№
гр. Варна, 24.09.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7546
по описа на ВРС за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 44250/07.07.2020 г., подадена от „О.Ф.Б.“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „О.Ф.Б.“
ЕООД, ЕИК ********* - заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор срещу С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени в условията обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, вземането по който е цедирано на ищеца по силата на договор за покупка на вземания, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД – цедент и ищеца от 28.04.2016 г.:
- сумата от 12 940,39
лева - главница, ведно със законната лихва от 25.05.2015 г. до окончателното изплащане;
- сумата от 1 462,35
лева - редовна лихва за периода от 15.06.2014 г. до 25.05.2015 г.;
- сумата от 39,41 лева –
лихвена надбавка за забава за периода от 16.07.2014 г. до 25.05.2015 г.;
- сумата от 120 лева - дължима такса изискуемост към 25.05.2015 г.
и за които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 3032/27.05.2015 г. по ч.гр.д.№5829/2015 г. по описа на ВРС.
А в условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли така предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
- сумата от 12 012,17 лева - непогасената по давност главница по Договора за кредит за текущо потребление от 29.05.2013 г., представляваща сбор от главниците по месечните вноски с падежи от 15.07.2015 г. до крайния падеж - 28.05.2023 г. (съгласно погасителен план), ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане;
- сумата от 1 924,37 лева - непогасена по давност редовна лихва, представляваща сбор от редовни (възнаградителни) лихви като част от месечни вноски по погасителен план от месечна вноска с падеж 15.07.2017 г. до месечна вноска с падеж 15.06.2020 г.
- сумата от 1 306,25 лева - непогасена по давност санкционираща лихва по чл. 19.1 от Общите условия към Договора за кредит текущо потребление от 29.05.2013 г. за периода от 06.07.2017 г. до 06.07.2020 г., върху главниците по падежиралите вноски с падежи от 15.07.2015 г. до 15.06.2020 г. в размер на 6 636,06 лева.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът излага, че на 29.05.2013 г. между „Банка ДСК“
ЕАД, като кредитор и С.Н.С. (кредитополучател) бил сключен Договор за кредит за текущо потребление. Съгласно договорките между страните, „Банка ДСК“
ЕАД отпуснала на С.Н.С. кредит в размер на 14 000,00
лв. (четиринадесет хиляди лева). Кредитът следвало да се издължи на 120 месечни вноски с падеж 15-то число на месеца, при преференциален променлив лихвен процент на редовната (възнаградителна) лихва в размер на 8.45 % годишно или 0.02 % на ден към датата на сключване на Договора, като преференциалният процент на лихвата се прилага при изпълнение на Условията по Програма ДСК Престиж плюс (неразделна част от Договора за кредит). Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 9,30 % и можел да бъде променян при предпоставките предвидени в Общите условия. Крайният срок за погасяване на задължението бил 28.05.2023 г.
Сочи, че съгласно чл. 19.2. от Общите условия към Договора за кредит от 29.05.2013 г. при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта до датата на предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, а след тази дата - със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Поради преустановяване на погасяването на задължението за заплащане на месечните вноски по Договора за кредит, считано от месечна вноска с падеж 15.06.2014 г., и при наличие на предпоставките по т.19.2 от Общите условия, „Банка ДСК“
ЕАД обявила предсрочната изискуемост на кредитополучателя, чрез Нотариална покана с изх. на БДСК №
06-20-00676/12.02.2015 г. и рег. № 1732/17.02.2015 г., том I, акт № 60 на Нотариус Ваня Георгиева, рег. № 549 на НК, с район на действие PC Варна, връчена на С.Н.С. чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК на 09.03.2015 г. Твърди, че уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита се счита за редовно връчено, съгласно действащата към момента на връчване редакция на чл. 47 от ГПК, на 24.03.2015г.
Със Заповед №3032/27.05.2015 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 10.06.2015 г., издадени по ч.гр.д. № 5829/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“
ЕАД, кредитополучателят С.Н.С. била осъдена да заплати на „Банка ДСК“
ЕАД следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2013 г.:
- 12 940,39
лева - главница, ведно със законната лихва от 25.05.2015 г. до окончателното изплащане;
- 1 462,35
лева - редовна лихва за периода от 15.06.2014 г. до 25.05.2015 г.
- 39,41
лева - лихвена надбавка за забава за периода от 16.07.2014 г. до 25.05.2015 п;
- 120
лева - дължима такса изискуемост към 25.05.2015 г.
- 985,29
лева - разноски по ч.г.д. № 5829/2015 г. по описа на PC Варна - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.за процесните вземания в поза на „Банка ДСК“
ЕАД били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5829/2015 г. по описа на PC Варна, 20 състав, въз основа на които срещу длъжника С.Н.С. било образувано изп. дело №20157170400448 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. №717 на КЧСИ, район на действие ОС Варна.
На 28.04.2016 г. „Банка ДСК“
ЕАД, с Договор за покупко-продажба на вземания (Цесия) прехвърлила на „О.Ф.Б.“
ЕАД пакет от вземания, сред които и процесното. Цедентът „Банка ДСК“
ЕАД дала писмено потвърждение до „О.Ф.Б.“
ЕАД за станалото с Договор за покупко-продажба на вземания от 28.04.2016 г. прехвърляне на вземанията. На базата на изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“
ЕАД, ищецът изпратилил от името на цедента уведомително писмо с баркод *PSFABG008AAOD* за прехвърляне на вземането до кредитополучателя С.Н.С., с което счита, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането досегашния кредитор (цедент).
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в която оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че не е редовно уведомен за обявената предсрочна изискуемост, както и за извършеното прехвърляне на вземането на „Банка ДСК“
ЕАД по процесния договор на новия кредитор. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите за заплащане на редовна лихва и наказателна лихва на основани чл. чл. 116, б. „в“
ЗЗД, като счита, че се касае за периодични плащания, а от момента на образуваното изпълнително дело №20157170400448 по описа на ЧСИ Илиана Станчева - 15.06.2015г. до прекратяване на същото по реда на 433, ал.1 т.8 от ГПК от 07.11.2019г. са изминали повече от четири години. Последното извършено изпълнително действие е от 15.06.2015г. като се погасява на кратката тригодишна погасителна давност.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2013г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и С.Н.С., ЕГН **********, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 14 000 (четиринадесет хиляди) лева, с краен срок за издължаване 28.035.2023 г. (120 месеца, считано от неговото усвояване, съгл. т.2 от Договора, при ГЛП от 8,45% и ГПР от 9,30%.
Представени са и Условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“ за клиенти – служители на работодатели, за които се предоставят преференциални условия по кредити, съгласно които за предоставяне на преференциални условия е необходимо кредитоискателят да работи във фирма или учреждение, одобрени за преференциално кредитиране от Банка ДСК. Съгласно чл.9.1 от Условията при нарушаване на договорените условия по т.1, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се променя, съобразно изпълнените условия по т.1, като максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити.
Представени са и Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, съгласно чл. 7.3 от които при промяна на лихвения процент Кредиторът изпраща уведомление до Кредитополучателя на посочен от него адрес, определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и му предоставя актуализиран погасителен план. Съгласно чл. 19.2 от Общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с уговорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта, а след тази дата със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 19.1 от Общите условия при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
По делото е представен погасителен план, съгласно който ГПЛ е в размер на 8,45 %.
Приложен е и документ за размера на таксите по потребителски кредити на банката, съгласно който за отпускане на кредита при програма „ДСК Престиж Плюс“ размерът на събираната от банката такса е 2% върху отпуснатия кредит, а за оперативно обслужване на кредитите, когато стават изискуеми таксата е 60,00 лв.
На л.14 е представен договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 28.04.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД, по силата на който банката продава на „О.Ф.Б.“ ЕАД посочи вземания на банката в Приемо-предавателен протокол. В представения приемо-предавателен протокол е включено името на ответницата С.Н.С., ЕГН **********, с посочване на кредит в размер на 14 000 лв., отпуснат на 29.05.2013 г., като дължими към момента на цесията са посочени следните суми: 12 940,39 лв. – главница; 1 501,76 лв. – договорна лихва; 1 371,56 лв. – законна лихва; 120,00 лв. – такси.
Към цесията са представени и потвърждение на цесията от банката до новия кредитор на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД; Пълномощно от банката до „О.Ф.Б.“ ЕАД да уведоми от името на „БАНКА ДСК“ ЕАД всички длъжници по вземанията по кредити, които Банката е цедирала с Договора за цесия от 28.04.2016 г. за извършената цесия на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД; Писмо 4771 до С.Н. Стояново относно Договор за покупко-продажба на вземания, с което ответницата се уведомява, че вземанията на Банка ДСК към нея по договор за потребителски кредит от 29.05.2013 г. са прехвърлени на кредитора „О.Ф.Б.“ ЕАД; обратна разписка с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата.
С допълнително споразумение към договора за покупко-продажба (цесия) от 28.04.2016 г., сключено на 10.03.2017 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД е изрично постигната договорка между страните, че с договора за цесия се прехвърля и правото на банката да обявява предсрочна изискуемост на кредитите, при наличието на предпоставки за това.
На л.13 от приложеното ч.гр.д. № 5829/2015 г. на ВРС е приложена нотариална покана до ответницата С.С., с която същата е уведомена от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена на адресата по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, във вр. с чл. 47, ал.1 от ГПК при редакцията на ГПК към 24.03.2015 г.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице А.В., съгласно която на 29.05.2013г в разплащателната сметка на ответника с титуляр С.Н.С. и номер BG91STSA93000020202873, посочена в Договор за кредит от 29.05.2013г, е постъпила сумата 14000 лв. Кредитът е усвоен изцяло, на части в период до 25.06.2013г. от разплащателна сметка с номер BG91STSA93000020202873, посочена в Договора за кредит от 29.05.2013г с титуляр С.Н.С.. Постъпилите суми за погасяване на кредита на С.Н.С. са в размер на 2258,03 лв., от които 1059,61 лв. главница, 1195,68 лв. редовна лихва, 2,74 лв. санкционна лихва. Последната постъпила сума за погасяване на кредита на С.Н.С. е на 15.07.2014г. в размер на 3.56 лв., с която сума се покрива част от дължимата лихва по вноска с падеж 15.07.2014г. Последната постъпила сума за погасяване на главница по кредита на С.Н.С. е на 16.06.2014г.
Размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 25.05.2015г. е общо 14 069,66 лв., от които 12940,39 лв. - усвоена и непогасена главница, 1029,14 лв. - редовна лихва за периода от 15.07.2014г. до 25.05.2015г., 40,13 лв. - начислена санкционна лихва върху просрочена главница и 60 лв. дължима такса изискуемост съгласно тарифата на банка ДСК.
Размерът на дължимите суми към датата на изготвяне на заключението - 15.08.2021г. е общо 23336,73 лв., от които 12 940,39 лв. - усвоена и непогасена главница, 7836,32 лв. - редовна лихва за периода от 15.07.2014г. до 15.08.2021г., 2500,02 лв. - начислена санкционна лихва върху просрочена главница и 60 лв. - дължима такса изискуемост съгласно тарифата на банка ДСК.
Към датата на подаване на исковата молба 07.07.2020г. броят на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване е 72, а размерът им е 12467,56 лв., от които главница 7662,46 лв. и редовна лихва 4805,10 лв.
Към датата на получаването на препис от исковата молба от ответника 25.01.2021г броят на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване е 79, а размерът им е 13680,03 лв., от които главница 8635,09 лв. и редовна лихва 5044,94 лв.
Към датата на изготвяне на заключението 15.08.2021г. броят на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване е 86, а размерът им е 14892,50 лв., от които главница 9656,68 лв. и редовна лихва 5235,82 лв.
След датата на подаване на исковата молба 07.07.2020г. броят на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с ненастъпил падеж за погасяване е 35, а размерът им е 5963,32 лв., от които главница 5278,82 лв. и редовна лихва 684,50 лв.
След датата на получаването на препис от исковата молба от ответника 25.01.2021г. броят на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с ненастъпил падеж за погасяване е 28, а размерът им е 4750,85 лв., от които главница 4306,19 лв. и редовна лихва 444,66 лв.
Общият размер на неизплатената главница по вноски по погасителен план с падежи от 15.07.2015г. вкл. До 29.05.2023г. вкл. е в размер на 11917,28 лв.
Общият размер на неизплатената редовна лихва по вноски по погасителен план с падежи от 15.07.2017г., вкл. до 15.06.2020г., вкл. е в размер на 1922,98 лв.
Неиздължената санкционна лихва за забава по чл.19.1 от Общите условия за периода от 16.07.2017г. до 06.07.2020г., върху главниците по падежиралите вноски с падежи от 15.07.2015г вкл. до.15.06.2020г., вкл. е в размер 1 335,42 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за главница е с правно основание чл. 9 от ЗПК; за договорна (възнаградителна) лихва с пр. осн. чл. 11, т.9 от ЗПК; за лихвена надбавка за забава с пр. осн. чл. 11, т. 15 от ЗПК и за дължими заемни такси с пр. осн. чл. 10а от ЗПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен осъдителен иск ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното право; че между неговия праводател и ответника е сключен процесният договор за кредит, с посочените в исковата молба условия; че ищецът е изправна страна по него, изискуемостта на процесните вземания; настъпването на предсрочната изискуемост; уведомяването на длъжника за извършената цесия.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е налице облигационна връзка между ответника в качеството му на кредитополучател по процесния договор за банков кредит и „Банка ДСК“ ЕАД. Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предал на ответника заемната сума. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, тъй като не е заплатил в цялост уговорените в него суми – главница, договорна лихва и обезщетение за забава.
Длъжникът е изпаднал в забава на 15.07.0214 г. Съгласно чл.19.2 от Общите условия кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при забава на плащанията на главница и/или лихва за период повече от 90 дни. Поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е изпратена до длъжника на 12.02.2015 г. и му е редовно връчена при условията на чл. 47, ал.5, във вр. с чл. 47, ал.1 от ГПК, в сила към деня на връчване на поканата, а именно – 24.03.2015 г. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 47, ал.1 от ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.3 от ГПК, когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 , в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.
Видно от справка НБД
на С.С. същата не е имала
различен постоянен и настоящ адрес
към датата на връчване на поканата. Поради изложеното следва да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника с връчване на поканата на
24.03.2015 г.
Съгласно заключението на вещото към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК размерът на дълга е бил, както
следва: главница – 12940,39 лв.,
договорна лихва за периода от
15.07.2014 г. до 25.05.2015 г. – 1029,14 лв.;
санкционна лихва от
40,13 лв. и 60,00 лв.
– дължима такса изискуемост.
В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че ГЛП
на договорната лихва
е бил променен, поради неспазване на преференциалните условия, но вещото лице
е направило изчисленията по представения към
исковата молба погасителен план.
За промяна на лихвения процент по кредита е следвало банката да приложи разпоредбата на чл. 7.3 от Общите условия. В настоящото производство обаче не бяха
представени каквито и да било
доказателство на първо
място за настъпване на предпоставките за прилагане на обичайния лихвен процент на банката по отношение на процесния кредит, т.е. кредитополучателят да е престанал да отговаря на промоционалните условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“ за клиенти-служители на работодатели, за които се предоставят преференциални условия по кредити и на второ
място да е уведомяван кредитополучателя за промяна на лихвения процент и предоставянето му на нов
погасителен план. Поради което, съдът намира, че не се доказа основание на банката да начислява по-висок ГПЛ
от уговорения в договора по процесния кредит.
Съдът намира за неоснователна претенцията на
ищеца за сумата от
120,00, представляваща Дължими такси за изискуем кредит съгл. Договора и Тарифата на банката, като тези си изводи води от разпоредбите на
чл.10а, ал.2 ЗПК. Съгласно този текст кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Нито законът, нито договорът и общите условия дават легално определение на понятието „управление на кредита”, но изхождайки от общоприетия му смисъл, както и от целта на самия закон, както и това какво е основното право на банката по договора за кредит, съдът намира, че то следва да се схваща като дейност, извършвана от банката по фактическото реализиране на задължението по договора за кредит, дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на информация за движението на сумите по сметката на кредитополучателя, проследяване на постъпленията и други подобни дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането на вземането. Като се има предвид това, следва да се приеме, че таксата за разходи при изискуем кредит е такава по управление на кредита, без значение, че е наименувана по този начин.
От ответницата е направено възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност, което съдът намира за неоснователно.
На първо място в Решение 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС е прието за приложима по отношение на задължението за главницата по банков кредит общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Разяснено е, че уговорката между страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни вноски не превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Съставът се е позовал и на задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк. д. № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието „периодични плащания“ и разгледаните в мотивите примери за периодични плащания, които макар да са породени от един и същ факт, са относително самостоятелни и периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора. Посочено е, че по отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката – кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Заключено е, че връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части – чл.66 ЗЗД. Така и Решение № 45 от 17.06.2020 год. по т. дело N 237 по описа за 2019г., на ВКС ІІ т.о. Или в настоящия случай давността започва да тече от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 24.03.2015 г.
На второ място съгласно чл. 115, ал.1, б. ж от ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Доколкото съгласно чл. 422 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал.4 от ГПК, то от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (25.05.2015 г.) давността за спорното вземане е спряла да тече. Тъй като към датата на подаване на заявлението давността не е изтекла, то и възражението за погасяване на вземането на ищеца по давност се явява неоснователно.
Ответникът е възразил и че не е уведомен за извършената цесия. С оглед на събраните доказателства по делото съдът намира, че наистина длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия преди получаване на книжата по делото, но съгласно трайната съдебна практика същият следва да се счита за уведомен с получаването на книжата, ако има нарочно изявление на кредитора в този смисъл. В исковата молба е формулирано такова изявление на новия кредитор и ищец в настоящото производство, както и са представени пълномощно, даващо му правото да стори това и нарочно изявление в този смисъл. Ето защо съдът счита, че е налице редовно уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането по договора от стария кредитор „БАНКА ДСК“ ЕАД на новия „О.Ф.Б.“ ЕАД.
Така исковете на ищеца следва да бъдат уважени за главница в размер на 12940,39 лв.; санкционна лихва от 39,41 лв. и за Договорена лихва в размер на 1029,14 лв., като искът следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 1029,14 лв. до предявените 1462,35 лв. и за сумата 120,00 лева, представляваща такси за изискуем кредит съгл. Договора и Тарифата на банката.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 934,87 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 384,87 лв., депозит за вещо лице в размер на 350,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв., които следва да се присъдят 897,48 лв. В заповедното производство са направени разноски в размер на 391,24 лв., от които 291,24 лв. – държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, от които следва да се присъдят 375,59 лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника също
следва да бъдат
присъдени разноски съобразно с отхвърлената част
от иска. Представено е доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лв., от които следва да се присъдят 36,00 лв.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНШЕНИЯТА между ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и ответника С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответникът С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание, сключен между С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** и „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* Договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2013 г., вземанията по който са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на Договор за цесия от 28.04.2016 г. и Приложение 1 към него, както следва: сумата от 12 940,39 лв. (дванадесет хиляди деветстотин и четиридесет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва от 25.05.2015 г. до окончателното изплащане; - сумата от 39,41 лв. (тридесет и девет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 16.07.2014 г. до 25.05.2015 г. и сумата от 1 029,14 лв. (хиляда двадесет и девет лева и четиринадесет стотинки), представляваща редовна лихва за периода от 15.06.2014 г. до 25.05.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1 029,14 лв. (хиляда двадесет и девет лева и четиринадесет стотинки) до предявените 1462,35 лв., както и за сумата от 120,00 (сто и двадесет) лева, представляваща дължима такса изискуемост към 25.05.2015 г., за които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 3032/27.05.2015 г. по ч.гр.д.№5829/2015 г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 897,48 лв. (осемстотни деветдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 375,59 лв. (триста седемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки), представляващи разноски в производството по ч.гр.д. № 5829/2015 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“
ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 36,00 (тридесет и шест) лв., представляваща направени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: