Р Е Ш Е Н И Е
Номер……113.……22
август..…....….Година 2017…….Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд…………………….….Наказателно отделение
На
……….. седемнадесети май.............
Година две хиляди и седемнадесета
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар Нанка Коева
Прокурор
Христо Мишов
като
разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА
ВНОХ
дело ..………….…номер 1052………………по описа за 2017 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.
Производството
е образувано по подадена въззивна жалба
от подсъдимите А.А.П., Т.Г.И. и Е.Г.Г. чрез защитника им адв. С.Ч. против
Присъда №200/09.11.2016г., постановена по НОХД №273/2016г. по описа на
Старозагорски районен съд.
Със същата тримата подсъдими са
признати за виновни в това, че на 14/15.06.2014г. в с. Оряховица община Стара
Загора в съучастие помежду си като извършители причинили средна телесна повреда
на Й.А.Й. ***, изразяваща се в счупване на челюст и очница, поради което и на
основание чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК и чл.54 НК, са осъдени, както
следва:
-
подсъдимият А.П.
– на една година лишаване от свобода,
-
подсъдимият Т.И.
– на девет месеца лишаване от свобода и
-
подсъдимият Е.Г.
/чието деяние е квалифицирано и във връзка с чл.63 ал.1 т.3 НК/ е освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а ал.6 вр. ал.1 НК и му е наложено
наказание обществено порицание.
Тримата подсъдими са признати за невинни в това
деянието да е извършено по хулигански подбуди и са оправдани по първоначалното
обвинение по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК.
С обжалваната присъда подсъдимите А.П. и Т.И. са
признати за виновни и в това, че на 14/15.06.2014г. в с. Оряховица община Стара
Загора в съучастие помежду си като извършители причинили лека телесна повреда
на В.З.Н. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК – разкъсно-контузна рана на главата, лекостепенно сътресение
на мозъка, характерно кръвонасядане на лявото рамо, охлузване на лявата
предмишница, поради което и на основание чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК са
осъдени, както следва:
-
- подсъдимият А.П.
– на девет месеца лишаване от свобода,
-
подсъдимият Т.И.
– на шест месеца лишаване от свобода.
-
Съответно двамата
подсъдими са признати за невинни в това да са извършили деянието в съучастие и
с подсъдимия Е.Г., както и да са го извършили по хулигански подбуди и са
оправдани по първоначалното обвинение по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 НК.
Подсъдимият Е.Г. е признат за невинен в извършването
на второто деяние и е изцяло оправдан по обвинението по чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК.
На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия А.П. е
определено едно общо наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието
изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия Т.И. е
определено едно общо наказание ДЕВЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено на основание
чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Двамата подсъдими А.П. и Т.И. са осъдени да заплатят
солидарно на граждански ищец В.З.Н. сумата от 3 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени с престъпното деяние, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2014г. до окончателното й
изплащане, като в останалата му част на предявения размер до 6 000 лв.
искът е отхвърлен като недоказан, а по отношение на подсъдимия Е.Г. искът е
изцяло отхвърлен като неоснователен.
Присъдени са разноски и държавни такси.
С въззивната жалба се правят оплаквания за
незаконосъобразност на съдебния акт с искане да бъде отменен и да бъде
постановен нов оправдателен такъв, като бъде и изцяло отхвърлен предявения
граждански иск.
Алтернативно се иска, в случай, че бъдат установени
допуснати в хода на наказателното производство съществени процесуални
нарушения, присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на съответната
фаза на процеса.
Най-сетне се прави искане за намаляване на размера на
уважения граждански иск от 3 500 лв. на 500 лв.
Против присъдата на Старозагорски районен съд е
подаден и въззивен протест от РП
Стара Загора. Със същия съдебният акт се атакува като незаконосъобразен досежно
оправдателната му част по първоначалното обвинение – че всяко от двете деяния е
извършено по хулигански подбуди, съответно по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2
вр. ал.1 НК и по по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 НК. Излагат се
съображения в подкрепа на заявената с обвинението по-тежка правна квалификация.
Споделя се оправдаването на подсъдимия Е.Г. по обвинението за деянието спрямо В.Н.,
но се излагат довод за това, че неправилно съдът го е освободил от наказателна
отговорност за причинената в съучастие с останалите двама подсъдими средна
телесна повреда, като се застъпва становище, че при преценката за прилагане на
чл.78а НК не следва да се изхожда от редуцираното по чл.63 ал.1 НК наказание.
Искането в протеста е да се отмени първоинстанционната
присъда и се постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни
по първоначалните обвинения – за това, че всяко от деянията е извършено по
хулигански подбуди, като Е.Г. отново бъде признат за виновен само в
причиняването на средна телесна повреда на Й.. Иска се и налагане на наказания
при условията на чл.54 НК, заявени в пледоарията на прокурора пред районния
съд.
Присъдата е обжалвана
и от частния обвинител и граждански ищец В.З.Н. чрез повереника му адв. Н.М.,
като се излагат доводи, аналогични като във въззивния протест досежно оправдаването
на двамата подсъдими, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Счита се,
че неправилно подсъдимият Е.Г. е освободен от наказателна отговорност по реда
на чл.78а НК и неправилно е взето предвид предвиденото от закона наказание след
редукцията му по чл.63 ал.1 НК. Иска се и уважаване на гражданския размер в
предявения размер.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа
протеста, като счита, че в случая е налице съчетаване на личните мотиви с
хулигански подбуди и съответно двата мотива не се изключват, а се допълват –
хулиганският мотив се явява доразвитие на личния. Ето защо поддържа искането,
изложено в протеста.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител В.З.Н.
– адв. Н.М. също поддържа подадената въззивна жалба, като намира и протеста на
РП Стара Загора за основателен.
Гражданският ищец и частен обвинител В.З.Н. поддържа
доводите на повереника си.
Защитникът на подсъдимите адв. Ч. поддържа жалбата с
изложените в същата оплаквания. Пледира на първо място за невинност и на
тримата подсъдими, като счита и присъденото обезщетение от 3 500 лв. за
прекомерно завишено.
Подсъдимите А.А.П., Т.Г.И. и Е.Г.Г. поддържат доводите
на защитата.
В последната си дума подсъдимият А.П. моли да бъде
оневинен, тъй като учи за полицай.
В последната си дума подсъдимият Т.И. моли да бъде
оневинен.
В последната си дума подсъдимият Е.Г. моли да бъде
оневинен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, намери за установено следното:
Тримата подсъдими са предадени на съд за причинена на
14/15.06.2014г. в с. Оряховица общ. Стара Загора в съучастие като извършители
помежду им средна телесна повреда на Й.А.Й. ***, изразяваща се в счупване на
челюст и очница, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление
по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. Предадени са на
съд още и за причинена на същата дата и място отново в съучастие помежду им
като извършители и отново по хулигански подбуди лека телесна повреда на В.З.Н. ***,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.129 НК и чл.128 НК – разкъсно-контузна рана на главата, лекостепенно сътресение на мозъка,
характерно кръвонасядане на лявото рамо, охлузване на лявата предмишница –
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.
Съответно за подсъдимия Е.Г. – непълнолетен по време на извършване на деянията
- същите се квалифицират и във връзка с чл.63 ал.1 т.3 НК, като същият е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Авторството на деянията се оспорва, като се излага
различна фактическа обстановка от тази в обвинението – че групата роми, част от
които са и пострадалите, причакала подсъдимите с автомобила и ги нападнала.
За изясняване на правнорелевантните по делото факти в
първоинстанционното производство са разпитани множество свидетели, изслушани са
експерти, а в настоящето въззивно производство бяха проведени поисканите от
защитата очни ставки между подсъдимия А.П. и всеки от пострадалите, както и
беше допуснато до разпит лице, поискано да установи последвал ремонт на
автомобила, с който са се движили подсъдимите в инкриминираната нощ.
Съвкупният анализ на всички събрани доказателства
установява следната фактическа обстановка:
Пострадалите В.Н. и Й.Й. заедно с още свои приятели от
с. Братя Кунчеви – всички роми посетили на 14.06.2014г. близкото село
Оряховица, където влезли в заведението на центъра да се почерпят. След
поръчване на втора бутилка уиски св. М.К., която в момента ги обслужвала,
решила да осуети евентуални последващи действия под въздействието на алкохола и
обявила, че затваря. Групата роми не направила проблем със затварянето на
заведението и се насочила към изхода. Там тъкмо влизал подсъдимият А.П.,
придружаван от подсъдимите Т.И. и Е.Г..
На прага едно от момчетата от с. Братя Кунчеви – Б.се блъснало по невнимание
рамо о рамо с подсъдимия П. и поднесло извинения за това. Те обаче не били
приети, като П. реагирал изключително грубо и бил напсуван от друг от
компанията – св. Ч.Ч.. При последното П. заявил: „Махнете го оттука, да не го
убия”. Групата от Братя Кунчеви тръгнала пеша да се прибира. Вече минало
полунощ. Като наближили сградата на винпром, още преди да стигнат до главния
път към Нова Загора, били причакани и атакувани от тримата подсъдими, които
държали в ръце фенери и бухалки. Използвайки изненадата на групата роми,
нападателите започнали да нанасят удари върху най-близкостоящите им. Така А.П.
повалил с удар с бухалка в рамото св. Й., след което заедно с останалите двама
продължили да го ритат и да го удрят с бухалки в главата. Освен него, св. В.Н.
също бил съборен на земята от ударите на П. и И.. Останалите от групата успели
да побягнат и се отървали с единични удари. След приключване на нападението
лекият автомобил, с който се придвижили подсъдимите, спрял непосредствено до
поваления Й. Й. и от него П. предупредил
компанията от Братя Кунчеви повече да не стъпва в с. Оряховица, като в противен
случай заплашил да ги убие. Й. успял да се прибере в дома си, като с родителите
му потърсили веднага лекарска помощ. Св. Б.Стефанов успял да се скрие наблизо и
наблюдавал как П. и И. нанасят удари на В.Н.. След като нападението приключило,
Стефанов се приближил към Н., който бил облян в кръв, и му помогнал да стигнат
до Братя Кунчеви. В резултат на нанесените удари, Й.Й. получил контузия на
главата, сътресение на мозъка, кръвонасядания на лицето, гръдния кош и гърба,
счупване на горната челюст и очницата вляво, набиране на кръв в пазухите на
горната челюст и на килийчестата кост вляво. Това наложило да постъпи на
лечение в клиника по неврохирургия при МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД Стара
Загора. Съответно В.Н. получил разкъсноконтузна рана на главата, характерно
кръвонасядане на лявото рамо, охлузване на лявата предмишница и болезненост в
областта на лявата тазобедрена става – увреждания, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Въззивният съд също намира, че конфликтът се е развил
по посочения от пострадалите, а не от подсъдимите, начин, както това е прието и
в мотивите на първоинстанционната присъда. Показанията на двамата пострадали са
последователни и убедителни и се подкрепят от показанията на останалите
свидетели – част от групата от с. Братя Кунчеви, както и от заключенията на
съдебно-медицинските експертизи.
Показанията на св. Ж.Ч.са последователни и конкретни
до момента на физическата разправа между двете групи младежи. Оттам насетне са
абсолютно неконкретни –„Не съм видял някой конкретно да удря някого” и
неубедителни – „не си спомням дали аз съм удрял”, „не зная ромите защо се разбягаха”,
поради което въззивният съд не им дава вяра. Те се опровергават и от
показанията на свидетелите Й.Й., В.Н., С.Й., К.Д., А.А., които ясно и точно
посочват начина, по който се е развил инцидентът, респективно кой на кого какви
удари е нанесъл. Показанията на св. Б.С., който твърди, че преди три години по
молба на Ч.е сменил счупено предно стъкло на автомобила му, като съответно
предава и обясненията на последния, че стъклото било счупено от нападнали ги
роми, не могат да установят по категоричен начин, че стъклото е било счупено по
описания начин и твърдяна обстановка.
Проведените по искане на защитата очни ставки между
подсъдимия А.П. и св. Й.Й., както и между П. и св. В.Н., затвърдиха вътрешното
убеждение на съдебния състав, основано на направения до този момент анализ на
доказателствата, че пострадалите, като част от групата роми от с. Братя
Кунчеви, са били причакани и атакувани от тримата подсъдими. При очната ставка
с Й.А.П. категорично отрича да го е удрял – обстоятелство, което се установява,
освен от показанията на този пострадал /който заявява, че подсъдимият пръв го е
ударил с бухалка, като паднал на земята, продължил да го рита заедно с
останалите двама/, още и от заключението на СМЕ по писмени данни. Изслушано в
хода на съдебното производство, вещото лице потвърждава, че описаните телесни увреждания
могат да бъдат причинени, както чрез удари с бухалка, така и с ритници. Св. А.А.
също потвърждава, че първоначално П. е ударил пострадалия Й. с бухалка, след
което А. избягал. Същото обстоятелство установява и св. С.Й., който в този
момент се намирал непосредствено до брат си – пострадалия Й.Й.. Всички
разпитани свидетели от нападнатата група роми са категорични относно
обстоятелството, че са били причакани и изненадани от нападението на
подсъдимите, тъй като считали конфликта на входа на заведението за приключен.
Никой от тях не е очаквал, след като вече са си тръгнали, да понесе някаква
последваща агресия и физическа разправа. Показателни в това отношение са думите
св. Д.А.: „Скочиха да се бият с нас. … Те направо искаха да ги убиват, не да ги
бият….” Другото обстоятелство, за което са категорични свидетелите от с. Братя
Кунчеви, е, че подсъдимият А.П. ги е връхлетял с бухалка в ръце, както и че е
отправял предупреждения повече да не стъпват в с. Оряховица.
Житейски нелогични са дадените от подсъдимият П.
обяснения за това, че тръгнали със св. Ч. да купят нафта за нуждите на баща му
от бензиностанция до с. Подслон. Самият подсъдим твърди, че точно тази вечер
давал почерпка в дома си преди заминаването си на следващия ден. При това,
вместо да присъства на тази почерпка, П. около полунощ ненадейно решил да
осигури на баща си гориво и то непосредствено след спречкването с групата роми
на центъра на с. Оряховица, като потеглили с автомобила в същата посока.
Анализът на целия събран доказателствен материал по категоричен начин сочи, че
този подсъдим, подкрепен от останалите двама, потеглили с автомобила на Ч.след
групата роми с цел саморазправа, като ги изпреварили и им устроили засада до сградата
на винпром. Там ги нападнали с бухалка и ритници, предупреждавайки ги гласно
повече да не стъпват в Оряховица. Тежките наранявания на Й.Й. и В.Н.,
обстоятелството, че и останалите роми понесли част от ударите, свидетелстват по
категоричен начин, че нападението е било инициирано от подсъдимите, а не
обратното, както те твърдят. Сам по себе си говори фактът, че П., търсейки
медицинска помощ на следващия ден за счупен пръст на ръката, излъгал, че паднал
с мотора, като спестил обстоятелството за случилото се между двете групи
младежи. Очевидно е, че не е искал да насочи вниманието на полицейските органи
към себе си като към един от участниците в побоя и съответно да предизвика
разследване на случая.
Към изложеното следва да се добави още, че
нараняванията на пострадалия В.З. са в задната част на главата, тялото и
крайниците – видно от заключението на СМЕ, ударът в главата е бил в
теменнотилната област, следващо нараняване е описано по задната повърхност на
лявото рамо, съответно следващо по задната повърхност на лявата предмишница.
Това означава, че пострадалият Н. е бил с гръб към нападателите си, т.е.
опитвал се е да избяга и е бил застигнат и повален от нанесените удари.
Описаното по никакъв начин не сочи на нападение от страна на това лице, а опит
да се спаси от такова. Нещо повече, описаното характерно кръвонасядане по
задната повърхност на лявото рамо е отразено като две успоредни ивицести морави
кръвонасядания, заграждащи непроменена по цвят ивица с широчина
При напълно изяснена фактическа обстановка
първоинстанционният съд е направил неправилни правни изводи досежно
субективният елемент на деянията – че са извършени по хулигански подбуди. Преценката за наличието на личен мотив за
извършване на деянията, който изключва хулиганските подбуди, не се споделя от
въззивния съд. Районният съд не е държал сметка за това, че спречкването на
входа на заведението е било приключило и групата роми се е оттеглила, когато
тримата подсъдими са предприели нападението от засада. Освен това е категорично
установено, че само подсъдимият П. е бил напсуван от св. Чавдаров.
Следователно, наличието на личен мотив би било отчетено, ако само този подсъдим
е продължил да се саморазправя само с този свидетел. Вместо това обаче, П.
заедно с останалите подсъдими се снабдяват с бухалки и устройват засада на
цялата група младежи – роми от съседното село. При появата им се нахвърлят и
тримата върху когото достигнат, т.е. без да се установява лицето, напсувало П..
Не само това, но в началото на нападението били отправени заплахи към цялата
група роми, че този път ще ги убият, а в края му – изрично предупреждение от П.
към тях в лицето на падналия и пребит Й. „повече да не стъпват в с. Оряховица,
защото ще ги убие”. Безразборното нанасяне на удари от всеки от подсъдимите
върху което лице им е в обсега категорично изключва наличието на личен мотив
при извършване на деянията. Това тяхно поведение, съчетано с отправените
заплахи за убийство, ако отново стъпят в с. Оряховица, изразява волята им да се
наложат в отношенията с групата младежи от с. Братя Кунчеви и да установят
техни правила в тези отношения. Нападението върху ромите е демонстрация на
физическо превъзходство и то в нарушение на общоприетите законови и морални
норми на поведение.
Изложеното мотивира настоящата инстанция да приеме за
основателен въззивния протест в тази му част. Повдигнатото обвинение за това,
че телесните увреждания са извършени по хулигански подбуди е изцяло доказано.
Ето защо следва присъдата да бъде изменена в частта досежно правната
квалификация на деянията, като подсъдимите А.П., Т.И. и Е.Г. бъдат признати за
виновни в това, че на инкриминираната дата и място са причинили в съучастие
като съизвършители помежду си по хулигански подбуди средна телесна повреда на Й.А.Й.
– престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл. второ вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, като деянието е извършено от Г. като непълнолетен,
разбиращ свойството и значението му и можещ да ръководи постъпките си – само за
него и във връзка с чл.63 ал.1 т.3 НК. Съответно подсъдимите П. и И. следва да
бъдат признати за виновни в това, че на инкриминираната дата и място са
причинили в съучастие като съизвършители помежду си по хулигански подбуди лека
телесна повреда на В.З.Н. /разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК/ – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл. трето вр. чл.130 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.
Доколкото не са събрани убедителни доказателства, че
подсъдимият Е.Г. е участвал в нанасянето на удари спрямо пострадалия Н.,
правилно същият е признат за невинен и оправдан по обвинението за това деяние,
съответно останалите двама подсъдими – за това, че деянието е извършено в
съучастие и с него.
Изложеното досежно правилната правна квалификация на
деянията налага да се обсъди наново и въпроса за индивидуализацията на
наказанията.
За престъплението по чл.131 ал.1 т.12 предл. второ вр.
чл.129 ал.2 вр. ал. НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две
до десет години. Веднага в тази връзка следва да се поясни, че именно това е
наказанието, което следва да се съобрази при обсъждане на въпроса за прилагане
нормата на чл.78а НК относно извършеното от подсъдимия Е.Г.. Изложените по този
въпрос съображения в протеста са основателни. Нормата на чл.78а ал.6 НК
препраща към наличието на основанията по алинея 1. Този законов текст урежда
като задължително условие за прилагане на института за освобождаване от
наказателна отговорност за престъплението да
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко
наказание, когато е умишлено. Очевидно в случая законът предвижда много
по-тежко наказание, което прави неприложим този правен институт. Разпоредбата
на чл.63 НК урежда намаляването на наказателната отговорност за деянията,
извършени от непълнолетни, т.е. урежда налагането
на наказание, поради което не може да служи като критерий при обсъждане на
условията по чл.78а НК. Самият текст на чл.63 ал.1 НК гласи: „За непълнолетните
предвидените в особената част на
този кодекс наказания се заменят…” Редакцията и на тази норма недвусмислено
сочи, че предвидени по смисъла на чл.78а ал.1 НК наказания са тези, посочени в
санкционната част на съответния престъпен състав. Изложеното налага да бъде
отменено като незаконосъобразно освобождаването от наказателна отговорност на
подсъдимия Е.Г. и налагането на административно наказание по реда на чл.78а НК
и, след като същият е признат за виновен за престъплението по чл.131 ал.1 т.12
предл. второ вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1
т.3 НК, да му бъде наложено съответното наказание лишаване от свобода.
Последната разпоредба редуцира предвиденото в закона наказание в лишаване от
свобода до три години.
При определяне на наказателната отговорност на този
подсъдим като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат
предвид чистото съдебно минало и младата възраст, а като отегчаващи –
множеството несъставомерни увреждания, причинени на Й. извън счупването на
челюстта и очницата. Ето защо следва наказанието на този подсъдим да се
определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – десет месеца
лишаване от свобода. Съдът намира, че това наказание не се налага да бъде
ефективно изтърпяно от подсъдимия за неговото поправяне и следва същото да бъде
отложено за изпитателен срок от една година при условията на чл.69 ал.1 вр.
чл.66 ал.1 НК, считано от влизане на настоящето решение в сила.
При определяне на наказателната отговорност на
подсъдимия А.П. като смекчаващи същата обстоятелства следва да се вземат
предвид чистото му съдебно минало, младата възраст, както и факта, че същият
продължава образованието си, а като отегчаващо – лошите характеристични данни,
предвид наложеното му административно наказание по реда на чл.78а ал.1 НК
отново за причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди в съучастие.
Въззивният съд счита, че следва по горните съображения на този подсъдим да се
определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – две
години и шест месеца лишаване от свобода.
При определяне наказателната отговорност на подсъдимия
Т.И. въззивният съд отчете като смекчаващи същата обстоятелства чистото съдебно
минало и младата възраст, а като отегчаващо – лошите характеристични данни,
предвид отразеното в справката му за съдимост. Поради изложеното съдът счете,
че следва наказанието да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – две години и шест месеца лишаване от свобода. Въззивният съд
прецени, че следва изпълнението на наказанието да бъде отложено за минималния
изпитателен срок от три години, доколкото липсват данни за скорошни подобни
посегателства, извършени от И..
За деянието по чл.131 ал.1 т.12 предл. трето вр.
чл.130 ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
При съобразяване на
изложените обстоятелства, определящи наказателната отговорност на всеки
от подсъдимите А.П. и Т.И., въззивният съд намери, че следва на всеки от тях да
бъде наложено наказание една година лишаване от свобода.
Съобразно разпоредбата на чл.23 ал.1 НК следва на
подсъдимия А.П. да се определи едно общо наказание две години и шест месеца
лишаване от свобода. Изложеното по-горе за извършено такова деяние, за което е
освободен от наказателна отговорност, при това отново в съучастие, както и
определено по-големият му принос в извършване на деянията – той е отправял
закани към групата роми, той е нанесъл повечето удари с бухалка спрямо
пострадалите и не на последно място фактът, че настоящето деяние е извършено
само десет дни след влизане в сила на съдебния акт, с който е признат за
виновен за предходното такова деяние, мотивираха въззивния съд да счете, че
следва изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде
отложено за по-дълъг изпитателен срок от четири години. Наложеното му
административно наказание глоба над минимума не го е възпряло дни след влизане
в сила на съдебния акт да извърши отново две подобни посегателства, едното от
които дори по-тежко от предходното.
Съобразно разпоредбата на чл.23 ал.1 НК следва на
подсъдимия Т.И. да се определи едно общо наказание две години и шест месеца
лишаване от свобода. Въззивният съд счете, че за поправянето и превъзпитанието
на този подсъдим следва изпълнението на наказанието да бъде отложено за
минималния изпитателен срок от три години.
Що се отнася до размера на уважения граждански иск,
предявен от пострадалия В.Н., то настоящата инстанция намира, че този размер от
3 500 лв. е достатъчен да компенсира претърпените от същия морални болки и
страдания. При определянето му първоинстанционният съд е съобразил, както
по-тежкото увреждане, наложило и хирургична обработка, така и множеството
по-леки, отшумели в рамките на около две седмици. Ето защо в тази част
присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.337 ал.2 т.1 НПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда
№200/09.11.2016г., постановена по НОХД №273/2016г. по описа на Старозагорски
районен съд
-
В ЧАСТТА досежно правната квалификация на деянията, като ПРИЗНАВА подсъдимите
А.А.П., Т.Г.И. и Е.Г.Г. ЗА ВИНОВНИ в
това, че са причинили в съучастие помежду си като съизвършители на Й.А.Й.
средна телесна повреда по хулигански
подбуди – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл. второ вр. чл.129 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК / вр. чл.63 ал.1 т.3 НК само за Г./, както и ПРИЗНАВА подсъдимите А.А.П. и Т.Г.И. ЗА ВИНОВНИ в това, че са причинили в
съучастие помежду си като съизвършители на В.З.Н. лека телесна повреда по хулигански подбуди – престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 предл. трето вр. чл.130 ал.1вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК,
-
В ЧАСТТА досежно наказанията, като УВЕЛИЧАВА наложеното наказание на подсъдимия А.П. за
деянието по чл.131 ал.1 т.12 предл. второ вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 НК от една година на ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; УВЕЛИЧАВА наложеното наказание на подсъдимия Т.И. за
деянието по чл.131 ал.1 т.12 предл. второ вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 НК от девет месеца на ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; ОТМЕНЯ освобождаването
от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.6 вр. ал.1 НК на подсъдимия Е.Г.
и на основание чл.131 ал.1 т.12 предл. второ вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК и чл.54 НК ГО
ОСЪЖДА НА ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение ОТЛАГА на основание чл.69 ал.1 вр.
чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от ЕДНА
ГОДИНА, считано от влизане на решението в сила; УВЕЛИЧАВА наложеното
наказание на подсъдимия А.П. за деянието по чл.131 ал.1 т.12 предл. трето вр.
чл.130 ал.1вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК от девет месеца на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; УВЕЛИЧАВА наложеното наказание на подсъдимия Т.И. за
деянието по чл.131 ал.1 т.12 предл. трето вр. чл.130 ал.1вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 НК от шест месеца на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; УВЕЛИЧАВА определеното общо наказание на подсъдимия А.П.
от една година на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; УВЕЛИЧАВА определеното общо наказание на
подсъдимия Т.И. от една година на ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; УВЕЛИЧАВА определения изпитателен
срок, за който се отлага изпълнението на определеното общо наказание на
подсъдимия А.П. от три на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.