ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 260126 30.11.2020
Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд,
I търговски състав
На тридесети
ноември през двехиляди и двадесета година.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова ч.т.д.№ 641 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1,
т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 260169 от 20.08.2020г. от „Н.“
ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от синдика М.И.Н. чрез адв. Т.Т. против определение № 1444 от 13.07.2020г.,
постановено по т.д. № 262 по описа за 2017г. на ОС Пловдив, с което
производството по делото е прекратено. Жалбоподателят оспорва направения от
първостепенния съд извод за липса на правен интерес от предявения иск за
нищожност, обоснован с факта, че имотите, по отношение на които е учредена
ипотека са внесени като апортна вноска в капитала на трето лице – „П.“ ЕООД и доколкото
ипотеката следва имота ищецът, който не е задължено лице по ипотечния договор
не разполага с интерес от установяване нищожност на договора за ипотека. Жалбоподателят
твърди, че е страна по ипотечния договор, поради което е процесуално
легитимиран да иска прогласяването му за нищожен, като дори и „П.“ ЕООД да е
легитимиран да предявени иск, то това не изключва наличието на интерес за „Н.“ ЕООД, тъй като
последния би участвал като ответник, наред с „К.“ АД /н./ и „А.“ АД и между тях
не би се формирала сила на пресъдено нещо, която да ползва жалбоподателя и неговите
кредитори. Сочи, че „Н.“ ЕООД /н./ е едноличен собственик на капитала на „П.“
ЕООД, което дружество е учредено с акт от 23.04.2015г. и вписано в ТР с
вписване ***, а капитала е внесен от едноличния собственик с непарична вноска, в
която попадат и недвижимите имоти, върху които е учредена договорна ипотека в
полза на „К.“ АД, обективирана в НА №*, том1, рег. №*, н.д. №*/2013г. на
Нотариус С.Й., рег. №*на НК. Затова и дяловете от капитала на „П.“ ЕООД попадат
в масата на несъстоятелността на „Н.“ ЕООД/н./ и синдикът е оправомощен да
извърши продажба на тези дялове, съгласно чл. 718, ал.2 ТЗ, както и да прекрати
дейността на дружеството, след като пристъпи към ликвидация, съгласно чл. 658,
ал.1, т.13 ТЗ. Оспорва извода направен от първоспетенния съд, че „Н.“ ЕООД /н./
е ипотекарен длъжник, а не кредитополучател или солидарен длъжник по договора
за кредит, като твърди, че вземането по същия е обезпечено първо с
поръчителство от „Н.“ ЕООД /н./, а след това и с договора за ипотека и сочи, че
„К.“ АД не е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност на „Н.“
ЕООД с произход договора за поръчителство, поради което и това вземане съгласно
чл. 739, ал.1 ТЗ се е погасило, съответно са се погасили и правата по
акцесорния ипотечен договор, които обстоятелства обосновават правния интерес на
ищеца да установи със сила пресъдено нещо, че апортираните в „П.“ ЕООД
недвижими имоти са необременени от тежести, респ. дяловете, които ищеца
притежава в това дружество ще бъдат на значително по-висока стойност, която ще
увеличи и степента на удовлетворяне на кредиторите на несъстоятелността на „Н.“
ЕООД. Най – сетне жалбоподателя твърди, че „К.“ АД /н./ е поискала с молба
свикване на СК на „Н.“ ЕООД, което да вземе решение за продажба на
притежаваните от несъстоятелния търговец дружествени дялове от капитала на „П.“
ЕООД, което с определение № 287 от 26.06.2020г., постановено по т.д. №
17/2015г. на ОС Ловеч е свикано и е проведено на 03.07.2020г., на което е взето
решение дяловете от капитала на „П.“ ЕООД да бъдат продадени от синдика като
съвкупност. Като допълнителен аргумент за наличен правен интерес от предявения
иск жалбоподателя сочи и налично производство, образувано по иск на „К.“ АД
/н./ против „Н.“ ЕООД /н./ и „П.“ ЕООД с правно основание чл. 135 ЗЗД и предмет
да бъде прогласена за относително недействителна извършената непарична вноска в
капитала на дъщерното дружество.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „К.“ АД
/н./, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от синдиците
А.Д.и К.М., чрез адв. Д.К., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а
искането е обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „А.“ АД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.К. И., с
който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е обжалвания съдебен
акт да бъде потвърден.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по
делото, намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в регистратурата на ПОС на 20.08.2020г.,
като същата е изпратена по пощата с клеймо на изпращане 18.08.2020г., а
съобщението до жалбоподателя за постановеното на 17.07.2020г. определение е
връчено на представляващия го адвокат на 11.08.2020г.. Казаното означава, че
частната жалба е подадена в предвидения за това едноседмичен срок; същата е от надлежна
страна в производството – ищец, която има интерес да обжалва и е насочена срещу
акт, за който е предвиден инстанционен контрол.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С определение № 1444 от 13.07.2020г., постановено по т.д. №
262 по описа за 2017г. на ОС Пловдив, съдът след като е констатирал, че
имотите, предмет на искания да бъде прогласен за нищожен договор за ипотека от
20.02.2013г. са внесени като непарична вноска от „Н.“ ЕООД в капитала на
учреденото на 15.05.2015г. дружество „П.“ ЕООД е направил извод, че същите тези
имоти са собственост на последно посоченото дружество. Затова и като е отчел
факта, че производството по несъстоятелност на „Н.“ ЕООД е открито с решение от
06.07.2016г. на ОС Ловеч, постановено по т.д. № 17/2015г., към който момент
процесните имоти не са собственост на ищеца, респ. не се включват в масата на
несъстоятелността на същото е мотивирал извод за недопустимост на иска, тъй
като от процесните имоти кредиторите на несъстоятелността на „Н.“ ЕООД не могат
да се удовлетворят, нито ще бъде приложима разпоредбата на чл. 717 н ТЗ, така
че обезпечения кредитор да е привилегирован спрямо кредиторите на
несъстоятелността. Дори и да не бъде приет като иск за попълване масата на
несъстоятелността на „Н.“ ЕООД, то първостепенния съд отново е намерил същия за
недопустим, тъй като ищеца е ипотекарен длъжник, а не кредитополучател и с
прехвърляне на имота в полза на трето лице, то и ипотекарната тежест е преобретена
от последния и след като ищеца не е задължено по договора лице, то за него не е
налице и правен интерес от предявения иск за нищожност на договора за ипотека.
Предявените искове, предмет на разглеждане по т.д. № 262 по
описа за 2017г. на ОС Пловдив са установителни за нищожност на договор за ипотека, сключен на 20.02.2013г.,
поради липса на основание, евентуално, поради противоречие със закона – ЗППЦК,
ищец по който е „Н.“ ЕООД /н./, представлявано от синдика М.Н. и ответници са „К.“
АД /н./ и „А.“ АД, съединени с иск да бъде признато по отношение на „К.“ АД
/н./, че не притежава ипотечно право по оспорения договор за ипотека или с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл.
26, ал.1, и ал.2 ЗЗД.
Видно от общодобстъпните вписвания по партидата на „П.“
ЕООД е, че същото е учредено чрез вписване в регистъра на 15.05.2015г. с
едноличен собственик на капитала дружеството ищец, който е внесъл непарична
вноска в капитала чрез апорт на недвижимо имущество, в което попадат и имотите,
по отношение на които е учредена договорна ипотека с оспорения договор от
20.02.2013г..
С решение от 06.07.2016г., постановено по т.д. № 17/2015г.
по описа на ОС Ловеч е открито производство по несъстоятелност на „Н.“ ЕООД.
Коментираните до тук факти и обстоятелства, освен, че са
надлежно установени, не са и спорни между страните. Същите обаче не изключват
наличието на правен интерес за ищеца от предявените искове. Вярно е, че с
извършения учредителен апорт на ипотекираните имоти, последните при
съобразяване на чл. 73, ал.4 ТЗ са преобретени от новоучреденото дружество от
момента на възникването му, както и че преобретателя е носител на учредената
преди това тежест върху същите, тъй като ипотеката следва имота, но това не
изключва интереса за праводателя, който е дружество с открито производство по несъстоятелност
да оспори договора за ипотека. Евентуално позитивно решение за „Н.“ ЕООД /н./
по предявения иск за нищожност на договора за ипотека би повлияло стойността на
дружествените дялове, които след извършване на съответните действия от синдика,
съгласно чл. 658, ал.1, т.13 ТЗ по прекратяване участието на длъжника в „П.“
ЕООД ще станат част от масата на несъстоятелността и ще подлежат на събиране по
съответния ред. Дружествените дялове, собствени на длъжника в „П.“ ЕООД подлежат
на осребряване и по реда на чл. 718, ал.2 ТЗ, каквито действия всъщност са
предприети от „К.“ АД /н./, видно от данните вписани в ТР по партидата на
несъстоятелния търговец и приложените към частната жалба писмени доказателства.
Съгласно чл. 127 ТЗ дружествения дял е дял в имуществото на ООД -то, а делът в
капитала е стойностна величина, с която съдружникът участва в капитала и за
тази величина не е без значение факта дали апортираните имоти са обременени с
тежест или не. В конкретният случай следва де се отчете и спецификата, че
длъжникът е единствен съдружник в „П.“ ЕООД, поради което и съгласно чл. 157,
ал.2 ТЗ с автоматичното прекратяване на дейността на дружеството, като
последица и по необходимост ще се трансформира и членственото правоотношение във
вземане за ликвидационен дял от чистото имущество на дружеството, определено по
балансова стойност към месеца на прекратяването. Това вземане като част от
масата на несъстоятелността може да бъде продадено по общия ред, а доколкото
същото е имуществено право от значение за стойността му е факта дали имотите са
обременени или не с тежест. Изложеното до тук обуслява пряк правен интерес за
ищеца от предявяване на установителния иск за нищожност на договор за ипотека.
Наличието
на евентуален интерес, достатъчен според наложилото се в съдебната практика
разбиране за предявяване на установителен иск за нищожност, се установява и от
приложените от жалбоподателя писмени доказателства за това, че „К.“ АД /н./ е
предявил против ищеца в производството и „П.“ ЕООД иск с правно основание чл.
135 ЗЗД за обявяване за относително недействителна извършената непарична вноска
от „Н.“ ЕООД в капитала на „П.“ ЕООД. Евентуално позитивно решение по
предявения иск ще обоснове пряк правен интерес за длъжника „Н.“ ЕООД да установи, че част от апортираните
недвижими имоти са чисти от тежести.
Настоящият състав на
съда споделя и разбирането на жалбоподателя, че наличието на правен интерес за
„Н.“ ЕООД /н./ не е изключено, предвид възможността „П.“ ЕООД в качеството му
на преобретател на ипотекираните имот да предяви иск за установяване нищожност
на договорната ипотека, тъй като при такъв иск „Н.“ ЕООД /н./ ще бъде
конституиран като ответник, наред с „К.“ АД и „А.“ АД и евентуално позитивно
решение по този иск няма да формира сила на пресъдено нещо по отношение на последно
посочените страни, които не са противопоставени, а стоят заедно на една страна
в процесуалното правоотношение.
Изводът е, че ищецът разполага с правен интерес от
предявяване на установителния иск за нищожност на договора за ипотека, поради
което и за първостепенния съд не са били налице основания за десезиране. Оспорваният
съдебен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а делото върнато за
продължаване на съответните съдопроизводствени действия.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1444 от
13.07.2020г., постановено по т.д. № 262 по описа за 2017г. на ОС Пловдив, с което
е прекратено производството по т.д. № 262/2017г. по описа на ПОС и ВРЪЩА делото за ОС Пловдив за
продължаване на съответните съдопроизводствени действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: