Номер 290213.08.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен граждански състав
На 13.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20201200500903
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК и е
образувано по подадена от К. И. М. , ЕГН **********, с адрес:
гр.Благоевград, ул.“Д.Г.“ №24,вх.“Б“,ет.2,ап.4, против Постановление от
11.03.20 г., постановено по изп. дело№85/13 по описа на ДСИ при РС –
Петрич, с което държавният съдебен изпълнител е прекратил производството
по изпълнителното дело, поради изтичане на предвидения в разпоредбата на
чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК двегодишен срок и погасяване на процесуалното
правоотношение по делото. Със същото постановление, държавният съдебен
изпълнител е определил окончателен размер на назначения на длъжника
особен представител и е постановил да бъдат вдигнати всичко възбрани.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното
постановление. Релевират се съображения, че в кориците на делото са
налични искания за извършване на изпълнителни действия след посочената
от ДСИ начална дата, а именно: 04.08.2017г.
Навеждат се твърдения,че през сочения период от време - 04.08.2017 г.-
05.08.2019 г., не е налице бездействие от страна на взискателя по изп. дело,
въпреки наличието на здравословни проблеми, пряко свързани със същия.
Във връзка с изложените оплаквания се иска от съда обжалваното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано възражение от длъжника А.
И. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.Петрич,ул.“О.“№53, чрез назначения
особен представител- адв. А.Б.. Твърди се, че е съдебният изпълнител
правилно е приел, че изпълнителното дело подлежи на прекратяване, като се
излагат подробни съображения в тази насока. Формулирано е искане
атакуваното прекратително постановление да бъде оставено в сила и да бъде
отхвърлена жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на
направените разноски по подадената жалба в полза на особения представител
на длъжника по делото.
В мотивите си ДСИ при РС-Петрич навежда доводи за неоснователност
на жалбата, доколкото в процесния случай били налице предпоставките на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ОС-Благоевград, като съобрази доводите на страните, материалите
по делото и закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнителното дело е образувано по повод на молба,подадена от
взискателя К. И. М. , ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград,ул.“Д.Г.“№24,
вх.‘Б“, ет.2, ап.4, против длъжника А. И. П. , ЕГН **********, с адрес град
Петрич, ул."О." № 53.Първоначално делото е образувано в СИС при PC -
Благоевград под № 20131210400073. След молба от взискателя, с
Постановление на ДСИ от 11.12.2013г., същото е изпратено в СИС при РС -
Петрич и е образувано изп.дело№ 20131230400085, с предмет парично
вземане в размер на 20 000,00 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща
неизплатено задължение по Запис на заповед от 17.09.2007 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението - 29.12.2009 год., до окончателното й изплащане, съгласно
приложени изпълнителен лист от 28.01.2010 год., издаден по ч.гр.дело №
85/2010 год., по описа на Районен съд - Петрич и Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 69/26.01
2010 год., издадена от същия съд.
С Постановление от 21.10.2016 г. на съдебния изпълнител, взискателят
е освободен на основание чл. 83,ал.2 ГПК от заплащане на държавни такси и
разноски в изпълнителното производство, като е наредено същите да се
начисляват за събиране от длъжника.
С Определение№298/17.02.2017 г., постановено по гр.д.№137/2017 г.
по описа на РС- гр.Петрич, на длъжника по делото е назначен особен
представител на основание чл.47,ал.5 и ал.6 ГПК във вр. с чл.25,ал.1 във вр. с
чл.23,ал.1 вр.с чл.21,т. ЗПП. За особен представител на длъжника А. И. П. е
назначен адв.А.Б..
С Постановление от 04.08.2017 г.,ДСИ при РС – Петрич е отказал
извършване на опис на недвижим имот по молба на взискателя К.М., с
мотива, че процесният недвижим имот не е собственост на длъжника по
делото.
На 13.11.2017 г., К.М. е депозирала молба, в която е направила искане
за издаване на съдебно удостоверение, като същата е уважена от съдебния
изпълнител и такова е издадено.
С последваща молба от 04.06.2018 г. е направено искане за пълно
проучване на имуществото на длъжника, като в същата не е посочен
изпълнителен способ при евентуално открито имущество.
На 23.07.2019 г. е направено искане за проверка на сделка с недвижим
имот, чийто опис се иска, но молбата е оставена без уважение поради липса
на компетентност от страна на съдебния изпълнител.
На 10.01.20 г., в съдебно изпълнителната служба е депозирана молба от
особения представител А.Б., с искане за прекратяване на изпълнителното
дело поради перемпция и определяне на дължимото се възнаграждение за
осъщественото представителство.
С Постановление от 11.03.2020г. ДСИ е прекратил производството по
делото на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, като е приел, че е налице бездействие
на взискателя за период по-дълъг от две години, започнал от 04.08.2017г. и
изтекъл на 05.08.2019г. Със същото постановление, съдебният изпълнител е
определил окончателен размер на възнаграждението на назначения особен
представител - адв.А.Б. в размер на 450 лв., която сума следва да се заплати
от бюджета на РС-Петрич на основание чл. 83,ал.3 от ГПК.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е разписано, че
изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване
на изпълнителни действия в продължение на повече от две години /настъпва
така наречената перемпция/, като това правилно не се прилага единствено по
делата за издръжка. В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, е прието, че съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно дело № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
изпълнителните действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и други до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Според същото тълкувателно решение не са изпълнителни
действия: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа,
назначаването на експертиза, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и други. Тоест, изпълнителните
действия са тези, които са пряко насочени към удовлетворяване притезанието
на кредитора.
В същото време следва да се има предвид обстоятелството, че
прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция става по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи наличието на
съответните предпоставки - в този смисъл са и мотивите към т. 10 от
Тълкувателно дело № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Следователно, в подобни случаи постановлението на
съдебния изпълнител само прогласява настъпването на прекратяването и то
има декларативно, а не конститутивно действие.
Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния
процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа
неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за
образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за
неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи
от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат
приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В настоящия случай, освен молбите за издаване на удостоверение и за
проучване на сделка е депозирана и молба за пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника. В същата не е посочен никакъв
изпълнителен способ. Проучването на имущественото състояние на длъжника
обаче не е изпълнително действие. След като съдия-изпълнителят направи
справка за имущественото състояние на длъжника взискателят следва да
посочи какви изпълнителни действия иска да бъдат извършени по отношение
а длъжника – например н да бъде наложен запор или възбрана върху
имущество на длъжника. Извършването на самите изпълнителни действия
прекъсва двегодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, след което започва
да тече нов срок. Проучването на имущественото състояние на длъжника
обаче, както и връчването на Покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело са подготвителни действия във връзка с провеждане на
същинското производство, които не прекъсват двегодишния срок, с
изтичането, на който изпълнителното дело се прекратява по силата на закона.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни доводите на жалбоподателката за неосъществяване на
соченото бездействие, тъй като от датата на постановяване на отказа за
извършване на опис – 04.08.2017 г. до 05.08.2019 г. е налице период от две
години, през които взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е
извършил изпълнителни действия, което от своя страна да води до наличие на
предпоставките, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Взискателят е активната страна в производството, която трябва да
поддържа висящността на процеса и след като установи липсата на активност
от страна на държавния съдебен изпълнител, е можел да прояви от своя
страна такава и да поиска, преди прекратяването на процеса по право,
извършването на същото или на друго изпълнително действие. Тук следва да
се има предвид и това, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се
прекъсва както с поискването, така и с предприемането на съответното
действие.
Прекратяването на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е последица от
дезинтересирането на взискателя и затова всички неблагоприятни последици
от настъпилата перемпция са закономерна последица от проявената
пасивност от негова страна.
Така мотивиран, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 11.03.20 г., постановено по
изп.дело№85/13 г. по описа на ДСИ при РС – Петрич, с което е прекратено
производството по изпълнителното дело, поради изтичане на предвидения в
разпоредбата на чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК двегодишен срок и погасяване на
процесуалното правоотношение по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________