Решение по дело №165/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 81
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 1 декември 2022 г.)
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20194400900165
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 22.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….

2………………………

при секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА т.д. № 165 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:       

       Депозирана е искова молба от А.М.И., чрез пълномощник, срещу ЗД“Бул Инс“АД със седалище гр.София, в която се твърди, че на 16.05.2018 г. в гр.Плевен, на кръстовище между ул.“Сторгозия“ и ул.“Цар Самуил“ се движил л.а. „Фолксваген Голф“ рег.№***, управляван от водача С.Е.М., който поради  несъобразена скорост и в нарушение на ЗДвП, предприемайки маневра изпреварване на л.а.„Шкода Октавия“ с рег.№***удря спрелия товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№***, управляван от В. А. Х..При удара ищцата е била пътник в л.а. „Фолксваген Голф“.За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол от 03.07.2018 г. и е образувано досъдебно производство №845/2018, ЗМ №127/2018 г. по описа на ОДМВР-Плевен.Л.а.“Фолксваген Голф“ се е движил със скорост 81,87 км/ч.Водачът му е имал техническа възможност да предотврати ПТП при управление на автомобила с допустимата максимална скорост от 50 км/ч.Водачът е имал техническа възможност при използване на спирачната система да намали скоростта зад л.а. „Шкода Октавия“ и при изпреварване и смяна на лентата за движение и контролиране на автомобила да предотврати ПТП.Налице е валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 20.03.2018 г., валидна към датата на застрахователното събитие.Позовава се на чл.493, ал.1 във вр. чл.477, ал.1 КЗ.Вредите, които ищцата търпи, са в пряка  причинно-следствена връзка с ПТП и последиците  от него са както имуществени, така и неимуществени.Твърди, че е получила следните травматични увреждания: многоосеви фрактурни линии и костни фрагменти в областта на крилото на лява илиачна кост (слабинната кост); разширена ставна междина на лява сакроилиачна става, с фрактура на ацетабулума (таза) на същата кост; фрактури на долното и горното рамо на лява пубисна кост с дислокация на фрагментите и нарушение на целостта на тазовия пръстен; фисурна линия на лява ишиадична кост; постравматичен субарахноидален хематом; счупване на раменната кост; загуба на съзнание и болки в главата и врата; травма в областта на челюстта със затруднена дъвкателна функция; множество охлузвания по тялото; кръвонасядания в областта на десния крак; прорезни рани и охлузвания на двете ръце; нараняване на десния глезен.Твърди се, че в резултат на ПТП ищцата е получила животозастрашаваща политравма.Издадена е епикриза „УМБАЛ Д-р Г.Странски“ЕАД-КОТ, проведена е и компютърна томография, като са посочени резултатите.Ищцата е била със силно ограничени и болезнени активни и пасивни движения в лява раменна става и лява лакътна става, с невъзможни движение в ТБС.На 17.05.2018 г. ищцата е транспортирана до „УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр.София, където е престояла 11 дни и е изписана на 28.05.2018 г.Претърпяла е оперативни процедури с много голям обем на сложност на таза, тазобедрената става и колянната става.При операцията й са използвани и имплантирани реконструктивна титаниева плака с винтове и разширен остеосинтезен пакет и заключваща плака за проксимален хумерус с 5 дупки и комплект с винтове на значителна стойност.Изписана е с дадени препоръки за ползване на хигиенен режим, медикаментозно лечение и домашно лечение.Изписани на 23 броя ампули Fraxiparin, закупена е проходилка за придвижване, както и помощни средства, необходими за битовото й обслужване.В резултат на ПТП тя е получила сериозни увреждания както физически, така и психически, които са променили изцяло начина й на живот.За проведеното лечение ищцата е направила медицински разходи в общ размер на 8 500.48 лв.Вследствие на вредите от ПТП А.И. е загубила и част от приходите си, получавани от ТПО преди инцидента.Получава месечно обезщетение за временна неработоспособност от НОИ, което е с 250 лв. по-малко от получаваното от нея месечно нетно трудово възнаграждение преди инцидента.На това основание претендира разликата между двете суми за периода от 17.05.2018 г. до момента, представляващо обезщетение за пропуснати ползи в размер на 3 000 лв. (12 месеца по 250 лв.).На 08.08.2018 г. са предявили застрахователна претенция пред ответника, но с писмо от 27.08.2018 г. той е отказал да изплати обезщетение на ищцата.Прави се искане да бъде осъден ответникът да и заплати:100 000 лв. обезщетение за търпени неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие на ПТП от 16.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, дължима на основание чл.432, ал.3, изр.2, предл.последно КЗ от 08.08.2018 г. (датата, на която е предявена застрахователната претенция до застрахователя) до окончателното заплащане на сумата; 8 500.48 лв. обезщетение за имуществени вреди за направени медицински разходи за лечение във връзка с ПТП, ведно със законната лихва за забава от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 3 000 лв. обезщетение за пропусната полза, изразяващо се в разликата между получаваното от ищцата месечно нетно трудово възнаграждение преди ПТП и обезщетението за временна неработоспособност, изплащано от НОИ след ПТП на 16.05.2018г. до момента (12 месеца х 250 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

За ответника Застрахователна компания Бул Инс“АД със седалище гр.София процесуалният представител изразява становище, че предявените от ищцата искове са неоснователни и недоказани.не са доказани всички кумулативно дадени изисквания, съдържащи се в чл.45 ЗЗД.Ако съдът счете исковите претенции за основателни, се прави искане да бъде отчетено съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата на основание чл.51, ал.2 ГПК.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна.

        Не e спорно, че за процесния лек автомобил „Фолксваген голф“, рег.№*** има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП с ответника с полица BG/02/118000889644/20.03.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 20.03.2018 г. до 19.03.2019 г.

        Не се оспорва, че на 16.05.2018 г.  в гр.Плевен, на кръстовище ул.“Самуил“ и ул.“Сторгозия“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№***, собственост на А. Т. ***, управляван от С.Е.М. *** и лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ***, собственост на „А.“ ЕООД гр.София, управляван от В. А. Х. ***, като вследствие на настъпилото ПТП има пострадали лица и са нанесени материални щети по двата автомобила.  

 На 08.08.2018 г. ищцата е предявила застрахователна претенция до ответника, по която е образувана щета №**********, по която той се е произнесъл, като е отказал да изплати обезщетение на ищцата, за което я е уведомил с писмо изх.№НЩ-5935/27.08.2019 г.

За изясняване на механизма на настъпилото ПТП са събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетеля Б.Г., вуйчо на ищцата, се установява, че е уведомен за ПТП на 16.05.2018 г. с нейно участие и е разбрал, че ебила транспортирана в болнично заведение в гр.Плевен.От Клиниката по ортопедия са му обяснили, че й е уставновено счупване в горната част на лявата ръка и травми в областта на таза, които е трябвало да бъдат допълнително уточнени.Транспортирана е от там с линейка до „Сърце и мозък“, където е направено образно изследване „скенер“, което е потвърдило счупване на таза на две места, след което е била върната в ортопедията.Препоръчал е ищцата да бъде изпратена за лечение в град София, след което родителите й са организирали частна линейка, която да я транспортира и на 17 е била приета в „Пирогов“ в отделението по „Травматология и ортопедия“.За първи път я е видял след произшествието и тя е била настанена в отделението в явно шоково травматично състояние.Била е с видими охлузни рани по тялото, в областта на дясното бедро, ръката е била обездвижена, за да не се движи.Изпитвала е видимо огромна, непоносима болка.Казала е, че не усеща тялото си от таза надолу при неподвижно лежане в леглото и при опити за движение изпитва огромна болка.Трябвало е да се насрочат операции за поставяне на импланти, за фиксиране на контузиите, но операцията се е забавила с няколко дни, тъй като е била вдигнала голяма температура.Лекарите са обяснили, че е вследствие на вътрешните травми.Трябвало е да се сложат един имплант на ръката за фиксиране на костта на счупването на ръката и в областта на таза два импланта, които са заплатени от тях с общи средства на касата на „Пирогов“.Не е могла да се движи сама.Практически се е обслужвала в леглото от сестрите и от близките и родителите, които са били там на място.Изпитвала е болка при опитите за движение.Лекарите са й били забранили да стъпва по време на престоя, а и след дехоспитализацията до срастване на имплантите, поради което тя не е могла да се придвижва самостоятелно.Престояла е около две седмици в „Пирогов“, на самото изписване е била в инвалидна количка.След това родителите й са я транспортирила и е била на домашно лечение, като родителите й са се грижили за нея.В първите дни е била изцяло без движение, имала е помощни средства за придвижване-проходилка, която е ползвала през цялото лято до есента.Лекарите са й забранявали да стъпва на собствена тежест изцяло, за да се предпази от проблеми с имплантите.След дехоспитализацията са били назначени лекарства, които имунно да подтиснат отхвърлянето на имплантите, както и обезболяващи, които са закупували допълнително, защото болката след процедурите е продължавала и в процеса на домашно лечение.В момента при нея има промени в походката поради операцията в таза.Леко накуцва с десния крак и стойката й е променена.Видимия белег на ръката е останал, а в областта на таза не е толкова видим, от охлузванията има малки белези.Преди инцидента е била достатъчно жизнена и активна, защото е била с добра физическа структура, общителна, имала е широк кръг от приятели.След операцията има притеснения-например лятото се притеснява да излага белезите си на показ.Свила е кръга от приятели, защото по време на домашното лечение се е притеснявала хората да я виждат в такова състояние, безпомощно и с белези от наранявания.Сега малко си е ограничила контактите, по – сприхава е.Преди индицента е работела като „барман“.

От показанията на свидетеля М. И., баща на ищцата, се установява, че е разбрал за инцидента от Бърза помощ и когато е отишъл да я види тя е изглеждала с една дума размазана.В болницата й е бил придружител по всички кабинети.Не е била контактна, не е искала да говори, а дали е можела никой не знае.Била е охлузена почти по цялото тяло.Разбрали са, че  има счупен таз, счупване на лява ръка в областта на рамото.Взели са решение, че А. трябва да бъде транспортирана до „Пирогов“ и на следващия ден с частна линейка  са заминали за там.Трябвало е да вземе една лунгета, както са му казали там, която трябва да сложи на ръката, за да се обездвижи.Първата операция е продължила 4 часа и е трябвало да се възстанови таза с импланти, а втората операция е била за възстановяване на ръката, за която също са сложили импланти.На изписването е била в инвалидна количка, а след това той и майка й са се грижили за нея в домашни условия.Било е трудно в началото, притеснявала се е, за ежедневните физиологични нужди е имала стол, който се вкарва в банята.От едно дете, което е било страшно контактно и приказливо, нещата са отишли в другата посока.Станала е тиха, явно катастрофата й е повлияла страшно много.В момента тя винаги се притеснява, когато се наложи да се качи в кола.Когато я е изкарвал с инвалидната количка навън по едно време е отказвала да излиза навън, тъй като всеки й е обръщал прекалено много внимание, а това я е притеснявало.Белегът, който е останал, е на ръката, на таза също.А. физически е частично възстановена, като е минало около месец и половина, но психически според него й трябва още малко време.Продължава да изпитва болки при промяна на времето.Преди инцидента е работила.В момента също работи, като е започнала работа около половин година след инцидента.

От показанията на свидетеля С.М., водач на лекия автомобил, се установява, че той е шофирал, а отзад, от ляво на дясно, са били А., А. и К., които не са били с поставени предпазни колани.Било му е отнето предимството на софийския път и е преминал в съседното платно-дясното, за да избегне удара с колата, която е влязла в неговото ляво платно, по което само се е движел, от което е изгубил управление на автомобила поради калната настилка на асфалта, вследсвие на което се е блъснал с превозното средство насреща.Забелязал е товарния автомобил непосрествено след като му е било отнето предимството.Движел се е на път с предимство.Преди да тръгнат са били в заведение, където всички са били употребили алкохол.А. е знаела, че е употребил алкохол, доброволно е тръгнала с тях.

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК, тъй като същите имат непосредствени впечатления от настъпването на ПТП и последвалите промени в живота на ищцата.

От заключението на ВЛ инж.И., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно в тази му част, се установява, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП са действията на довача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ЕН***, изразяващи се с движение със скорост, несъотносима с наличната вертикална маркировка на пътното платно и реализация на изпреварване на попътно движещ се пред него автомобил, престроявайки се от лява в попътна дясна лента.Скоростта на процесния лек автомобил „Фолксваген Голф“ към момента на първоначалния контакт със специализирания т.а. „Мерцедес“ е 74, 27 км/час, а непосредствено преди удара, към момента на предприети действия от водача за спиране 94,39 км/ч.Според ВЛ водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да спре до мястото на удара при скорост на движение 50 км/час или по-ниска от тази стойност, но не е имал техническа възможност при реалната скрост на движение от 94, 39 км/час.Вл е посочило също така, че при движение със скорост 50 км/час или по-ниска от тази стойност товарния автомобил не попада в „опасната зона“ на лекия автомобил.Според ВЛ произшествието е предотвратимо от техническа гледна точка от водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, който е имал техническа възможност да възприеме наличната хоризонтална и вертикална маркировка на около 385 м. преди мястото на удара, да намали скоростта надвижение до 50 км/ч и да не изпреварва движещия се пред него лек автомобил, като променя направлението на управляваното от него МПС от лява в дясна пътна лента, с което да предотврати ПТП.

ВЛ е посочило, че съобразно наличните наранявания пострадалата А.И. не е била с предпазен колан при удара между МПС.При поставен предпазен колан, не биха настъпили телесните увреждания в същия обем.

От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвено от ВЛ доц.д-р Л. и инж.П., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на ищцата е било причинено многофрагментно счупване на лявата раменна кост и счупване на костите на таза отляво-двуколонно счупване на ацетабулума-между хълбочна кост и срамна кост отпред и хълбочна кост и седалищна кост отзад.При поставен колан тялото не би извършило тези движения напред и нагоре, като силата би се съсредоточила в областта на корема и гръдния кош, в местата на контакт с предпазния колан.Предпазните колани са ефективни при скорост до 55-60 км./ч, когато могат да предотвратят всички или по-тежките увреждания.При транспортно произшествие с голяма скорост нараняванията са сравняват с тези, получени при падане отвисоко (например при скорост от 80 км/ч ударът се равнява на падане от 9-ти етаж).

От заключението на ВЛ д-р П.Т., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че ищцата е получила генерализирана травма, с най-тежко увреждане на лявата раменна кост-счупване, наложило оперативна намеса-кръвно наместване и метално свързване.Многофрагментното счупване на кости от тазовия пръстен-хълбочна, срамна, седалищна-предимно в ляво, в увреждане на тазовата ямка, наложили висококвалифицирана оперативна медицинска намеса с кръвно наместване и метално свързване.Лечението, освен спешно оперативно, след това е било и задължително 2 месеца на легло (с всичките физически и психически неудобства и невъзможност за самообслужване), налагало се чужда помощ.След това един месец е била в количка, както и седмица се е придвижвала с проходилка.ВЛ е посочило, че по време и след оперативното лечение пострадалата е търпяла силни болки и страдания, макар и да е била под влияние на аналгетици, болезнено е било и раздвижването на пострадалите участъци-лява ръка и ляв крак, болки има и сега и ще има при рязка промяна на климатичните условия.ВЛ е посочило, че трябва да се пази от тежки натоварвания.В настоящия момент ходи на работа като барман, движи се самостоятелно.Медикаментите, приложени по делото, са били необходими за лечението.

От заключението на ВЛ И., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че след процесното ПТП и към датата на осв. е налице промяна при ищцата, като тя е по-затворена, тревожна и неуверена в личностно значими ситуации, интровертирана, налице е отчуждение от приятелите, изпадане в състояние на емоционален ступор, предизвикан от тревогата и страха, че може да й се случи нещо, което да застрашава живота и здравето й, склонност да избягва събития, хора и разговори, придвижването с лек автомобил, които могат да напомнят за травмиращо събитие; нарушен сън и апетит, раздразнителност и физически дискомфорт.

 Въз основа на гореизложеното относно фактическата обстановка съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.432 КЗ е доказан по основание.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя.Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В случая е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП-16.05.2018 г., по силата на което ЗК“Бул Инс“АД е поела задължение да обезщети увреденото при използването на застрахования автомобил „Фолксваген Голф” трето лице.

От доказателствата по делото се установява, че причина за настъпване на ПТП на 16.05.2018 г. са действията на водача на л.а. „Фолксваген голф“ с рег.№ЕН 8779 ВВ, свързани с движение със скорост несъотносима с наличната вертикална маркировка на пътното платно и реализация на изпреварване на попътно движещ се пред него автомобил, престроявайки се от лява в попътна дясна лента.

Посочените обстоятелства обосновават извод за противоправното и виновно поведение на водача, довело до настъпване на ПТП и вредните последици, т. е. водачът с поведението си е осъществил деликтния състав по чл.45 от ЗЗД.

Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата А.И. на две основания: с нейно знание и съгласие е пътувала в лек автомобил с водач, употребил алкохол и  не е използвала обезопасителен колан, с оглед прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът намира, че първото е основателно.

За да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.

Съдът с оглед на събраните по делото доказателства приема, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с непоставянето на предпазен колан от пострадалата е неоснователно.За да се приложи чл.51, ал.2 ЗЗД е необходимо приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат да бъде доказан по несъмнен начин, необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.

 В процесния случай с оглед установения механизъм на ПТП  и заключението на комплексната експертиза не се установява по категоричен и безусловен начин, че използването на предпазен колан от ищцата би намалило броя и степента на уврежданията й.

      Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.Такива не се установяват в процесния случай, макар и да е допуснато нарушение на задължението по чл.182, т.2 ППЗДвП за ползване на обезопасителен колан от пострадалата.Само по себе си обстоятелството, че ищцата при ПТП-то  като пътник в колата не е ползвала обезопасителен колан не е достатъчно, за да бъде приложен чл.51, ал.2 ЗЗД, а следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди (телесни увреждания), не биха настъпили, или биха били в по- малък обем, ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан.ВЛ от комплексната експертиза са посочили, че при поставен колан тялото не би извършило тези движения напред и нагоре, като силата би се съсредоточила в областта на корема и гръдния кош, но не е възможно да се прогнозира какви увреждания биха й били причинени при това ПТП, но коланът не осигурява абсолютна безопасност и не е изключена вероятността травмите да са със значителна тежест, като посочват възможните други уверждания от горната и долната част на колана.

        От друга страна, съгласно т.7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2014 г., ОСТК, е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.

       От доказателствата по делото се установява, че ищцата е знаела, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол и се е съгласила да пътува в управлявания от него лек автомобил.Това поведение е неин обективен принос, който е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. налице е съпричиняване  и следва да се приложи чл.51, ал.2 ЗЗД.

       Съдът счита, че е налице съпричиняване  от страна на ищцата в размер на 30% (определение № 173/05.04.2019 г. на ВКС по т.д.№ 2409/2018 г., І т.о., определение № 23/13.01.2016 г. на ВКС по т.д.№ 627/2015 г., І т.о.).

      По отношение на доказаността на размера на предявените искови претенции съдът намира  следното.

Съгласно  чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени.

 Пострадалият може да понесе имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможността да полага труд и да получава трудово възнаграждение, както и в извършването на необходими разходи за възстановяване на здравето.

Ищцата претендира сумата в размер на 8 500.48 лв., обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби), представляващи медицински разходи за лечение във връзка с ПТП, които са доказани, с оглед на представените доказателства за извършването  им  и заключението на ВЛ д-р Т..

С оглед на чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 5 950.34  лв., като за разликата до 8 500.48 лв., т.е. за сумата от 2 550.14 лв., искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

       Ищцата претендира и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби), изразяващи се в разликата между получаваното от нея месечно нетно трудово възнаграждение преди ПТП и обезщетението за временна неработоспособност, изплащано от НОИ след ПТП на 16.05.2018 г. до момента (за 12 месеца х 250 лв.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

От първото заключение на ВЛ В., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че ищцата е работила на длъжността сервитьор с ОМЗ в размер на 510 лв.За м.март 2018 г. е начислено и изплатено последно (преди процесното ПТП) нетно трудово възнаграждение в размер на 395.75 лв.ВЛ е посочило, че обезщетението от НОИ за нетрудоспособност за периода м.май 2018 г. - м.август 2018 г. е в размер на 693.01 лв.За м.май 2018 г. й е начислено и изплатено нетно трудово възнаграждение в размер на 224.42 лв.Според ВЛ нетното трудово възнаграждение за 12 месеца след ПТП би било в размер на 4 749 лв., а разликата между него и полученото обезщетение от НОИ възлиза на 4 055.99 лв.

В тази насока от допълнителното заключение на ВЛ В., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че ищцата е сключила трудов договор от 18.04.2019 г. при посочения работодател на длъжността барман, който не е прекратен към 24.02.2020 г., с трудово възнаграждение от 280 лв.Според ВЛ разликата между нетното трудово възнаграждение за 11 месеца след ПТП и полученото обезщетение от НОИ възлиза на 3 660.24 лв.

       При определяне размера на имуществените вреди на увредения работник или служител, изразени в това, че той поради увреждането не може да работи, докато се намира в състояние на временна нетрудоспособност, следва да се изхожда от разликата между действително получаваното трудово възнаграждение към датата на увреждането и паричното обезщетение за временна нетрудоспособност, като база за сравнение следва да бъде взето не брутното, а нетното трудово възнаграждение, получавано от пострадалия до датата на настъпване на ПТП.Неполученото от увредения трудово възнаграждение непосредствено засяга наличната му имуществена сфера и съставлява имуществена вреда, получаването на трудово възнаграждение е бъдещо сигурно, но неосъществено увеличаване на имуществото му, а не пропусната полза - бъдещо влошаване на имуществото (решение № 178/29.12.2010 г. на ВКС по т.д.№ 15/2010 г., І т.о., решение № 91/21.05.2013г. на ВКС по т.д.№ 336/2012 г., ІІ т.о.)

       Нетното трудово възнаграждение за м.май 2018 г. е 171.33 лв. (395.75 лв.-224.42 лв.), а за останалите 3 месеца (м.юни-м.август), възлиза на 1 187.25 лв. ( 3 х 395.75 лв.)  или общо 1 358.58 лв.Обезщетението от НОИ за нетрудоспособност за периода м.май 2018 г.-м.август 2018 г. възлиза на 693.01 лв.

       Изхождайки от гореизложеното съдът счита, че предявеният иск е доказан до размера на сумата от 665.57 лв., представляваща  разлика между нетното трудово възнаграждение на ищцата преди процесното ПТП и полученото обезщетение от НОИ за нетрудоспособност за периода м.май 2018 г.-м.август 2018 г. включително.

       С оглед на чл.51, ал.2 ЗЗД е дължима от  ответника сумата от 465.90 лв., като за разликата до 3 000 лв., т.е. за сумата от 2 534.10 лв., искът е неоснователен.

Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 465.90 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби), изразяващи се в разликата между получаваното от нея месечно нетно трудово възнагражедние преди ПТП и обезщетението за временна неработоспособност, изплащано от НОИ след ПТП на 16.05.2018 г. до момента (за 12 месеца х 250 лв.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 3 000 лв., т.е. за сумата от 2 534.10 лв., предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

       Според чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като следва да се съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им.

      На ищцата в резултат на ПТП е причинено многофрагментно счупване на лявата раменна кост и счупване на костите на таза отляво, като няма ясен спомен за случилото се, ограничени и силно болезнени са били активните и пасивни движения в лява раменна става и лява тазобедрена става.Лекувана е в КОТ Умбал-Плевен от 16 до 17.05.2018 г., а след това в  УМБАЛ „Пирогов“ в гр.София, където е била на лечение от 17.05.2018 г. до 28.05.2018 г. и са направени две операции.

От доказателствата по делото се установява, че след изписването от лечебното заведение е била в дома си 2 месеца на легло, нуждаела се е от чужда помощ - на родителите си, след това един месец в количка, след това седмица с проходилка.Започнала е работа през месец 09.2018 г., т.е. в периода от 16.05.2018 г. до м.09.2018 г. - около четири месеца не е работила.

От доказателствата по делото също така се установява, че по време и след оперативното лечение (осъществени са две операции) ищцата е търпяла силни болки и страдания, болезнено е било и раздвижването на пострадалите участъци - лява ръка и ляв крак, има болки и сега и ще има при рязка промяна на климатичните условия.Има промени в походката поради операцията в таза - леко накуцва с десния крак й стойката й е променена, както и видим белег на ръката, както и  в областта на таза, от охлузванията има също малки белези.

Относно психологическото състояние на ищцата от доказателствата се установява, че преди ПТП е била жизнена и активна, общителна,  с широк кръг от приятели.Към 06.12.2019 г. е регистрирана лека степен на депресивна симптоматика, която се изразява в потиснато настроение, наблюдава се нарушен сън и намален апетит, инертност в дейностите, съобщава за чести изблици на гняв, потиснато настроение, страх, особено в моменти на асоциация с преживяното, което от своя страна предизвиква възпроизвеждане и изживяване на травматичното произшествие отново.

Към момента на ПТП ищцата е била на 20 години и няма данни да е имала здравословни проблеми.

Изхождайки от гореизложеното във връзка с претърпените увреждания, проведеното лечение и двете операции, продължителността на оздравителния и възстановителния период, необходимостта от чужда помощ при лечението и възстановяването, останалите трайни белези по тялото, причинения физически, битов и социален дискомфорт, негативните последици върху емоционалното и психическо състоявие, съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди с оглед на чл.52 ЗЗД възлиза на 90 000 лв.

       Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищецата на основание чл.432 КЗ  сумата в размер на 63 000 лв., с оглед на чл.51, ал.2 ЗЗД, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 16.05.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като за разликата над  63 000 лв. до 100 000 лв., т.е. за сумата от 37 000 лв.,  претендирано обезщетение за неимуществени вреди искът следва да се отхвърли като неоснователен.

      По отношение на началния момент, от който следва да се присъди законната лихва върху така определеното обезщетение за имуществени (само за направените медицински разходи за лечение) и неимуществени вреди, съдът намира следното.

          Писмената застрахователна претенция по чл.380 КЗ е депозирана от ищцата пред застрахователя на 08.08.2018 г., като към молбата тя е представила посочените писмени доказателства.

С писмо от 27.08.2018 г. застрахователят е уведомил ищцата, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, дружеството не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение.

Законна лихва се претендира от 08.08.2018 г. върху   обезщетението за неимуществени вреди, а от 27.06.2018 г. върху това за имуществените вреди.

         В Дял втори „Гражданска отговорност на автомобилистите”, глава 47 (чл.477-чл.505) КЗ, е  уредена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а чл.497 КЗ-лихвите за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя.

         В чл.505 КЗ е посочено, че за тази задължителна застраховка се прилагат глави 41, 44 и 45, доколкото друго не е уредено в този дял.Съдът счита, че нормата на чл.497 КЗ урежда друго, поради което не са приложими разпоредбите на чл.429, ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 КЗ (определя застрахователното покритие по задължителната засраховка „ГО“ на автомобилистите) във вр. с чл.429, ал.2, т.2 КЗ.Нормата на чл.497 КЗ се явява специална  по отношение на нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ.

       Считайки за приложима разпоредбата на чл.497, ал.1 КЗ, съдът счита, че е приложима т.2 от нея, а не т.1, тъй като последната е приложима само при представяне от увреденото лице на доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ, но в процесния случай след поискването им такива не са представени ( медицински документи, удостоверяващи получените увреждания-рентгенови снимки, както и медицински документи, удостоверяващи оздравителния период, проведени консултации и други).

Съдът приема, че ответникът дължи законна лихва върху двете горепосочени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди ( 63 000 лв., респективно 5 950.34 лв.) от изтичането на тримесечния срок от предявяване на претенцията, т.е. от 09.11.2018 г., до окончателното изплащане на двете суми, поради което следва да бъде осъден да я заплати на ищцата (определение № 735/23.12.2019 г. на ВКС по т.д.№ 1450/2019 г., ІІ т.о.).

       Претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователна за периода от 08.08.2018 г. до 08.11.2018 г. включително.

Претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди относно медицинските разходи за лечение следва да се отхвърли като неоснователна за периода от 27.06.2018 г. до 08.11.2018 г. включително.

        При този изход на процеса следва да бъде осъден ответникът да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ПлОС държавна такса в размер на 2 808.01  лв., както и разноски за вещи лица в размер на 1 002 лв.

Адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА при частично уважен иск се определя въз основа на цената на предявения иск по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като така изчисленото минимално адвокатско възнаграждение се редуцира съразмерно на уважената част от иска.Цената на предявените искове е 111 500.48 лв.Минималното адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ на ищцата адв.С. е 3 760 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.5 от посочената Наредба.Предявените искове са уважени за 69 416.24 лв., а съотношението между уважената част и цената на иска е 111 500.48/69 416.24 лв.Редуцираното според това съотношение дължимо адвокатско възнаграждение е 2 340.84 лв.

Следва да бъде осъден ответникът на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.С.  сумата в размер на 2 340.84 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС на А.И..

Възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника на основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като същото е заплатено в минималния размер с ДДС съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Дължимите разноски в полза на ответника съобразно чл.78, ал.3 ГПК са в размер на 2 125.56 лв., които следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника.

       Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                 Р     Е     Ш       И      :

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на ищцата А.М.И., ЕГН **********, сумата от 63 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 16.05.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от 63 000 лв., считано от 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 63 000 лв. до 100 000 лв., т.е. за сумата от 37 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 08.08.2018 г. до 08.11.2018 г. включително.

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на ищцата А.М.И., ЕГН **********, сумата от 5 950.34 лв., представляваща застрахователно обезщетение за  имуществени вреди (претърпени загуби)  за направени медицински разходи за лечение от настъпилото на 16.05.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху  главницата от 5 950.34 лв., считано от 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата до 8 500.48 лв., т.е. за сумата от 2 550.14 лв., както и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 27.06.2018 г. до 08.11.2018 г. включително.

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати *** ищцата А.М.И., ЕГН **********, сумата от 465.90 лв.,  представляваща застрахователно обезщетение за  имуществени вреди (претърпени загуби), изразяващо се в разликата между получаваното от ищцата месечно нетно трудово възнаграждение преди ПТП и обезщетението за временна неработоспособност, изплащано от НОИ след ПТП на 16.05.2018 г. до момента (12 месеца х 250 лв.),  ведно със законната лихва върху  главницата от 465.90 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба - 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата до 3 000 лв., т.е. за сумата от 2 534.10 лв.

        ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищцата А.М.И., ЕГН **********,  могат да бъдат заплатени от ответника Застрахователна компания „Лев Инс“АД със седалище гр.София по следната  банкова сметка на А.И.:IBAN: ***, BIC: ***, Банка:Райфайзен Банк, получател и титуляр на сметката: А.М.И..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса  в размер на 2 808.01 лв, както и разноски за вещи лица в размер на 1 002 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2  ЗА ответника „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати  на адвокат Д.С., ЕГН **********, член на Софийска адвокатска колегия, служебен адрес:гр.София, бул.“Г.М.Димитров“№ 1, сумата от 2 340.84  лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС.   

Осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата А.М.И., ЕГН **********, да заплати на ответника „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, разноски по делото в размер на 2 125.56 лв.

 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.

 

 

                                                     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: