МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 274/20.11.2017г.
ПО НОХД № 752/2016г.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА
Районна прокуратура – гр.
Сливница е внесла за разглеждане в РС Сливница обвинителен акт срещу Л.Х.Х., роден на ***г.
в гр. Т., българин, български гражданин, неженен, живущ ***, с начално
образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че на 13.02.2016г.
около 10.10 часа на ПП І-8 в района на 14-ти км. с посока на движение към град С.,
управлявал МПС – л.а. „А.“, модел „**“, с ДК№ ОВ ****ВР, без съответно
свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказанието му по
административен ред – с НП № 14-3391-000444/17.10.2014г. на Началник сектор „ПП
при ОДМВР П., връчено му на 18.02.2015г. и влязло в сила на 26.02.2015г. и с НП
№ 14-0451-000248/12.08.2014г. на Началник РУ МВР Я., връчено му на 12.02.2015г.
и влязло в сила на 26.02.2015г., за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление - престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК възоснова на който е било образувано
НОХД № 752/2016г. по ДП № 122/2016г. по описа на РУ МВР Сливница.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение. Излага
съображения за доказаност на деянието, както от обективна, така и от субективна
страна. Прокурорът излага съображения за налагане на наказание над средния
предвиден за престъплението размер.
Производството спрямо подсъдимият
се провежда по реда на чл. 269 ал. 3 т. 4 от НПК, видно от протоколно
определение от 20.03.2017г. по делото. Неговият защитник ангажира доказателства
в хода на съдебното следствие, като не оспорва изложената в ОА фактическа
обстановка, но претендира приложение на нормата на чл. 78а от НК, като счита,
че се налице законовите предпоставки за това.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че на 13.02.2016г. около 10.10
часа, на ПП І-8 в района на 14-ти км. Подсъдимият управлявал МПС
– л.а. „А.“, модел „**“, с ДК№ ОВ ****ВР, с посока на движение към
град С., По
същото време свидетелите Р.С.А. и Д.С.П.,
в качеството си на автоконтрольори при ОД на МВР С., изпълнявали служебните си
задължения като дежурен автопатрул „Делта 320“ обслужващ територията на ПП І-8.
Те забелязали, че управляваният от подсъдимия автомобил се движел без включени
светлини и го спрели за проверка. Тъй като Х. не представил СУМПС, била
извършена справка чрез ОДЧ от където се установило, че подсъдимия не притежава
такова. За установеното нарушение по чл. 150 от ЗДвП, свидетелят А. съставил
АУАН № 071952, екземпляр от който бил връчен на водача срещу подпис.
Впоследствие
било установено, че за същото нарушение Х. бил наказан с наказателни
постановления № 14-3391-000444/17.10.2014г. на
Началник сектор „ПП при ОДМВР П., връчено му на 18.02.2015г. и влязло в сила на
26.02.2015г. и с НП № 14-0451-000248/12.08.2014г. на Началник РУ МВР Я.,
връчено му на 12.02.2015г. и влязло в сила на 26.02.2015г.
Защитникът
на подсъдимия е оспорил връчването на цитираните постановления, твърдейки, че
същите не са били връчени на подсъдимия. В тази връзка по делото е допусната и
изслушана съдебно – графическа експертиза от заключението на която се установи
по несъмнен начин, че лично подсъдимият се е подписал като получател на
посочените по – горе постановления.
Установено
е също, че деянието е било извършено в едногодишния срок от наказанието му по
цитираните НП.
От
приложената по делото справка за нарушител – водач на името на подсъдимия се
установява, че на същия не е издавано изобщо СУМПС, но въпреки това са му налагани
множество наказания за извършени нарушения по ЗДвП.
Тази
фактическа обстановка е безспорно установена, поради което не се налага
допълнително разяснение.
Основният
спорен момент в настоящото производство след установяване по несъмнен начин на
факта на връчване на процесните НП, се явява обстоятелството дали по отношение
на подсъдимия е налице основание за приложение нормата на чл. 78а от НК, при
условие, че същият веднъж вече е бил освобождаван по този ред за същото
престъпление с Решение по НАХД № 2045/2012г. на РС П., влязло в сила на
17.08.2012г. С цитираното решение на подсъдимия е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. От приложената по ДП справка вх. №
544/27.10.2016г. издадена от ТД на НАП Велико Търново, се установява, че
наложената глоба по НАХД № 2045/2012г. на РС П., не е била заплатена от
подсъдимия и е присъединена към и.д. № 7457/2006г. на ТД на НАП Велико Търново,
офис П. за събиране на 05.02.2015г. С оглед изложеното, съдът приема, че по
отношение на деянието по НАХД № 2045/2012г. на РС П., за подсъдимия Х. не е
настъпила реабилитация. Това е така защото в случая не е изтекъл предвидения в
разпоредбата на чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК, поради факта, че наложеното му
наказание не е било изпълнено и следователно предвидения в цитираната
разпоредба едногодишен срок не е започвал да тече. В случая не може да намери
приложение и разпоредбата на чл. 88а ал. 1 от НК т.к. не би могло да се приеме,
че е изтекъл и срокът предвиден в чл. 82 ал. 1 т. 5 от НК. Това е така поради
факта, че в случая са били предприети действия по принудително събиране на
вземането с изпращането на изпълнителния лист в приходната агенция, където
същия е бил присъединен към вече образувано срещу подсъдимия изпълнително дело,
касаещо други незаплатени от него публични вземания. В случая следва да се
отбележи, че е налице специална норма – чл. 82 ал. 5 от НК, според която,
когато е образувано изпълнително дело е неприложим режима на давността
предвидена в разпоредбата на чл. 82 ал. 1 от НК. Според решаващия съдебен
състав едва след изтичането на сроковете по чл. 171 от ДОПК с които се
погасяват публичните вземания (в случаите
когато са образувани изпълнителни дела), започват де текат предвидените в
разпоредбите на чл. 82 ал. 1 т. 5, респективно в на чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК
срокове. Противното би означавало, че следва да се толерира недобросъвестното
поведение на осъдените лица, които неизпълнявайки наложените им наказания, при
последващо извършване на престъпления, имат претенции за повторно приложение на
по – благоприятната за тях норма на чл. 78а от НК. Очевидно е че в подобни
случаи (на неизпълнение на предвидената в закона санкция, преди изтичане на
абсолютната предвидена в специалния закон – ДОПК давност) не са били
постигнати целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК и
повторно приложение на по – благоприятната норма на чл. 78а от НК, преди изчерпването
на възможността да бъде събрано по принудителен ред вземането, насажда
усещането за безнаказаност на извършителите на престъпления и неглижира дейността
на правоохранителните органи.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение на този подсъдими не са
налице предпоставки за повторно приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК във
връзка с процесното противоправно деяние.
Горната фактическа обстановка се
установява от приложените по досъдебното производство доказателства приобщени
по реда на чл. 283 от НПК, както и събраните в хода на съдебното следствие
такива.
С оглед изложеното от фактическа страна се
налагат следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
По отношение на съставомерността
на деянието, съдът счита, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна
страна, поради което приема, че подсъдимият Л.Х.Х.,
с ЕГН **********, е осъществил състава на
престъплението в което е обвинен.
За да бъде съставомерно
деянието по чл. 343в ал. 2 от НК от правна и фактическа страна и да бъде
привлечено лице към наказателна отговорност по този текст, са необходими
следните кумулативно законово определени предпоставки:
От обективна страна е необходимо да бъде
установено, че лицето е управлявало МПС без
съответно свидетелство за управление съгл. чл. 150а, ал.1 от Закона за движение
по пътищата: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство”.
В
конкретния случай безспорно е установено по делото, че Х. е управлявал моторно превозно средство – л.а. „А.“,
модел „**“, с ДК№ ОВ ****ВР,
(установено с АУАН № 071952/13.02.2016г., както и от показанията на свидетелите), като не е притежавал СУМПС. Така изложената
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно доказана и неоспорена от
защитата в настоящия процес. По несъмнен начин е установен факта на управление
на МПС от страна на подсъдимия. Според решаващия съдебен състав несъмнено от
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и наличния събран във
фазата на ДП доказателствен обем говорят за осъществено от него управление на
МПС. В тази връзка липсва основание да се пренебрегнат дадените от полицейските
служители показания, които съдът цени като обективни, достоверни и логични. Те
не са заинтересовани от изхода на производството и чертаят една напълно логична
и правдоподобна фактическа обстановка намерила отражение в обстоятелствената
част на обвинителния акт и доказана по несъмнен начин във фазата на съдебното
следствие.
Другата
необходима кумулативно изискуема предпоставка за съставомерност на деянието е
управлението на МПС да е станало в едногодишен срок от наказването на лицето по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление. В случая и тези предпоставка е осъществена от страна на подсъдимия,
доколкото същия е управлявал описаното по – горе МПС след като е бил наказан с
влезли в сила наказателни постановления подробно описани по - горе.
От
субективна страна подсъдимият е съзнавал, че няма свидетелство за управление на
МПС – такова въобще не му е било издавано. Съзнавал е също така, че е наказван
за управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС по
административен и наказателен ред (при
това неколкократно), както и е бил освобождаван от наказателна отговорност
за извършено друго такова престъпление. Въпреки това и в разрез с разпоредбите
на НК и ЗДвП се е качил на автомобила и го е управлявал, когато е бил спрян за
проверка.
Следователно
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал
е неговите последици - че е забранено управлението на МПС без СУМПС, като е
искал настъпването на тези последици. Изводът на съдебния състав е, че деянието
е извършено от подсъдимия виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2,
пр.1 от НК.
По делото не са събрани доказателства
даващи основание да се изключи наказателната отговорност на дееца при условията
на чл. 12 – 16 от НК, а следва да се отчете и факта, че той е бил вече осъждан (освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание) за друго такова престъпление.
Смекчаващи наказателната отговорност на
подсъдимия обстоятелства не се установяват от събрания доказателствен материал
по делото.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия според настоящият състав
се явяват наличието на предходно образувано срещу него наказателно производство
за друго такова престъпление, многократно управление на МПС без подсъдимият
изобщо да е притежавал СУМПС и наложените му наказания по административен ред
за нарушения на ЗДвП, лошите характеристични данни, както и липсата на корекция
в неговото поведение вследствие наложените към момента административни и
наказателни санкции.
Причините
за извършване на престъплението са ниско правно съзнание у подсъдимия,
незачитането на установения правов ред в страната.
Предвид всичко изложено се налага единствено
обоснованият и логичен правен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъплението в което е обвинен, а именно по чл.343в ал.2 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
При определяне на
размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид обществената опасност
на деянието, обществената опасност на дееца и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Съдът приема, че наказанието на същия следва да бъде определено
при изключителен превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства
– т.е. към средния предвиден за извършеното престъпление размер.
По тези съображения за
престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от две години, както и кумулативно предвиденото
наказание „глоба”, чиито размер беше определен на 1000 лева. В случая са налице
предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК, поради което
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, беше
отложено за срок от три години.
Съдът счита, че така наложеното наказание
съответства на тежестта на извършеното престъпление и ще спомогне за
превъзпитанието на дееца. Така определеният изпитателен срок, според решаващия
съдебен състав ще окаже превантивно въздействие по отношение по подсъдимото
лице, като по този начин същия следва да преустанови под страх от приложение на
разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от НК, своята престъпна дейност.
Съдът приема, че не са
налице условията за прилагане при определяне на наказанието на подсъдимия на разпоредбата
на чл. 55 ал. 1 от НК, тъй като самото деяние представлява изключително висока
степен на обществена опасност, налице са множество отегчаващи отговорността
обстоятелства, а и собственото поведение на подсъдимия и склонността му към извършването
на противообществени прояви не предполага приложението на тази разпоредба.
Така наложеното наказание
следва да изиграе своята превантивна функция по отношение на превъзпитанието на
подсъдимия и преустановяване на това обществено опасно деяние, чиято масовост
води до множество трагични инциденти по пътищата на страната.
Съдебният състав прие, че не следва
на подсъдимия Х. да се наложи наказанието по чл. 343г
вр. чл. 37, ал.1,
т.7 от НК – „лишаване от право да управлява МПС”, т.к. последния не
притежава СУМПС и същия е неправоспособен водач.
С оглед изхода на правния
спор, подсъдимият беше осъден на основание чл. 189 ал. 3 от НПК да заплати в
полза на Държавата по сметка на РС Сливница, направените по делото разноски за
изготвяне на експертиза в размер на 250 лева, заплатени от бюджета на
съда.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: