РЕШЕНИЕ
№ 700
гр. Варна, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500809 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по въззивна жалба с вх. № 16621/28.02.2024г. по регистратурата на
ВРС, подадена от И. В. Л., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител срещу
Решение № 492/16.02.2024г. постановено по гр.д. № 13289/2022г. по описа на ВРС, 51-ви
състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от жалбоподателя иск с правно основание
чл.79, вр.чл.82 и чл.52 от ЗЗД за осъждане на ответника „Първа инвестиционна банка" АД,
ЕИК ********* да му заплати сумата от 5250 лева, частичен иск от 10500 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
безпокойство и нарушен сън в резултат на неизпълнение от страна на „Първа
инвестиционна банка" АД, на чл.2 от Договор № *** от 27.06.2022г. за откриване и водене
на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги, сключен между страните, довели до
невъзможността И. В. Л. през периода 22.09.2022г. - 28.09.2022г. да разполага със
собствените си парични средства в размер на 655,41 лева, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 22.09.2022г. – деня на неизпълнение на договорно задължение до
окончателното изплащане на задължението и жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на
„Първа инвестиционна банка" АД сумата от 150 лева – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
1
Въззивникът И. Л., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа
заявените твърдения, че банката ответник не е изпълнила задължението си по чл.2 от
сключения с него договор за опазване на паричните му средства по откритата при ответника
разплащателна сметка, което счита за установено от ангажираните доказателства. Счита, че е
налице причинно следствена връзка между претърпените от него неимуществени вреди –
притеснения и безсъние в следствие на допуснатата от банката незаконна транзакция и
изтеглената сума от сметката му и неизпълнението на договорното задължение на банката да
съхранява средствата му. На това основание намира крайния извод на съда за
неоснователност на исковата му претенция за неправилен и моли обжалваното решение да
бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен. Претендира и за присъждане на съдебно-
деловодните разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – “Първа инвестиционна банка“ АД, чрез процесуалния й
представител. Счита подадената въззивна жалба за изцяло неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, постановено след обстоен анализ
на събраните по делото доказателства. Оспорва да е налице неизпълнение на договорно
задължение на банката по договора за разплащателната сметка сключен с ищеца във връзка
с наредената на 22.09.2022г. транзакция, тъй като макар да са използвани данни на
дебитната карта на ищеца, непосредствено след уведомяване на банката от потребителя
картата е била блокирана и това е възпрепятствало използването на авоарите на клиента. В
рамките на срока за осчетоводяване на транзакцията от страна на търговеца, сумата е била
възстановена по разплащателната сметка на клиента. Посочва, че неразрешената от ищеца
транзакция не е резултат от избор на ненадежден софтуерен продукт, нито по
непредприемане на мерки за усъвършенстване на системата за сигурност на банката, а се
касае за неправомерно ползване на данни налични върху лицевата и задната част на
пластиката, които следва да са известни само на титуляра на същата и който следва да
полага дължимата грижа за запазването им от трети лица. На това основание счита, че не е
налице основание за ангажиране отговорността на банката за евентуално претърпени от
ищеца негативни преживявания доколкото не е налице твърдяното договорно неизпълнение.
Моли първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено и да бъдат присъдено
юрисконсултско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.
В хода на въззивното производство страните поддържат заявените становища и правят
искания за присъждане на съдебно-деловодните разноски. Въззиваемата страна прави
възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.79,
вр.чл.82 от ЗЗД от ищеца И. В. Л. за осъждане на ответника „Първа инвестиционна банка"
2
АД да му заплати сумата от 5250 лева, частичен иск от 10500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и нарушен
сън в резултат на неизпълнение от страна на ответника на чл.2 от Договор № *** от
27.06.2022г. за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги,
довели до невъзможността през периода 22.09.2022г. - 28.09.2022г. ищецът да разполага със
собствените си парични средства в размер на 655,41 лева, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 22.09.2022г. – денят на неизпълнение на договорно задължение до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата и уточняващите я молби ищецът излага, че е в договорно
правоотношение с ответника „Първа инвестиционна банка" АД по силата на договор № ***
от 27.06.2022г. за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги,
във връзка с който му е издадена дебитна карта с № ***. Посочва, че на 22.09.2022г. е
получил съобщение, че с дебитната му карта е била извършена транзакция и е изтеглена
сумата от 655,41 лева. Излага, че е уведомил незабавно служител на банката за незаконната
транзакция, който му указал съдействие за блокирането й. При справка в офис на банката на
следващия ден бил уведомен, че наредената сума към търговеца е блокирана, но следва да
измине период от 10 дни, в който да стане ясно дали сумата все пак е изтеглена и ако е така
– да подаде жалба за оспорване на транзакция. Твърди, че на 25.09.2022г. е получил нови две
съобщения, че от сметката, по която е издадена картата му се правят плащания, които обаче
са били отказани, поради блокирането й. Твърди, че на 28.09.2022г. сумата от 655,41 лева е
била възстановена по сметката му.
Излага, че в следствие неизпълнение на договорното задължение на банката по чл.2
от договора от 27.06.2022г. да обезпечава сигурността на вложените от клиентите и средства
и невъзможността на ищеца да ползва и разполага със собствените си парични средства в
размер на 655,41 лева в периода от 22.09.2022г. - 28.09.2022г. е изпитал безпокойство да не
бъдат изтеглени и други суми от дебитната му карта, емоционален дискомфорт и
несигурност, които предизвикали и безсъние. Във връзка с това претендира за осъждане на
ответника „Първа инвестиционна банка" АД да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на сумата от 5250 лева - частичен иск от 10500 лева, ведно
със законната лихва считано от 22.09.2022г. – денят на неизпълнение на договорно
задължение до окончателното изплащане на задължението.
В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от ответника „Първа
инвестиционна банка" АД, чрез процесуалния му представител, който оспорва предявения
иск както досежно допустимостта му, така и относно основателността му. Не оспорва, че
между страните е налице договорно правоотношение от 27.06.2022г. за откриване и водене
на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги при действието на общи условия, въз
основа на който считано от 01.07.2022г. на ищеца е предоставена пластика на банкова карта.
Не е спорно също, че на 22.09.2022г. е имало наредена неразрешена транзакция, за която са
били използвани данни от дебитната карта на ищеца и за потвърждаването, на която не е
било необходимо използването на динамичната или статична парола, ПИН код или
3
биометрични данни. След полученото уведомление от ищеца за нерегламентираното
използване на данните от дебитната му карта, същата е била блокирана, което е
възпрепятствало последващото и ползване, без обаче това да се е отразило на възможността
на ищеца да ползва авоарите по нея. В рамките на срока за осчетоводяване на транзакцията
от страна на външния търговец, сумата е била възстановена по разплащателната сметка на
клиента от търговеца. Посочва също, че сключвайки договора за предоставяне на
платежните услуги ищецът се е съгласил да поеме отговорност и за вредите от личното си
небрежно използване на дебитната карта, което евентуално е позволило данните по нея –
имена, код, ПИН и парола да станат достояние на трети лица. Твърди се, че банката е
изпълнила коректно ангажимента си към клиента относно съхранение и подсигуряване
сигурността на средствата по разплащателната му сметка, поради което претенцията за
ангажиране на отговорността й за претърпените от ищеца неимуществени вреди е
неоснователна.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за ползване на банкови продукти и услуги включени в
пакет „Моят Избор Онлайн“ от 27.06.2022г., както и Договор № *** от същата дата
сключени между „Първа инвестиционна банка" АД и И. В. Л., по силата на който банката
приема да предоставя на клиента посочените в договорите услуги като на клиента се
открива разплащателна сметка с IBAN ***.
За ползване на сумите по разплащателната сметка, на И. Л. е издадена Debit MasterCard
№ ***, получена от него на 01.07.2022г., видно от издаденото удостоверение от „Първа
инвестиционна банка" АД.
Видно от представено извлечение от движение по посочената сметка /л.15/ е, че на
22.09.2022г. с дебитна карта № *** е извършена транзакция на стойност 93,79 лева, а след
това, на 23.09.2022г. в 00:25:56 часа със същата карта е заявено плащане на стойност 655,41
лева, за която е посочено, че сметката е заключена /Accound locks/.
От представеният отчет по разплащателната сметка № *** на ищеца е видно, че на
22.09.2022г. същата е дебитирана със сумата от 654,78 лева – плащане на ПОС към “SP
ANNMS SHOP EDMONTON CAN”. Със същата сума на 28.09.2022г. е кредитирана същата
сметка с посочено основание получаване на сума по карта “SP ANNMS SHOP EDMONTON
CAN”.
На 28.09.2022г. И. Л. е получил новоиздадената дебитна карта „Debit Mastercard-
пакет Моят избор № *** /л.46/.
Ищецът е уведомен със съобщение за транзакцията в размер на 438,63 CAD на
22.09.2022г. в 23:22 часа. Видно от данните за авторизация с карта /л.13/, без данни за дата,
ищецът е уведомен със съобщения за отказани плащания на ПОС с карта № *** наредени от
САЩ поради това, че същата е блокирана.
4
От показанията на свидетеля Т. Х. П. се установява, че познава ищеца и знае за
проблема от 22.09.2022г., който се състоял в това, че от банковата сметка на И. Л. била
изтеглена неправомерно парична сума, която след 6 дни била възстановена. Тъй като били
съквартиранти по това време, ищецът му споделил, че във връзка с изтеглянето на парите не
може да спи, има главоболие и взема хапчета за нерви. Това безпокойство продължавало и
до днес, тъй като И. имал опасения, че може да се случи отново някой да се опита да изтегли
парите му от банката.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от
правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 79, вр. чл.82 от ЗЗД от
ищеца И. Л. с искане за осъждане на ответника „Първа инвестиционна банка" АД да му
заплати обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
безпокойство и нарушен сън в резултат на неизпълнение от страна на банката на
задължение по чл.2 от Договор № *** от 27.06.2022г. за откриване и водене на банкова
сметка и предоставяне на платежни услуги, сключен между страните, довело до
невъзможността в периода от 22.09.2022г. - 28.09.2022г. ищецът да разполага със
собствените си парични средства в размер на 655,41 лева, ведно със законната лихва считано
от 22.09.2022г. – денят на неизпълнение на договорно задължение до окончателното
изплащане на сумата.
Съдебната практика се ориентира в посока допустимост на ангажирането на
отговорността на страна по договора при нарушаването на договорно задължение, както
когато от него е произтекла имуществена вреда за насрещната страна, така и когато е
обусловила неимуществена вреда. В този смисъл е и разрешението дадено в Тълкувателно
решение № 4/29.01.2013г. по тълк.дело № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което и
нарушаването на общата забрана да се вреди другиму /деликт/ и нарушаването на договорно
задължение може да причинят неимуществени вреди, които на общо основание подлежат на
обезщетяване. Горното мотивира съда да приеме, че предявеният иск за обезвреда на
твърдяно претърпени от ищеца неимуществени вреди от договорно неизпълнение на
задължение на ответника е допустим, поради което дължи формиране на изводи по
основателността му.
Фактическият състав на договорната отговорност за обезщетение за вреди включва
следните елементи: валидно облигационно правоотношение, от което да възниква
задължение за изпълнение; изправност на ищеца и виновно неизпълнение /пълно или
частично/ на договорното задължение на ответника; вреди, настъпили от неизпълнението,
предвидими към момента на пораждане на задължението; пряка причинна връзка между
неизпълнението и настъпилите вреди.
Установено е по делото и няма спор, че към момента на процесната неразрешената
банкова транзакция – 22.09.2022г. ищецът и ответникът са били в договорно
правоотношение, по силата на което И. Л. е бил титуляр на разплащателна сметка в „Първа
5
инвестиционна банка" АД с IBAN ***, към която е издадена банкова карта - Debit
MasterCard с № ***, получена от него на 01.07.2022г. Няма спор и по въпроса, че на
посочената дата чрез използване на идентификационните данни на тази карта е наредено
неразрешено от ищеца плащане в полза на външен търговец на сумата от 655,41 лева /438,63
CAD/ .
В тази връзка и доколкото транзакция не е наредена от ищеца в България, а от трето
лице от чужбина и в чужда валута, се твърди неизпълнение на договорно задължение на
банката по чл.2 от Договор № *** от 27.06.2022г. да организира ефективно защита на
паричните средства на ищеца по разплащателната му сметка при ответника, което е
позволило извършването на неразрешената операция.
В чл.2 от Договор № *** от 27.06.2022г., на чието неизпълнение се позовава ищеца е
посочено, че откритата на клиента разплащателна сметка служи за съхранение на пари и
извършване на разплащания. По искане на титулярят чрез сметката могат да бъдат
извършвани платежни операции включително и чрез платежни инструменти или средства за
комуникация съобразно сключения договор при ОУ.
По делото са представени и Общите условия за откриване и водене на банкови сметки
и предоставяне на платежни услуги. В чл.19.1 от Общите условия е предвидено задължение
за титуляра на дебитната карта да пази картата с грижата на добър стопанин и да я ползва
само лично, както и да предприеме всички разумни действия за запазване на персоналните
средства за сигурност на картата, като я пази от повреждане; пази в тайна своя ПИН, както и
CVC2/CVV2 код, а също и код и 3D Статичната парола, в случаите когато тези данни се
изискват, за да бъде потвърдено плащането. В чл.20.6 е посочено, че банката не носи
отговорност за неразрешени или неточно изпълнени платежни операции, в случай че не е
уведомена по реда и сроковете съгласно общите условия. Задължение за уведомяване на
банката титулярът на картата има съгласно чл.21.1 във всички случаи, в които е налице
унищожаване, изгубване, кражба на картата; при съмнения, че трето лице е узнало ПИН-а
или останалите персонализиращи средства за сигурност, а също и /чл.21.1.2/ при извършване
на неразрешена от оправомощения ползвател операция с картата, за което последният узнава
по електронен път, чрез изпратен и получен от него SMS, имейл и др. Чл.21.2 предвижда
задължение на банката след получаване на уведомление от титуляра да вземе всички
необходими мерки за спиране използването на картата, като я блокира за извършване на
операции за необходимото време за обработка на уведомлението. Чл.20.7 от общите условия
предвижда, че титулярът понася отговорността за всички вреди и загуби, свързани с всички
неразрешени платежни операции, ако са причинени чрез измама или поради неизпълнение
на негово задължение свързано с използването на картата поради груба небрежност.
Съгласно чл.20.8, до получаване на уведомлението по чл.21.1 титулярът на картата носи
ограничена отговорност за неразрешените операции, а след получаването му от банката и
блокиране на картата, титулярът не носи имуществена отговорност за вреди, освен, ако е
действал чрез измама.
Цитираните общи условия, представляват неразделна част от сключения между
6
страните договор за ползване на банкови продукти, поради което ги обвързват.
Осъществяването на неразрешена транзакция /плащане/ с предоставената на ищеца
дебитна карта означава, че персонализиращите я признаци – имена на титуляра, срок на
валидност, както и CVC2/CVV2 код отбелязани технически върху пластиката са били
известни на лицето, което е наредило плащането на процесната сума. Запазването им е
вменено в задължение на ищеца като ползвател /чл.19.1 от общите условия/, а нарушението
му, когато е резултат от измама или от допусната груба небрежност е основание за
понасянето на претърпените вреди – имуществени и неимуществени от титуляра /чл.20.7 от
общите условия/, респективно за освобождаване на банката издател от отговорността за тях.
В случая ответникът не твърди и не доказва неизпълнение на задължение на ищеца по
договора за ползване на банкови продукти, което да е основание за освобождаването му от
отговорност. Напротив, установява се, че И. Л. е изпълнил задължението си по чл.21.1 от
общите условия да сигнализира банката издател на картата за неразрешената транзакция, за
която е бил уведомен с получаването на електронно съобщение SMS на 22.09.2022г. в 23:22
часа. Горното е и договорено между страните в чл.21.1 от общите условия основание за
прехвърляне на пълната отговорност към банката за вредите, които могат да настъпят от
неразрешени транзакции. Налице е обаче и изпълнение на насрещното задължение на
ответника по чл.21.2 за блокиране на картата /принудително спиране на използването й/
незабавно след получаване на уведомлението от титуляра, в следствие на което
неразрешената транзакция не се е реализирала, а на 28.09.2022г. сумата е възстановена по
сметката на ищеца.
Изложеното идва да покаже, че и двете страни са изправни касателно задълженията си
по договора за ползване на банкови продукти от 27.06.2022г. и общите условия към него,
именно поради което ищецът не е претърпял имуществена вреда в следствие на
неразрешената транзакция от 22.09.2022г. Не е налице неизпълнение на договорно
задължение на ответника „Първа инвестиционна банка" АД във връзка с опазване
сигурността на авоарите на ищеца по разплащателната му сметка, а фактът, че същите са
били блокирани за периода от 22.09.2022г. до 28.09.2022г. е резултат именно от реализиране
на този договорен между страните защитен механизъм. Обстоятелството, че ищецът е
претърпял безпокойство за сигурността на паричните си средства при ответника не може да
се вмени във вина на банката - ответник, защото тя носи отговорност за собствените си
действия/бездействия, а не за тези на трети лица, които нерегламентирано са ползвали
идентификационни данни от банковата карта на ищеца. Горното налага извод, че не са
налице елементите от фактическия състав, който да доведе до основание за ангажиране на
имуществената отговорност на ответника за претърпяните от ищеца неимуществени вреди
изразяващи се в безпокойство и нарушен сън. Това прави предявеният от ищеца иск за
обезщетяването им неоснователен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по отношение на твърдяните
неимуществени вреди от неразрешените опити за транзакции на 25.09.2022г., исковата
претенция е също неоснователна, предвид на това, че към този момент банковата сметка на
7
ищеца е била вече блокирана от няколко дни /от 22.09.2022г./, т.е обективно не е било
възможно да бъдат „изтеглени“ пари от сметката му, а отделно от това не са събрани
никакви доказателства, които да установят тези вреди /показанията на свидетеля
Пехливанов са информативни само за емоционалното състояние на ищеца предизвикано от
събитията на 22.09.2022г./.
Предвид идентичните правни изводи, до които достига настоящия съдебен състав с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
И двете страни са направили искане за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват на въззиваемата
страна „Първа инвестиционна банка" АД за юрисконсултско възнаграждение, което предвид
невисоката фактическа и правна сложност на спора, особено във фазата на въззивния
контрол, следва да бъде определено в размер на 150 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 492/16.02.2024г. постановено по гр.д. № 13289/2022г.
по описа на ВРС, 51-ви състав.
ОСЪЖДА И. В. Л., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.“Чайка“, бл.5, ет.2, ап.17
ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 111 П сума в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивната съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8