Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
Град Пловдив, 01 юли 2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание на 18,05,2020 година, в състав:
Административен съдия: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретар В. К., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1584 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят
- А.Г.Г. с ЕГН
**********, с адрес *** обжалва Акт за
установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 259 / 26.02.2019г., потвърден с Решение № 26 / 10.05.2019г. на
Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив с
който са установени задължения за данък
при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, в размер на 1
162,98 лв. за 2015г., с лихва за просрочие към
26.02.2019г. в размер на 470,57 лв., за недвижим нежилищен имот, представляващ
- търговски обект /магазин 2/ с РЗП - 54,52 кв.м., находящ
се гр. Пловдив, бул. "Източен" № 53, ет. 1, по партида № 6609Н108827,
придобит с Постановление за възлагане на недвижим имот по чл. 496 от ГПК, по изп. дело № 20148240401081 по описа на ЧСИ - К.П.от
17.02.2015г., влязло в сила на 04.03.2015г.
В жалбата и в становището на адв. М. /л.205/ се твърди че процесният Акт за
установяване на задължение по декларация № 259 / 26.02.2019г., потвърден с Решение № 26 / 10.05.2019г. на
Директора на Дирекция "Местни данъци и такси“ е незаконосъобразен, немотивиран , необоснован , алтернативно и нищожен. Твърди
се, че в производството по издаване на акта не са събрани исканите от
жалбоподателя доказателства относно начина на определяне и размера на данъчната
оценка на процесния имот, че липсват мотиви, както и
че установяването на данъчни задължения следва да се извърши с ревизионен акт.
Иска се отмяна на обжалвания акт или прогласяване на неговата нищожност, като
се претендират и съдебни разноски.
Ответникът - чрез процесуалния си представител юк. В. Я. оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалвания
акт за установяване на задължение по декларация. Твърди се, че актът е правилен
и издаден изцяло в съответствие с решенията на Административен съд Пловдив, с
които са отменени предходно издадени АУЗД.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от активно легитимирана страна, чийто правен интерес е пряко и непосредствено
засегнат от оспорения акт, доколкото с него се създават нови публични общински
задължения за жалбоподателя. Актът е обжалван по административен ред, което е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното
обжалване. Спазен е преклузивният срок по чл.156,
ал.1 ДОПК за обжалване пред съд. Горното налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е основателна поради следните
съображения:
Производство по издаване на оспорения
акт е образувано във връзка със съдебни
решения по адм.
дело № 1758 по описа на Административен съд Пловдив за 2017, както и по адм. дело № 1554
по описа на Административен съд Пловдив за 2018 година.
1.С Решение № 1812 / 27.10.2017г.,
Административен съд - гр. Пловдив, II състав, по адм.
дело № 1758 / 2017г. е отменил Акт за прихващане и възстановяване №
7385 / 07.03.2017г., издаден от З.Г.Г.- гл. инспектор
в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и
такси" при Община Пловдив и е изпратил административната преписка за издаване
на нов административен акт, при спазване на указанията, дадени в мотивната част на цитираното решение.
В мотивите на Решение М 1812
/27.10.2017г. на Административен съд - гр. Пловдив, II състав, по адм. дело М 1758 / 2017г., Съдът е приел, че в конкретния
случай органът не е имал основание да издаде АПВ, а е следвало да бъде издаден
АУЗД. Посочил е, че в конкретния случай е било необходимо, органът да
възстанови сумата на лицето, произтичаща от надвнесена сума за данък при
придобиване на имущества по дарение или по възмезден начин за 2017г., с което
искането за възстановяване ще е удовлетворено и да издаде АУЗД по отношение на
задължението, произтичащо от Декларация с вх. № 3496 /10.03.2015г., и то след
установяване на задължението по надлежния ред, за което и жалбоподателят да
бъде своевременно и редовно уведомен.
Решение № 1812 / 27.10.2017г. на
Административен съд - гр. Пловдив, II състав, по адм.
дело № 1758 / 2017г. не е обжалвано от страните и е влязло в сила на
09.01.2018г.
В изпълнение на Решение № 1812 /
27.10.2017г. на Административен съд - гр. Пловдив, II състав, по адм. дело № 1758 / 2017г. при спазване на указанията на
Съда дадени в мотивната част на решението, на
основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ е издаден Акт за установяване на задължение по декларация Ле 168 /
08.02.2018г., с който са установени задължения на А.Г.Г.,
ЕГН - ********** за данък при придобиване на имущества по дарение и по
възмезден начин, в размер на 1 162,98 лв. за 2015г., с лихва за просрочие към 08.02.2018г. в размер на 346,84 лв., за
придобиването на недвижим нежилищен имот, представляващ - търговски обект
/магазин 21 с РЗП - 54,52 кв.м., находящ се гр.
Пловдив, бул. "Източен" № 53, ет. 1, по партида № 6609Н108827.
2. С Решение № 1703 / 24.07.2018г., Административен съд - гр. Пловдив, IV
състав, по адм. дело № 1554 / 2018г. е отменил Акт за установяване на
задължение по декларация № 168 от 08.02.2018 г. и е върнал преписката на
главния инспектор в отдел „Събиране и контрол" на Дирекция „Местни данъци
и такси" при Община Пловдив за издаване на нов акт при спазване на
указанията, дадени в решението.
В мотивите на Решение № 1703 /
24.07.2018г. на Административен съд - гр. Пловдив, IV състав, по адм. дело № 1554 / 2018г., Съдът е приел, че при издаване
на оспорения акт е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй
като липсват доказателствата за начина
на определяне на данъчната оценка на процесния имот,
въз основа на която е определено задължението за данък при придобиване на
имущество и това е причината да бъде отменен оспореният АУЗД. Горното решение
не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 15.09.2018г.
Процесният АУЗД № 259 / 26,02.2019г., издаден
на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и чл. 44, ал.
1 от ЗМДТ е издаден в изпълнение на решенията
по адм. дело № 1758 / 2017г. и по адм.д. № 1554 / 2018г., при спазване на указанията на Съда дадени в мотивната им част.
В изпълнение на указанията дадени в
Решение № 1703 / 24.07.2018г., на Административен съд - гр. Пловдив, по адм. дело № 1554 / 2018г. в издадения Акт за установяване
на задължение по декларация № 259 / 26.02.2019г., подробно е посочена данъчната
оценка за процесния имот и начинът на формирането й .
В крайна сметка с оспорения Акт за
установяване на задължение по декларация № 259 / 26.02.2019г. са установени задължения на А.Г.Г., ЕГН - ********** за данък при придобиване на имущества
по дарение и по възмезден начин, в размер на 1 162,98 лв. за 2015г., с лихва за
просрочие към 26.02.2019г. в размер на 470,57 лв., за
недвижим нежилищен имот, представляващ - търговски обект /магазин 2/ с РЗП -
54,52 кв.м., находящ се гр. Пловдив, бул.
"Източен" № 53, ет. 1, по партида № 6609Н108827, придобит с
Постановление за възлагане на недвижим имот по чл. 496 от ГПК, по изп. дело № 20148240401081 по описа на ЧСИ - К.П.от
17.02.2015г., влязло в сила на 04.03.2015г.
Видно от представената по настоящото
дело административна преписка, след връщането на преписката органът по
приходите не е събирал нови доказателства и не е извършил ревизия, не е
представил доказателства на жалбоподателя за начина на определяне на данъчната
оценка за процесния имот, а е издал оспореният акт ,
като при издаването му същият е мотивиран с изпълнение на постановеното по адм. дело № 1554/2018 г. на Административен съд Пловдив
съдебно решение.
В хода на съдебното производство също
не са събирани нови доказателства, с оглед на което съдът приема, че страните
нямат спор по фактите, а спорът е относно правилното приложение на материалния
закон и спазването на административнопроизводствените
правила.
Не се спори от страните , че А.Г. е придобил недвижим имот въз основа на
постановление за възлагане, издадено от ЧСИ, в което изрично е записано, че е
платен местен данък за прехвърляне на имота на община Пловдив, което съгласно
чл.50 ЗМДТ е задължително условие за издаване на постановлението за възлагане.
При подаване на декларацията по чл.14 ЗМДТ органите на общинската администрация
не са извършили корекция на дължимия данък.
Вярно е, че данъчната оценка се
определя от служител на общинската администрация (чл.20 ЗМДТ), но е вярно също,
че в процедурата по издаване на акт за установяване на задължение по декларация
при поискване задълженото лице има право да получи справка за начина, по който
е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида,
основанието, общия и неплатения размер (чл.107, ал.2 ДОПК).
Основателно е възражението на
жалбоподателя, че при издаване на оспорения акт е допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила – липсват доказателствата
за начина на определяне на данъчната оценка на процесния
имот, въз основа на която е определено задължението за данък при придобиване на
имущество. Разликата между посочената в акта за установяване на задължение по
декларация данъчна оценка и пазарната цена, при която е осъществена публичната
продан, въз основа на която е издадено постановлението за възлагане,
действително е голяма, като нито жалбоподателят е запознат с начина на нейното
определяне, нито в административната преписка се съдържат такива доказателства.
Това от своя страна прави невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на
определеното публично задължение.
Също така очевидно разпоредбата на
чл.107, ал.З ДОПК е неприложима при определянето на процесния
данък, въз основа на декларация подадена от задълженото лице. Въз основа на
декларацията по чл.14 се определя годишния данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци, но не и данъкът за придобиване на имущества. За определяне данък при
възмездно придобиване на имущества приобретателят не
е задължен да подава декларация, поради което няма как данъкът да бъде формиран
по данни, които се съдържат в нея.
В случая съдът счита , че не става ясно какво е
правното и фактическо основание за издаването на оспореният Акт и коя от
хипотезите на чл.107, ал.З е имал предвид инспектора в отдел „Събиране и
контрол" на Д „МДТ". В действителност налице е противоречие във
фактическите твърдения, дали АУЗ е издаден въз основа на декларация на ДЗЛ или
служебно, въз основа на собствени данни или такива подадени от трети лица, и
какви са получените данни.
Непосочването на мотиви относно трите
хипотези на чл. 107 , ал. 3 от ДОПК за издаването на акта и неяснотата в
неговото съдържание възпрепятства проверката на неговата законосъобразност.
Изискването за посочване на фактическите основания за издаването на акта се
съдържа в разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, поради което неспазването му
представлява съществено процесуално нарушение на административно
производствените правила и води до отмяна на акта, като незаконосъобразен.
Съдът не приема твърдяната липса на
компетентност на издателя на акта и наличието на нищожност на административния
акт. Съдът приема оспорения Акт за
установяване на задължения по декларация № 259/26.02.2019 г., изд. от З.Г.- главен инспектор в отдел „Събиране и
контрол" на Д „МДТ" при Община Пловдив, за незаконосъобразен , което
налага отмяната му и връщането на админ. преписка на
административния орган за издаването на друг акт , при спазване на мотивите
изложени по-горе.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че оспореният акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а преписката
да бъде върната на органа за издаване на нов акт при спазване на указанията,
дадени в настоящото решение. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните
съдебни разноски / л. 6, 204/ в размер
на 410 /четиристотин и десет/ лева, поради което и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, V състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на А.Г.Г., ЕГН **********,*** Акт за
установяване на задължение по декларация /АУЗД/
№ 259 / 26.02.2019г., потвърден с
Решение № 26 / 10.05.2019г. на Директора на Дирекция "Местни данъци и
такси" при Община Пловдив с който
са установени задължения за данък при придобиване на имущества по
дарение и по възмезден начин, в размер на 1 162,98 лв. за 2015г., с лихва за просрочие към 26.02.2019г. в размер на 470,57 лв., за
недвижим нежилищен имот, представляващ - търговски обект /магазин 2/ с РЗП -
54,52 кв.м., находящ се гр. Пловдив, бул.
"Източен" № 53, ет. 1.
ВРЪЩА преписката на главния инспектор
в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при община
Пловдив за издаване на нов акт при спазване на указанията, дадени в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Община Пловдив да
заплати на А.Г.Г.
с ЕГН **********,*** съдебни
разноски в размер на 410 /четиристотин и
десет / лева
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: