Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __ .07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на девети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 5230 по описа за
2019 г.:
Предявени са искове с правно осн. чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 50 ПИКЕЕ и чл. 86 ЗЗД от Е.П.П.АД, ЕИК ***срещу С.П.
за установяване в отношенията между страните дължимостта
на сумата от 1 817, 02 лв. по издадена фактура № ***/21.05.2018г., обективираща стойност на преизчислени количества енергия за
периода от 14.10.2016г. до 13.10.2017г. в обект, находящ
се в ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 04.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата
от 86, 81 лв., претендирана като обезщетение за
забава в размер на законната лихва за времето от 11.06.2018г. до 30.11.2018г.,
за които суми е издадена заповед № 61/08.01.2019г. за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 107/2019г. на Районен съд – Варна.
Ищецът Е.П.П.АД излага,
че ответникът е потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ
като при извършената корекционна процедура са спазени
всички изисквания и методики, предвидени в ПИКЕЕ. Твърди се, че сумата по
издадената фактура инкорпорира цената на реално доставена и потребена
от абоната електрическа енергия, дължима на осн. чл.
50 ПИКЕЕ, ведно с обезщетение за забава.
Правният интерес от предявяване на исковете
се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение, с което се
оспорва дължимостта на сумите, инкорпорирани в
нея.
Ответникът твърди, че служители на Е.П.М.АД
са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано в неговия
имот, чиито резултати са обективирани в съставен
констативен протокол. Въз основа на констатациите, включително и за съмнение за
софтуерна намеса и външна намеса в тарифната схема на електромера ответното
дружество е издало фактура за начислена електроенергия, чиято сума твърди, че
не дължи на електроразпределителното дружество, както и обезщетение за забава.
Претендира се и присъждане на сторени
разноски.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 61/08.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 107/2019г. на Районен съд – Варна в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК въз основа на постъпило в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение срещу сумите, инкорпорирани в нея.
От представения по делото констативен протокол № *** се установява, че на 13.10.2017г.
служители на Е.П.М.АД са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № ***, монтиран в обекта на ищеца, находящ се в ***.
В него е отразен демонтаж на електромер с фабр. ***, със следните
показания от скритите регистри на СТИ, както следва: 1.8.1 – 001360 кв. ч.,
1.8.2 – 003231 кв.ч., 1.8.3 – 011369 кв. ч., 1.8.4 – 000000 и 1.8.0 - 015960.
Посочено е, че демонтираният електромер е поставен в
запечатана и пломбирана с пломба индивидуална опаковка за извършване на
метрологична експертиза.
Протоколът носи подпис на служители на Е.П.М.АД и на двама
свидетели.
От констативния протокол в БИМ, Главна дирекция “Мерки
и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр. Варна се установява, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отразена е
преминала електроенергия по тарифа 1.8.3 – 011369 кв. ч., която не е визуализирана
на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните и отговаря на
изискванията за точност при измерванията на електроенергия.
Със становище, изготвено на 17.05.2018г. от специалист
“Енергиен контрол”, е разпоредено начисляване на
допълнително количество ел. енергия от 11 369 кв.ч. за периода от 14.10.2016г.
до 13.10.2017г., на осн. чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при който е установено точното количество неотчетена
ел. енергия.
Начисленото количество ел. енергия е остойностено във фактура № ***/21.05.2018г. в размер на 1 817,
02 лв.
От заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза, което като обективно и компетентно дадено, се възприема изцяло от
съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание се установява, че
демонтирания електромер с фабр. № *** е монофазен, статичен за активна енергия “МЕ 162”, невключен
към системата за дистанционен отчет. Към деня на демонтажа, електромерът е
метрологично годно и технически изправно СТИ.
В деня на проверката, служители на Е.П.М.АД са
получили информация, чрез компютър, снабден със специализирана програма и
специален четец за електроенергията записана в търговските регистри на СТИ.
Специалисти от БИМ са констатирали външна намеса в
тарифната схема на електромера със следните записвания на ел. енергията – 1.8.1
– отчитащ нощна тарифа от 001360 кв.ч., 1.8.2 – отчитащ дневна тарифа от 003231
кв.ч., 1.8.3 – отчитащ върхова енергия от 011369. Електроенергията
в сумарния регистър е 015960 кв. ч.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения
и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници дават основание
на експерта да даде заключение, че електроенергия от общо 15 262 кв. ч. /11 369
кв.ч. + 3 893 кв. ч./ би могла да бъде доставена за период от 365 дни.
Левовата равностойност е коректно изчислена в
издадената фактура и възлиза на сумата от 1 817, 01 лв.
Ответникът твърди, че в случая
от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия представлява
реално доставена и потребена ел.енергия, а от друга,
че представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50
ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание
обосноваващо дължимост на сумата и в частност -
реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му
от абоната и налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ.
спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са реална доставка е
нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на
договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът
следва да докаже, че в този период това количество е реално потребено
от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип и метрологично годно. Начисляването е
извършено на основание становище, изготвено на база прочитане показанията на
регистър 1.8.3 на СТИ, които не се използват в страната за битови абонати за
минал период. СТИ правилно е отчитало консумираната ел. енергия, същото е било
метрологично годно, като не е документирано да е налице неточно измерване
дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към
електроразпределителната мрежа. Начисленото за доплащане количество ел. енергия
в регистъра, отчитащ върхова енергия, не може да обоснове категоричен извод, че то е реално доставено и потребено от
абоната, каквито са били твърденията на ответника. Това е така, защото е неясен
момента, в който е извършена тази софтуерна намеса, в резултат на чии действия,
за какъв период е натрупвано това количество ел.енергия и в кой часови диапазон
е натрупано. Така
натрупаното количество е неясно коя тарифа касае, което пък е от значение за
дължимата цена. В случая тя е определена като е ползвана тази одобрена от КЕВР
цена за технологичен разход. Начисляването е сторено на
основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до една година и
изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, което влиза в
колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество ел. енергия. На второ място,
ответникът твърди, че в случая се касае за корекция за сметка при приложение на
хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ. Последната предвижда възможност
операторът на съответната мрежа да коригира количествата електрическа енергия в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия. В този случай според нормата на правилата, корекцията се извършва за
разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по - дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото
са такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на
софтуерна намеса. Въпреки това обаче
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото
последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от
паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не
е случаят по делото. Това е така, защото процесният
електромер не е смарт, т.е с дистанционен отчет,
поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва.
Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена в присъствието
на абоната или негов представител, на практика го лишава от възможността да
упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 от ПИКЕЕ. Констативният
протокол не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър,
което поставя под съмнение проверката на това основание. Следва да се отбележи
още, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването,
съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или
дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната
система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в изправност е
на ответника, а не на ищеца- потребител. Ето защо и при липса на доказателства
за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова
тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие
върху средството за техническо измерване.
Изложеното
обосновава извод, че ответникът не е провел доказване относно основанието, въз
основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от 11 369 кв. ч. за период от 14.10.2016г.
до 13.10.2017г., поради което предявеният положителен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главната претенция
обосновава неоснователност и на претенцията по чл. 86 ЗЗД.
В полза на адв. Поченлисис следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 370 лв. за оказана безплатна правна помощ в производството по гр.д. №
5230/2019г. на ВРС и сумата от 60 лв. за производството по ч.гр.д. № 107/2019г.
на ВРС в размер определен, на осн. чл. 6, ал. 1, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.П.П.АД, ЕИК ***срещу С.М.П., ЕГН **********,*** искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 50 ПИКЕЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване в отношенията между страните дължимостта
на сумата от 1 817, 02 лв. /хиляда
осемстотин и седемнадесет лева и две ст./ по издадена фактура № ***/21.05.2018г.,
обективираща стойност на преизчислени количества
енергия от 11 369 кв.ч. за периода от 14.10.2016г. до 13.10.2017г. в
обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 86, 81 лв. /осемдесет и шест лева и осемдесет и една ст./, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 11.06.2018г. до
30.11.2018г., за които суми е издадена заповед № 61/08.01.2019г. за изпълнение
на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 107/2019г. на Районен съд –
Варна.
ОСЪЖДА Е.П.П.АД, ЕИК ***ДА
ЗАПЛАТИ на адв С.П.сумата от 430
лв. /четиристотин и тридесет лева/, от която 370 лв. за оказана безплатна правна
помощ в производството по гр.д. № 5230/2019г. на ВРС в полза на С.М.П., ЕГН **********,*** и сумата от 60
лв. за производството по ч.гр.д. № 107/2019г. на ВРС, на осн.
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: