Р Е Ш Е Н И Е
№ 261000 / 21.9.2021г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На тринадесети септември Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №06112 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Теленор България”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу И.В.Р., с ЕГН:********** и адрес:г***, с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 579,29 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по Договор за мобилни услуги с № *** от 07.07.2014г.; Договор за мобилни услуги № ***., Допълнително споразумение № ***., Договор за мобилни услуги № ***** от 15.06.2018г., Договор за лизинг от 15.06.2018 г. и Допълнително споразумение № ***., за които са издадени фактури с № **********/01.08.2018г., № 72777339380/01.09.2018г., № **********/01.10.2018г. и № **********/01.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №1072/20.05.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът И.В.Р. е подал отговор на исковата молба, чрез особения си представител адв. К. К., с който е оспорил исковете изцяло, като иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че процесните вземания са погасени по давност, тъй като е изтекла кратката тригодишна давност за периодични плащания.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №1072/20.05.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което и съдът намира същият за процесуално допустим.
По основателността:
От приложените по делото доказателства е видно, че страните по делото са сключили Договор за мобилни услуги с № *** от 07.07.2014г., Договор за мобилни услуги № ***., Допълнително споразумение № ***., Договор за мобилни услуги № ***** от 15.06.2018г., Договор за лизинг от 15.06.2018 г. и Допълнително споразумение № ***.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л. В. П., неоспорено от страните, при проверката на счетоводната документация на ‘Теленор България" ЕАД е установено, че са осчетоводени процесиите фактури: фактура № **********/01.08.2018 г.. фактура № **********/01.09.2018 г., фактура № **********/01.10.2018 г. и фактура № **********/01.12.2018г. Размерът на неизплатеното задължение на ответника към ищеца по изброените фактури към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК - 07.05.2020 г. е 579.29 лв., от които по фактури задължението е следното:
-фактура № **********/01.08.2018 г. за период 01.07.2018 г. - 31.07.2018 г. -77.01 лв.
-фактура № **********/01.09.2018 г. за период 01.08.2018 г. - 31.08.2018 г. 85.38 лв.
-фактура № **********/01.10.2018 г. за период 01.09.2018 г. - 30.09.2018 г. 153.03 лв. която включва неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за предоставени услуги на ответника в размер на 139.65 лв.
-фактура № **********/01.12.2018 г. за период 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. 263.87 лв. която включва неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за предоставени услуги на ответника в размер на 184.13 лв., вноска за лизинг 83.41 лв. - надвнесена сума от 3.67 лв.
Размерът на дължимата неустойка 139.65 лв., включена във фактура № 77278664709/01.10.2018 г., предвид датата на двустранно спиране на мобилни номера ***** и *****: от тях начислена неустойка за мобилен № ***** - 94.68 лв. / 3 месечни абонаментни вноски х 24.99 лв. без ДДС = 74.97 лв. + част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора 19.71 лв., както и начислена неустойка за мобилен № ***** - 44.97 лв. / 3 месечни абонаментни вноски х 14.99 лв. без ДДС = 44.97 лв. /
Размерът на дължимата неустойка 184.13 лв., включена във фактура № **********/01.12.2018 г., предвид датата на двустранно спиране на мобилен номер *****: от тях начислена неустойка за мобилен № ***** - 184.13 лв. / 3 месечни абонаментни вноски х 20.82 лв. без ДДС = 62.46 лв. + разлика между стандартната цена на NOKIA 2 Black, без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 15.06.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 15.06.2018 г., съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги 121.67 лв.
Дължимата сума от ответника по Договор за лизинг от 15.06.2018 г. за мобилно устройство NOKIA 2 Black е в размер на 83.41 лв., включена във фактура № **********/01.12.2018г. Лизинговата сума по Договор за лизинг от 15.06.2018 г. е 128.47 лв.
Всяка фактура за клиентски № ***** е придружена от детайлна справка на месечното потребление на услугите за всеки един от ползваните мобилни номера: *****, ***** и *****.
Счетоводството на “Теленор България" ЕАД е водено редовно, всеки месец са отразявани издадените фактури и извършените плащания по клиенти.
Предвид приетите доказателства и съдът намира, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по Договор за мобилни услуги с № *** от 07.07.2014г., Договор за мобилни услуги № ***., Допълнително споразумение № ***., Договор за мобилни услуги № ***** от 15.06.2018г., Договор за лизинг от 15.06.2018 г. и Допълнително споразумение № ***.
От съвкупната преценка на събраните в настоящето производство доказателства, а именно фактури, както и заключение по съдебно- счетоводна експертиза, неоспорено от страните, е видно, че ответникът е ползвал мобилните услуги, предоставени от ищеца, съответно дължи заплащане на неустойката за предсрочно прекратяване на договора. Ответникът дължи и заплащане и на неплатените лизингови вноски.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 579,29 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по Договор за мобилни услуги с № *** от 07.07.2014г.; Договор за мобилни услуги № ***., Допълнително споразумение № ***., Договор за мобилни услуги № ***** от 15.06.2018г., Договор за лизинг от 15.06.2018 г. и Допълнително споразумение № ***., за които са издадени фактури с № **********/01.08.2018г., № 72777339380/01.09.2018г., № **********/01.10.2018г. и № **********/01.12.2018г.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Съдът не споделя възраженията на ответника за недължмимост на претендираните суми по следните съображения:
1.Възражението на ответника, че не е ползвал претендираните услуги е неоснователно. Със сключването на процесния договор ответникът е удостоверил, че е запознат със съдържанието на общите условия, които са неразделна част от договора. От същите е видно, че потребителят дължи плащане на месечна абонаментна такса, както и цената всички ползвани услуги, посочени в ежемесечната фактура. Фактурата се издава до съответното число на месеца, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението си да я заплати в петнадесетдневен срок от издаване на фактурата.
2.Възражението за недоказан размер на предоставените услуги е неоснователно. Процесните фактури не са били оспорени от ответника въпреки възможността, предвидена в Общите условия за оспорване на същите в шестмесечен срок. А видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на вещото лице В. П., неоспорено от страните, счетоводството на ищеца е водено редовно, всеки месец са отразявани издадените на ответника фактури и извършените плащания. Всяка фактура за клиентски № ***** е придружена от детайлна справка на месечното потребление на услугите за всеки един от ползваните мобилни номера: *****, ***** и *****.
3.Възражението, че процесните неустойки са начислени неправилно също е неоснователно. Основание за начисляване на същите е предсрочното прекратяване на договорите. Същите са изчислени върху три стандартни абонаментни месечни такси, ведно с добавената стойност на ползваните отстъпки на месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора. Съдът намира, че в случая начислените неустойки са пропорционални на неплатените месечни такси и невърнато мобилно устройство, чиято стойност не е заплатена.
4.Възражението, че процесните вземания са погасени по давност също е неоснователно. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на телекомуникационни услуги заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се погасява с тригодишен давностен срок. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 08.05.2020г., поради което и съдът намира, че вземанията по процесните фактури, издадени преди 08.05.2017г., не са погасени по давност.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът е доказал разноски за заповедното и исковото производство в общ размер на 1150,00лв., от които сумата от 720,00лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 200,00лв. за възнаграждение на особен представител, сумата от 180,00лв. за експертиза и сумата от 50,00лв. за държавни такси, които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от “Теленор България”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу И.В.Р., с ЕГН:********** и адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 579,29 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по Договор за мобилни услуги с № *** от 07.07.2014г.; Договор за мобилни услуги № ***., Допълнително споразумение № ***., Договор за мобилни услуги № ***** от 15.06.2018г., Договор за лизинг от 15.06.2018 г. и Допълнително споразумение № ***., за които са издадени фактури с № **********/01.08.2018г., № 72777339380/01.09.2018г., № **********/01.10.2018г. и № **********/01.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №1072/20.05.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
ОСЪЖДА И.В.Р., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на „Теленор България”ЕАД, със снети по делото данни, сумата от 1150,00лв., представляваща направени разноски в заповедното и исково производства, от които сумата от 720,00лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 200,00лв. за възнаграждение на особен представител, сумата от 180,00лв. за експертиза и сумата от 50,00лв. за държавни такси
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Районен съдия:
Вярно с оригинала:Д.К.