№ 166
гр. ***, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200404 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д–63д от ЗАНН, и е образувано по жалба на В. Р.
Й. от гр.***, срещу Наказателно постановление № 25-0967-000279 от 19.03.2025 г., издадено
от началник група към ОД МВР-***, сектор „Пътна полиция” гр.***, с което за нарушение
на чл.183 ал.4 т.7 предл.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание същия
текст му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева.
С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради
противоречие с материалния закон. Поддържа се, че пътникът бил с предпазен колан при
спиране на л.а.от проверяващите. Обратното не било установено поради липса на снимков
материал. Излага се, че същият/пътникът/страдал от заболяване на опорно-двигателния
апарат,което го освобождавало от задължение за носене на колан /чл.137а ал.2 т.3 ЗДвП/, но
въпреки това бил с предпазен колан в конкретния случай. АНО не бил изложил мотиви защо
не уважава възражението на жалбоподателя против АУАН, което било самостоятелно
основание за отмяна на НП. В НП не било описано достатъчно ясно нарушението,както и
обстоятелствата,при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН
не бил посочен закона,който е нарушен.НП не било издадено в срока по чл.52 ал.1 ЗАНН, а
АУАН противоречал на чл.40 ал.1 ЗАНН. Наложеното наказание не съответствало на целта
на закона.
При гледане на делото жалбоподателят поддържа жалбата, така както е подадена
Ответникът редовно призован не се е явил в съдебно заседание и не е ангажирал
становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ***, с което е представена
административната преписка, се моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Не се
претендират разноски. Прави се възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение
под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество
1
депозираната жалба се явява неоснователна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение с.GA №3326385/17.01.2025 г., затова, че при
управлението на лек автомобил м. „*** “ с рег.№ ***, в Община ***, по път I-1, км 151.500,с
посока на движение гр.*** водачът превозва пътник, който не изпълнява задължението си
за използване на предпазен обезопасителен колан,с какъвто автомобилът е бил оборудван.
Жалбоподателят бил спрян от полицейски служители,които му съставили на място АУАН., в
който описали, че на 17.01.2025 г., около 16.55 часа, в община ***,по път I-1, км 151.500,с
посока на движение гр.*** , жалбоподателят управлява лек автомобил м.„ *** “ с рег.№
***, като превозва пътник, който не бил изпълнил задължението си да използва
обезопасителен предпазен колан, с който автомобилът е оборудван.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,подписан е от него,връчен му е,като в
графа „възражения“ е отразено:“Имам възражения. Съпругата ми /пътникът/ беше с колан,
но с черна грейка и той не се виждаше. Полицаят беше груб“. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН са
постъпили допълнителни възражения против съставения акт, в които жалбаподателят
излага,че: 1/Не е посочено от кой закон е посочения като нарушен текст – чл.183 ал.4 т.7.
2/Проверяващите се държали грубо и аругантно 3/Държали жалбоподателя и съпругата му
на студа дълго време.Два пъти съставяли акт. 4/Съпругата на жалбоподателя/пътника/
попадала в хипотезата на чл.137а ал.2 т.3 ЗДвП. 5/Нарушени са чл.42 ал.1 т.4 и 7 и чл.40 ал.1
ЗАНН. 6/Не следва да се кредитират показанията на свидетеля по АУАН, тъй като същият е
полицейски служител.
Констатирано е в АУАН, че водачът е извършил следното нарушение:превозва
пътник,който не е изпълнил задължението си да използва обезопасителен колан, с който
МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.183 ал.4 т.7 .
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление с описана идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.183 ал.4
т.7 пр.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лв.
Изложеното до тук се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства.
По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени
доказателства: АУАН с.GA №3326385/17.01.2025 г. ; Наказателно постановление № 25-0967-
000279 от 19.03.2025 г., издадено от началник група към ОД МВР - ***, сектор „Пътна
полиция” ***; допълнителни възражения към АУАН с приложено към тях ЕР на
ТЕЛК/18.08.22г., докладна записка от актосъставителя до началник сектор ПП ***,писмо до
н-к с-р ПП при ОДМВР ***,писмо до н-к сектор ПП,сведение от Б. Б., писмо до ТЕЛК при 4
МБАЛ *** ЕАД,уведомително писмо,писмо до РКМЕ-***-ТЕЛК, отговор от последното до
ОДМВР ***,справка до н-к сектор ПП при ОД МВР *** относно възражение против АУАН,
отговор до жалбоподателя по повод подаденото възражение против акта, Справка за
нарушител/водач; Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
В хода на делото са събирани и гласни доказателства, посредством разпита на
свидетеля Р.И.. От показанията на свидетеля–полицейски служител,актосъставител и
очевидец на нарушението, се установява, че докато управлявал автомобила си на отразената
дата и място в АУАН, жалбоподателят-водач е превозвал пътник,който не бил изпълнил
задължението си за използване на обезопасителен/предпазен/ колан,с какъвто автомобилът
бил оборудван. Свидетелят последователно споделя причината,поради която л.а.е бил спрян
2
за проверка,констатираното при проверката,възраженията на жалбоподателя и пътника.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел, който споделя свои непосредствени
впечатления. Същият е незаинтересован от изхода на делото. Показанията му са
последователни и безпротиворечиви, и се подкрепят и от останалите доказателства по
делото-писмени, вкл. и от изявленията на самия жалбоподател.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи: АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши
автоконтрольор към ОД МВР - ***, сектор „Пътна полиция“, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, от компетентен орган,
съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП,свързани с нарушение на чл.52 ал.1 ЗАНН.Както се изтъкна
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ЗАНН.Неспазването именно на тези срокове е
основание за прекратяване на административно-наказателното производство,а не и срока по
чл.52 ал.1 ЗАНН,който е инструктивен, и в конкретния случай и обективно не би могло да
бъде спазен,той като АНО по повод постъпилите възражения е правил разследване и
събирал допълнителни доказателства съгласно чл.52 ал.4 ЗАНН.Според съда АУАН съдържа
задължителните реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН.Действително в АУАН АНО не е посочил
закона, чийто разпоредби са нарушени, но с този пропуск според съда не е допуснато грубо
процесуално нарушение и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и
злепоставено по никакъв начин. На средностатистически гражданин в РБългария е
известно,че правилата за движение по пътищата се уреждат от ЗДвП, а и претенциите на
жалбоподателя, видно от изявленията му по повод съставения акт са, че коефициента му на
интелигентност и професионален опит като шофьор са над средните.Вмененото нарушение
е описано словесно точно, ясно и изчерпателно, при което не може да има каквото и да е
съмнение относно това в какво е обвинен жалбоподателя. Горното се подкрепя и от
допълнителните възражения против акта, в които жалбоподателя сам цитира закона /ЗДвП/,
който е нарушен.
Спазена е разпоредбата и на чл.57 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление
съдържа също всички минимално изискуеми реквизити. Нарушението е описано точно и
ясно, ведно с обстоятелствата, при които е извършено. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми,
като наказанието за нарушението е правилно определено.Не е нарушена разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.Описанието на нарушението и обстоятелтвата при които е извършено
възпроизвеждат текста на АУАН.Както се изложи по горе АНО по повод възраженията
против акта е извършил проверка,и не е уважил същото,като този факт е отразен в самото
НП, като е посочен номера на справката, в която са изложени конкретните мотиви за
неуважаване на възражението. От друга страна излагането на мотиви,с които не се уважава
подадено възражение/против акт/ не е задължителен елемент от съдържанието на НП,
поради което неизлагането на такива не влече като последица незаконосъобразност на НП, в
каквато насока са налице доводи от жалбоподателя. Останалите доводи излагани от
жалбоподателя са несъотносими към административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което съдът и не ги обсъжда – поведение на полицейски служители,
повторно съставяне на акт и пр. Като краен резултат в случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
3
административнонаказателното производство. Правилно, както се изложи е квалифицирано
деяниянието, с оглед текстовото му описание, посочена е дата и място на нарушението,
както и извършителя. Посочена е санкционната разпоредба, въз основа на коятото е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, посочена в АУАН и НП. По категоричен и несъмнен начин се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение. В тази връзка съдът дава вяра преди всичко на показанията на изслушания
свидетел-актосъставител по изложените по-горе съображения. Показанията му се подкрепят
и от писмените доказателства по делото. Неоснователни се явяват доводите на
жалбоподателя за недоказаност на вмененото нарушение поради липса на снимков материал
от бодикамерите на полицейските служители. Съгласно чл.91 ал.1 ЗМВР полицейските
органи могат,без да са императивно задължени да използват средства за явно
видеонаблюдение. В конкретния случай видно от данните по преписката такива са
използвани,но от съдържанието на същите не може да се установи дари пътника е с
предпазен колан или не, който факт съдът е приел за доказан на база останалите
доказателства по делото.
В разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП се предвижда, че водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани,а
чл.183 ал.4 т.7 ЗДП предвижда, че Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:
не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или
превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или
носене на каска.
Настоящият състав приема, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение
по чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП и правилно е подведено под санкционната норма на чл. 183 ал.4
т.7 пр.3 от Закона за движението по пътищата.
От показанията на изслушания свидетел,на които съдът дава вяра,и от писмените
доказателства по делото се установява,че жалбоподателят е правил възражения както при
съставянето на акта,както и в по-късен момент,което е израз на несъгласие от негова страна
с отразеното в акта към момента на съставянето му,но ангажираното в хода на
административно-наказателното производство и в хода на делото становище в тази насока
съдът намира за защитна позиция/теза/, която не отражение на обективната действителност.
Разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП допуска изключения, като в нея е предвидено,
че определени лица могат да не използват обезопасителни колани. По делото не са
представени доказателства, че возения от жалбоподателя пътник попада сред категорията
лица, които могат да не използват обезопасителни колани.Твърди се,че въпреки това
пътникът – съпруга на жалбоподателя бил използвал обезопасителен колан. Представено е в
тази насока ЕР на ТЕЛК от 18.08.2022г.,в което е отразено, че съпругата на жалбоподателя е
с две сменени тазобедрени стави. И без експертиза, на настоящия състав е известно,че
смяната на тазобедрените стави е с цел укрепване на опорно-двигателния апарат. Нито едно
от посочените в ЕР на ТЕЛК заболявания не попадат в изключенията на чл.137а ал.2 ЗДвП,
поради което доводите и в тази насока са неоснователни. Правилно наказващият орган е
приложил и санкционната норма, като именно в чл.183, ал.4, т.7 предл.3 от ЗДП е
предвидена глоба за водач, който превозва пътник,който не изпълнява задължението си за
използване на обезопасителен колан, каквото виновно поведение в случая е налице.
Наложената санкция е в императивно предвиденият в закона размер от 50.00 лева,
поради което пред съда не стои въпроса за индивидуализация на наказанието.
В заключение според съда доказателствената сила на редовно съставения АУАН
4
срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДвП не е оборена от събраните
по делото доказателства.
С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за изцяло неоснователна,
тъй като извършването на административното нарушение от обективна и субективна страна
от страна на санкционираното лице е безспорно и категорично установено и доказано,
спазени са правилата на процесуалния и на материалния закон при издаването на АУАН и
НП, поради което съдебният състав намира, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото на ответника се дължат сторените в производството
разноски, но такива в случая не се претендират.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0967-000279 от 19.03.2025 г.,
издадено от началник група към ОД МВР-***, сектор „Пътна полиция” гр.***, с което на В.
Р. Й. от гр.*** за нарушение на чл.183 ал.4 т.7 предл.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание същия текст му е наложено административно наказание глоба в размер
на 50.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд *** по
реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5