Решение по дело №493/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 260006
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20203130100493
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

гр. *****, 13.04.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ****. РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова

 

при секретаря П.Д, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 493 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от М.К.М., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу община .

Ищецът твърди, че е собственик в резултат на осъществено давностно владение на имот, находящ се в землището на с.*****, представляващ нива, с площ 1812 квадратни метра, трайно предназначение на земята: Земеделска, категория шеста, местност „Ясак”, имот с индентификатор 47620.24.133, по кадастралната карта на с. *****, предходен номер 024133. Имотът бил част от дворното място на ищеца, той го обработвал и имал изградени подобрения върху него. Ищецът твърди, че владее имота от 1976г. и никой не е оспорвал владението му.

В исковата молба се излага, че през.м.05.2020г. ищецът решил да прехвърли имота на децата си и при снабдяването си със скици установил, че имота е земеделска земя и се води като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имот нива, с площ 1812 квадратни метра, трайно предназначение на земята: Земеделска, категория шеста, местност „Ясак”, имот с индентификатор 47620.24.133, по кадастралната карта на с. ***** въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност от 1976г..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник по делото.

В него той излага, че исковата молба е недопустима, тъй като липсвало правен интерес от предявяването на иска. Твърди се, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и към момента на подаване на отговора процесния имот не е общинска собственост, за него нямало съставен АОС и община  нЯ. никакви претенции за този имот. Твърди се, че по погрешка имота е записан като земя по чл.19 ЗСПЗЗ

Иска се да се остави без разглеждане предявения иск като недопустим и производството да бъде прекратено.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител прави изменение на предявения иск като моли същия да се счита предявен за приемане на установено по отношение на община , че ищецът е собственик на 1032 кв.м. ид.ч. от имот, находящ се в землището на с.*****, общ., представляващ земеделска земя, категория шеста, в местност „Ясак”, имот с индентификатор 47620.24.133, по кадастралната карта на с. *****, предходен номер 024133 и моли за уважаване на така предявения иск.

Ответникът – Община , чрез процесуалния си представител пледира за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства: нотариален акт № 11, том 1, нот.дело № 33/1976г.; скица на поземлен имот № 15-637528-10.07.2020 г.; Заповед № РД 09-22/29.01.2009 г. на Директора на ОД“Земеделие“ *****; Протколно решение № 1/25.11.2008 г.;  Протоколно решение № 2 на ОД“Земеделие *****“, офис ***** ведно с приложение се установява, че на 16.01.1976гЮ.О.Х. (Я.) продава на М. К.. М. дворно място, находящо се в с.*****, Варненска област, с площ от 655 кв.м. при граници: улица, река и Ю.А.В., за което е отреден парцел I-155, в кв.17 от 500 кв.м. ведно с построените в дворното място къща и плевня.

 Процесния имот представлява земеделска земя, нива с площ 1812 кв.м., находящ се в землището на с.*****, общ. местност Ясак“, с индентификатор47620.24.133, предходен № 024133, при граници имоти с идентификатори No 47620.24.495, 47620.24.128, 47620.24.129, 47620.24.130, 47620.24.131, 47620.24.132. Съобразно скицата имота се води такъв по чл.19 ЗСПЗЗ.

Със Заповед № РД 09-22/29.01.2009г. на Директора на ОДЗ ***** е одобрено протоколно решение №2/26.01.2009г. на комисия назначена по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. В приложение I от същото протоколно решение са посочени имотите по отношение, на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като процесния имот е един от тях.

От показанията на св.М., които съда кредитира като обективни и непротиворечащи си с останалите събрани по делото доказателства се установява, че той знае, че от 1991г. ищецът бил оградил имота и го ползвал, като границите не били променяни от тогава. Имотът бил ограден с мрежа и ищецът го ползвал и работел. В имота имало две бараки, сети фиданки, имало люцерна, но сега имотът бил затревен и ищецът го косял, имало кокошки и пчели. Имотът граничел с път от две страни и с дере от едната. На около 20м. – 25м. от границата на имота имало мост, който свързвал едната махала на с.***** с другата.

От изготвената по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че ПИ 47620.24.133 е с площ от 1812 кв.м. и НТП: Земеделска земя, находяща се в землището на с. ***** по КВС, влязла в сила на 15.10.1997г.

От комбинираният цифров модел между координираното графично копие от КП и РП на с. *****, общ. *****, обл. *****, одобрен със Заповед № 1867/29.05.1962г. и ПИ 47620.24.133 по КВС, влязла в сила на 15.10.1997г., вещото лице е установило, че:

   ПИ 47620.24.133 с площ от 1812 кв.м. по КК попада изцяло извън строителните граници на с. *****.

   ПИ 47620.24.133 не е отразен в КП и РП на с. *****, одобрен със Заповед №1867/29.05.1962г. Поземленият имот е в територия с незатворен контур и няма планоснимачен номер;

   Територията по КП от 1962г., в която е ПИ 47620.24.133 се намира между строителната граница на селото и дере с река и представлява земеделска земя с начин на ползване - нива.

По документ за собственост М. К.. М. притежава поземлен имот с пл. номер 155, кв. 17 с площ от 655 кв.м., включен в УПИ I- 155, кв. 17 с площ от 500 кв.м..

 От предоставеното графично копие от действащия КП и РП на селото вещото лице е установило, че част от ПИ 155 е включена в УПИ 1-155, кв. 17, а останалата част е извън строителните граници на населеното място. В парцела е включена част от територията на имота без пл. номер - представляващ - нива, в който попада и ПИ 47620.24.133 само, че е в строителните граници на селото.

 В общ.  не се съхраняват данни за уреждане на придаваеми части по регулация за УПИ 1-155, кв. 17.

 Частта от ПИ 155 по КП от 1962г., която е извън строителните граници на селото е отразена в КК на землището на с. ***** с идентификатори: ПИ 47620.24.131 и ПИ 47620.24.132.

Вещото лице след извършен оглед на място и геодезическо заснемане по граници, материализирани с масивни и паянтови огради, установява, че:

   Северната улична регулационна граница на УПИ I-155 съответства със заснетата северна материализирана граница;

   Източната улична регулационна граница на УПИ I-155 съответства с част от заснетата материализирана източна граница, а останалата част от материализираната граница е по продължението на peгулационната граница и попада в ПИ 47620.24.495 и ПИ 47620.24.133;

   Заснетата южна граница, материализирана с паянтова ограда, е изградена по горната граница на дерето на реката и попада изцяло в ПИ 47620.24.495;

   Заснетата западна граница попада изцяло извън строителните граници на селото, като част от западната граница представлява част от контура на масивна жилищна сграда; част от контура на навес и част от контура на паянтова стопанска сграда. Те попадат изцяло в ПИ 47620.24.133, а останалата част от граница, представляваща паянтова ограда, попада в ПИ 47620.24.495;

   ПИ 47620.24.131 с площ от 23 кв.м. и НТП: Урбанизирана; вид собственост: стопанисвана от общината, е част от ПИ 155, кв. 17 и попада извън строителната граница на селото;

   ПИ 47620.24.132 с площ от 135 кв.м. и НТП: Урбанизирана; вид собственост: стопанисвана от общината, е част от ПИ 155, кв. 17 и попада извън строителната граница на селото;

Процесният имот, заснет по материализирани граници с масивни и паянтови огради е с площ от 1825 кв.м.. в която са включени:

- Частта от ПИ 47620.24.133, която е материализирана с паянтова и масивна ограда е с площ от 769 кв.м.

-Частта от ПИ 47620.24.495, която е материализирана с паянтова и масивна ограда е с площ от 121 кв.м.;

-Площта на УПИ I-155, кв. 17 по геодезическо заснемане и оцифрено графично копие е 777 кв.м.;

-Частта от ПИ 47620.24.133 и ПИ 47620.24.495, които са оградени от ищеца с масивна и паянтова ограда са застроени и се ползват като урбанизирана територия.

Отстоянието от оградата на процесния имот до моста, находящ се на запад от процесния имот е 32м.;

   Частта от ПИ 47620.24.133, която е оградена с масивна и паянтова ограда препятства достъпа към останалата част от имота в източната част. Източната част от ПИ 47620.24.133 по КК, оставаща след оградената част от ищеца е оградена с паянтова ограда от бетонови колове и оградна мрежа и се владее от собственика на УПИ II-154, кв. 17 по КП и РП на селото;

 Частта от ПИ 47620.24.495, която е оградена с паянтова и масивна ограда и се владее от ищеца не препятства достъпа към западната и източната части от ПИ 47620.24.495.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1032 кв.м. ид.ч. от имот, находящ се в землището на с.*****, общ., представляващ земеделска земя, категория шеста, в местност „Ясак”, имот с индентификатор 47620.24.133, по кадастралната карта на с. *****, предходен номер 024133, при гарници   имоти с идентификатори No 47620.888.9901, 47620.24.495, 47620.24.128, 47620.24.129, 47620.24.130, 47620.24.131, 47620.24.132 на основание изтекла в негова полза придобивна давност през периода 1976г. – 26.06.2020г..

За основателност на иска ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание, че е изтекла в негова полза придобивна давност върху претендирания имот – факта на владението на процесния имот, периода на владението, намерението за своене на процесния имот, факта, че владението е било постоянно, явно и непрекъснато, че процесния имот е определен като земя по чл.19 ЗСПЗЗ.

Ответникът няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че производството е недопустимо, предвид липсата на правен интерес, тъй като макар и според представените от ответника доказателства - Протоколно решение № 2 на ОД“Земеделие *****“, офис ***** процесния имот погрешно да е определен като земя по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ ответникът не е направил никакви постъпки повече от 10 години от тази констатация за отстраняване на грешката в кадастралната карта и регистри, съобразно които процесния имот се води земя по чл.19 ЗСПЗЗ. Предвид на това и съществуващия формален запис в кадастралната карта и регистри, че процесния имот е земя по чл.19 ЗСПЗЗ съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявения иск, защото самото съществуване на този запис оспорва твърдяното от него право на собственост въз основа на изтекла придобивна давност.

Давностното владение е оригинерен способ за придобиване на собственост върху имот. Основните признаци на владението са обективен /corpus/ - фактическо упражняване на власт върху дадена вещ  и субективен /animus/ -  вещта се владее от владелец със съзнанието, че може по своя преценка да упражнява всички действия, с които разполага титуляра на вещното право.

За да е годно владението да породи правните последици на придобивната давност е необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Решение № 262/1.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012, ВКС, ІІ г.о. - Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/.

От разпитания по делото свидетел М. безспорно се установи, че ищецът е заградил част от имот, находящ се в землището на с.*****, общ., в местност „Ясак”, с индентификатор 47620.24.133, с който граничи собственото закупено през 1976г. от ищеца дворно място, за което е отреден парцел I-155, в кв.17 от 500 кв.м. ведно с построените в дворното място къща и плевня. Св.М. е очевидец, че от 1991г. ищецът владее заградения от него имот, като в процесната владяна то него част от имот с индентификатор 47620.24.133 е изградил две плевни. Ищецът работи завладяната от него част от процесния имот като е сял фиданки, люцерна, а понастоящем, поддържа тази част като я коси, тъй като е затревена.

От изготвената по делото СТЕ и приложените към нея разписни листи се установи, че оградената съответно владяна от ищеца част от имот с индентификатор 47620.24.133, находящ се в землището на с.***** е с площ от 769 кв.м..  ПИ 47620.24.133 не е отразен в КП и РП на с. *****, одобрен със Заповед №1867/29.05.1962г. Поземленият имот е в територия с незатворен контур и няма планоснимачен номер, като имота се намира между строителната граница на селото и дере с река и представлява земеделска земя с начин на ползване - нива. ПИ 47620.24.133 с площ от 1812 кв.м е отразено за първи път по КВС влязла в сила на 15.10.1997г., попада изцяло извън строителните граници на с. *****. Не се установи имот с индентификатор 47620.24.133  да е принадлежал на физическо или юридическо лице или да е бил общинска и държавна публична или частна собственост, за да са налице пречки по чл.86 ЗС за придобиването му въз основа на давностно владение или да е приложим мораториума, наложен с § 1 ДР ЗС от 31.05.2006 г..

Поради това съдът намира, че ищецът е придобил в резултат на упражнявано от него давностно владение през периода 1991г. - 26.06.2020г., 769 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор 47620.24.133, находя се в землището на с.*****. Предявеният иск следа да се отхвърли относно твърдения период на давностно владение от 1976г. до 1990г., тъй като ищецът не доказа, че е владял процесната част от имот с идентификатор 47620.24.133 през този период. Според показанията на св.М. ищецът владее частта от процесния имот от 1991г. до настоящ момент. Искът следва да се отхвърли и за разликата от уважената площ от 769 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор 47620.24.133 до претендираната площ от 1032 кв.м. ид.ч., тъй като ищецът не доказа, че владее 1032 кв.м. ид.ч от имот с идентификатор 47620.24.133, а само 769 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор 47620.24.133.

По отношение на останалите владени от ищеца идеални части от ПИ 47620.24.131 с площ от 23 кв.м., ПИ 47620.24.132 с площ от 135 кв.м., ПИ 47620.24.495 с площ от 121 кв.м., които се доказаха от показанията на св.М. и изготвената по делото СТЕ, съдът не дължи произнасяне, тъй като те не са предмет на предявения от ищеца иск.

Ищецът има право на присъждане на сторените по делото разноски, но такова искане не е направено, поради което съда не дължи произнасяне в тази насока. Ответникът е предендирал разноски и такива му се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска. Претендираните от ответникът разноски са в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. От тях на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответникът следа да се присъдят разноски в размер на 80 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, ****. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на община , с адрес гр., ул.“****.“ № 105, че М.К.М., с ЕГН **********, с адрес *** е собственик на 769 кв.м. ид.ч. от имот, находящ се в землището на с.*****, общ., местност „Ясак представляващ земеделска земя, категория шеста, с идентификатор 47620.24.133, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-252/30.01.2018г. на Изпълнителния Директор на АГКК, предходен номер 024133, целият с площ от 1812 кв.м., при граници на целия имот имоти с идентификатори: No 47620.888.9901, 47620.24.495, 47620.24.128, 47620.24.129, 47620.24.130, 47620.24.131, 47620.24.132 на основание изтекла в негова полза придобивна давност през периода 1991г. – 26.06.2020г., КАТО ОТХВЪРЛЯ искът по отношение на разликата в площта на установената владяна част от процесния имот с идентификатор 47620.24.133, находящ се в землището на с.***** от  769 кв.м. ид.ч. до претендираната владяна идеална част от имота в размер на 1032 кв.м. ид.ч., както и по отношение на претендирания период на давностно владение  от 1976г. до 1990г..

ОСЪЖДА М.К.М., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на община  с адрес гр., ул.“****.“ № 105 разноски по настоящото дело в размер на 80 лева съразмерно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

 

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.       

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………