Р Е Ш Е Н И
Е №77
гр. Търговище, 03.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в
открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря С. И. и с участието на
прокурор при ОП – Търговище Васил Ангелов, като разгледа докладваното от
председателя КНАХД № 67 по описа на АС – Търговище за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
А. *** против решение № 92 от 10.03.2021г. на Районен съд – Търговище,
постановено по НАХД № 989/2020г. Касационното основание, което се сочи
е нарушение на закона. По подробно развити в жалбата съображения се иска съдът
да отмени решението и да отмени наказателното постановление. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе при Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“,
представлявана от директора си, изразява становище, че решението е правилно и
следва да бъде оставено в сила.
Представителят на ТОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ТРС следва да бъде потвърдено.
Административен съд – Търговище, първи
касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши
касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата
касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното решение ТРС е потвърдил
наказателно постановление № 38-0001858 от 30.10.2020г. на Директора на РД
“Автомобилна администрация” - гр. Русе, оправомощен от министъра на ТИТС, с
което на А. А., на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 3000 лв.
За да постанови този резултат
районният съд е приел от фактическа страна, на 07.10.2020г. около 13.30ч. в
гр.Търговище, на изхода за гр. Попово жалбоподателят управлявал състав от ППС
състоящ се от влекач Скания от категория N3 и полуремарке от категория О4, когато бил спрян за проверка
от служители на Автомобилна администрация. В хода на проверката се установило,
че жалбоподателят извършва обществен превоз на товари, въз основа на Удостоверение
на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р.България и пътен лист от
07.10.2020г. по маршрут от с. Гагово, област Търговище за гр. Варна. При
проверката е представена товарителница от 07.10.2020г. и складова разписка от
07.10.2020г. Въз основа на представените документи е установено, че водачът извършва
превоз на пшеница със състав на ППС състоящ се от МПС с две оси и полуремарке с
три оси с обща маса 52640кг., която маса надвишава нормите от максимално
допустимата маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване - 40 000кг., с 12640кг. установени от Министъра на регионалното развитие
и благоустройството. Въз основа на тези констатации е прието, че са били налице
основания за ангажиране на административно наказателната отговорност на водача
на автомобила, както и че в хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за
отмяна на наказателното постановление. Прието е, че постановлението е издадено
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, както и че деянието на
жалбоподателя не съставлява маловажен случай. Съдът е преценил, че наложеното
наказание е справедливо.
Решението е правилно. Постановено е
при напълно изяснена фактическа обстановка и при липса на съществени
процесуални нарушения.
Чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП гласи: „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които
не представляват опасност за участниците в движението.“ Максимално допустимите
норми са регламентирани в Наредба № 11 от
03.07.2001 за движение на извънгабаритни и /или тежки
пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството /Наредбата/. Съответно нормата на чл. 177, ал. 3, т.1,
предложение второ предвижда административно наказание, както следва: глоба от
500 до 3000 лв. за водач, който, без да спазва установения за това ред
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
По отношение на възражението, че НП е издадено
от некомпетентен орган, доколкото то не е коментирано от първоинстанциония съд,
следва да се посочи следното: Според разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП,
актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а по силата
на ал. 12 на текста, наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Нормата на
чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП сочи, че Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен
превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички
документи, свързани с извършването на превоза. Ал. 2, т. 8 на чл. 166 от ЗДвП,
регламентира правото на определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби, при изпълнение на функциите си
по този закон, да ползват технически средства за измерване на размерите, масата
или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните
средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка
на пътници и товари.
От тази нормативна
рамка следва, че ИА "Автомобилна администрация" е оправомощена като
служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и
всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което длъжностните
лица на агенцията разполагат с правото да съставят АУАН.
Предвид разпоредбата на
чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и делегираните му правомощия с т. I. 6 от Заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, началникът на РД "АА" гр. Русе е надлежно оправомощен,
респ. е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП.
Поради изложеното съдът
намира, че служителите на ИА "Автомобилна администрация" са
компетентни да съставят АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
съответно да издават наказателни постановления, с които да налагат наказания на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в случаите на извършено административно
нарушение по цитирания текст.
Изпълнителното деяние,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е управление на ППС с
маса, която надвишава нормите, определени от МРРБ. Ако жалбоподателят е
твърдял, че е имал нарочно разрешение за това, което би изключило административно-наказателната
му отговорност, то в негова тежест е било да установи този положителен факт.
Подобно доказване по делото не е проведено, нещо повече, подобно твърдение не е
въвеждано.
Законът не е въвел
ограничения за доказването на превишението на допустимата максимална маса на
ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Важат общите
правила за доказване. Няма изискване, това да става само въз основа на
официални свидетелстващи документи, още по-малко единствено въз основа на замерване,
направено от контролните органи. Нито ЗДвП, нито ЗАНН въвеждат подобни
ограничения. Няма каквато и да било пречка едно административно нарушение да
бъде установено и само въз основа на частен документ, стига той да установява
извършването на нарушението. Складовата разписка е частен документ, чийто
съдържание може да бъде противопоставено на превозвача - носи подпис на А. и удостоверява неизгодни за него
факти. Удостовереното с нея тегло на товара е същото, като посоченото в
товарителницата. При тези доказателства няма каквото и да било основание да не
се приеме за безспорно доказано, че съставът на ППС, управляван от А. е бил с
маса, надвишаваща с 12640кг. допустимото.
Съдът е обсъдил всички елементи от
състава на административното нарушение, формата и съдържанието на АУАН и НП и
не е допуснал нарушение на материалния закон приемайки, че са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на водача. Правилен е изводът на съда,
че в хода на административното производство не се били допуснати процесуални
нарушения, в частност че в АУАН и в НП се съдържа ясно и точно описание на
нарушението. Субект на нарушението по чл. 177, ал.3, т. 1 от ЗДвП е водачът на
превозното средство – само физическо лице, а не собственика, видно от текста на
закона. Изложените съображения в тези насоки от първоинстанционния съд са
достатъчно ясни и не следва да се преповтарят. С подписването и приемането на
складовата разписка водачът е бил осведомен за теглото на товара и затова
възраженията в тази връзка за липса на вина са неоснователни. Доказателствата
по делото безспорно сочат, че деянието е извършено виновно, при форма на вината
непряк умисъл – деецът е съзнавал, че извършва превоз на тежко пътно превозно
средство без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя и
се е съгласил с този резултат. Като професионален шофьор същият е бил наясно с
изискванията на закона по отношение на движението на тежките ППС и липсата на
специално разрешително за осъществяване на превоза. Независимо от това следва
да се посочи, че отговорност за административни нарушения се ангажира и при
форма на вината непредпазливост. Вината на водача не може да се изключи поради
обстоятелството, че той е изпълнявал служебна заповед, доколкото заповедта е
налагала очевидно за един професионален шофьор нарушение. Наложеното наказание
е определено в максимален размер, като правилно съдът го е преценил като
справедливо, предвид установеното превишение на допустимата маса. Няма каквото
и да било основание да се приеме, че деянието се отличава с незначителна степен
на обществена опасност от типичната за случая и респ., че са били налице
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Неплащането на дължимата такса е
нанесло щети на фиска, които не са възстановени.
В контекста на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ТРС
е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от 10.03.2021г.
на Районен съд – Търговище, постановено по НАХД № 989/2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.