Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 30.10.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание,
проведено на девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1083
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „ДАНИНИ” ЕООД, депозирана против наказателно постановление №
18-001501/02.06.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 83 от Закона за
насърчаване на заетостта е наложена имуществена санкция в размер на 9400 лева,
за нарушение по чл. 24, ал. 1 ЗНЗ.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Във връзка с тези
твърдения се релевират доводи, че в АУАН не е посочена разпоредбата, по силата
на която ще бъде наложена санкцията, което е препятствало ефективното упражняване
на правото на защита, в този етап от производството и съставлява съществено
процесуално нарушение водещо до отмяна на наказателното постановление, тъй като
е довела до неяснота относно това, в какво точно се състои изпълнителното
деяние. На следващо място се инвокират доводи, че в обжалваното наказателно
постановление разпоредбата на чл. 83 ЗАНН не е посочена като правно основание,
по силата на което се налага имуществената санкция, а само е спомената във
връзка с определяне на нейния размер. Релевират се доводи, че нарушението не е
описано по изискуемия от процесуалния закон начин и е неясно. Посочва се, че в
наказателното постановление като нарушени са посочени две различни правни
разпоредби, а именно § 1, т. 9, б. „а“ от ДР на КТ и чл. 24, ал. 1 ЗНЗ, едната
от които не може да бъде нарушена, защото съдържа легална дефиниция и така е
създадена неяснота, какво точно нарушение е извършено от наказаното лице, кога
е извършено същото и кои разпоредби са били нарушени, с което е нарушено
неговото право на защита. На следващо място се релевират доводи, че в хода на
производството не са изследвани и не са взети предвид обстоятелствата, при
които се е стигнало до формалното неспазване на тридесет дневния срок, които
обстоятелства са именно въведеното в Република България, считано от
13.03.2020г. извънредно положение и причината за прекратяване на трудовите
отношения на работниците е именно това извънредно положение. Ангажират се
твърдения, че е налице уведомяване по електронната поща. Развиват се
съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно
заседание дружеството жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната жалба, по изложените в същата фактически и правни доводи.
Претендират се разноски.
Административнонаказващият
орган, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. В тази връзка се релевират доводи, че при
връчването и съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения и правилно е приложен материалния закон. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
При
извършена на 23.04.2020г. проверка на „Данини“ ЕООД, в обект на контрол –
шивашки цех, находящ се в град Русе, бул. „Христо Ботев“ № 1 е било
констатирано, че дружеството, в качеството му на работодател, считано от
15.04.2020г. е прекратил трудовите правоотношения на 47 работници и служители,
на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Било е установено, че списъчния състав на
дружеството към 31.03.2020г. е бил 62 работници и служители и по смисъла на §
1, т. 9, б. „а“ от ДР на КТ извършеното се явява масово уволнение. От
представени документи на 23.04.2020г. и получена писмена информация от Агенция
по заетостта – Дирекция „Бюро по труда“ – град Русе, с писмо рег. № 10-07-13-97
от 13.04.2020г. е било установено, че от страна на дружеството жалбоподател, в
качеството му на работодател, не е подадено писмено уведомление до ТП на
Агенция по заетостта – Дирекция „Бюро по труда“ – град Русе, относно
предвиждането на масово уволнение на 47 работници и служители, не по-късно от
30 дни, преди датата на уволнението. Писмото е подадено на 08.04.2020г., а
уволненията са от 15.04.2020г. и самото нарушение е извършено на 15.04.2020г.
Въз
основа на така установените от административния орган факти на дружеството
жалбоподател е бил съставен АУАН № 18-001501/28.05.2020г., в който
актосъставителят е субсумирал, проявилите се факти, като нарушение на чл. 24,
ал. 1 ЗНЗ.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН са били депозирани възражения от страна на
дружеството жалбоподател срещу така съставения АУАН.
Въз
основа на така съставеният АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление № 18-001501/02.06.2020г., с фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези посочени в АУАН и на дружеството, на
основание чл. 83 ЗНЗ е била наложена имуществена санкция в размер на 9400 лева,
за нарушение по чл. 24, ал. 1 ЗНЗ.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, което да налага, да бъдат излагани
подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК. Приобщените доказателства се намират в корелативно
единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват
същата.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление,
съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също
и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, както и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на
която е ангажирана отговорността на нарушителя.
Неоснователни
са релевираните с жалбата и поддържани в хода по същество доводи от страна на
процесуалния представител на дружеството жалбоподател, касателно допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила.
На
първо място съдържанието на АУАН е регламентирано в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН
и съгласно т. 5 от същата, в АУАН следва да бъдат посочени единствено законовите
разпоредби, които са нарушени, което в настоящия случай е сторено. Видът и
размерът на наказанието, и основанието за неговото налагане, съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН са включени в съдържанието на
наказателното постановление, поради и което непосочването в АУАН на
санкционната разпоредба, на основание на която е определен видът и размерът на
наказанието не съставлява съществено процесуално нарушение и не е довело до
накърняване правото на защита на наказаното лице, тъй като в АУАН са посочени
всички приети за осъществили се факти от обективната действителност и същите са
подведени под хипотезиса на конкретна правна разпоредба, съдържаща задължение
за наказаното лице, осъществяваща състав на административно нарушение.
Както
акта, така и наказателното постановление съдържат посочване на конкретното
нарушение – неподадено писмено уведомление до териториалното поделение на
Агенция по заетостта – Дирекция „Бюро по труда“ град Русе, относно
предвижданото масово уволнение на 47 работници и служители, не по-късно от 30
дни преди датата на уволненията. Изрично са посочени датата, на която е
депозирано писменото уведомление – 08.04.2020г. и датата на която е извършено
уволнението на посочените 47 работници и служители – 15.04.2020г. Посочена е и
конкретната приета за нарушена разпоредба – чл. 24, ал. 1 ЗНЗ. Описано по такъв
начин нарушението, според настоящия съдебен състав не създава твърдяната с
жалбата неяснота и не лишава санкционираното лице да разбере, какви точно факти
от обективната действителност са приети за осъществени и под хипотезиса на коя
конкретна разпоредба, съдържаща правно релгаментирано задължение са субсумирани
същите.
Неоснователни
са релевираните доводи, че в наказателното постановление, санкционната
разпоредба, въз основа на която е определен видът и размерът на наказанието, не
е изрично посочена от страна на административнонаказващия орган, с оглед
императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН.
Обстоятелството,
че в наказателното постановление административнонаказващия орган е посочил
легалната дефиниция на съдържащия се приетата за нарушена норма на чл. 24, ал.
1 ЗНЗ термин „масово уволнение“, категорично не създава неяснота, както се
твърди в жалбата, а напротив. В самото наказателно постановление изрично е
посочена конкретната разпоредба, която се твърди, че е нарушена, а именно
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗНЗ.
На
последно място не е допуснато и посоченото нарушение на чл.52, ал. 4 ЗАНН, тъй
като депозираното възражение не е налагало разследване на спорни обстоятелства
от страна на административнонаказващия орган. Отделно от това самите възражение
са били обсъдени от страна на наказващия орган и същият се е произнесъл по тях,
като ги е намерил за неоснователни.
От установената
фактическа обстановка, която се намира в корелативно единство с приобщените
доказателства по делото, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е
осъществило състава на нарушението по чл. 24, ал. 1 ЗНЗ.
Съгласно
§ 1, т. 9 от
ДР на ЗНЗ „Масови уволнения“ са уволнения по смисъла на § 1, т. 9 от
ДР на Кодекса на труда. В § 1, т. 9 КТ,
е посочено, че: „Масови уволнения“ са уволненията на едно или повече основания
извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния
работник или служител, когато броят на уволненията е: а) най-малко 10 в
предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото
уволнение, е повече от 20 и по-малко от 100 работници и служители за период 30
дни; б) най-малко 10 на сто от броя на работниците и служителите в предприятия,
където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е
най-малко 100, но не повече от 300 работници и служители за период 30 дни; в)
най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ
масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители за период
30 дни. Когато в периодите по букви „а“ – „в“ работодателят е уволнил най-малко
5 работници и служители, всяко последващо прекратяване на трудово
правоотношение, извършено по преценка на работодателя на други основания и по
причини, несвързани с конкретния работник или служител, се взема предвид при
определяне броя на уволненията по букви „а“.
Предвид
горните разпоредби, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно
е установил, че в случая се касае за масово уволнение на работници и служители
от дружеството жалбоподател, тъй като при списъчен състав на заетите в месеца,
предхождащ масовото уволнение, а именно към дата 31.03.2020г. същият е бил 62
работници и служители, като са били прекратени трудовите правоотношения на 47
работници и служители, по причини несвързани с конкретния работник или
служител. Налице е неизпълнение на задължението на дружеството жалбоподател, в
качеството му на работодател, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗНЗ, да
уведоми писмено съответното поделение на Агенцията по заетостта относно
предвижданите масови уволнения не по-късно от 30 дни преди датата на
уволненията. Уведомлението от работодателя до Дирекция „Бюро по труда“ град
Русе е от дата 08.04.2020г., а уволненията са от дата 15.04.2020г.
Правилно
е издирена и приложена и съответстващата на това нарушение санкционна
разпоредба на чл. 83 ЗНЗ и размерът на наложената санкция е съобразно предвидения
в същата размер. Съгласно цитираната разпоредба, на работодател, извършил
масово уволнение без предварително уведомление и преди изтичането на срока по
чл. 24, ал.1, се налага глоба или имуществена санкция в размер 200 лв. за всеки
уволнен. В случая се касае за 47 работници по 200 лв. или общият размер на
санкцията е именно наложената от 9400 лв.
Неоснователни
и напълно опровергани от изисканото от съда и представено по делото писмо от
Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда“ град Русе (лист 199 от делото) са
твърденията ангажирани с жалбата, че дружеството жалбоподател е депозирало
уведомление, чрез електронен адрес на Дирекция „Бюро по труда“ град Русе.
Неоснователни
са доводите на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, досежно
наличието на предпоставките, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното
нарушение, не може да бъде определено като маловажно, предвид високата
обществена значимост обществени отношения във връзка с гарантиране на признато
от конституцията право на труд, както и въпросите свързани с масовите
уволнения, особено при обявеното в страната през този период извънредно
положение, а така също и конкретният брой на работниците и служителите, на
които са прекратени трудовите правоотношения.
В приетия
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците Oбн., ДВ, бр. 28
от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., в § 4 от ДР на същия, изрично са
регламентирани действията на работодателите, във връзка с обявеното в страната
извънредно положение, които действия са насочени както към защита на техните
прави и законни интереси, така и към защита на правата и законните интереси на работниците.
Обявеното
в страната извънредно положение се отнася за всички, както работодатели, така и
работници и не може да се приеме, че именно тези извънредни обстоятелства,
обосновават и маловажността на конкретното извършено нарушени, още повече, че както
бе посочено и налице изрична регламентация, на конкретните действия, които
всеки един работодател или работник има възможност и следва да предприеме, във
връзка с тази извънредна обстановка.
По
делото не са установени нито едно, изключително по своя характер смекчаващо
отговорността на дружеството жалбоподател смекчаващо неговата отговорност
обстоятелство, нито многобройни такива.
Обстоятелството,
че след отпадане на извънредното положение, работодателят е назначил отново,
част от работниците и служителите, също според настоящия съдебен състав не може
да обоснове извод, че се касае за маловажен случай на административно
нарушение.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в
полза на административнонаказващия орган следва да бъдат присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18-001501/02.06.2020г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на „ДАНИНИ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
град Русе, бул. „Христо Ботев“ № 1, на основание чл. 83 от Закона за
насърчаване на заетостта е наложена имуществена санкция в размер на 9400 лева (девет
хиляди и четиристотин лева), за нарушение по чл. 24, ал. 1 ЗНЗ
ОСЪЖДА „ДАНИНИ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
град Русе, бул. „Христо Ботев“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА от 150,00 (сто и петдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: