РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 29.07.2019 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 254 по описа за 2019 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

               Производството е на основание чл.171 т.1 б.”б” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.                       

               В Административен съд – Ловеч е постъпила жалба на Б.Н.Т. с ЕГН: ********** и адрес: *** чрез адвокат С.Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0906-000165 от 18.04.2019г. издадена от Началника на Сектор  към ОДМВР Ловеч, сектор Пътна полиция Ловеч, с която е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.б. от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, с искане за отмяната й като незаконосъобразна.  

           В жалбата е направено особено искане на основание чл.166 ал.2 от АПК за спиране на предварително изпълнение на оспорената заповед. Предвид регламентираните в чл.166 ал.3 от АПК кратки срокове за разглеждането му съдът се е произнесъл с определение № 449 от 04.06.2019 година по делото, като е оставил същото без уважение, по изложените в него съображения. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

              В жалбата са наведени доводи, че приложената принудителна административна мярка /ПАМ/ е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, представляващи основания за отмяна по чл.146 от АПК.  

                В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез процесуалният си представител поддържа жалбата с искане да бъде уважена.                            

                Ответникът по делото Началника на Сектор Пътна полиция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ловеч, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

                Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и приложимото право, приема за установено от фактическа страна следното:                   

                С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № Д 984942 е констатирано, че оспорващият Б.Н.Т. на 18.04.2019г. около 7.30 часа в община Ловеч, на път Втори клас №35 /ВП2-35 км.44+400, разклон за село *****, с посока на движение от град Ловеч към град Троян, управлява собственият си лек автомобил *****с регистрационен номер *****, под въздействието на алкохол установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабричен номер ARCN-0199, проба номер 574, дисплеят на който отчел 2.21 промила алкохол в кръвта по метода на издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване номер 0004989. Посочено е, че като водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2, с което е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

                  С оглед на това, че управлява личният си автомобил под въздействието на алкохол и има съставен АУАН с бланков № Д 984942  от 18.04.2019 г., Началника на Сектор Пътна полиция към ОДМВР Ловеч, е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0906-000165 от 18.04.2019 година. С нея на оспорващият, е приложена ПАМ с правно основание чл.171т.1 б. “б“от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но неповече от 18 месеца.    

                Според отбелязаното в нея, Заповедта е съобщена на жалбоподателят на 22.05.2019 г., а жалбата е депозирана в ОДМВР на 29.05.2019 г., видно от поставения входящ номер.  

                С административната преписка са приложени: акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №Д 984942  от 18.04.2019 г., талон за изследване № 0004989 /л.11/, декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.188 от ЗДвП, обяснения от Т. /л.13/,  Справка за нарушител/водач на Т. /на л.28-31/ и Заповед № 295з-805/25.04.2017г. на директора на ОДМВР –Ловеч /л.8-9 /.  

                 По делото е приложено от оспорващият Постановление от 30.05.2019 г. по преписка №875/2019 година на Районна прокуратура гр.Ловеч, с което е прекратено наказателно производство срещу него за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, влязло в сила на  12.06.2019 г.

               Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

               С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

               Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 22.05.2019 г., а жалбата е депозирана в ОДМВР на 29.05.2019 г., съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт.

               Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

                В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

                Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон.    

                 С представената Заповед № 295з-805/25.04.2017г., Директорът на ОДМВР –Ловеч, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил началниците на групи в сектор Пътна полиция /ПП/ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  /ОДМВР/ Ловеч да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7. Обжалваната заповед е издадена от началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч в това му качество и е налице необходимата компетентност.

                  Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Като издателят й е посочил фактическите и правните основания, с което е изпълнил изискването за мотивиране, визирано в чл. 172 ал.1 от ЗДвП, респ. чл. 59 ал.2 от АПК. В тази връзка твърденията в жалбата за липса на мотиви се явяват неоснователни.

                В обжалваната заповед е посочено, че се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената в закона форма и в тази връзка доводите в жалбата са неоснователни. Видно от отразеното в заглавната част на оспорената заповед, същата е издадена на 18.04.2019 г., поради което е неоснователно твърдението в жалбата, че липсва дата на издаване. 

               Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които самостоятелно да съставляват основание за отмяна на акта. Не се явява съществено процесуално нарушение изложеното в жалбата, че не е ясно по чия инициатива е започнало производството по издаване на Заповедта. От една страна, защото фактически е обоснована със съставянето на АУАН от 18.04.2019 г., а от друга, тъй като соченото не е от вида процесуални нарушения, даващи основание за самостоятелна отмяна на оспорения акт.  Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административно производствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл. 146 т. 3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика процесуалното нарушение е съществено ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта, което в случая не е налице.

              Процесната заповед е издадена в съответствие с материално правните разпоредби на закона. Съгласно чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, в приложимата към случая редакция / изменението в държавен вестник, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка /ПАМ/ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач”, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са определящи.

                При тази законова регламентация, към момента на издаване на ЗППАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, е достатъчно установяване със съответния АУАН на нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, т.е. управление на МПС под въздействието на алкохол, който . Такъв акт е съставен на Т. и същият му е връчен.  Надлежно е издаден на водача талон за изследване № 0004989 /л.11/ с указание да се яви в ЦСМП-Ловеч, което няма данни да е изпълнено.  В този смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не съставлява вид административно наказание. Прилагането й цели ограничаване противоправното поведение на нарушителя и се прилага с ограничение във времето.

      За пълнота на изложението по приложеното от оспорващият постановление за прекратяване на наказателно производство, следва да се изложат мотиви относно действието на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП и действието на присъдата, респективно постановена оправдателна присъда или постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Тъй като управлението на МПС след употреба на алкохол е източник на изключително висока степен на опасност с оглед на целите на ЗДвП, законодателят в чл.172 ал.4 от същия закон, изрично е допуснал свидетелството за регистрация на моторното превозно средство и табелите с регистрационен номер, да бъдат иззети със съставянето на АУАН по смисъла на чл.171 т.2а от ЗДвП, т.е. дори преди да се издаде актът за прилагане на принудителната мярка.

               При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, към момента на издаването на заповедта за това, е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на алкохол. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП към цитирания релевантен момент има обвързваща доказателствена сила, а според разпоредбата на чл.171 ал.1, изречение първо от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда. В този смисъл е решение № 13739 от 14.11.2017г. на ВАС по адм.д.№ 348/2017г., VII о..

    Принудителната административна мярка /ПАМ/ е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от съдебния или прокурорския акт, с който се установява престъплението и се налага наказание, респективно се отрича неговото извършване. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на наказание с правораздавателен акт от съда, респективно оправдаването на дееца или прекратяване на наказателното производство от прокурора. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, Принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато наказателното преследване е израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено престъпление. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а още по-малко за наказателна такава.

     Следва да се има предвид, че в наказателното производство действа принципа залегнал в чл.116 от НПК, съгласно който обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. За разлика от него в административното производството действа друг принцип, че направеното от страната признание на факти се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото – чл.175 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. В случая признание от страна на Т. към момента на издаването процесната заповед е било извършено чрез записване в талона за изследване, че приема показанията на техническото средство, с което е установена употребата на алкохол от негова страна. Другите обстоятелства по делото по смисъла на чл.175 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, не изключват наличието на фактите по направеното признание, тъй като с постановлението на прокурора е разпоредено, след влизане в сила на постановлението, дознанието да се изпрати на Началника на ПП при ОД на МВР Ловеч за преценка и налагане на административно наказание на Т., с оглед реализираното от него ПТП. Последното обстоятелство, съчетано с наличието на признание от страна на извършителя към момента на вземането на пробата може да не е достатъчно за реализирането на наказателна репресия, но налага извода за законосъобразност на съставения АУАН и издадената въз основа на него заповед за прилагане на ПАМ.

               Релевантният за приложението на чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП юридически факт не може да се счита опроверган с прекратяване на наказателното производство. Целта на приложената принудителната административна мярка с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание/ по аргумент на чл. 12 и чл. 13 ЗАНН/. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца”. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, принудителната административна мярка следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

               При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.

               Видно от оспорената заповедта, същата е наложена до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца, точно както е предвидено в закона, като за административния орган не е налице възможност да постанови друг срок на мярката. Срокът на действие, е под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността. Издателят на заповедта не е определил срок за прилагането ѝ, а съгласно закона е посочен максимално допустимият срок за нейното приложение. Прекратяването на действието й не е обусловено от преценката на органа, издал ЗПАМ, а се определя съобразно това кога е решен въпроса за отговорността на водача.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171 т.1 б.“б „ от ЗДвП, поради което подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

                При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.

                Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, Административен съд-Ловеч, четвърти състав 

 

               РЕШИ:

               ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б.Н.Т. с ЕГН: ********** и адрес: ***, подадено чрез адвокат С.Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0906-000165 от 18.04.2019 година, издадена от Началника на сектор Пътна полиция Ловеч към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ловеч, , с която е наложена такава по чл.171 т.1 б. „б” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. 

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от  ЗДвП. 

               Препис от решението да се изпрати на страните по делото. 

 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: