума общо над
120 000 лв. многократно надвишавала пазарната цена на процесните
земеделски имоти – ниви, а според чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника
служело за обезпечение на неговите кредитори. Данъчната оценка на имотите,
предмет на увреждащите сделки, респ. на ид.части от имотите била общо
5 209,05 лв. /общо за целите имоти 11 525 лв./ Длъжникът Я.К.Я.
починал на 07.10.2015 г. Всички негови наследници по закон, които можели да
бъдат негови правоприемници и надлежна страна – ответник в настоящия процес, се
отказали от неговото наследство, а именно – съпругатаЙ.Я.Я., дъщеря му М. Я. И.,
майка му М. В. Д., синът и дъщерята на сестра му Н. К. Б., починала преди него
– И. и К. В. Б.. Според съдебната практика, децата на отказалите се наследници
по закон, както по права така и по съребрена линия, не можели да заместят
своите родители и да приемат наследството, предмет на техния отказ. При
хипотезата на чл.11 от ЗНасл., като ответник и процесуален правоприемник на
починалия в случая се явявала държавата, а не общината, т.к. ставало въпрос за
земеделски земи – ниви. Дългът на починалия щял да се погасява само и
единствено с имущества, останали след неговата смърт, доколкото такива можели
да се открият и осребрят. Предвид изложеното, ищците искат, съдът да постанови
решение, с което да обяви за недействителни по отношение на тях сделките,
обективирани в двата цитирани НА, имащи за предмет подробно описаните имоти,
като им се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. по чл.38 от ЗАдв.
В допълнителни писмени становища по делото,
ищците уточняват, че искът по чл.49 от ЗЗД против наследодателя бил предявен на
09.06.2010 г., като приключил с влязъл в сила съдебен акт 5,9 г. по-късно. Към
датата на сключването на двете процесни увреждащи сделки, срещу длъжника имало
неприключило въззивно производство пред АС-София, както и неприключило
досъдебно производство в 5-то РУ на СДВР. На 26.03.2014 г. наследодателят Я. и
съпругата муЙ.Я. сключили брачен договор, по силата на който той й прехвърлил
безвъзмездно своите ½ ид.ч. от два имота в София и в Своге, което наред
с атакуваните в настоящото производство сделки го направили абсолютно
неплатежоспособен. Срещу наследодателя имало образувано изп.дело № 238/2016 г.
при ЧСИ Ц.- София, по което всички наследници по закон на наследодоателя, в
т.ч. и отв. Я. са отговорили, че вече са се отказали от наследството му, в
което имало само дългове.
В
открито съдебно заседание ищците се представляват от пълномощник, който
поддържа предявените искове и иска уважаването им изцяло, като основателни и
доказани, като им се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, представя отговор на исковата молба в
законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявените
против нея искове за недопустими, т.к. държавата не била пасивно легитимирана и не била надлежна страна в
процеса. Тя била чужда за правния спор и не следвало да отговаря по предявените
искове, т.к. не била страна по процесните транслативни сделки и нямало законова
хипотеза, при която държавата да бъде засегната от съдебното решение.
Неприложима била и хипотезата на чл.31 от ГПК, вр. ЗДС, т.к. в случая се
касаело до имоти - частна собственост. Предвид изложеното, се иска оставянето
на предявения иск без разглеждане, като недопустим по отношение на този
ответник. В открито съдебно заседание този ответник не изпраща свой процесуален
представител.
Ответникът Я.Я.Я. представя отговор на
исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като оспорва
предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани, предвид на
което иска оставянето им без уважение, като му се присъдят направените по
делото разноски. Процесните нотариални сделки били възмездни, с насрещни
престации от страна на приобретателя, като към датата на сключването им, отв. Я.
бил в граждански брак с отв. Я., при което имотите придобили качеството на СИО,
на основание чл.21 ал.1 от СК. Имотите, предмет на сделката по НА № 017, били
СИО, като ищците не твърдели и Й. Я.Я. да е техен длъжник, като следвало да се
имат предвид и т.1 на ТР № 5/2013 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както
и характерът на процесния иск като облигационен такъв. Тези съображения се
отнасяли и по отношение на отв. Я., която към момента на прехвърлителната
сделка придобила недвижимите имоти. Така, действително било извършеното
разпореждане с част от имота и липсвало увреждане на кредитора от обективна и
субективна страна. Павловият иск не можел да се уважи срещу отв. Я. –
съпруга-недлъжник, като недопустимо било уважаването му за целите имоти. Отв. Я.
възразява, че наследодателят му Я.К.Я., като физическо лице, нямал задължение
към ищците, т.к. страна в производството по гр.дело № 6829/2010 г. на СГС бил
ЕТ „Я.К.Я. – Я. ИЯ-77“. В хода на този процес, претенцията спрямо физическото
лице била оттеглена и същата била отхвърлена. ФЛ отговаряло с цялото си имущество
за задълженията на ЕТ, чрез когото действа, като обезпечаване на вземанията
спрямо ЕТ, каквато обезпечителна функция имал и Павловият иск. В този смисъл, недопустимо
било предявяването на иска против личното имущество, включващо и вещи в СИО, за
задължения на ЕТ. Така би се стигнало до двойно обезпечение, което било
недопустимо. Липсвала и активна легитимация по предявените искове, т.к. ищците
нямали качеството на кредитори към датата на сключване на двете сделки и тогава
вземането им все още не било изискуемо и ликвидно. А по силата на съдебното
решение, те станали кредитори на посочения ЕТ. От субективна страна, никой от
съпрузите – ответници Я. не са имали намерение да увредят кредиторите на
наследодателя и не знаели за съществуването на негови дългове, т.к. към датата
на сделките липсвали претенции спрямо ФЛ-наследодател. Единствената причина за
сключването им било влошеното здравословно състояние на наследодателя, с
онкологично заболяване, в напреднал стадий, както и влошените отношения между
него и дъщеря му, предвид на което той не желаел, тя да получи част от
наследството му.
Ответникът И.А.Я. представя отговор на
исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като
оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани,
предвид на което иска отхвърлянето им, като й се присъдят направените по делото
разноски. Съображенията й са идентични с тези по отговора на съпруга й – отв. Я..
Двамата ответници – съпрузи се представляват
от пълномощник в открито съдебно заседание, който оспорва исковете изцяло и
иска отхвърлянето им като неоснователни и недоказани, като им се присъдят
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното:
Не е спорно по
делото, че ищците са майка и наследници по закон на техния син и общ наследодател
М. С. Д., починал в края на 2008 г. На 01.03.2016 г. е влязъл в сила
окончателният съдебен акт по воденото от тях гражданско производство по реда на
чл.49 от ЗЗД, в резултат на което им е издаден изпълнителен лист от 21.03.2016
г. от СГС, I гражданско отделение, 4-ти състав, въз основа на
решение от 01.03.2016 г. по гр. дело № 4885/2015 г. на ВКС, решение от 15.02.2015
г. по гр.дело № 2967/2012 г. на САС и решение от 21.06.2012 г. по гр.дело №
6829/2010 г. на СГС. Съобщение за така образуваното производство по първоинстанционното
гр.дело № 6829/2010 г. на СГС с преписи от исковата молба с вх. №
42963/09.06.2010 г. и приложенията й, изпратени му на 22.06.2010 г., ответникът Я.К.Я.
- Я. ИЯ – 77 ЕТ е получил лично на 30.07.2010 г., видно от представеното
съобщение с разписка към него. Представи се по делото и титулната страница от
самата искова молба с рег. № 42963/09.06.2010 г. до СГС, по повод на която е
било образувано гр.д. № 6829/2010 г. на СГС с ищци – ищците и в настоящото
производство и ответник - Я.К.Я., лично и в качеството му на ЕТ „Я.К.Я. – Я. ИЯ
– 77“, с обща цена на исковете 207 000 лв. Видно от цитирания изпълнителен
лист, Я.К.Я., лично и в качеството му на ЕТ „Я.К.Я. – Я. ИЯ – 77“, е осъден да
заплати сумите, както следва: на М.М.Д. /майка на починалия/ и на М.Т.Д. /съпруга
на починалия/ по 10 000 лв. на всяка от тях; както и на С.М.Д. и на М.М.Д.
/двете дъщери на починалия/ по 15 000 лв. на всяка от тях; представляващи
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. С. Д.; както и 3 500
лв. на съпругата му, представляващи обезщетение за имуществени вреди; ведно със
законната лихва от 08.11.2008 г. до окончателното изплащане; както и сумата от
общо 3 447,50 лв. за съдебни разноски на четирите. Роднинските връзки между
посочените лица се установяват от мотивите на представените в цялост
горецитирани три съдебни решения. В тези мотиви им е прието още, че М. С. Д. е
починал на 29.12.2008 г., като смъртта му е в пряка причинна връзка с
уврежданията, които е получил след падане от покрива на строителен обект в гр.
София, ул. *****на 08.11.2008 г. Междувременно, на 06.10.2015 г., е починало
осъденото лице Я.К.Я., видно от удостоверение за наследници с изх.№
4305/14.10.2015 г., издадено от Столична община, район Красно село. Според
същото, той е оставил за свои наследници съпругаЙ.Я.Я., дъщеря М. Я. И. и син –
ответникът в настоящото производство, всички с постоянни адреси в гр. София. Видно
от удостоверение за сключен граждански брак № 296941, издадено на 31.07.2004 г.
от Столична община, район Красно село, ответниците Я. са сключили гражданския
си брак на 31.07.2004 г., за което е бил съставен акт № 614 от същата дата. Въз
основа на горецитирания изпълнителен лист е образувано производство по изп.дело
№ 20168400400238 по описа на ЧСИ № 840 с общо задължение към 11.04.2016 г. в
размер на 109 753,67 лв., видно от изпратени до наследниците покани на
11.04.2016 г., съответно – до ответника с изх. № 4761, получена лично от него
на 11.05.2016 г.; доЙ.Я.Я. с изх. № 4759, получена от ответника на 27.04.2016
г.; и до М. Я. И. с
изх. № 4760, получена също от ответника на 27.04.2016 г. По цитираното изп.дело
е представеното по делото удостоверение с изх. № 1615/26.01.2018 г., видно от
което е било извършено пълно имуществено проучване на длъжника Я.К.Я., лично и
в качеството му на ЕТ „Я.К.Я. – Я. ИЯ – 77“, като не е открито недвижимо или
движимо имущество, годно да послужи за удовлетворяване на задължението по
издадения изпълнителен лист, като не са постъпвали суми за удовлетворяване
вземането на взискателите. Според друго удостоверение с изх. № 3833/26.02.2018 г.
по същото дело, общото задължение по делото към 26.02.2018 г. е в размер на
120 203,51 лв., като не са постъпвали суми за удовлетворяване вземането на
взискателите. Според друго удостоверение с изх. № 17230/ 26.09.2018 г. по
същото дело, общото задължение по делото към 10.10.2018 г. е в размер на
123 646,17 лв., като не са постъпвали суми за удовлетворяване вземането на
взискателите.
И тримата наследника
на починалия са се отказали от наследството на наследодателя им Я.К.Я., както
следва: ответникът с молба от 05.01.2016 г., като отказът му е вписан на
06.01.2016 г., видно от съдебно удостоверение от 06.01.2016 г. по гр.д. №
97/2016 г. по описа на СРС, Трето гражданско отделение, 84 състав;Й.Я.Я. с отказ,
вписан на 15.12.2015 г., видно от съдебно удостоверение с изх. № 34838/ 13.05.2016
г. по гр.д. № 77493/ 2015 г. по описа на СРС, 92 състав; и М. Я. И. с молба от 23.12.2015
г., като отказът й е вписан на 30.12.2015 г., видно от съдебно удостоверение от
30.12.2015 г. по гр.д. № 80415/2015 г. по описа на СРС, 89 състав. По делото се
представиха доказателства за наследниците на починалия Я.К.Я. от следващ ред.
Видно от справка за пълни данни на негово име, издадена от ЧСИ № 840 на
30.03.2016 г., баща му К. Я. Д. е починал, както и сестра му Н. К. Б., а е жива
майка му М. В. Д.. Данните относно майка му се установяват и от удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки на нейно име с изх. № ГР94-3315-2/08.12.2016 г., издадено
от Столична община, район Красно село. Същата се е отказала от наследството на
сина си, вписано на 27.09.2016 г., видно от съдебно удостоверение с вх.№
8019960/27.09.2016 г. по гр.д. № 53154/ 2016 г. по описа на СРС, 83 състав.
Видно от удостоверение за наследници с изх.№ РНД16-УФ01-308/3/24.06.2016 г., издадено
от Столична община, район Надежда, сестрата на наследодателя е починала преди
него на 12.01.2014 г., като е оставила за свои наследници съпруга си В. И. Б. и
децата си И. В. Б. и К. В. Б.. Последните двама са се отказали от наследството
на Я.К.Я., видно от съдебни удостоверения, съответно – от 30.09.2016 г. за
жената по гр.д. № 53155/2016 г. по описа на СРС, III гражданско отделение, 83
състав – по нейна молба от 20.09.2016 г., надлежно вписано; и от 28.09.2016 г. за
мъжа по гр.д. № 53156/2016 г. по описа на СРС, III гражданско отделение, 92
състав - по негова молба от 20.09.2016 г., надлежно вписано.
Приживе наследодателят Я.К.Я. е извършил сделки с притежавани от него множество
недвижими имоти, а именно:
1.
С НА № 016 том 10 рег. № 7481
дело № 591/21.10.2013 г. на нотариус с рег. № 353, той е прехвърли в полза на
сина си – ответника в настоящото производство, срещу задължение за издръжка и
гледане, следните недвижими имоти, за които изрично е посочено, че
представляват негова лична собственост, на подробно описани основания:
1.1.
7/9 ид.части от ПИ с идентификатор № 77195.525.13 по
КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
ИДАК-София, в местността ***, с площ целия от 5 000 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за друг
вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот с №
011013, при описани съседи за имота; със скица на този
ПИ с № 15-217201-11.05.2017 г.
на СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ *********3/23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за 1 065,80 лв.;
1.2.
7/9 ид.части от ПИ с идентификатор № 77195.611.48 по
КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
ИДАК-София, в местността **** с площ целия от 874 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за
друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот с №
055048, при описани съседи за имота; със скица на този
ПИ № 15-217241-11.05.2017 г.
на СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ *********4/ 23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за 124 лв.;
1.3.
11492,45/19108 ид.части от ПИ с идентификатор №
77195.577.11 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006
г. на ИДАК-София, в местността **** с площ целия от 19 108 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за
друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот с №
025011, при описани съседи за имота; със скица на този
ПИ с № 15-217213-11.05.2017 г.
на СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ *********6/ 23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за 2 957,80 лв.;
С посочена в НА обща данъчна оценка на прехвърлените имоти от
2 647,24 лв.
2.
С НА № 017 том 10 рег. № 7482
дело № 592/21.10.2013 г. на нотариус с рег. № 353 той и съпругата муЙ.Я.Я. са
продали на сина си – ответника в настоящото производство следните недвижими
имоти:
2.1.
ПИ с идентификатор № 77195.577.71 по КККР на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК-София, с адрес
на ПИ в гр. Хасково, кв. Болярово, в местността *** с площ от 5005 кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване –
за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот
с № 025009, при описани съседи за имота; със скица на
този ПИ № 15-217221-11.05.2017 г.
на СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ *********5/ 23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за 774,80 лв.;
2.2.
ПИ с идентификатор № 77195.577.22 по КККР на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК-София, с адрес
на ПИ в гр. Хасково, кв. Болярово, в местността *** с площ от 6000 кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване –
за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот
с № 025022, при описани съседи за имота; със скица на
този ПИ № 15-217216-11.05.2017 г. на СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ *********1/ 23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за 928,80 лв.;
2.3.
ПИ с идентификатор № 77195.570.16 по КККР на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК-София, с адрес
на ПИ в гр. Хасково, кв. Болярово, в местността *** с площ от 12995 кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване –
за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот
с № 035016, при описани съседи за имота; със скица на
този ПИ с № 15-217202-11.05.2017 г. на
СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ **********/ 23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за
1 528,10 лв.; и
2.4.
ПИ с идентификатор № 77195.602.13 по КККР на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК-София, с адрес
на ПИ в гр. Хасково, кв. Болярово, в местността „****“, с площ от 10993 кв.м.,
с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване
– за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план –
имот с № 116013, при описани съседи за имота; със скица на
този ПИ с № 15-217239-11.05.2017 г.
на
СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ *********2/ 23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за 1 777,40 лв.;
С посочени в НА обща
продажна цена на описаните имоти от 5 000 лв. и с обща данъчна оценка от
4 931,95 лв., като страните по сделката са декларирали, че продажната цена
е действително уговореното плащане по договора.
За процесния инцидент
от 08.11.2008 г. е било образувано досъдебно производство ЗМ 2500/2008г. по
описа на 05РУ-СДВР- София, изпратено на СРП със заключително постановление от
09.03.2009 г. на разследващ полицай. По същото ДП, на 23.02.2009 г. в качеството
му на свидетел е бил разпитан Я.К.Я., видно от съставения за това протокол. С
постановление от 15.11.2018 г. на прокурор при СГП е прекратено това
наказателно производство, а именно по ДП № 2500/2008 г. по описа на 05РУ-СДВР,
представляващо преписка № 12347/2008 г. на СГП, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.123 ал.1 т.1 от НК.
Останалите събрани
по делото писмени доказателства, като ирелевантни за настоящия правен спор, не
следва да бъдат обсъждани от съда.
По делото се събраха
и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. Б. М., посочен от
ищците, и Т. К. Й. и С. Т. В., посочени от ответниците Я.. Съпругата на св. М.
е сестра на ищцата М. Д., като всички те и останалите ищци живеели в един
квартал в гр. Самоков. Свидетелят и М. работили заедно при Я.К.Я., който имал
строителна фирма. Познавал и отв. Я.Я., който бил син на шефа им и който се
обадил на съпругата на М., че е станал инцидентът с него в края на 2008 г. –
паднал от покрива. Св. М. я отвел в гр. София и във Военно- медицинска академия, като пред входа
на Бърза помощ, Я. ги пресрещнал и казал, че М. е в операционната. Самият Я.
закарал М. в болницата. Св. М. го виждал после по делата, които се водили в
София. Имало и друга среща между съпругата на М., Я. и сина му, когато св. М. я
отвел в техния офис, понеже за втората операция на М. искали кръв и трябвало да
се платят 500 лв. Тя получила тези пари от Я., като Я. също бил в офиса и станало
въпрос, защо се дават тези пари.
Св. Й. е семеен
приятел с ответниците – съпрузи, като е познавала и починалия Я., който бил в
лоши отношения с дъщеря си М., т.к. не се интересувала и грижела за него. След
онкологичното заболяване на Я., той и съпругата му през 2012 г. се установили
да живеят в с. Въгларово, където всяка седмица го посещавал Я., водел го и на
химиотепарпия в София. За издръжката и лечението на Я. се грижели сина му и
снаха му, налагало се да вземат пари и от близки и познати, за да продължи
лечението му със скъпоструващи инжекции от Русия и от Турция. Я. се лекувал в
продължение на 3 г., като го диагностицирали през 2014 г., което погълнало
големи средства.
Св. Василева е трета
братовчедка на майката на ответника и живее в гр. Хасково, но в с. Въгларово
къщите им били една до друга. Отношенията на Я. с дъщеря им М. били обтегнати.
Тя не се интересувала за баща си и не се е грижела за него. Янчо се разболял
през 2012 г., като първо го диагностицирали с диабет, а през 2014 г. онкологично,
като се лекувал в София, където синът му го водел на химиотерапии. Купували се
и скъпоструващи инжекции от Русия, които в повечето случаи плащал Я., защото
родителите му били пенсионери. Когато си дошли на село през 2012 г., Я. вече
бил болен и не работел в строителната
фирма. Синът му му помагал със средства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността
на предявените искове:
За да бъде
уважен отменителният иск на кредитора по чл.135 ал.1 от ЗЗД, е
необходимо установяване на две обективни и една субективна предпоставки, а
именно: 1/ ищецът да е кредитор
на ответника–прехвърлител; 2/ да е налице увреждаща кредитора
сделка; 3/ да е налице знание/съзнаване на увреждането от страна на прехвърлителя и
на ответника – приобретател на имуществото по възмездна сделка.
Предпоставките са кумулативно предвидени, като липсата и на една от всичките
води до отхвърляне на иска.
По първата предпоставка
- кредитор: Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на
парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора
да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на
длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане,
което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е
обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по
Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира
ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение
(решение № 639/6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о.).
Страната, поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, има за задача да установи само
качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда
пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес
(решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о.). Вземането
на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието, което се
атакува, защото кредиторът е разчитал на онова имущество, което длъжникът е
имал в момента на възникването на вземането на кредитора. В случая се касае за
вземане за обезщетение от непозволено увреждане, което възниква в момента на
извършване на деликта. По силата на чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за вреди от
непозволено увреждане възниква от деня на откриването на дееца и от същия
момент то става изискуемо, защото от тогава длъжникът изпада в забава, съгласно
чл.84 ал.3 от ЗЗД. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по
специален ред. Дори деянието да е престъпление, давността тече от момента на
извършването му, а не от влизането в сила на присъдата, с която се установява
престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за
обезщетение от деликт трябва да се предяви в петгодишния давностен срок, което
в случая е сторено. В този смисъл са т.2 от Тълкувателно решение № 5/05.04.2006
г. по тълк.д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 225/27.10.2016 г. на IV-то
ГО на ВКС по гр. дело № 1359/2016 г., в производство по чл.290 и сл. от ГПК. Неоснователно
в тази връзка е ответното възражение, че липсвала активна легитимация по
предявените искове, т.к. ищците нямали качеството на кредитори към датата на
сключване на двете сделки и тогава вземането им все още не било изискуемо и
ликвидно. От изложеното от фактическа страна е видно, че атакуваните сделки в
настоящия процес са сключени на 21.10.2013 г., след като М. С.. Д., син и
наследодател на ищците е починал на 29.12.2008 г., като смъртта му е в пряка
причинна връзка с уврежданията, които е получил след падане от покрива на
строителен обект в гр. София, ул. *****на 08.11.2008 г. Сделките са и след
образуването на ДП по случая и разпита на Я.К.Я. в качеството му на свидетел на
23.02.2009 г. Те са и след като ищците на 09.06.2010 г. са предявили исковете
си по чл.49 от ЗЗД против Я.К.Я., лично и в качеството му на ЕТ „Я.К.Я. – Я. ИЯ
– 77“, за обезщетение за нанесените им неимуществени вреди от смъртта на техния
син и наследодател, с обща цена на исковете от 207 000 лв. Разпореждането
е извършено и след като ответникът по исковете е получил лично на 30.07.2010 г.
съобщение за така образуваното производство против него. Оспорените сделки
следват постановеното на 21.06.2012 г. първоинстанционно решение по
гражданско-правния спор и образуването на въззивното дело. На 01.03.2016 г. е
влязъл в сила окончателният съдебен акт по това гражданско производство, като Я.К.Я.,
лично и в качеството му на ЕТ „Я.К.Я. – Я. ИЯ – 77“, е осъден да заплати
сумите, както следва: на М.М.Д. /майка на починалия/ и на М.Т.Д. /съпруга на
починалия/ по 10 000 лв. на всяка от тях; както и на С.М.Д. и на М.М.Д. /двете
дъщери на починалия/ по 15 000 лв. на всяка от тях; представляващи обезщетения
за неимуществени вреди от смъртта на М. С. Д.; както и 3 500 лв. на съпругата
му, представляващи обезщетение за имуществени вреди; ведно със законната лихва
от 08.11.2008 г. до окончателното изплащане; както и сумата от общо 3 447,50
лв. за съдебни разноски на четирите. Изцяло неоснователно е ответното
възражение, че наследодателят
Я.К.Я., като физическо лице, нямал задължение към ищците, т.к. страна в
производството по гр.дело бил ЕТ „Я.К.Я. – Я. ИЯ-77“, а в хода на този процес,
претенцията спрямо физическото лице била оттеглена и същата била отхвърлена.
Както се посочи, съдебният акт е постановен спрямо Я.К.Я., лично и в качеството
му на ЕТ. Предвид изложените съображения, налице е първата предпоставка за
уважаване на иска, тъй като фактическият състав на нормата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД включва качеството кредитор с възникнало вземане към разпоредилия се с
имуществото си длъжник или това качество предхожда разпоредителните действия на
длъжника с неговото имуществото, служещо за удовлетворяване вземането на
кредитора, съгласно чл. 133 от ЗЗД.
По втората
предпоставка - увреждаща кредитора сделка: Съгласно установената практика на
ВКС, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава
от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора (решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3396/2014 г., IV г. о., решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
754/2009 г., IV г. о. и др.). Упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид
обезпечение за кредитора, което той може да получи както и след като разполага
с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. За обезпечение
вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 от ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се
удовлетвори от това имущество – дали с евентуално обезпеченото в негова полза
имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с
възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото - той
не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества
да се насочи принудителното изпълнение. По категоричен начин по делото се
установи, че приживе длъжникът Я. се е разпоредил с цялото си недвижимо
имущество, като в хода на образуваното изпълнително производство за
принудителното събиране на вземането на ищците против него – при извършено от
ЧСИ пълно имуществено проучване на длъжника Я.К.Я., лично и в качеството му на
ЕТ „Я.К.Я. – Я. ИЯ – 77“, не е открито недвижимо или движимо имущество, годно
да послужи за удовлетворяване на задължението по издадения на 21.03.2016 г. изпълнителен
лист, като не са постъпвали суми за удовлетворяване вземането на взискателите и
с последни данни към 10.10.2018 г. общото задължение по делото е в размер на
123 646,17 лв. В тази връзка, атакуваните в настоящото производство сделки от
21.10.2013 г., по силата на които длъжникът възмездно се е разпоредил със
седем свои недвижими имота в полза на
сина си – ответникът Я., през време на брака му с отв. Я. – категорично
представляват действия, които увреждат ищците като кредитори. Изцяло
ирелевантни са ответните доводи, че единствен мотив за сделките били
необходимостта от средства за лечението на наследодателя и влошените отношения
с дъщеря му, която той не искал да получи в наследство от него полагащите й се
части от имотите.
По третата предпоставка
/знание/: Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка
е извършена след възникване на кредиторовото вземане (решение № 264 от
18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 915/2012 г. IV г. о.; решение № 18 от 4.02.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., решение № 93/28.07.2017 г. по т.д. № 638/2016 г. на
ВКС 2016 г.). Извод за съзнание у прехвърлителя Я.К.Я. за увреждащия характер на атакуваните сделки се
извежда от съвкупността и хронологията на установените по делото обстоятелства,
подробно коментирани по – горе – моментът на извършването на сделките, спрямо
деликта, образуваните ДП и гр.производство и постановените съдебни актове. По отношение на
знанието за увреждането у третото лице по възмездните сделки, с което прехвърлителят
Я.К.Я. е договарял и явяващ се негов син - налице е презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД, че знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е низходящ на длъжника, както е в
случая. Тази законова презумпция не бе оборена от ответниците в настоящия
процес, с каквито и да било доказателства. Тъкмо обратното от писмените и
гласни доказателства по делото /св.М./ се установи, че отв. Я. от самия момент
на настъпване на процесния деликт с пострадал М.Д.и до смъртта на Я.К.Я. - неотлъчно
е бил до своя баща – той е придружил пострадалия до болница и незабавно е
уведомил съпругата му за случилото се, присъствал е на среща в офиса на баща
му, когато на съпругата му са дадени средства, необходими за втората операция,
присъствал е на открити съдебни заседания по воденото дело по чл.49 от ЗЗД,
същевременно до последно е бил в прекрасни отношения с баща си /св. Й. и св. В./,
който основно на него и на съпругата му разчитал на помощ, в т.ч. и финансова,
при лечението си. Същата презумпция е приложима и по отношение на ответницата –
съпругата на ответника, станала съсобственик в режим на СИО на възмездно прехвърлените
седем имота. Действително, презумпциите не следва да се прилагат разширително и макар ответницата да не е
сред лицата, посочени в чл. 135 ал.2 от ЗЗД, то тя е снаха на
прехвърлителя и съпруга на приобретателя. И в
двата случая - и когато длъжникът сключи увреждаща кредитора
вещнопрехвърлителна сделка със свой низходящ, възходящ, брат или сестра, съпруг; и ако сключи такава
сделка със съпруг
на някое от тези лица - се стига до същия, увреждащ интересите на
кредитора, правен резултат на
прехвърляне на вещните права в патримониума на съответния близък роднина на
длъжника. Затова в тези случаи ВКС приема, че оборимата презумпция по чл. 135 ал.2 от ЗЗД може да се тълкува разширително и съобразно целите на института на относителната
недействителност е приложима и по отношение на приобретателя, който е съпруг/а
на низходящ на длъжника /решение № 423/29.11.2012 г. по гр.д. № 1623/2011 г. на
IV г.о. на ВКС,
постановено по чл. 290 ГПК/. Независило от това, предвид
горепосочените съображения на съда за знанието у отв. Я. и предвид наличната
родствена връзка, може да се заключи, че ответницата като съпруга на ответника,
е била наясно с това, че свекърът й има задължения от деликт
към ищците в настоящото производство. Изцяло неоснователно е възражението на ответниците Я., че Павловият иск
не можел да се уважи срещу отв. Я., т.к. била съпруга-недлъжник. Това
възражение има отношение към съпруга/та на прехвърлителя по сделката, но не и
по отношение на приобретателя по нея, в каквато насока е т.1 от Тълкувателно
решение № 5/2013 от 29.12.2014 г. на ВКС, ОСГТК, по тълкувателно дело № 5/2013
г., а така също по аргумент на обратното – и решение № 197/12.06.2014 г. по гр.дело № 123/2014 г., ГК, ІV г.о.
на ВКС.
Най - сетне, изцяло неоснователно е възражението на
ответника - държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, че предявените против нея искове са
недопустими, т.к. държавата не била пасивно легитимирана и не била надлежна страна в
процеса, т.к. не била страна по процесните транслативни сделки и нямало
законова хипотеза, при която да бъде засегната от съдебното решение, като
неприложима била и хипотезата на чл.31 от ГПК, вр. ЗДС, т.к. в случая се
касаело до имоти - частна собственост. Нормата на чл.11 от ЗНасл е категорична,
че когато няма лица, които могат да наследяват съгласно
предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството
или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с
изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на
парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които
стават собственост на общината, на чиято територия се намират. По категоричен
начин по делото се установи, че всички преки наследници на починалия длъжник Я.
/съпруга и две деца/, както и тези от следващ ред /майка и двама племеника/, са
се отказали да приемат оставеното им от него наследство, като отказите им са
надлежно вписани по законоустановения за това ред. Така налице е втората
хипотеза на цитираната норма - всички наследници са се отказали от наследството,
при което то се получава от държавата, като не е налице изключението,
процесните недвижими имоти със земеделско предназначение
да се получат от общината по местонахождението им. Именно държавна собственост
са имотите и вещите,
включени в наследства, за които няма наследници по закон или по завещание,
всички наследници или заветници са се отказали или са изгубили правото да ги
приемат, с изключение на тези имоти и вещи, които стават общинска собственост
по реда на закон - според изричната разпоредбана чл.3
т.4 от ЗДС. Ето защо, държавата е надлежно пасивно легитимирана, да отговаря по
процесните искове, а представителството й в настоящия процес, отнасящ се до
недвижими имоти - държавна собственост, се осъществява именно от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.31 ал.2 от ГПК, като
изцяло ирелевантно е обстоятелството, на което се настоява – дали собствеността
е частна или публична държавна.
Предвид изложените
съображения, предявените искове като основателни и доказани следва да се уважат
изцяло. По отношение на договора за покупко - продажба, искът следва да се
уважи така както е предявен – само за ½ част от прехвърлените имоти,
представляващи СИО между длъжника Я. и неговата съпруга; съобразено със задължителната
съдебна практика по т.1 от Тълкувателно решение № 5/2013 от 29.12.2014 г. на
ВКС, ОСГТК, по тълкувателно дело № 5/2013 г.
С оглед на това и на
основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени, да
заплатят на ищците деловодни разноски в общ размер от 350 лв. за държавна такса.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
адвоката – пълномощник на ищцците сумата от 2 150 лв., представляваща
възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и
съдействие по настоящото дело, определено според претенцията му в списъка за
разноски, интереса по уважените седем иска и по правилата на чл.38 ал.2, вр.
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно – общо 2 100 лв. /7 х 300 лв./, както и сумата от 50 лв. за
представителството на адвоката по вписването на процесната искова молба в
Агенция по вписванията – Имотен регистър. Относно последното от посочените
възнаграждения, неоснователно е виждането на пълномощника, че възнаграждението
му следва да се определи по реда на чл.11 от Наредбата, в чиято хипотеза
категорично не попада. В
Наредбата не е уредена хипотезата на представителство на адвокат по вписването
на искова молба, но на основание на § 1 от ДР от нея следва размерът да се
определи по аналогия, а именно – по чл. 6 т. 5 пр.посл. от Наредбата с
минимален размер от 50 лв. Изцяло неоснователно е искането на пълномощника на
ищците, с настоящия съдебен акт да му се присъжда възнаграждение и за
депозирания от него отговор на частна жалба. Това си искане той е следвало да
отправи пред въззивния съд, който на основание чл.81 от ГПК е именно
компетентният да се произнесе по него.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И :
По предявените от М.М.Д. с ЕГН **********,
М.Т.Д. с ЕГН **********, С.М.Д. /С./ с ЕГН ********** и М.М.Д. /А./ с ЕГН **********,***;
против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес в гр. София, ул. **** № 17-19; Я.Я.Я. с ЕГН **********
***; и И.А.Я. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** - искове с правно основание чл. 135 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите:
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на М.М.Д. с ЕГН **********, М.Т.Д. с ЕГН
**********, С.М.Д. /С./ с ЕГН ********** и М.М.Д. /А./ с ЕГН ********** - договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен на 21.10.2013 г., между Я.К.Я. с ЕГН **********, починал на 06.10.2015 г., като
прехвърлител, и Я.Я.Я. с ЕГН **********, като негов син – приобретател; за
който договор е съставен нотариален акт № 016 том
10 рег. № 7481 дело № 591/ 21.10.2013 г. на нотариус с рег. № 353; а именно на следните недвижими имоти:
-
7/9 ид.части от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №
77195.525.13 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006
г. на ИДАК-София, в местността **** с площ целия от 5 000 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за
друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот с №
011013, при описани съседи за имота;
-
7/9 ид.части от ПИ с идентификатор № 77195.611.48 по
КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
ИДАК-София, в местността *** с площ целия от 874 кв.м., с трайно предназначение
на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за друг вид нива,
стар идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот с № 055048, при
описани съседи за имота; и
-
11492,45/19108 ид.части от ПИ с идентификатор №
77195.577.11 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006
г. на ИДАК-София, в местността ***** с площ целия от 19 108 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за
друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот с №
025011, при описани съседи за имота.
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на М.М.Д. с ЕГН **********, М.Т.Д. с ЕГН
**********, С.М.Д. /С./ с ЕГН ********** и М.М.Д. /А./ с ЕГН ********** - договор за покупко –
продажба на недвижими имоти, сключен на 21.10.2013 г., между Я.К.Я. с ЕГН **********, починал на 06.10.2015 г., като
продавач, и Я.Я.Я. с ЕГН **********, като негов син – купувач; за който договор
е съставен нотариален акт № 017 том
10 рег. № 7482 дело № 592/21.10.2013 г. на нотариус с рег. № 353; а именно - В ЧАСТТА на следните недвижими
имоти:
-
1/2 ид.част от ПИ с идентификатор № 77195.577.71 по
КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
ИДАК-София, с адрес на ПИ в гр. Хасково, кв. Болярово, в местността **** с площ
от 5005 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по
предходен план – имот с № 025009, при описани съседи за имота;
-
1/2 ид.част от ПИ с идентификатор № 77195.577.22 по
КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
ИДАК-София, с адрес на ПИ в гр. Хасково, кв. Болярово, в местността ***** с
площ от 6000 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с
начин на трайно ползване – за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с
номер по предходен план – имот с № 025022, при описани съседи за имота;
-
1/2 ид.част от ПИ с идентификатор № 77195.570.16 по
КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
ИДАК-София, с адрес на ПИ в гр. Хасково, кв. Болярово, в местността ****с площ
от 12995 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по
предходен план – имот с № 035016, при описани съседи за имота; и
-
1/2 ид.част от ПИ с идентификатор № 77195.602.13 по
КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
ИДАК-София, с адрес на ПИ в гр. Хасково, кв. Болярово, в местността ***** с
площ от 10993 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с
начин на трайно ползване – за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с
номер по предходен план – имот с № 116013, при описани съседи за имота.
ОСЪЖДА държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството; Я.Я.Я.
с ЕГН ********** и И.А.Я. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.М.Д. с ЕГН **********,
М.Т.Д. с ЕГН **********, С.М.Д. /С./ с ЕГН ********** и М.М.Д. /А./ с ЕГН **********
деловодни разноски в общ размер от 350
лева за държавна такса.
ОСЪЖДА държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството; Я.Я.Я. с ЕГН **********
и И.А.Я. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат С, Т. Б. от Адвокатска кантора
**** с адрес в гр. София, ул. *****; сумата от общо 2 150 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Вярно с оригинала !
Секретар: М.Б.