Мотиви по Решение
№ 208/04.10.17г, постановено по АНД №
757/17г на РС –Свиленград.
Производството по делото е по чл.1 УБДХ.
Образувано
е въз основа на съставен Акт №
812/03.10.17г за констатирана проява на дребно хулиганство, против
извършителите на същото –нарушителите Г.Н.Г. от **********; С. ***; И.Н. *** и А.Ж.А.
***. Внесен в съда за разглеждане в
законоустановения - 24 часов срок от
установяване на нарушението. Деянието предмет на акта, според изложените в него
фактически твърдения, е осъществено на 02.10.17г в с.Чернодъб, общ.
Свиленград, в центъра на населеното място
пред павилион стопанисван от „Христови – 86 -88”ЕООД, където около 20.00
часа, четиримата извършители влезли в пререкание и нанесли побой над лицата И.Д.М., С.А.Х. и А.А.Й., които
удряли с юмруци, ритници и с дървена
пръчка, в различни части на тялото, едновременно с това ги псували, отправяли
ругатни и закани за саморазправа с тях. В резултат на сбиването пострадало и
др. лице – св. К.Й.М., когото съборили и
той паднал от стола на който седял. След
нанасянето на побоя на пострадалите лица е била оказана медицинска помощ от
екип на Спешна помощ, повикан на мястото на инцидента, както последвала и намеса на полицейски служители
от РУ – Свиленград.
Нарушителите – Г. Н.Г., И. Н.Н., С. Н.Г. и А.
Ж.А., участват в с.з. лично, без защитник – адвокат, какъвто са заявили че не
желаят да ги представлява, като отказа си от адвокатска защита всеки от тях е
изразил – изрично, след разясняване на това им право. Същите оспорват част от
фактическите констатации по акта, дават обяснения по делото, като твърдят, че
действително в посоченото и време и място в центъра на с.Чернодъб са влезли в
конфликт и словесна разпра с др. лица, но отричат да са нанасяли побой на
тримата свидетели – М., Х.и Й., ударите били изолирани, инцидентни и само два,
причинени на М.. Съвпадащото твърдение в обясненията на четиримата нарушители,
касае признанието Г. Г. да е ударил
шамар на св. М., а втори удар на същия
нанесъл И.Н., с пръчката която носил,
докато др. двама извършители – С.Н. и А.А. поддържат, че са се опитвали само да потушат скандала и
успокоят др. двама, в тази връзка последния признава единствено да се е
посбутал и сдърпал с др. по-млад човек, чието име не уточнява (св. Ал. Й.).
Причината за възникналото пререкание, отново еднозначно всички те изясняват с
предходна размяна на реплики между нарушителя Г. и св.И.М. по повод искането му
да заплати във валута –евро или турски
лири цената на едно кафе, което му отказали в магазина, последвано от направена забележка от М., с която той го
обидил, по твърдения на самия Г., наричайки го циганин и го напсувал. След като
разказал за така случилото се на останалите - своите братя С.Г. и И.Н., както и
на А.А., вече след тяхната намеса, всички връщайки се пред
заведението,макар и по различно време, последвал разправията, прераснала в конфликт с размяна на удари. В
личната си защита, нарушителят Г. поддържа изрично признание за виновността си,
изразява съжаление за стореното, аналогична е процесуалната позиция и на
нарушителя С.Г. –също изразил съжалението си, като моли за минимално наказание
–глоба, както и А.А. пледира за парична глоба, в случай на признаването му за
виновен, която преценка предоставя на съда, обосновавайки искането си с
ангажираността си да полага грижи за своето семейство. Единствено нарушителят И.
Н., не се признава за виновен, както е поддържал в лична защита. В
процесуалното време на последна дума, Г.Г. и С.Г. поддържат изявления за
налагане на глоба в минимален размер, като първия се позовава на бедността си,
нарушителят А. изразява критичност и
волята си да се извини за случилото се, към този момент вече и И.Н. моли
да му бъде определена глоба.
За настоящото производство по реда
на УБДХ и за разглеждането на преписката, съдът е уведомил и РП-Свиленград,
съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 от Указа(УБДХ).
В съдебната фаза на процеса се
събраха гласни доказателства – чрез непосредствен разпит на свидетелите – Д.Д. ***)
И.М., С. Х.и А.Й. (пострадали), К.М., В.П., В.Х. и П.Х. - др.очевидци на деянието, посочени в
съставения АКПДХ.
След
съвкупна преценка на събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 02.10.2017г около 20,00-20,10ч в
центъра на с. Чернодъб, общ.Свиленград, пред местен магазин, където се
предлагали и напитки, нарушителите Г.Н.Г. и И.Н.Н. и двамата в нетрезво състояние, както и С.Н.Г.
и А.Ж.А., след предходна размяна на реплики между първия /Г.Г./ и св. И. Д.М., влезли в грубо пререкание и нанесли побой на същия и др. две лица от
неговата компанията – св. С. Х.и св.А.Й..
Всеки от свидетелите е бил удрян от някой от извършителите,
нееднократно, по различен начин и в различна част на тялото, конкретно:
посредством нанесени юмруци в областта на лицето и главата или по тялото, с
ритниците по тялото- в областта на корема, така и с пръчка която носил
нарушителя И. И., според изясненото от свидетелските показания. Същевременно
нарушителите псували, отправяли ругатни, говорили на висок тон и видимо били в
агресивно състояние. Сбиването започнало напълно неочаквано и не било
провокирано по никакъв начин от пострадалите –свидетелите, едни от които и
възрастен човек – св. К.Й., когото в суматоха съборили от стола му и той паднал
на земята. Ескалация на конфликта, прераснал в сбиване и нанасяне на множество
удари от 4-мата извършители и на повече от едно лице, не предвещавало и предходното словесното пререкание - разпра с размяна на реплики, между св. И.М.
и нарушителя Г.Г., възникнала случайно по повод изразено на глас от последния
отрицателно отношение с нападка към България и българите, след отказ да бъде
прието плащане в евро или турски лири на цената на 1 кафе ,каквото искал да си
купи от магазина в селото. Там, по същото време, на маса отвън се намирал посочения свидетел – И.М., който
седял в компания със свой родственик – св. К.М.(негов вуйчо) и с познатите си – св. С.Х., св.А.Й. и св. В.П..
Докато деецът –Г.Г. дошъл в с.Чернодъл, за да се види със своя брат –
нарушителя С.Н. който живеел в същото населено място, като го придружавали жена му и др. негов брат
– И.Н., твърдян за нарушител в акта. Съдържанието на направеното от него
изявление, разпитаните по делото свидетели изясняват като форма на ругатня към
българите и недоволство, че не искат да му вземат парите във валута, а
репликата отправена в отговор на това от св. И.М., била забележка – да не псува
България, без данни да се ругали
персонално едни към друга или псували. С това разговорът помежду им
приключил, като междувременно единствено се намесил св.В.П. който казал на И.
да не се разправя, тъй като не познава човека, а междувременно Г. си тръгнал,
отправяйки се към дома на брат си. Вече там, недоволен и ядосан от случилото се
- възприел го негативно, като лошо отношение към себе си, той разказал за
станалото, като освен С.Н. и И.Н.–
негови брат, на разговора присъствал и нарушителят А.А. – племенник на първия,
който му гостувал по същото време. Тогава двамата А. и С.Н. тръгнали към
магазина, в опит да разберат, кое е било
лицето направило забележката и какво точно се е случило. Пристигайки на
място, те завирили същата компания –пострадалите И.М., А.Й., С. Х., така и св. В.П.,
св.К.М. и св. В.Х. *** дошъл по-късно при жена си – св.П.Х., работеща в
магазина. Разговорът започнал спокойно, като на въпрос от тяхна страна, те били
уверени от св. Х. и П., че момчето с което имало размяна на реплики си е
тръгнало и вече не е там, на мястото. В момент, когато възнамерявали вече да си тръгват, се появили
др. двама нарушители – Г.Г. и И.Н., като последния носил в ръцете си
пръчка. Тогава, разпознавайки И.М.,
нарушителя Г. го посочил, с репликата
„Ето го,човека” и го нападнал изненадващо, като му ударил шамар. Последвал и
удар с юмрук в лицето, нанесен на свидетеля М. от извършителя С.Н., в резултат
на което той паднал на земята, както и
втори удар, в областта на ръката, вече
посредством пръчката, с която го ударил нарушителя И.Н.. Св. С. Х.също бил
удрян с пръчка, един от ударите попаднал и в лицето му, биели го трима души,
които точно –поименно не уточнява, с обяснение да не познавал лицата, а св. В.Х.
уточнява, че го видял съборен на земята и удари му нанасял нарушителя И.Н.. При
нападението, в създалата се ситуация и размяна на удари, св. К.М. бил блъснат и
паднал от стола, на която седял. В конфликта, в опит да предотврати сбиването
като обясни предходната ситуация, се намесил и св.А.Й., който обаче изплашен
побягнал от насочилия се към него нарушител А. Ж.А., но последния успял да го
настигне тогава го ритнал с крак в корема и започнал да му нанася удари с
юмруци, два от тях били и по главата. По време на боя нарушителите ругаели,
отправяли ругатните си персонално към св.И.М. и хората с него. Боят бил
преустановен, преди идването на полицията, като нарушителите сами си тръгнали,
напускайки мястото на инцидента дори преди пристигането на екипа на спешна медицинска помощ, който бил
повикан от св. П.Х., виждайки
разкървеното лице на св.И.М., при влизането му в магазина. В резултат на побоя и нанесените му удари,
същият бил с рана на челото, течало
кръв, пострадали още и св. С. Х., който получил наранявания по лицето, както и
по ръката, а др. пострадал – св. Ал.Й.
също изпитвал болки в ръката и по тялото. На всички тях биха оказана медицинска
помощ. Данни за получените конкретни наранявания на пострадалите лице се
установяват от съдържанието на приетите по делото 3 бр. фишове за спешна
медицинска помощ от 02.10.17г, приложени в изпратената адм. преписка по акта за
дребно хулиганство, съотв.л. 20,21,22 от делото. Видно от посочените документи,
при прегледа е констатирано: за
свидетеля И.М. –кървяща рана в дясната фронтална област, за св. А.Й. – подуване
и болка в дясната китка, с оток и болка
над гривнената става, без данни за луксация(счупване) и за св. С. Х.– охлузна
рана на лицето(инфраорбитално в дясно) и на лявата ръка – охлузна рана под
лявата карнална става.
При
пристигането на полицейските служители на мястото на инцидента, след подаден
сигнал и до този орган, сбиването било вече преустановено, като задържането на
дейците-извършителите по реда на ЗМВР е станало по-късно след проведени
оперативни мероприятия по установяването на самоличността им и изясняване
обстоятелствата по случилото се, действия във връзка с което извършил
свидетелят Д.Д. –актосъставителя, полицай от РУП Свиленград.
Гореизложената
фактическа обстановка, приета за безспорно доказана от съда, се установява от събраните по делото
гласни доказателства и писмените доказателствени средства, приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетели, в условия на
непосредственост, като далите показания
са очевидци на случилото се
–пострадалите лица от сбиването и др. намирали се на мястото на
инцидента, формирали възприятия за последния, а именно: И.М., А.Й., С. ХХ.– тримата
пострадали с наранявания; К.М., В.П., В.Х. – кмет на селото; П.Х. – магазинерка
и Д.Д. ***, криминален инспектор на
с.Чернодъб. Последният е актосъставител, извършил в служебното си качество
действия по установяване самоличността на нарушителите и за изясняване на
случая, който е категоричен, че тримата дейци са нанасяли удари, описва
подробно част от действията на всеки от тях спрямо пострадалите, както и
използваните средства - юмруци, пръчка,
като впечатленията си е формирал въз основа на изгледан (лично от него) запис
от камера за видеонаблюдение и охрана монтирана в търговския обект, от датата
на инцидента – 02.10.17г. Всички останали свидетели( К.М., В.Х., В.П. и П.Х.),
вкл. пострадалите – М., Х.и Й., безпротиворечиво посочват същите лица –
нарушителите като предизвикали и участвали в сбиването, започнато от тях
ненадейно, без провокация и основателна причина, описват вербалното им поведение,
агресивното държане и изказани ругатни, както и изясняват причинените телесни
увреждания, дават сведения, с изключение
на св. Хритови, още и за предходната размяна на реплики между св. М. и
нарушителя Г.. Докато, конкретно свидетелите с качество на пострадали лица – И.М.,
С. Х.и А.Й., в показанията си еднозначно твърдят, че са били ударени, сочат от
кое лице, къде и как им е нанесло ударите, доколкото са успели да формират
възприятия, като първите двама не са видели кой точно ги удря, но пък са
категорични за факта да са паднали на земята в резултат на ударите.Св.Х.уточнява билите го лица да са 3-ма, но не може да ги
посочи поименно, единствено св. Й. посочва
персонално нарушителя А.А. за свой
нападал, твърдейки същият да е го ритнал и впоследствие му нанасял удари с
юмруци по тялото и по главата. Показанията на всички свидетели са
еднопосочни и непротиворечви по
отношение на състоянието и наранняванията на И.М., С. Х.и А.Й. – пострадалите
лица, като в тази част те убедително се подкрепят и от съдържанието на
писмените източници, съставляващи медицински документи, удостоверяващи
получените травматични увреждания от тез лице, идентични с изводимите от
гласните доказателства.. Съдът не намери основание да не кредитира с доверие
свидетелските показания, като непротиворечиви, логични и обективни –правдиво
звучащи, кореспондиращи изцяло и с писмените доказателствени средства,
приобщени по делото. Именно поради това липсват и основания за критика на
показанията на свидетелите – пострадали,
които с оглед това си качество биха могли да се считат заинтересовани от изхода
на делото, но достоверността на техните твърдения е проверена именно чрез
писмените източници, които се явяват сигурна доказателствена основа в тяхна
подкрепа.
Що се
отнася по обясненията на нарушителите – Г.Г., И.Н., С.Н. и А.А., същите се
кредитираха частично с доверие от съда, единствено в частта им останала неопровергана от съвкупните
доказателства – писмени и гласни, оценени за обективно достоверни. Така,
досежно признанието на всички нарушители за нанесени удари от Г. и И.Н. на
свидетеля, разпознаваем като И.М., първият ударил му шамар, а вторият – с
пръчката която носил, както и за тяхното
нетрезво състояние, т.к. не се опровергават от свидетелските показания и
останалите доказателствени източници, то липсват предпоставки да не бъдат
възприети за верни. Докато другите техни твърдения и в частност, да не е имало
сбиване, ударите да са били само тези и
изолирани, както и че А. и С.Н. не са удряли никой от присъстващите, а
единствено се опитвали да ги разтърват, да успокоят братята си и да потушат
конфликта, влизат в противоречие с останалите кредитирани доказателства, дори
пряко се опровергават от показанията на разпитаните свидетели- Д.Д., В.Х.,В.П.
и на свидетелите –пострадали. Същевременно, обсъдени в съвкупност и с писмените
доказателствени средства-фишовете за спешна медицинска помощ, съдържащи данни
за конкретно причинените наранявания на тримата свидетели – М., Х.и Й.,
обясненията на обвиняемия, освен опровержими - дедуктивно, звучат напълно неправоподобно и нелогично,
доколкото няма как само от два удара да пострадат три различни лица, нито пък
да бъдат причинени такива по естеството си телесни увреждания, каквито са
констатирани за свидетелите и то съвсем
не несериозни, изразяващи се в кървяща рана (фронтално) на челото на св.М., охлузна рана по лицето, в областта на дясното
око и на лявата ръка – за св. Х.и на св. Ал.Й. – оток над гривнената
става(китката) на дясната ръка. Последните, обсъдени ведно и си обстоятелствата, изводими по ценимите
свидетелски показания, в случая се явяват сигурна доказателствена основа за
отхвърляне на обясненията на всеки един
от нарушителите, в обсъжданата противоречаща тяхна част. В тази си
правната преценка, съдът съобрази и двойствената природа на обясненията на
обвиняем, в случая на нарушителите, които
съгласно действащото процесуално право /НПК е приложим субсидиарно процесуален
закон/ са не само доказателствено
средство, но и средство за защита, което той упражнява по своя преценка, а за изложена
неистина не носи наказателна отговорност. Обсъдени и правно интерпретирани така,
доказателствата по делото не са в
противоречие..
Характеристична
справка за всеки един от нарушителите е приета като доказателство по делото. От
съдържанието на същите се установяват недобри характеристични данни за лицето,
до което се отнася справката, предвид наличието на криминални прояви, както и
съдебна регистрация, на основание – осъждания.
При така приетите за установени факти, съдебният състав формира –еднозначно и
безпротиворечиво, следните правни
изводи:
От
обективна страна нарушители са предизвикали груба разпра и са нанесли побой на свидетелите –И.М., С. Х.и А.Й.,
които са удряли по различен начин(с
различни средства) и в различни части на тялото, като св. М. е получил удари в
лицето с юмрук, както и с пръчка, така и св.Х.–
по лицето и по тялото, вкл.удрян с пръчка, а свидетеля Й. – с ритнат в корема и бит с юмруци по
тялото и главата от нарушителя А.А.. Част от тези удари са причинили разкъсване
на кожата, а др. –контузии с отоци по тялото на
пострадалите, конкретно доказани
са телесното увреждане, в резултат на нанесен удар на св. М. изразява в кървяща рана в дясната фронтална
област, което по медикобиологични характеристики сочи разкъсно-контузна
рана.Охлузна рана по лицето,в областта на дясното око(инфраорбитално) е
нараняването причинено и на втория пострадал - св.Х., наред и с охлузна рана на
ръката в областта на ставата, както и на третия – св.Й. – оток на дясната ръка,
в областта на китката(гривнената става) . С тези свои действия, осъществени на публично място и в
присъствието на др. лица, демонстрирайки
невъзпитаност и с отпарявенто на ругатни,
нарушителите Г. Г., И.Н., Ст.Н. и А.А. са показали открито незачитане на човешката
личност и достойнство- станало достояние на множество други лица. С агресивните си действия, по този
начин също така те са изразили неуважение и пренебрежително отношение към
обществения ред и добрите нрави, определящи поведението на хората в социалното
им общуване, а като цяло и неуважение към обществото. В резултат на
непристойното си поведение, нарушителите са предизвикали неодобрение и стрес у
околните. С тази антиобществена проява на незачитане и посегателство над
личността –чуждата човешка личност, независимо от мотива си, са пренебрегнали и
накърнили обичайния социален ред. Т.е. с конкретните си действия от обективна
страна са нарушили обществения ред и
спокойствие, за което следва да понесат съответната отговорност.
При
тази фактическа обстановка, съдът приема, че Г.н.Г., |С.Н.Г., И.Н.Н. и А.Ж.А., чрез непристойната си проява, изразена в предизвиканата разправия, отправянето на ругатни
- обидни по насоченост, както и с нанасянето на удари и ритници по лицето и
тялото на лица, които не познават и в присъствието на други хора, са изразили открито неуважение към човешката
личност, спрямо която открито и с приложение на сила са демонстрирали
превъзходството си, така и към
обществото, като по този начин съществено са нарушили нормите на
нравствеността.Тези техни деяния, с което от обективна страна са нарушили обществения
ред и спокойствие, но предвид характерът
си, мястото и начинът по който е осъществено, от друга и вида на причинените
наранявания на пострадалите лица – не сериозни, без да се отрича естеството им
на телесни увреждания, но от категорията на леките телесни повреди, както и
преустановяването на сбиването по инициатива на самите извършители и преди
намесата на органите на реда, предпоставя преценка за тяхната по по-ниска
степен на обществена опасност. Поради което
следва да се квалифицира като дребно хулиганство по смисъла на чл.1 от
УБДХ, чийто обективни признаци конкретната простъпка покрива, от тук и на
посоченото правно основание, подлежи и следва да бъде санкционирана.
Съдът във
връзка с преценката на следващото се наказание, което да бъде наложено на
дейците, взе предвид тежестта на процесното
нарушение, чиято обществена опасност все пак се отчита за относително завишена,
в случая с оглед настъпилия вредоносен резултат и пострадалите 3 лица, както и отрицателното
въздействие което инцидентът е оказал върху присъстващите, изразяващо се в
пренебрежително и агресивно отношение
към човешката личност с което се засягат интересите на обществото и
установеният обществен ред и спокойствие. От друга страна, не високата степен
на обществена опасност на личността на дейците, каквато се съобрази по отношение на
извършителите А., С.Н. и И.Н., изводимо от характеристичните им справки, които
действително съдържат данни за осъждания, но за първите двама те са за леки
престъпления и наложените им наказания са различни от лишаване от свобода, или
респ. то е условно, докато за последния – И.Н.,
неговите осъждания са с голяма давност. Единствено по-висока се явява
личната обществена опасност на Г.Г.,
предвид предишните му осъждания и изтърпявани наказани ЛС, последните от които
през 2016г и 2017г, по данни от приетата негова характеристична справка,
изготвена от РУ Свиленград. С ефекта на смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът взе предвид изразеното искрено
съжаление от извършителите и критичното им отношение към стореното деяние, още
и фактът, че същите не реализират
постоянни доходи от трудово правоотношение, т.к не работят по трудови договори,
двама от тях и изобщо са безработни, обременения им социален статус, за двама
от тях и здравен такъв – Г. е с видим телесен недъг, а А. –многоден баща и
децата му са малолетни, на ниска възраст.
Относими и правно значими със същата правна преценка, поради което и се
съобразиха - установено обстоятелство за употреба на алкохол и от пострадалите
лица, както и фактът на мястото на
инцидента – малко населено място, не по време на провеждано социално или
обществено събитие или сбирка и в присъствието на малко на брой лица. И не на
последно място, взе се предвид, че конкретния случай е предизвикан от личностни
взаимоотношения и от недоразумение, с неправилно възприемане на една
реплика/забележка като лошо отношение-дискриминационно, прераснало във прераснало във физическо
посегателство над личността, което поведение макар и укоримо от обществото, доколкото
надхвърля допустимите и общо приемливите норми на общуване в социума, не е с голяма обществена опасност.. С тези
съображения, след съпоставка на релевантните за отговорността
обстоятелства, според относителната им тежест и в бройно отношение, съдът приема
наличието на превес на смекчаващите обстоятелствата, поради което
прецени, че за постигане целите на закона, на всеки един от нарушителите следва
да се наложи административно наказание,
по вид – парична санкция измежду алтернативно предвидените в закона,
индивидуализирана в размер около минимума, а именно 100лв. Поради това,
съдебният състав определи и наложи
наказанието - глоба в размер
100лв за всеки един от нарушителите Г.Г., С.Н., И.Н. и А.А.. Наказанието следва да е еднакво за всеки от
посочените извършители, т.к. по делото не се събраха категорични доказателства
за това, кой от тях в каква степен е участвал в
изпълнението на деянието, нито колко и на кого е нанесъл удари,
респ.какви и колко телесни увреждания е причинил. Ето защо, съдът намира че именно глоба в посочения размер, за всеки от 4-та извършители, би била адекватно наказание за извършеното
нарушение и би се въздействало поправително и превъзпитателно по отношение на тези
лица. Такава административно наказателна принуда също би съответствала и на генералната
превенция на наказанието.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови решението си, на основание чл.1 ,ал.1,т.2 УБДХ.
Районен
съдия: