Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260220
гр.Бургас, 30.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.Mихайлова, като разгледа НАХД № 2772 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на И.А.И. с ЕГН: **********,
против Наказателно постановление № 7/06.06.2020 г., издадено от Кмет на Община
Созопол, с което на основание чл. 237, ал. 2, т. 7 ЗУТ на жалбоподателя е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 56, ал. 2 ЗУТ.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Сочат
се нарушения на материалния и процесуалния закон.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява
За административнонаказващия орган, се явява адв. А.- БАК. Пледира за
потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
През месец май 2019 г. служители на Община Созопол, съвместно със
служители от служители от РДНСК – Югоизточен район, извършили проверка в бившия
къмпинг "Златна рибка", общ. Созопол. По време на проверката
контролните органи забелязали, че в поземлен имот № 67800.34.21, местността "Света
Марина", гр. Созопол е поставен временен обект – "Дървен навес към
каравана" в нарушение на разпоредбата на
чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Св. И. не установил самоличността на лицето,
поставило навеса, нито кога точно се е случило това, излага предположения кога
може да е сторено. Установил също, че собственик на имота е жалбоподателя. За
проверката бил изготвен констативен акт връчен на собственика на 04.06.2019г.
видно от мотивната част на Заповед № 8-Z-960/05.09.2019 г.
Актосъставителят преценил, че с поставянето на преместваем обект без
съответното разрешение за поставяне, собственикът на имота е допуснал нарушение
по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, поради което
изпратил до него покана за явяване в Община Созопол и съставяне на АУАН.
Поканата била връчена лично, но въпреки това жалбоподателят не се явил лично,
поради което и св. И. при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН съставил срещу него
АУАН. В акта били описани горните фактически констатации, като актосъставителят
им дал квалификация по чл. 56, ал. 2 ЗУТ.
След съставяне на акта той бил изпратен за връчване на нарушителя. В
срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения по акта,
в които оспорил констатациите на актосъставителя и поискал производството по
акта да се прекрати.
След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с
преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите
констатации за безспорно установени и не дал вяра на възраженията. В тази
връзка на 06.06.2020 г. АНО издал процесното НП срещу жалбоподателя, като
квалифицирал нарушението като такова по
чл. 56, ал. 2 ЗУТ, поради което и на основание чл. 237, ал. 2, т. 7 ЗУТ
на жалбоподателя И. било наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 1000 лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица
в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг.
чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е
издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган.
Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения, които са опорочили производството и са довели до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:
С нормите на чл. 42, т. 3, предл. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5,
предл. 2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да
посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на
извършване на административното нарушение е от значение не само като
индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за
спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното
производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо
и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В
конкретния случай актосъставителят само предполага период в който може да е
извършено нарушението. Този подход за очертаване на датата на деянието е
порочен и незаконосъобразен, доколкото цели заобикаляне на задължението на АНО
да установи точният момент на извършване на нарушението, респективно цели
отбягване на задължението за иницииране и провеждане на производството в
сроковете по чл. 34 ЗАНН. В конкретния случай не се касае до деяние, което да
може да се окачестви като т. нар. "продължено противоправно
поведение", когато нарушението се извършва непрекъснато във времето,
докато не бъде преустановено от съответните органи или по волята на дееца. В
случай въпросният обект е поставен в точно определен момент – т. е. на точно
определена дата или период от време, който може да бъде установен, като в
тежест на актосъставителя и АНО е било да проведат разследване (ако преценят -
да разпитат свидетели, ако е нужно да ангажират експертно мнение и т. н.) и да
установят кога точно се е случило това. В съдебно заседание актосъставителя
заяви, че само предполага кога може да е поставен обекта. От една страна датата
на нарушението не може да се извлича на база предположения, още повече че за
актосъставителят следите може да са от скорошен ремонт, но за друг тези същите
следи може да са с давност от повече от две години. АНО не е провел разследване
за да установи кога е извършено нарушението. Това е самостоятелно основание за
отмяна на НП само на това основание – Решение № 761/17.04.2019 г. по к. н. а.
х. д. № 654/2019 г. на АдмС-Бургас, постановено по идентичен казус, където също
се приема, че безспорно към датата на проверката обектът е бил поставен, поради
което е било възможно да бъде установен точния момент, когато е монтиран,
респективно когато е допуснато изпълнението му в имота. Касационната инстанция
също е приела, че очертаването на толкова дълъг период като време на извършване
на нарушението се приравнява на непосочване на дата на извършването му, както и
че волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на
административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в
АУАН и в НП. Това императивно и абсолютно задължение на
административнонаказващия орган важи и за случай като разглеждания. Между
датата на констатиране на нарушението и датата на неговото действително
извършване има съществена разлика, която АНО не е отчел.
Основание за налагане на оспореното административно наказание,
съобразно възприетото в НП - е чл. 237, ал. 2, т. 7 от ЗУТ, съгласно която се
наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., лице, което е допуснало да бъде поставен
върху негов имот преместваем обект или рекламен елемент в противоречие с
изискванията на Наредбата по чл. 56, ал. 2.
Съгласно чл. 10 от ЗАНН допустителството, като форма на съучастие в
административнонаказателното производство, е наказуемо само в предвидените от
закона случаи, какъвто е и настоящият. Допустителството е особен вид нарушение,
при което едно лице по закон е длъжно да се противопостави на определено
неправомерно поведение, но не го е направило, чрез което на практика е
съдействало за възникването на противоправния резултат. Така между поведението
на допустителя и осъществяването на резултата от нарушението е налице
причинно-следствена връзка. Бездействието, при наличието на задължение за
активно поведение, е противоправно само ако съществува обективна възможност
субектът да осуети извършването на нарушението. Това предполага конкретни
представи в съзнанието на дееца относно осъществяването на деянието и неговите
последици. При липсата на интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде
формиран и волеви - отношението към съставомерните последици (Решение № 1277 от
5.07.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1038/2019 г., Решение № 814 от
24.04.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 737/2019 г.)
В конкретния случай жалбоподателя е бил санкциониран, за това че е
допуснал да бъде поставен върху негов имот преместваем обект, без да е спазена
регламентацията в чл. 56, ал. 2 ЗУТ, от
което следва, че той трябва да е знаел за поставянето и да е знаел или
предполагал, че то се извършва не по предвидения за това ред, както и - да е
имал възможност да го осуети, но да не го е направил. В този смисъл от
съществено значение за преценката налице ли е соченото от АНО нарушение се
явява установяване на обстоятелството – кой е поставил този обект, по чие
нареждане и в какви отношения е със собственика. Само фактът, че в нечий имот е
поставен незаконен обект не означава автоматично, че собственикът е
"допуснал" извършването на това нарушение. Не е налице обективна
отговорност, при която всеки път, когато се установи незаконен обект, при
всички случаи собственикът на терена (който може и да е държавата или общината)
следва да носи отговорност за допустителство. Следва да се ангажират
доказателства, че собственикът е възложил или най-малкото, че е знаел или поне
предполагал, че се поставя обект без разрешение, но въпреки това е бездействал
и не се е противопоставил, като по този начин и е "допуснал" друг да
постави обекта. В тази връзка АНО е следвало да посочи кога и от кого е
поставен обекта и какво отношение има към жалбоподателя, за да може да се
провери дали собственикът действително е "допуснал" това лице да
извърши нарушението или то е извършено без неговото знание/допускане. В
конкретния случай, видно от показанията на актосъставителя – контролните органи
не са установили нито кога, нито кой е поставил обекта, поради което и изводът
им, че жалбоподателя е "допуснал" този неизвестен извършител да
постави без разрешение обект в имота, са останали недоказани. Изрично в този
смисъл е Решение № 814/24.04.2019 г. по к. н. а. х. д. № 737/2019 г. на
АдмС-Бургас. В тази връзка АНО следва изрично и изчерпателно да посочи в НП на
база на какви факти гради своя извод, респективно – по този начин да даде
възможност както на нарушителя, така и на съда да провери, дали неговите изводи
са верни или не.
Съдът констатира и други пороци в НП, като например липса на посочване
на коя точно норма от Наредбата по чл.
56, ал. 2 ЗУТ е била нарушена.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че в конкретния случай
производството по издаване на НП е било съществено опорочено, което е довело до
издаването на незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен от настоящия
състав.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77
и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, принципно разноски се дължат
в полза на жалбоподателя, който обаче не е ангажирал доказателства, за реалното
им извършване. По делото е приложен договор в който е посочен адвокатски
хонорар в размер на 200 лева, платим по банков път. По делото липсват платежни
нареждания или банкови извлечения, от които да е видно, че действителност така
уговореният адвокатски хонорар е бил реално заплатен от жалбоподателя, поради
което съдът приема, че липсват надлежни доказателства за действително сторени
разноски, поради което искането за разноски не следва да се уважава.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7/06.06.2020 г., издадено от Кмет на
Община Созопол, с което на основание чл. 237, ал. 2, т. 7 ЗУТ на И.А.И. с ЕГН: **********
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 56, ал. 2 ЗУТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.