№ 3079
гр. София, 22.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000502942 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. 435 - 438 ГПК и е образувано
по две частни жалби.
Частна жалба са подали взискателите по изпълнението С. Б. Г. лично и
като законен представител на С. И. Г. и И. И. Г. срещу определение № 379 от
13 май 2021г. по в. гр.д. № 83/2021г. на Окръжен съд – Перник, ГО, в частта
му, в която искането на длъжника да бъде намалено адвокатското
възнаграждение по изпълнението е върнато на ЧСИ за произнасяне по чл. 78,
ал. 5 ГПК. Излагат се доводи за незаконосъобразност на определението в
обжалваната му част, тъй като срокът за обжалване на постановлението за
разноските е изтекъл, като е преклудирана и възможността за възражение за
прекомерност и няма основание за издаване на ново постановление за
разноски. Иска се от АС да отмени атакувания акт и вместо това жалбата на
длъжника да се остави без уважение „на основание преклузия“.
Посочената частна жалба е оспорена от длъжника - жалбоподател в
производството пред съда – П. Г. П. като недопустима, евентуално
неоснователна.
Длъжникът по изпълнението - жалбоподател в производството пред
съда – П. Г. П. е подал от своя страна частна жалба срещу определение № 623
от 23 юли 2021г. по в. гр.д. № 83/2021г. на Окръжен съд – Перник, ГО, с
което съдът е допълнил своето определение по делото и го е осъдил да
1
заплати разноски на молителите в размер на 300 лв. С главни доводи, че в
производството по разноските страните не си дължат разноски, иска отмяна
на определението.
С. Б. Г. лично и като като законен представител на С. И. Г. и И. И. Г. е
подала отговор, с който основателността на частната жалба по чл. 248, ал. 3
ГПК е оспорена.
Съдът намира, че частната жалба срещу определение № 379 от 13 май
2021г. по в. гр.д. № 83/2021г. на Окръжен съд – Перник, ГО, е допустима, тъй
като с нея частните жалбоподатели оспорват прекратяването на делото и
преценката на съда, че той не е адресат на искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя, като считат, че обжалваният акт
прегражда дължимата им съдебна защита (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). По
съществото на частната жалба обаче сезираният съд намира, че същата е
неоснователна по изложените по-долу съображения:
Гражданското дело, по което е постановен обжалваният акт, е
образувано по жалба на длъжника по изпълнението П. Г. П., подадена до ОС –
Перник чрез ЧСИ на 01.02.2021г., в която наред с други оплаквания и искане
длъжникът е посочил, че определените разноски по изпълнението са
прекомерно завишени – в частност размера на адвокатското възнаграждение,
като иска намаляването му.
Взискателите са подали писмено възражение срещу жалбата на
длъжника, в което поддържат, че тя е недопустима и в частта й в която се
оспорва размера на разноските, той като е изтекъл срокът за обжалване на
разноските по изпълнението, обективирани в получена от длъжника покана за
доброволно изпълнение още на 05.11.2019г.; евентуално считат, че е
преждевремнно подадена - преди получаване на акта, с който се „приемат“
разноските – изпращане на съобщение за наложен запор. Евентуално излагат
съображения за неоснователност на искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение.
ЧСИ, в изпратените до съда мотиви, не е взел нарочно становище по
искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите.
Поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
1634/2019г. по описа на ЧСИ с рег. № 813 с район на действие ОС – Перник е
връчена на длъжника по изпълнението П. на 05.11.2019г. В ПДИ са включени
2
и парични задължения в общ размер на 2 310, 96 лв., измежду които разноски
от 380 лв., 84 лв. – разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 216, 96 лв. и други суми в общ размер на 1 630 лв.,
индивидуализирани като „ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за
пазач и пр.“. В изпълнителното дело (л.19) е окомплектована жалба № 26516
от 14.11.2019г. срещу разноските по изпълнението, подадена от длъжника
чрез представителя му по пълномощие. Жалба с вх. № 26515/14.2019г.
(верният номер е 26516/14.11.2019г.) е оставена без движение за отстраняване
на констатирани от ЧСИ нередовности, липсват данни актът на ЧСИ за без
движение с изх. № 24651/18.11.2019г. да е връчен на длъжника. С молба от
20.11.2020г. взискателите по изпълнението са поискали от ЧСИ да събере
разноските по изпълнителното дело – такси и адвокатски хонорар, като са
признали, че сумата от 380 лв. - присъдени им разноски са платени от
длъжника. Срещу това искане длъжникът е възразил пред ЧСИ. На
02.02.2021г. е изпълнен запор по вземане на длъжника към банка в размер на
1 962, 67 лв. по запорно съобщение от 20.01.2021г.
На 01.02.2021г., съобразно горепосоченото, длъжникът е подал
жалбата до съда, по която е образувано гражданско дело, с искане и за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите като прекомерно
по размер.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва и
разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез СИ в двуседмичен срок
от извършването на действието, съотв. от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1
ГПК).
Производството по жалба срещу действия на СИ е спорно
правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното
незаконно действие на СИ. Окръжният съд действа като контролна съдебна
инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт и
следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде
издаден (ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС).
Отнесено към конкретната хипотеза, гореизложеното означава, че при
искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, каквото е направил длъжникът по изпълнението, чийто адресат
е СИ, пред който се развива изпълнителното производство, именно СИ следва
3
да се произнесе по това искане. Произнасянето му с конкретен акт ще
подлежи на съдебен контрол като акт, с който СИ се произнася по размера на
разноските по изпълнението, вкл. и по упражненото право по чл. 78, ал. 5
ГПК за присъждане на по-нисък размер на възнаграждението на
представителя по пълномощие на взискателя/те. В случая, доколкото липсва
акт на СИ, в който се съдържа произнасяне по искането на длъжника,
направено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателите, САС намира, че правилно окръжният съд е
прекратил производството пред себе си е и изпратил искането на длъжника за
произнасяне от СИ, чийто акт вече ще подлежи на съдебен контрол. Във
връзка с доводите на взискателите за несвоевременно направено искане по чл.
78, ал. 5 ГПК следва да се подчертае, че именно СИ е оправомощен да се
произнесе и по този въпрос като съобрази кога за първи път длъжникът е
узнал за размера на претендираното възнаграждение и стабилизиран ли е
преди 01.02.2021г. актът, с който са определени дължимите се по
изпълнението разноски по основание и размер, – в това число адвокатско
възнаграждение от 1 630 лв., като се вземе предвид и подадената жалба срещу
разноските, инкорпорирани в ПДИ, за чието движение няма данни по
изпълнителното дело.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд счете, че обжалваното
определение, с което е прието, че жалбата на длъжника, съдържа искане, с
адресат ЧСИ, е законосъобразно, поради което оставя без уважение частната
жалба, подадена срещу него.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК :
С определението № 379 от 13 май 2021г. по в. гр.д. № 83/2021г. на
Окръжен съд – Перник, ГО, освен че делото е върнато на ЧСИ за
произнасяне, е оставена без разглеждане жалбата на длъжника П.П. срещу
действия на ЧСИ, изразяващи се в изпращане на запорно съобщение.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК взискателите са поискали
определението от 13 май 2021г. да се допълни чрез присъждане на разноски в
тяхна полза в размер на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Срещу
това искане насрещната страна е възразила с доводи, идентични на
релевираните в частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, - че се
касае за производство по определяне на разноски и нови разноски не мога да
4
се кумулират.
С определението си № 623 от 23 юли 2021г., постановено по делото,
ОС – Перник, е приел, че с оглед отхвърляне на жалбата (всъщност в една
част тя е оставена без разглеждане) и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сторените от молителите разноски, поискани в отговора на жалбата, следва да
се възложат на жалбоподателя.
С оглед изложеното и приетото за установено относно
постановеното от съда с основното определение - № 379 от 13 май 2021г. -
частната жалба срещу определението на съда по разноските е допустима и
частично основателна. Тя е основателна по отношение на присъждането на
разноски в защита срещу искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение. По него съдът законосъобразно, както прие САС, не се е
произнесъл, а е приел, че е сезиран преждевременно преди ЧСИ да е
постановил своя акт и е изпратил искането на ЧСИ за произнасяне. В тази
част производството не е приключило и само на това основание няма легална
предпоставка за присъждане на разноски, отделен е въпросът дали в
производство по определяне основанието и размера на разноските могат да се
кумулират нови разноски (вж. чл. 81 ГПК). Доколкото претендираните от
взискателите разноски възлизат на 300 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, съдът намира, че присъдените за производството пред ОС
разноски следва да се сведат до половината - до размера от 150 лв. за защита
срещу жалбата, оставена без разглеждане с влязло в сила понастоящем
определение, с което е прието, че обжалваният акт е „изпращане на запорно
съобщение“. Срещу тази част от обжалваното определение частната жалба е
неоснователна и се оставя без уважение. Тъй като производството по чл. 248
ГПК, в това число това по обжалване на акта, постановен в него, не е
производство, в което се постановява акт, с който приключва делото (чл. 81
ГПК), в случая не могат да се присъждат нови разноски в полза на
взискателите, съразмерно на отхвърлената част от частната жалба на
длъжника. Ето защо, искането за присъждането им е неоснователно и следва
също да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ частната жалба на С. Б. Г. лично и като като
законен представител на С. И. Г. и И. И. Г. срещу определение № 379 от 13
май 2021г. по в. гр.д. № 83/2021г. на Окръжен съд – Перник, ГО.
ОТМЕНЯ определение № 623 от 23 юли 2021г. по в. гр.д. № 83/2021г.
на Окръжен съд – Перник, ГО, с което е допълнено определение № 379 от 13
май 2021г. чрез присъждане на сумата 150 лв. - разноски и вместо това
постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Б. Г. лично и като като
законен представител на С. И. Г. и И. И. Г. за допълване на определението,
постановено по в. гр.д. № 83/2021г. от Окръжен съд – Перник, ГО, чрез
присъждане в тяхна полза на разноски в размер на 150 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. Г. П. срещу
определение № 623 от 23 юли 2021г. по в. гр.д. № 83/2021г. на Окръжен съд –
Перник, ГО в останалата му обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Б. Г. лично и като като
законен представител на С. И. Г. и И. И. Г. за присъждане на разноски за
защита срещу частната жалба на длъжника в отхвърлената й част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6