Решение по дело №1024/2020 на Районен съд - Русе

                             РЕШЕНИЕ

                                                                              №

                                                                гр.Русе, 28.05.2021г.

                                                   

 

 

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на  28 април през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1024 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявени са искове с правно основание  чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.3 от КЗ /отм./ във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега 588, ал.7 от КЗ.

            В Исковата си молба ищецът - ГАРАНЦИОНЕН ФОНД  заявява, че, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) възстановил по щета ГФ №120076/03.02.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 7599,77 лева (3885,70 евро) за увредения при ПТП настъпило на 27.04.2010г., в Гърция л.а.“Шкода“ с ДКН IHE8665.

Твърди се, че виновен за катастрофата бил ответникът Й.З.К., който управлявайки л.а.“Опел Вектра“ с ДКН ТХ8370НХ, на 27.04.2010г., около 12 часа в района на Тампи , Гърция, поради недостатъчна дистанция и липса на внимание, каквото е бил длъжен и е можел да има, не успял да спре и с предната си част ударил задната част на МПС Шкода с ДКН IHE8665 и причинил ПТП с материални щети – задна броня, капак и ляв стоп.

В нарушение на чл.249 във вр.чл.259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр.с  чл.483, ал.1 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданко отговорност“.

С регресна покана ГФ-РП № 298/05.08.2019г. поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до подаване на ИМ лицето не е погасило задължението си.

Поради изложеното  молят съда   на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега ч.558, ал.7 от КЗ да осъди  ответника да заплати на Гаранционен фонд исковата сума в размер на 7599,77 лева (3885,70 евро) представляваща изплатеното от Гаранционен фонд искова сума по щета ГФ №120076/03.02.2015г. за увредения л.а.“Шкода“ с ДКН IHE8665 при ПТП настъпило на 27.04.2010г. в Република Гърция, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В предоставения по чл.131 от ГПК едномесечен срок  ответника, чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор на ИМ, като развива съображения за неоснователност на иска. Прави възражения за настъпила погасителна давност съгласно разпоредбата на чл.111, б.“б“ от ЗЗД.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:   

По делото е приложена Регресната покана, изпратена до ответника с приложена към нея пощенска разписка с отбелязване, че адресата не живее на посоченото място.

С вносна бележка с наредител  - ищеца ГФ на 27.02.2017г.  е внесена сума в размер на 7130,37 лева в полза на Национално бюро на българските автомобилисти, респ. с вносна бележка с наредител  - ищеца ГФ на 16.02.2015г.  е внесена сума в размер на 469,40 лева в полза на Национално бюро на българските автомобилисти а като основание е посочено сума по щета № 120076/15г. Заключение на в.л. Протокол за ПТП, сл.бележка от МВР.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание   чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега 588, ал.7 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а „ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка "Гражданска отговорност". В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 288, ал.3 във връзка с чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ ищецът Гаранционен фонд, който  е изпълнил чужд дълг, разполага с регресен иск против причинителя на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.

Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение – чл.45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди.

Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ /отм./, Правилника за устройство и дейност на ГФ.

На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги , както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.

В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 288а, ал.1, т.2, „б.“а от КЗ /отм./  ,  сега  557, ал.1, т.2 б“а“ от КЗ виновният водач на МПС в случая ответника  не е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това компенсационният орган  е  възстановил изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице.

Безспорно е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника. Ответникът не е имал към датата на настъпване на процесното ПТП действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното от него МПС. С факта на плащането  на дължимото обезщетение Гаранционен фонд се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице е в пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума.

            Неоснователно е възражението, че за исковата претенция е настъпила погасителна давност, тъй като не е изтекъл тригодишен период от време от постановяване на съдебно решение на Мирови съд на гр.Атина, Гърция (съответно съобщаването му на ищеца) до изпращане на регресната показна към ответника

            По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Върху главницата следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 603,99 лева, от които – 303,99 лева платена д.т. за исковото производство и 300,00 лева за назначаване на особен представител.   

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

                                       РЕШИ:

          

ОСЪЖДА  Й.З.К. с ЕГН:**********,  да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес  на управление: гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2 , сумата в размер на 7599,77 лева (3885,70 евро) представляваща изплатеното от Гаранционен фонд искова сума по щета ГФ №120076/03.02.2015г. обезщетение за увредения л.а.“Шкода“ с ДКН IHE8665 при ПТП настъпило на 27.04.2010г. в Република Гърция, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 603,99 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/