№ 5723
гр. София, 30.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110174610 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано въз основа на исковата молба от „. „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес
на управление ., адрес за призоваване г. (ищец) чрез упълномощения процесуален
представител адв. Ц. В.. Ищецът твърди, че на 16. 01. 2019 г. в . е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил К. Д., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответника, задействал със закъснение
спирачната уредба и причинил щети по застрахованото при ищеца моторно превозно
средство, което се движело пред него. Ищецът предприел съответни действия и щетите
били отстранени от автомобилен сервиз, а той заплатил на сервиза стойността на
ремонта в размер на 1 023 лева и 18 стотинки на 07. 02. 2019 г. Ищецът твърди, че при
това положение е встъпил в правата на удовлетворения кредитор и че е поканил
ответника да възстанови така заплатеното застрахователно обезщетение, но на 26. 06.
2019 г. той необосновано отказал. Иска от съда да осъди ответника да му заплати
сумата 1 023 лева и 18 стотинки, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото определяне
ведно със законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, а
така също и сумата 258 лева, представляваща мораторна лихва, претендирана за
периода 27. 06. 2019 г. – 30. 12. 2021 г. и начислена върху главницата 1 023 лева и 18
стотинки. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „.“ АД с ЕИК .,
седалище и адрес на управление . (ответник) чрез упълномощения процесуален
представител юрисконсулт И. А.. Ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Признава, че към момента на пътнотранспортното произшествие
гражданската отговорност на съответния водач е била застрахована при него. От друга
страна, твърди че съответният водач не е действал виновно, оспорва твърдения с
1
исковата молба механизъм на пътнотранспортното произшествие. Оспорва също така
всички твърдени от ищеца вреди да са в пряка причинна връзка с процесното
пътнотранспортно произшествие. Счита, че следва да се редуцират претендираните
разходи за труд и части. Оспорва и акцесорния иск като неоснователен поради
неоснователността на главния иск. Иска от съда да отхвърли исковете изцяло.
Претендира разноски. В последното открито съдебно заседание прави евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищецът е предявил два кумулативно съединени осъдителни иска с правни
основания чл. 411, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че на 16. 01. 2019 г. гражданската отговорност на К. Д. като
водач на моторното превозно средство марка и модел „Пежо Партнер“, рег. номер .,
е била застрахована при ответника, настъпването на твърдяното пътнотранспортно
произшествие поради виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от К.
Д., претърпяването на имуществени вреди на стойност 1 023 лева и 18 стотинки,
наличието на причинна връзка между претърпените вреди и виновно предизвиканото
пътнотранспортно произшествие, настъпването на изискуемостта на претендираното
застрахователно обезщетение и размера на ликвидационните разходи, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение за предполагаеми вреди по моторното превозно
средство марка и модел „Пежо Партнер“, рег. номер ., в размер на 1 023 лева и 18
стотинки, както и поставянето на ответника в забава, периода на забавата и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно
и главно доказване, че свидетелят К. Д. не е действал виновно, както и че е изплатило
цялото дължимо застрахователно обезщетение за всички претърпени имуществени
вреди.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява,
че на 14. 06. 2018 г. ищецът застраховал срещу вреди моторното превозно средство
марка и модел „Пежо Партнер“ с рег. номер . (застрахования автомобил) с уговорка
„Пълно каско – Валутна клауза“, като застрахователното покритие било за периода 02.
07. 2018 г. – 01. 07. 2019 г. и един от покритите рискове били вреди вследствие на
пътнотранспортно произшествие. От друга страна, съдът отдели като безспорни и
ненуждаещи се от доказване също така обстоятелствата, че към 16. 01. 2019 г.
гражданската отговорност на свидетеля К. Д. като водач на моторното превозно
средство марка и модел „Пежо Партнер“ с рег. номер . е била застрахована при
ответника (л. 34). Страните не спорят също така, че на 16. 01. 2019 г., в периодите на
застрахователно покритие, двата автомобила участвали в пътнотранспортно
произшествие в ..
Страните спорят относно механизма на пътнотранспортното произшествие, кой
от водачите е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, дали
нарушението е виновно, размерът на вредите по застрахования автомобил, както и
дали е налице причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и всички
вреди по застрахования автомобил. Във връзка с всички тези спорни обстоятелства
първостепенният съд направи следните изводи.
На 16. 01. 2019 г. свидетелят К. П. и свидетелят К. Д. управлявали съответно
моторното превозно средство марка и модел „Пежо Партнер“ с рег. номер .
(застрахования автомобил) и моторното превозно средство марка и модел „Пежо
2
Партнер“ с рег. номер ., движейки се един зад друг в една и съща посока със скорост
от порядъка на 40 – 50 км/ч в град София по ул. „Обиколна“. Времето било слънчево,
но околните сгради хвърляли сенки върху пътното платно. Пътят бил мокър от
топенето на снеговете в слънчевите части. Застрахованият автомобил, управляван от
свидетеля К. П., се движел пръв, при което се наложило да спре поради преминаване
на друг автомобил от дясната му страна. Движейки се зад него, свидетелят К. Д.
навлязъл от слънчев в сенчест участък от пътното платно. Очите му не се акомодирали
към промяната в светлината и той не могъл да види светещите стопове на спрелия пред
него автомобил. Така предницата на управлявания от него автомобил марка и модел
„Пежо Партнер“ с рег. номер . се ударила в задницата на застрахования автомобил
марка и модел „Пежо Партнер“ с рег. номер .. Вследствие на удара на последния
автомобил били нанесени следните вреди: спукана задна броня (накърнена основа и
облицовка), както и два увредени датчика на парктроник. Стойността, необходима за
възстановяването на тези вреди, била в размер на 1 347 лева и 25 стотинки по средни
пазарни цени към 16. 01. 2019 г. С прилагане на коефициент на овехтяване същата
стойност би следвало да е в размер наа 1 281 лева и 20 стотинки.
Свидетелят К. Д. признал вината си за пътнотранспортното произшествие и
двамата водачи съставили двустранен протокол за него. На другия ден свидетелят К.
П. завел щета при ищеца. След оценка на вредите по застрахования автомобил и
отстраняването им от доверения сервиз „София Франс Ауто – Търговски и сервизен
комплекс София – 3“ ЕАД, ищецът заплатил застрахователно обезщетение по
уговорения между страните по застрахователния договор начин в размер на 1 023 лева
и 18 стотинки на 06. 02. 2019 г. След това ищецът изпратил застрахователната
преписка на ответника и го поканил да му възстанови така заплатеното
застрахователно обезщетение, като поканата била получена от ответника преди 25. 06.
2019 г. На 25. 06. 2019 г. ответникът изрично отказал да изплати претендираната от
ищеца сума и му върнал обратно застрахователната преписка.
Тази фактическа обстановка се установява от множеството и непротиворечиви
доказателства, които бяха събрани в хода на първоинстанционното съдебно дирене –
двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие, показанията на свидетелите
К. О. П. и К. Д. Д., експертното заключение по съдебно-техническата експертиза и
останалите писмени документи, свързани със застрахователната преписка. От
анализата им поотделно и в съвкупност се установява по несъмнен начин описаният
по-горе механизъм на пътнотранспортно произшествие, нарушението на правилата за
движение по пътищата от страна на свидетеля К. Д. Д. (в частност чл. 20, ал. 2 и чл. 23,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата), стойността на претърпените имуществени
вреди по застрахования автомобил и наличието на пряка причинна връзка между
нарушението на правилата за движение по пътищата от свидетеля К. Д. и вредите, от
друга страна.
Вината на свидетеля К. Д. за извършеното нарушение на правилата за движение
по пътищата (чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата) се
предполага до доказване на противното съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. От свидетелските
му показания се установява, че очите му не са могли да се приспособят към рязката
промяна в светлината, поради което той е пропуснал да възприеме спирането на
застрахования автомобил и се е блъснал в него. Въпреки тези данни обаче
първостепенният съд приема, че презумпцията за вина не е оборена при условията на
пълно обратно доказване. Това е така, защото свидетелят К. Д. е могъл и е бил длъжен
да съобрази скоростта си на движение и разстоянието от застрахования автомобил с
3
конкретните условия на видимост и наличието на сенчести участъци от пътното платно
(чл. 20, ал. 2 от Закона за движение за пътищата). Липсват доказателства, които да
установяват категорично, че дори и свидетелят К. Д. да се беше движил с по-ниска
скорост и на по-голяма дистанция, очите му отново нямаше да успеят да се акомодират
и пътнотранспортното произшествие отново щеше да бъде осъществено. Напротив,
според експертното заключение по съдебно-техническата експертиза „водачът на
товарен автомобил „Пежор Партнер“ с рег. номер . е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, ако е
управлявал автомобила със скорост и дистанция, които да му позволят да спре в
рамките на опасната скорост без да настъпи съприкосновение“.
Във връзка с двата различни варианта на изготвяне на експертното заключение
по отношение на стойността на причинените имуществени вреди, съдът намира, че
този въпрос не обуславя крайния резултат на делото, доколкото предявеният иск е с
по-ниска цена от всеки един от двата варианта. Все пак от съображения за прецизност
и пълнота първостепенният съд е длъжен да отбележи, че предпочита да възприеме
вариантът на експертното заключение без прилагането на коефициент за овехтяване.
При изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага корекционен
коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност (решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС
по т. дело № 293/2010 г., I т. о.). Меродавен е размерът на вредите по средна пазарна
стойност без прилагане на коефициент на овехтяване, който експертизата определя на
общо 1 347 лева и 25 стотинки.
При това положение с изплащането на застрахователно обезщетение в размер на
1 023 лева и 18 стотинки ищецът е встъпил в правата на правоимащото лице до размера
на заплатеното обезщетение срещу застрахователя на гражданската отговорност на
делинквента на основание чл. 411 КЗ. С получаването на поканата за заплащане на
тази сума ответникът е бил поставен в забава. Понеже не са представени доказателства
за по-ранен момент, за начало на забава следва да се приеме датата 25. 06. 2019 г., на
която ответникът изпратил обратно застрахователната преписка на ищеца с изричен
отказ да му възстанови претендираната сума. Съдът обаче следва да се произнесе
съобразно диспозитивното начало само за периода на забава 27. 06. 2019 г. – 30. 12.
2021 г. Изчислено чрез лихвения калкулатор на Националната агенция за приходите,
обезщетението за забава за този период възлиза на 260 лева и 93 стотинки. При това
положение двата предявени иска са основателни и трябва да бъдат изцяло уважени.
Разноски. При този изход на делото съдът следва да присъди на ищеца всички
сторени от него разноски. Те се състоят в държавна такса за разглеждането на исковете
в размер на общо 100 лева, за депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на
200 лева, за депозит за възнаграждение на свидетеля К. П. в размер на 120 лева, както и
за уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 622 лева и
40 стотинки с ДДС (съобразно фактурите, съдържащи договор за правна защита и
съдействие, и платежните нареждания на л. 94 и сл.).
Сбъдва се вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК. Във връзка с това съдът държи сметка, че настоящото
дело не се отличава с каквато и да било фактическа или правна сложност.
Минималното адвокатско възнаграждение за всеки един от двата кумулативно
съединени иска следва да бъде изчислено съобразно редакцията на Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения (Наредбата), действала към момента на
сключването на първоначалния договор за правна защита и съдействие – 26. 01. 2022 г.
4
Тогава минималното възнаграждение по иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ
възлиза на 301 лева и 62 стотинки без ДДС, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД – 300 лева без ДДС. Понеже адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС и
предвид пар. 2а от Допълнителните разпоредби към Наредбата адвокатското
възнаграждение за защитата по двата иска възлиза на общо 721 лева и 94 стотинки.
Наред с това делото е разгледано в общо пет открити съдебни заседания, във връзка с
което са били сключвани допълнителни договори за правна защита и съдействие и са
били изплащани допълнителни адвокатски възнаграждения. Тези допълнителни
договори обаче са били сключвани през 2023 г., поради което спрямо тях се прилага
актуалната редакция на Наредбата. Според чл. 7, ал. 9 от нея, за всяко проведено
заседание след второто се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на
250 лева. Тогава в разглеждания случай допълнителното минимално адвокатско
възнаграждение за последните три открити съдебни заседания възлиза на общо 750
лева без ДДС, съответно 900 лева с ДДС. При това положение минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение за двата иска и за всички проведени открити
съдебни заседания възлиза на 1 621 лева и 94 стотинки с ДДС. Следователно
възражението на ответника е частично основателно и той следва да бъде осъден да
заплати разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1 621 лева и 94 стотинки, а
не 1 622 лева и 40 стотинки.
Тогава общият размер на дължимите разноски за първоинстанционното исково
производство възлиза на 2 041 лева и 94 стотинки.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да
заплати на основание чл. 411, ал. 1 от Кодекса за застраховането в полза на ищеца „.
„.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата в размер на 1 023 лева и 18
стотинки, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за
вредите по моторното превозно средство марка и модел „Пежо Партнер“ с рег. номер
., причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16. 01. 2019 г. в ., ведно
със законовата лихва от 30. 12. 2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да
заплати на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите в полза на
ищеца „. „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата в размер на 258
лева, представляваща мораторна лихва за периода 27. 06. 2019 г. – 30. 12. 2021 г.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да
заплати в полза на ищеца „. „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата
2 041 лева и 94 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
5
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6