Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 09.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на дванадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1267 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Министерството на отбраната, с която срещу „Б.“ ООД при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени: осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 35 567,92 лв. – обезщетение
за вреди от неизпълнение на задължения на ответника по договор
№ВИ-54-26/10.09.2010г. за охрана на обект ВР 2241 – складов район в с.
Крушовица, община Елин Пелин, изразяващи се в претърпени загуби от липси на
движими вещи, за които са съставени констативни протоколи от 08.04.2015г. и 30.06.2015г.;
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 6 410,65 лв. – лихви за забава, изтекли
върху вземането за обезщетение в периода от 24.04.2015г. до 31.03.2017г.
При процесуалното условие, че горните искове
бъдат отхвърлени, с исковата молба срещу ответника „Б.“ ООД са предявени следните
евентуални искове: осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
сумата 35 567,92 лв., дължима за отстраняване на неоснователно обогатяване
на ответника за сметка на ищеца; осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал.
1, изр. 1 ЗЗД за сумата 6 410,65
лв. – лихви за забава, изтекли върху вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в периода
от 24.04.2015г. до 31.03.2017г.
При процесуалното условие, че исковете срещу
ответника „Б.“ ООД бъдат отхвърлени, с исковата молба са предявени следните
евентуални искове срещу „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД: осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 35 567,92 лв. –
обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения на ответника по договор
№УД-12-52/29.10.2014г. за съхранение на движими вещи в управление на
Министерството на отбраната; осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД за сумата 6 242,93 лв. –
лихви за забава, изтекли върху вземането за обезщетение в периода от 11.05.2015г.
до 31.03.2017г.
Ответникът „Б.“ ООД оспорва предявените срещу
него искове по основание с възражения, че липсващите вещи не са му поверявани
за охрана, липсите не са настъпили в срока на действие на договора за охрана,
евентуално не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между неизпълнение
на задълженията му по договора за охрана и липсите на вещите. Оспорва исковете
и по размер с възражения, че претендираното обезщетение не е съответно на
действителната стойност на липсващите вещи.
Особеният представител на ответника
„Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, назначен по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК,
оспорва исковете срещу евентуалния ответник с възражения, че договорът между
ищеца и евентуалния ответник не предвижда задължения на ответника за охрана на
вещите и оттам отговорност за обезщетяване на вредите на ищеца от кражби на
вещите в срока на действие на договора, както и възражения, че доказателствата
по делото не установяват неизпълнение на задълженията на ответника по договора
с ищеца.
Приетият като писмено доказателство по делото
договор №ВИ-54-26/10.09.2010г. установява възникнали облигационни
правоотношения между Министерството на отбраната и „Б.“ ООД, по силата на които
министерството възлага, а дружеството приема да организира и осъществява със
свои дванадесет служители и технически средства денонощна въоръжена охрана на
обект ВР 2241 – складов район в с. Крушовица, община Елин Пелин, състоящ се от
52 сгради, заедно с намиращото се в обекта недвижимо и движимо имущество, срещу
месечно възнаграждение в размер на 5 760,00 лв. без ДДС.
Съгласно чл. 2 от договора същият е сключен
за срок от 3 години от подписването на протокол за предаването и приемането на
обекта за охрана по чл. 6 от договора (въпросният протокол е приет като писмено
доказателство по делото и видно от съдържанието му е подписан на 24.09.2010г.),
но по делото е безспорно, че по съгласие на страните действието на договора е
продължено и след изтичане на уговорения срок по чл. 2 от договора, като договорът
е прекратен едва на 11.11.2015г. с едностранно изявление на ответника „Б.“ ООД
в писмо от посочената дата (прието като писмено доказателство по делото), във
връзка с което е съставен протокол за снемане на охраната от 20.11.2015г. (също
приет като писмено доказателство по делото).
Действието на договора за охрана към датите на
установяване на процесните липси, освен че е признато от ответника с отговора
срещу исковата молба, се установява от цитираните писмени доказателства, но
също и от представените и приети като писмени доказателства по делото фактури,
издавани от ответника за възнаграждения по договора за охрана за периода след тригодишния
срок по чл. 2 от договора, както и от документите за плащания от ищеца на
сумите по фактурите.
Приетите като писмени доказателства по делото
констативни протоколи от 08.04.2015г. и 30.06.2015г. при съвкупната им преценка
с останалите писмени доказателства относно съхраняваното движимо имущество на
Министерството на отбраната в процесния обект, но включително и с показанията
на разпитаните свидетели по делото, са достатъчни да установят, че процесните
липси на вещи в охраняваните складове, за които са съставени цитираните
протоколи, са настъпили именно в срока на изпълнение на процесния договор за
охрана.
Възраженията на ответника, че задълженията му
по договора не включват охрана и отговорност за вещите в складовете в процесния
обект са неоснователни, тъй като макар в договора да не е изрично предвидено
съставяне на опис за приетите за охрана движими вещи в складовете (както това е
предвидено с клаузата на чл. 7, ал. 3 от договора по отношение на движимите
вещи извън складовете), съдържанието на клаузите на чл. 1, чл. 7, ал. 2, чл.
11, ал. 4 и чл. 12 от процесния договор предпоставя единствения и неизбежен
извод, че предметът на договора включва именно действия по охрана на цялото
недвижимо и движимо имущество на ищеца в процесния обект, а не само охрана на
сградите и движимите вещи извън сградите в обекта (отделен е въпросът, че
сключването на договор за охрана само по отношение на сградите, а не и на
вещите в тях, е лишено от правна, но и от житейска логика).
Възраженията на ответника, че процесните
липси не са настъпили като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на
конкретни задължения на ответника по чл. 13 от договора за охрана, сами по себе
си поначало не могат да обусловят неоснователност на предявения иск за
ангажиране на договорната отговорност на ответника за обезщетяване на вредите
на ищеца от липсите, защото действията на ответника, индивидуализирани с
клаузите на чл. 13 от договора, представляват част от дължимата престация по
договора, но дължимият от ответника резултат по договора е именно опазване на
охраняваното имущество на ищеца.
Обстоятелството, че вещи от охранявания обект
липсват, обективно предпоставя неизпълнение на задълженията на ответника по
договора с ищеца и оттам възникване на отговорност по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
за обезщетяване на вредите от това неизпълнение, като съгласно чл. 81 ЗЗД договорната
отговорност на ответника за обезщетяване на вредите на ищеца от установените
липси няма да възникне само при обстоятелства, които обективно предпоставят
настъпване на вредите и при пълно и точно изпълнение на задълженията на
ответника, възложени по договора.
Установяването на подобни обстоятелства е в
доказателствена тежест на страната по договора, поела задължения за охрана
(изрично в този смисъл решение №6 от 27.02.2013г. по т.д. №1028/2011г. на ВКС,
І ТО), но от ответника не са ангажирани доказателства, а и твърдения за
конкретни обстоятелства, които да покриват хипотезата на чл. 81 ЗЗД и в приложение
на цитираната разпоредба да изключат отговорността му за обезщетение на вреди
от липси на вещи в охранявания обект, настъпили в периода на действие на
процесния договор за охрана.
От заключението на съдебно-оценителната
експертиза по делото се установява, че средната пазарна цена на вещите, за
чиито липси са съставени процесните протоколи от 08.04.2015г. и 30.06.2015г.,
възлиза на общата сума 35 281,80 лв. (от която сумата 34 542,83 лв.
представлява пазарната цена на вещите, за чиято липса е съставен протоколът от 08.04.2015г.,
а сумата 738,97 лв. представлява пазарната цена на вещите, за чиято липса е
съставен протоколът от 30.06.2015г.).
Посочените суми представляват паричната
равностойност, с която намалява патримониумът на ищеца като последица от изчезването
на вещите в периода, в който ответникът по силата на договора между страните е
поел задължение да осъществява охрана на процесния обект, респективно да
осигури съхранението на вещите в обекта, поради което и по изложените
съображения предявеният главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
следва да бъде уважен до посочения размер от 35 281,80 лв., като за
разликата до пълния му предявен размер от 35 567,92 лв. искът се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С клаузата на чл. 15, ал. 1 от процесния
договор за охрана е определен 15-дневен срок за изпълнение на задължението на
ответника „Б.“ ООД за обезщетяване на вреди на ищеца от неизпълнение на
задълженията за охрана, който съгласно клаузата започва да тече от датата на
установяване на вредите.
В приложение на цитираната клауза и чл. 84,
ал. 1, изр. 1, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава по
отношение на задължението за обезщетяване на вредите на ищеца от липсите, за
които е съставен протоколът от 08.04.2015г., на 24.04.2015г., а по отношение на
задължението за обезщетяване на вредите от липсите, за които е съставен
протоколът от 30.06.2015г. – на 16.07.2015г.
Лихвите за забава, изтекли в периода от
24.04.2015г. до 31.03.2017г. върху вземането на ищеца за обезщетение на вреди
от липсите по протокола от 08.04.2015г. в установения от оценителната
експертиза размер 34 542,83 лв., изчислени по реда на ПМС №100 от
29.05.2012г. и ПМС №426 от 18.12.2014г. на база основния лихвен процент на БНБ
за посочения период, увеличен с десет пункта, възлизат на сумата от 6 799,35
лв., а лихвите за забава, изтекли в периода от 16.07.2015г. до 31.03.2017г.
върху вземането на ищеца за обезщетение на вреди от липсите по протокола от
30.06.2015г. в установения по делото размер от 738,97 лв., изчислени по същия
начин, възлизат на сумата 128,40 лв.
В съответствие с диспозитивното начало в
гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) акцесорният иск за лихви за забава следва
да бъде уважен до предявения от ищеца по-нисък общ размер от 6 410,65 лв.
С оглед изхода на производството по главните
искове срещу ответника „Б.“ ООД съдът не дължи произнасяне по предявените
евентуални искове срещу същия ответник, както и по евентуалните искове,
предявени срещу ответника „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на присъждане на част от разноските, които е направил за разгледаните искове,
включително на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, съразмерно
на сумите, за които исковете са уважени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.“ ООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на М. на о. с адрес гр.
София, ул. ****** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата 35 281,80
лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения на ответника по
договор №ВИ-54-26/10.09.2010г. за охрана на обект ВР 2241 – складов район в с.
Крушовица, община Елин Пелин, изразяващи се в претърпени загуби от липси на
движими вещи, за които са съставени констативни протоколи от 08.04.2015г. и 30.06.2015г.,
на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 6 410,65 лв. - лихви за
забава, изтекли върху главното вземане по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в периода от
24.04.2015г. до 31.03.2017г., а на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 2 045,10
лв. – разноски за съдебното производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
разликата над 35 281,80 лв. до предявения размер от 35 567,92 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: