РЕШЕНИЕ  

 

№                               15.05.2013 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О           Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  ХІ  граждански състав

На  петнадесети май   две  хиляди и  тринадесета  година

В  публично заседание в следния състав:

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

                                                                                                                                              Секретар: В.Н.           

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова
Гражданско дело  №1297   по описа за   2013  година.

 

         Производството е по реда на чл. от Закона за защита от домашно насилие.

              Постъпила е  молба от Д.П.К., ЕГН ********** *** срещу Г.А.К., ЕГН ********** ***. молителката и ответника били съпрузи повече от двадесет години. От брака си имали две големи деца, които не живеят при тях. Твърди се, че от няколко години ответника подлагал  молителката  на системен побой  и тормоз, както  физически така и психически. Побоищата били съпроводени със закани за физическо ликвидиране и други такива. В следствие на постоянния физически тормоз молителката от 2006 г. била с онкологично заболяване, факт който не пречел на ответника да продължава да упражнява физическо насилие над нея. Същият многократно бил предупреждаван и санкциониран от органите на МВР за упражнено над молителката насилие след нейни оплаквания. Твърди, че  същата била търпяла насилието досега в името на децата и  доброто име на семейството. Твърди се , че на 14 март 2013г. след връщане от работа на ответника същият и нанесъл побой, който я  принудил да напусне семейното жилище и се пренесе да живее при сестра си на посочен в молбата адрес. Твърди се, че молителката основателно се страхувала от нови посегателства върху здравето и живота и от страна на ответника.

Във връзка с изложеното се моли съда да наложи мярка за защита от домашно насилие на осн. чл. 5 ал.1 т.1,3.5 в максимален размер и на основание чл.15 ал.2 да издаде заповед за защита по посочения  ЗЗДН. Мерките които са поискани от молителката са да се задължи ответникът да се въздържа от домашно насилие, да му се забрани да приближава нея, жилището което обитава в момента, местоработата и местата за социален контакт и отдих при условия определени от съда, както и същия да бъде задължен да посещава специални програми по т. 5.

 В срока до днешното съдебно заседание посочен от съда на ответника е постъпило писмено  становище от ответника, което е наименовано неправилно като възражение. В това становище ответникът възразява срещу изложените обстоятелства и така депозирания иск. Твърди, че това не отговаряло на истината. Твърди, че в апартамента който обитават с молителката живеят и двете им деца А Г. К., на 21 г., който бил студент в гр.Пловдив, но 2 два в седмицата бил в апартамента, както през сесиите и лятната им ваканция и Йордан Г. К., на 20 г., който постоянно живеел в там. Твърди също така, че в апартамента живеят  и  родителите му А К К. и Й К. К. Не било вярно, че от няколко години подлагал ищцата на системен побой, физически и психически тормоз, съпроводени със закани за физическо ликвидиране и други такива. Твърди, че той от 27.03.2012 г. до 27.09.2012 г. бил в Италия, където живеел и работел, Не било вярно изложеното в молбата, че многократно бил предупреждаван и санкциониран от органите на МВР за упражнено над молителката насилие, след нейни оплаквания от него. Твърди, че никога не бил предупреждаван и санкциониран от органите на МВР за упражнено насилие спрямо молителката. Твърди, че пострадалият бил той, а не молителката. Не било вярно, че на 14.03.2013 г., след като той се върнал от работа е нанесъл на молителката жесток побой и че той я е принудил да напусне апартамента, както и че тя се страхувала от нови посегателства върху здравето и живота си от него. Излага своите обстоятелства относно случилото се на 13 март,  а именно , че на  че на 12.03.2013 г., след връщане на молителката от работа около 20,10 ч., тя започнала да се кара с него, защото  бил влезнал в магазина, в който тя работела  да пазарува. И след приключване на работния ден взела половината от багажа си дрехи и обувки и ги занесла в магазина.

На 13.03.2013 г., пак около 20,10 ч. тя се върнала от работа в апартамента им. На 13.03.2013 г. в 22,28 ч. синът им Йордан се обадил на молителката, че ще закъснее. Тя легнала да спи. Около 22,30 ч. ответникът се обадил  на сина им Йордан, да го попита дали всичко е наред и кога ще се прибере, а той му звъннал и му отговорил, че се е разбрал с майка си. Около 23,30 ч. ответникът събудил молителката, за да звънне отново на сина им  да се прибира, защото се притеснявал за него от моментното му състояние от евентуална употреба на упойващи вещества. Тя му отговорила, че той е на 20 години и каквото иска да прави. Казала му „аз си отивам при сестра ми, не ме търси за нищо, оправяй се с децата, пари, банки, разходи, искам свобода, сестра ми живее добре в Гърция и аз ще съм добре". Молителката провела разговор със сина им, като му казала да се прибира, взела си довиждане с родителите му, които били в апартамента и излязла от него около 23,45 ч.Ответникът твърди че  нито е обиждал, нито е бил молителката.  На 14.03.2013 г. около 7,30 ч. й пуснал стреличка от неговия мобилен телефон до нейния, тя му се обадила и той й казал да се прибере у тях. и да отиде на работа, но тя ми отказа. От вечерта, почти полунощ на 13.03.2013 г. до 27.03.2013 г., следобеда около 15,00 ч., когато молителката се завърнала в семейното жилище  заедно със сестра си и двама квартални полицаи, за да си вземе другата чест от личния си багаж, не са се виждали Твърди, че  тя искала да вземе компютъра, готварската им печка и др. ел.уреди, при което той се противопоставил, защото това били общи неща, а не личен багаж - не са се виждали. Твърди, че е  това, че е събудил молителката от проявената от него родителска загриженост към сина им, който по препоръка на докторите трябвало да са постоянно с него и да не позволяват да има контакти с лица, които му влияят лошо  не  било акт на домашно насилие  и, че  когато ставатло въпрос за здравето на детето им, та дори и 20 годишен - трябва те двамата родители да се подкрепят. Твърди, че молителката от 2000 г. е с установена диагноза дисоциативно разстройство, тревожно- депресивен синдром и няколко пъти й е провеждано лечение в неврологичното отделение на МБАЛ - гр.Пазарджик, с многократни прегледи и лечение от психиатри. Многократно му казвала, че ще го съсипе морално и духовно, че така ще направи, че ще умре, че ще го остави на улицата, че иска да се разведе с него, ще го изгони от апартамента, заедно с родителите му, че децата не са от него, че бил копеле, пропаднал, че обича майка си, сестра си и братята си, а нея и децата не иска, че този живот не я устройва, че отдавна чака момента децата да пораснат и тя да го съсипе. Много пъти молителката си била ходила при майка й, където живее и сестра й и двамата й братя, във ведомствен общински апартамент, оставяла му децата и когато тя си прецени се е прибирала при семейството им. Имало периоди, когато молителката е била със странна емоционална промяна и възбудено поведение, и това дело го приемал по този начин. Казвал на молителката да отиде на доктор, но тя му казвала, че той е за доктор. След завеждане на настоящото дело при проведен разговор с молителката по телефона, ответникът я попитал защо е завела това дело, защо са написани неверни неща и какво цели, същата му казала, че адвокатът й е казал, че процедурата преди развод е такава и дори вече е платила не само за това дело, но и за развода. Също така се  твърди, че положеният подпис на молителката под Декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН от 09.04.2013 г. не бил положен от нея и не бил неин, поради което и на основание чл.193, ал.1 от ГПК заявява, че  оспорва истинността на подписа на молителката под Декларацията.

С оглед на гореизложеното  се моли съдът да отхвърли молбата на Д.П.К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Пазарджик, ул."Стоян А." № 55, ет.З, ап.6 и настоящ адрес гр.Пазарджик, ул."П.Волов" № 34, ет.1 срещу Г.А.К., ЕГН ********** *** за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН по повод извършен спрямо молителката акт на домашно насилие на 14.03.2013 г., като неоснователна.

Претендират  направените съдебно- деловодни разноски.

В проведеното редовно с.з. на 15.05.2013  година, страните поддържат твърденията си.

                Районният съд, след като се запозна с направеното искане и анализира събраните в тази връзка доказателства поотделно и в съвкупност, с оглед правомощията си по чл.28 ал.1 от Закона за закрила на детето, прие следното:

            Представено е съдебно-медицинско удостоверение от 21 март 2013г. на д-р Фингаров, който е установил на 14 март 2013г. , че бил нанесен побой над молителката и се виждали на горната трета на дясното бедро кръвонасядания, на задната повърхност на лявото бедро и в областта на лявата подбедрица всички със размери 3 на 2 см. Уврежданията отговаряли по време и начин да са получени така както  е съобщила пострадалата.  Представена е декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗСДН, която декларация молителката декларира, че в дома й на ул. Стоян А. № 55 ет. 3 ответникът й нанесъл побой,  ритайки я по цялото тяло, нанасяйки й юмруци по главата и заплашвайки я с убийство. Декларирано е, че се е случило след обяда на 14 март 2013г.

            Представена е медицинска документация от която е видно, че молителката страда от тежко онкологично  заболяване, както и от депресивни разстройства. Видно е , че ответникът също има заболяване диабет.

            По делото е разпитана св. Бръмбарова, която установява че в ранните часове на 14 март 2013г. сестра й пристигнала в дома им  видимо разстроена и цялата в синини разказвайки, че ответникът я събудил около 23.30  часа на 13 март 2013г, обиждайки майка й „ дъртата курва, която ми прави магии”, нея самата и започнал да я бие. Тя заявила, че няма да търпи повече и си тръгнала.

            Разказва, че посетили на сутринта д-р Фингаров, но тъй като нямали пари удостоверението било издадено едва на 21 март 2013г.

            Св. Пенчева, майка на ответника установява, че късно през нощта на 13 март започнал скандал в спалнята между съпрузите по повод по-малкият им син Йордан , който не се прибирал. Твърди, че не е чула нищо друго нито обиди, нито шум, освен гласа на снаха си, която викала за нещо. При въпрос зададен от пълномощника на молителката над нея упражнявано ли е домашно насилие и  подавала ли е сигнал в полицията същата отговори отрицателно.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Съдът намира молбата за допустима, доколкото последният по време акт на домашно насилие, който се твърди, че е извършен от ответника / на 13.03.2013 г./, попада в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице / чл.8, т.1 от ЗЗДН/ и срещу лице, което е пасивно процесуално легитимирано да отговаря по нея / чл.3, т.5 от ЗЗДН/. Възраженията на ответната страна са неоснователни,тъй като между страните е безспорно,че са съпрузи и живеят на един адрес в гр.Пазарджик на ул.“Стоян А.“ №55 ет.3 ап.6.

Защита по реда на ЗЗДН се предоставя от съда,когато по делото се установи акт на физическо,психическо или сексуално насилие, съответно опит за такова насилие,както и принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот,извършено от лице по чл.3 ЗЗДН спрямо лица,които се намират или са били в семейна и родствена връзка,във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдебният състав приема,че на 13.03.2013 г. между страните е възникнал скандал,по повод обиди които ответника е отправил  към молителката и близките й, респ. майка й, и е упражнил физическо насилие спрямо молителката,като й е нанесъл удари-юмруци по главата и ритници по цялото тяло.

В тази насока по делото,освен приложената от молителката декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН /макар и с грешно посочена дата,тъй като самото насилие е осъществено на 13.03.2013г. около 23.45 часа и на 14.03.2013г. в ранните часове/ същата е напуснала дома,са събрани и гласни доказателства,които условно се обособяват на две групи.

От една страна са показанията на св. Б.Бръмбарова сестра на молителката,а от друга страна са показанията на майката на ответника Пенчева,които съдът не кредитира,тъй като видно от представената служебна бележка №8799/7.05.2013г. майката на ответника Й Пенчева е подала сигнал и поискала съдействие относно упражняван и постоянен психически тормоз и бой от страна на ответника К.  на 15.02.2012г., депозиран в приемната на VІ градски район при МВР.При зададен въпрос в о.с.з. дали е подавала такъв сигнал и упражнявано ли е насилие и спрямо нея,същата излъга съдебния състав.

В тази връзка съдът не кредитира нейните показания за случилото се на 13 срещу 14 март. Съдът кредитира св.показания на св. Бръмбарова,тъй като е видяла молителката непосредствено след твърдения инцидент в ранните часове на 14.03.2013година, придружила я е до съдебния лекар и второ,защото показанията са непротиворечиви с депозираната декларация и останалите писмени доказателства.Следва да се има предвид,че отношенията са от такъв характер и случилото се е в такава среда,че е напълно възможно преки свидетели на случилото се да липсват.

Не на последно място съдът намира за необходимо да отбележи, че от представените писмени доказателства и св.показания на Бръмбарова,се налага извода,че отношенията между страните са влошени,като ответникът и друг път е упражнявал физическо насилие върху молителката.

Настоящият съдебен състав преценява като неоснователни изложените в писмената защита на процесуалния представител на ответника възражения,че декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН,не е подписана от молителката,тъй като в тежест на ответната страна,чрез съответните доказателствени средства,бе да установи,че подписът е неистински,след като в съдебна зала молителката потвърди пред съда,че лично е подписала декларацията.

Дори да не бъде кредитирана декларацията, следва да се има предвид,че гласните и писмени доказателства са достатъчни да се приеме,че е било извършено дом.насилие.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителките мерки за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1 ,т. 3 и т.5 от ЗЗДН – да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, както и забранява да я приближава нея, местожителство й , както е посочено в адресната част на молбата – Пазарджик, ул. „Панайот Волов” № 34, ет.1, както и да го задължи да посещава специализирани програми.

Съдът счита, че забраната по т. 1 и т. 3 следва да бъде за срок от 1 година, който е разумен в случая.

На ответника, съгласно чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в размер на 300 лв.

Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение заповедта на съда, полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.

При този изход на процеса, и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на ПРС.

Тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, в негова тежест следва да бъдат присъдени направените от молителката деловодни разноски в размер на 120 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви на основание чл. 15 и чл. 16, във връзка с чл. 5, ал.1, т.1 и 3 и чл. 5 от ЗЗДН, съдът

     РЕШИ:

 

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл. 5, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва :

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Г.А.К., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.П.К., ЕГН ********** ***.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Г.А.К., ЕГН ********** ***, да приближава до Д.П.К., ЕГН ********** ***, както и в жилището, находящо се в гр. Пазарджик , ул. „П. Волов” № 34, както и местоработата й и на местата за социални контакти и отдих за срок от една година.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, Г.А.К., ЕГН ********** *** да ПОСЕЩАВА специализирани програми.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на Г.А.К., ЕГН ********** ***, ГЛОБА в размер на 300 лв.

ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН подлежи на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ от органите на полицията, за което да се изпрати служебно заверен препис от същата на ОД Полиция Пазарджик.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.

ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответника.

В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта, Г.А.К., ЕГН ********** *** да бъде задържан незабавно на основание чл.21 ал.3 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪЖДА на  основание чл.11 ал.2 от Закона срещу домашното насилие, Г.А.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на 50.00 лв.

ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН ********** *** да заплати разноски на Д.П.К., ЕГН ********** *** в размер на 120.00 лева.

Решението може да се обжалва пред ПзОС в 7-мо дневен срок от днес за

страните.            

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: