Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 04.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 74 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В
исковата молба ищцата твърди, че двамата ответници като подсъдими по н. о. х.
д. № ./2016 г. по описа на Районен съд - Радомир били постигнали споразумение с
представителя на държавното обвинение, с което се признали за виновни по
повдигнатото им обвинение, за това, че на 08.06.2016 г., в землището на село Б.,
община Радомир, област Перник, около 12,15 часа, на пътя между селата Беланица
и Бобораци, община Радомир, подсъдимият К.Х.Х. в съучастие с подсъдимия И.П.П.,
като подбудител (обаждал се е многократно по мобилния телефон на И.П.П. да го
подбужда да извърши грабеж по отношение на ищцата по време на изпълнение на
служебните ù задължения като м. п. в „Б.п.“ ЕАД) и като помагач
(информирал по мобилния телефон И.П.П. за движението на ищцата и
местоположението ù), с което улеснил престъплението и е отнел чужди
движими вещи - пари - сумата от 7015 лева, собственост на „Б. п.“ ЕАД, от
владението на ищцата с намерението противозаконно да ги присвои, с което
осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал.
4 от НК и подсъдимият И.П. в съучастие като съизвършител с К.Х. на 08.06.2016
г., около 12,15 ч. по пътя между селата Беланица и Бобораци, отнел чужди
движими вещи - пари - сумата от 7015 лева, собственост на „Б. п.“ ЕАД, от
владението на ищцата с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила (ударил по тялото и главата ищцата) и заплаха, като употребил
думите „дай парите, сега те утепах, че извадим ножа“, с което осъществил
състава на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
В
резултат на престъплението, извършено от подсъдимите К.Х. и И.П., ищцата била
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в следното:
Нанесеният
ù побой и удари по главата и тялото и пръскането със спрей в очите
довели до мозъчно сътресение и множество кръвонасядания - кръвонасядане по
склерата на дясното око, оток на дясна тилна област, кръвонасядане в същата,
охлузване по ляво бедро и ляво коляно, кръвонасядане в областта на дясното
коляно, оток на палеца на лявата ръка, по гърба паравертебрално на нива Тх1 кръвонасядане.
Вследствие на извършеното посегателство ищцата твърди, че изживяла силен стрес
и страх. След престъплението и към настоящия момент имала главозамайване и
депресия. По предписание на медицинските органи пиела успокояващи лекарства и
към настоящия момент. Била около два месеца в болничен отпуск поради временна
неработоспособност вследствие на извършеното престъпление. Все още изпитвала
страх и имала здравословни проблеми. Ищцата твърди, че вследствие на
извършеното от подсъдимите престъпление претърпяла неимуществени вреди,
представляващи претърпени болки и страдания.
С
оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците
да заплатят солидарно на ищцата сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение
за причинените ù в резултат на извършеното от тях деяние на 08.06.2016
г. неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 08.06.2016 г. до окончателното ù
изплащане.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците.
В
съдебно заседание ищцата, чрез упълномощен представител, поддържа исковете и
моли за тяхното уважаване.
В
съдебно заседание ответникът К.Х., редовно призован, се явява лично и с
пълномощник по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва предявените искове и моли
съда да отхвърли същите като неоснователни и недоказани.
В
съдебно заседание ответникът И.П., редовно призован, се явява лично, като
оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото
гражданско дело н. о. х. д. № ./2016
г. по описа на РдРС се установява, че в съдебно заседание, проведено на
08.12.2016 г., подсъдимите К.Х.Х. и И.П.П. са постигнали споразумение с
представителя на държавното обвинение, одобрено от съда, в следния смисъл:
Подсъдимият К.Х.Х. се е признал за
виновен в това, че на 08.06.2016 г., около 12,15 ч., в землището на с. Б.общ.
Радомир, обл. Преник, на пътя между с. Беланица и с. Бобораци, в съучастие с И.П.П.,
като подбудител (обаждал се многократно по мобилния телефон на И.П. и го
подбуждал да извършат грабеж на к.) и помагач (информирал по мобилния телефон И.П.
за движението на касиерката – междуселищния пощальон С.П.С., с което улеснил
престъплението), отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 7015 лева,
собственост на „Б.п.“ ЕАД, от владението на м. п. С.П.С., с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК във вр. с
чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК;
Подсъдимият И.П.П. се е признал за виновен в това, че на 08.06.2016 г., около
12,15 ч., в землището на с. Б.общ. Радомир, обл. Преник, на пътя между с.
Беланица и с. Бобораци, в съучастие с К.Х.Х. и като съизвършител, отнел чужди
движими вещи – пари – сумата от 7015 лева, собственост на „Б. п.“ ЕАД, от
владението на м. п. С.П.С., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила (удари по главата и тялото) и заплашване („дай парите,
сега те утепах, сега, че извадим ножа“) – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
От приложените по делото 2 бр.
амбулаторни листове от 09.06.2016 г. и 20.06.2016 г. е видно, че в тях компетентното
медицинско лице е отразило, че ищцата е имала кръвонасядане по склерата на
дясното око, оток по дясна тилна област, кръвонасядане в същата, охлузване по
ляво бедро и ляво коляно, кръвонасядане в областта на дясно коляно, оток на
палеца на лявата ръка, както и кръвонасядания по гърба.
По делото е представен и амбулаторен
лист от 22.06.2016 г., от който се установява, че на ищцата е поставена
диагноза „множествени травми на главата“, а от представените 3 бр. болнични
листове става ясно, че ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност
за времето от 09.06.2016 г. до 22.07.2016 г., като диагнозата на ищцата,
посочена в болничния лист от 23.06.2016 г., е „мозъчно сътресение“, а в
останалите два болнични листове – „други травми на окото и орбитата“.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите К. Ц. и Р.Б., последният брат на ищцата.
В показанията си пред съда
свидетелят К. Ц. посочва, че веднага след като разбрал за инцидента, отишъл на
място и заварил ищцата да седи на пътя и да плаче. Посочва, че колелото
ù било в тревата, а чантата ù била разхвърляна.
Пред съда свидетелят Р. Б. заявява,
че след като разбрал за инцидента, отишъл до РУ на МВР – Радомир, откъдето
ищцата била освободена след 19,00 ч. Ищцата му заявила, че имала парене по
лицето и очите ù сълзели. Посочила,
че била напръскана със спрей и изпитвала болки в главата и гърба. Свидетелят
твърди, че сестра му била силно притеснена и видимо не била добре. Когато я посещавал
след инцидента, виждал, че приема лекарства за успокоение, които приемала и към
момента. Ищцата била споделила на свидетеля, че изпитвала страх, когато се сети
за мястото и случката. Страхувала се също да минава отново през мястото, където
се случил инцидентът.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, като тези на свидетелят Р. Б. съдът прецени по реда на
чл. 172 от ГПК, като ги намира за логични, последователни и вътрешно
безпротиворечиви.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В
случая е безспорно, че ответниците са причинили неимуществени вреди на ищцата,
което се доказва от одобреното от съда по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК
споразумение в производството по н. о. х. д. № .2016 г. по описа на РдРС.
Споразумението, когато е одобрено от
съда, има последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, поради
което и като съобрази разпоредбата на чл. 300 от ГПК, за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, фактите и обстоятелствата относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
ответниците са безспорно установени.
Съобразно изложеното следва да
приеме, че е налице деликт - съществува кумулативна даденост на всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Налице е споразумение,
постигнато между ответниците и РП – Радомир и одобрено от съда по реда на чл.
382, ал. 7 от НПК. Установено е от гласните доказателствени средства, събрани в
процеса, че упражненото по отношение на ищцата въздействие при осъществяване от
ответниците на престъпното деяние, се е отразило изключително негативно не само
върху физическото, но и върху психическото ù състояние. Доказано е по
несъмнен начин, че ищцата, вследствие на престъпното поведение на ответниците,
е била силно притеснена от случилото се, изпитвала е страх в случаите, когато
си е спомняла за мястото и начина на нападението, поради което е приемала и
лекарства за успокоение. Видно от представените по делото писмени доказателства
същата е била в болничен отпуск вследствие на извършеното престъпление за период
от около месец и половина. Изложеното мотивира изводите на съда, че ищцата е
претърпяла психическо безпокойство, което е в резултат и се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното противоправно поведение на
ответниците и съставлява неимуществени вреди. Доказана
е следователно и пряката причинна връзка между поведението на ответниците и причинените
на ищцата неимуществени вреди. Тук следва да се посочи, че този извод не се
променя от факта, че единият от ответниците е имал качеството на извършител, а
другият на подбудител и помагач, тъй като според легалното определение, дадено
в чл. 20, ал. 3 от НК „подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да
извърши престъплението“, докато според чл. 20, ал. 4 от НК „помагач е този,
който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети,
разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки,
набавяне на средства или по друг начин“. От съдържанието на двете дефиниции се
налага единственият извод, че с дейността си ответникът К.Х. е въздействал и е мотивирал извършителя И.П. да вземе решение за извършване на престъпление, след
което е улеснил извършването му, т. е. без неговата дейност не би се стигнало
до извършването на престъплението, от което пък следва и изводът за наличието
на причинна връзка между дейността му и причинените на ищцата вреди.
Относно размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, решаващият съд съобрази следното:
Обезщетението за неимуществени вреди
има компенсаторен характер и се определя от съда по справедливост съгласно чл.
52 от ЗЗД, като критерият не е абстрактен, а почива на конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства. Наред с това отговорността е солидарна - съгласно
чл. 121 от ЗЗД във връзка с чл. 53 от ЗЗД - когато противоправното деяние е
извършено от няколко лица, както е и в конкретния случай.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът съобрази, че вредата е
обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване
на деликта - личното засягане на защитените ценности, поради което дължимото
обезщетение следва да се определи към този момент (арг. от чл. 84, ал. 3 във
вр. с ал. 1 ЗЗД). В този смисъл от значение е, че противоправното поведение на
ответниците засяга значими обществени интереси, отличава
с изключително висока степен на обществена опасност и наред с това се е
отразило по изключително неблагоприятен начин не само на физическото, но и на
психическото състояние на пострадалата, като и към настоящия момент тя
продължава да търпи психологическите последствия от причинените ù вреди.
Съобразявайки изложеното до тук съдът определя размерът на обезщетението за
неимуществените вреди, претърпени от ищцата на 4000 лева. Този размер на
обезщетението съдът преценява, че съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип на справедливост и ще възмезди, доколкото е възможно, неблагоприятните
последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
По предявения акцесорен иск за присъждане
на лихва за забава:
Вземането от непозволено увреждане
съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД е изискуемо от деня на
извършването му, когато деецът е известен, а когато не е известен - от деня на
неговото откриване. Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които
носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана, с
оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В настоящия случай, съдът приема,
че ответниците са изпаднали в забава от 08.06.2016 г. и от тази дата същите
дължат обезщетение за забава до окончателното изплащане на главницата от 4000
лева.
По разноските:
Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие адвокат С. И. се е ангажирала да
представлява по делото ищцата безплатно при условията на чл. 38 от ЗА. На
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА при предоставена безплатна помощ в полза на
страна, адвокатът, предоставил правна помощ, има право на възнаграждение от
насрещната страна, чийто размер се определя по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). При
уважаване на заявената претенция в цялост адвокатът, извършил процесуално представителство
на ищцата по делото, има право на възнаграждание в размер на 510 лева според
материалния интерес (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата), поради което и
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят посочената сума на адвокат С. И.
от ПАК.
При този изход на спора ответниците
ще следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РдРС сумата 160 лева - дължима
държавна такса.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Х.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***
и И.П.П., с
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.П.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 4000,00 лева (четири хиляди лева),
представляваща причинени ù от ответниците неимуществени вреди, настъпили
вследствие на виновното и противоправно поведение на ответниците, изразяващо се
в извършено от последните престъпление на 08.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 08.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.Х.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***
и И.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат С.И. от ПАК
сума в размер на 510 лева (петстотин и десет лева) - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Х.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***
и И.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РдРС в полза
на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 160,00 лева (сто и
шестдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР М.М.