Решение по дело №1764/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П. М. К., подадена чрез пълномощника адвокат А. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-0431-000133 от 02.10.2024 г., издадена от началник-сектор към ОДМВР Бургас, Районно управление (РУ) 01 Бургас, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 180 дни и са отнети документите: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № ********* и 2 бр. регистрационни табели с рег. № [рег. номер].

С жалбата се сочи, че гореспоменатата заповед е незаконосъобразна и немотивирана. Жалбоподателят не отрича консумация на алкохол, но заявява, че това е било предната вечер, поради което след положителния резултат на техническото средство пожелал да даде кръвна проба. Навежда твърдения за осуетяване даването на кръв за анализ по вина на полицейските служители и медицинските лица. Твърди, че се е явил в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение“ (МБАЛ) Бургас в определения му за това срок. В съдебно заседание - жалбоподателят лично и чрез адвокат А., поддържа жалбата, ангажира доказателства и претендира сторените в производството разноски.

Ответната страна - началник-сектор към ОДМВР, РУ 01 Бургас, редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител пред съда и не прави искания.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорената заповед е връчена лично на П. К. на 02.10.2024 г., видно от отбелязването върху самия акт (л. 13 от делото, задната част). Жалбата срещу нея е подадена на 03.10.2024 г., видно от входящия индекс. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т. е. приложим е срокът по чл. 149, ал. 1 АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна - адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Като фактическо основание за издаване на атакуваната заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № [рег. номер]/30.09.2024 г. против П. К., за това, че на 30.09.2024 г., около 8.05 часа в [населено място], на бул. Т. А., до магазин Хонда, в посока ул. Спортна, управлявал собственото си МПС - автомобил Шкода, модел Йети, с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол, установена с техническо средство Дрегер Алкотест, фабричен № ARPM-0789. Тестът бил извършен в 8.07 часа, като са отчетени 1,12 промила алкохол в издишания въздух. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Към преписката е приложен цитирания АУАН № [рег. номер]/30.09.2024 г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед. Приложен е талон за изследване № 103644, в който са констатирани резултатите от направената с техническото средство проверка за наличие на алкохол в кръвта над допустимите от закона граници, като същият е бил връчен на жалбоподателя в 9.00 часа.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК, вр. чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е постановен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила за неговото издаване.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-сектор към ОДМВР, РУ 01 Бургас, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед рег. № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас (л. 18).

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта, включително справка за водач, докладна записка на полицейския служител установил нарушението, талон за изследване и др.

Заповедта е съобразена по основание с материалния закон. С нормата на чл. 171, т. 2а, б. “б“ ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

От приложения АУАН се установява, че на 30.09.2024 г. в 8.05 часа жалбоподателят, управлявайки своя автомобил, е бил спрян от полицейски служители, които му извършили проверка за употреба на алкохол. В резултат на същата е установено наличие 1,12 промила алкохол в издишания въздух, посредством техническо средство. Несъгласен с показанията на апарата, жалбоподателят пожелал да му бъде извършено кръвно изследване за точното установяване концентрацията алкохол в кръвта. Полицейските служители определили период от 45 минути от връчването на талона за изследване, в които П. К. е следвало да се яви в болничното заведение за кръвна проба, считано от момента на връчване на талона в 9.00 ч.

Видно от приложения към преписката амбулаторен дневник на „УМБАЛ Бургас“ АД, в който се записват пациентите, посетили шоковата зала, П. К. е записан в 10.00 часа, т. е. е налице просрочване на времето за даване на кръвна проба с 15 минути (л. 41).

Този амбулаторен дневник представлява официален документ за явилите се лица в здравното заведение и времето на явяването им, като неговата доказателствена стойност не беше опровергана по надлежния ред - по чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 АПК.

Освен това достоверността на данните в амбулаторния дневник се потвърждават от показанията на свидетелката З. П., която е била дежурна на 30.09.2024 г. От тях се установява, че в момента в който К. е дошъл в лечебното заведение, на същия са му взети документите и е вписан в журнала. Свидетелката посочва, че дори и на съответния пациент да не е взета проба, то същият се записва в амбулаторния дневник и се регистрира в информационната система на болничното заведение при явяването му. Закъснялото идване на П. К. се потвърждава и от показанията на св. Р., който сочи, че заедно със ст. полицай К. са се явили в болничното заведение, изчаквайки жалбоподателя дори 5 минути след определеното за даване на проба време, но въпреки което последният не се явил.

Съдът кредитира в своята съвкупност доказателствения материал като правдив и годен да изясни по безпротиворечив начин действителната фактическа обстановка. Жалбоподателят се опитва да изгради защитна теза, че е бил в лечебното заведение в релевантния момент, но му е било попречено да даде кръв от полицейските служители и медицинския екип, но не ангажира надлежни доказателства да се е явил на указаното място във времевия интервал от 9.00 до 9.45 часа за даването на кръвна проба за химически анализ. Той се е явил след това - едва в 10.00 часа.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017 г.), проверката следва да бъде осъществена посредством годно техническо средство, което да констатира съответната концентрация на алкохол в кръвта. В случая са установени 1,12 % промила алкохол в кръвта. Актосъставителят, в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., е оформил талон за изследване по образец, съгласно Приложение № 1, в три екземпляра, като при спазване на чл. 6, ал. 4 и ал. 6 от същата наредба, е отразил в него желанието на извършителя установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да бъде извършено с медицинско и химическо лабораторно изследване, мястото, където следва да се извърши медицинското изследване и срока на явяване там, съобразен с условията на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Следва да се отбележи, че крайният срок за явяване на водача за медицинско изследване се определя от длъжностното лице от службите за контрол в зависимост от отдалечеността на лечебното заведение и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. В случая, контролният орган е съобразил обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, в което се намира мястото за извършване на медицинско изследване и вземането на кръв и съобразно чл. 6, ал. 6, т. 2 Наредба № 1/19.07.2017 г. е определил срок в рамките на предвидените като максимум в разпоредбата - 45 минути. Срокът за лично явяване в медицинското заведение е задължителен и има дисциплиниращ за нарушителя характер, като неспазването му е съществено условие за валидност на химическото изследване. Явяването на лицето в лечебното заведение е негово задължение, което той дължи като краен резултат. В настоящия случай жалбоподателят се е явил извън определеното му време, поради което правомерно не му е взета кръвна проба. Вземането на кръвна проба, след нормативно предвидения срок я прави недостоверна и ирелевантна за целените от закона последици. Несъмнено е налице материалноправна предпоставка, правопораждаща задължението на административният орган за прилагане на процесната ПАМ.

При издаването на заповедта административният орган е съобразил всички обстоятелства по случая при определянето на срока на наложената административна мярка, която съответства с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “б“ ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да я наложи. На неговата оперативна самостоятелност е предоставено определянето на срока на мярката, тъй като същата съгласно законодателната уредба се налага за срок от 6 месеца до една година. При липса на предходни нарушения от същия вид органът определя предвидените в закона принудителни административния мерки да бъдат с продължителност от 180 дни, считано от момента на връчване на заповедта.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото право на разноски има ответникът, но той не е поискал присъждането на такива.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, седми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. М. К. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0431-000133 от 02.10.2024 г. на началник-сектор към ОДМВР Бургас, РУ 01 Бургас, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от 180 дни и са отнети документите: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* и 2 бр. регистрационни табели с рег. № [рег. номер].

Решението е окончателно.