Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 659
гр.Русе, 19.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 25-ти
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2913
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124
от ГПК във вр. с чл. 23, ал. 1 от СК.
Претенцията на ищцата С.С.Р. се основава на твърдения, че с ответника са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с влязло в сила решение по бракоразводно дело № ***** г. по описа на РРС, в сила от 02.05.2018 г. Преди сключването на брака живяли на семейни начала. Имало възможност да закупят къща заедно с два парцела. За целта бащата на ищцата осигурил необходимите средства за закупуването на имота, тъй като ответникът бил израснал отделно от родителите си в дом и не разполагал с парични средства. На 23.07.2014 г бил подписал предварителен договор с продавачите, в който изрично било посочено, че продажната цена е 27 хиляди лева, че е платена на купувача и договорът има характер на разписка за плащането. Към този момент тя и ответника били в чужбина. Решили да се завърнат в България, т.к. не се справяли добре и не изкарвали достатъчно пари. На 28.07.2015 г. била изповядана сделка за покупко-продажба на имота. Като купувач по същия бил вписан само ответникът. Той я убедил сделката да бъде оформена по този начин, тъй като имат сключен граждански брак и тя също ще е собственик. В този момент намеренията й били да прекара живота си с него. По-късно се родило детето им, но впоследствие се разделили. На 01.01.2017 г. ответникът се изнесъл от жилището на родителите й, където живеели и от тогава почти не го била виждала. В нотариалният акт за покупко-продажба на имота било посочено, че имотът се продава за сума в размер на 6 000 лв., която купувача е платил изцяло на продавачите. Било посочено, че това е действителната продажна цена, но всъщност действителната продажна цена била 27 000 лева и била платена изцяло от бащата на ищцата, което било отразено в предварителния договор. По тези съображения ищцата оспорва истинността на нотариалния акт относно отразените в него обстоятелства досежно размера на цената и начина на плащането й. Счита, че предвид осигуряването на средствата от баща й е налице пълна трансформация и на осн. чл. 23, ал. 1 от СК придобитите имоти са изцяло нейна лична собственост, въпреки че са закупени по време на брака, тъй като са закупени с нейни лични средства и ответникът няма принос в придобивната сделка. Моли това да бъде установено с влязло в сила решение. Претендира и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът С.А.Р. оспорва иска. Първоначално е
даден ход на делото в с.з. при условията на чл.47, ал.6 от ГПК като ответникът
е призоваван по постоянен и настоящ адрес в гр.Сливо поле, който е адрес на
жилището на родителите на ищцата , в
което жилище страните са живели до раздялата си на 01.01.2017 г., когато
ответникът го напуснал. По делото обаче е установено, че ищцата е разполагала с
негов адрес в Р. Германия, т. к. преди завеждане на настоящото дело между
страните е водено бракоразводно производство по г.д. №***** г., по което са посочени
съдебен адрес в гр.Свищов, било е установено, че живее и работи в Р. Германия и
адресът, на който живее там. Поради това е дадена възможност ответника да
изложи възраженията си по иска и да посочи доказателства след приключване на
първото с.з. по делото и изготвяне на доклада по чл.146 от ГПК. Това е така, т.
к. поради неспазване на изискването на чл.3 от ГПК от страна на ищцата той е
бил лишен от тази възможност и разпоредбата на чл.133 от ГПК не намира
приложение в настоящия случай. Възраженията на ответника са за липса на
трансформация на лично имущество на ищцата при придобиване на спорния имот.
Същият оспорва твърдението на ищцата, че средствата за закупуване на имота са
предоставени от баща й. Излага своя версия на придобиването на имота, според
която имотът е придобит със средства на семейството за сума в размер на
27 000 лв., от които 3000 лв. пратил на бащата на ищцата от Германия и той
ги заплатил на продавачите, 16 000 лв. били събрани на сватбата им, а 8000
лв. били техни спестявания от работата им в Германия. Тази последна част от
продажната цена била платена на продавачката от бащата на ищцата, но му били
върнати от ответника на два пъти – през м.януари 2015 г. при връщане на
страните от Германия му била върната сума в размер на 4000 лв. и двамата ходили
до продавачката – св. Г, в село Сеслав, където живеела. Там разговаряли с нея и
тя потвърдила, че е получила от бащата на ищцата последната част от продажната цена в размер
на 8 000 лв. През м.юли 2015 г. отново се върнали в България и върнал на
баща и още 4000 лв., след което на 28.07.2015 г. била изповядана сделката за
покупко-продажба на имотите.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Не се спори, а и от събраните по
делото писмени доказателства- у-ние за прекратен гр.брак и препис от нот. акт се установява, че страните по делото
са сключили граждански брака на 20.07.2014г., който е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение по г.д. №***** г. на РРС, като по време на брака чрез договор за
покупко-продажба са придобити следните недвижими имоти –
1/.дворно място в гр.Сливо поле,
Област Русе, ул.****** с площ от 924 кв.м., съставляващо УПИ ***** в кв.** по
регулационния план на града, заедно с всички налични в имота подобрения, при
граници: улица, УПИ ****, УПИ **** и УПИ ****,
2. дворно място в гр.Сливо поле, Област Русе, ул.***** с площ от 810 кв.м.,
съставляващо УПИ **** в кв.**** по регулационния план на града, заедно с всички
налични в имота подобрения, при граници: улица, УПИ *****, УПИ ***** и УПИ *****,
От представения е препис от нот.акт
№***** г. на 629-ти РН е видно, че продажната цена за двата имота е 6000 лв.
като е отразено, че същата е заплатена от купувача С.А.Р.
С оглед разпоредбата на чл.21, ал.3
от СК се презумира наличието на съвместен принос на съпрузите при придобиването
на имущество по време на брака и в тежест на оспорващата страна /в случая –
ищцата/ е да докаже влагането изцяло или частично на лични средства при
придобиването на същото. По делото не се спори, че действителната продажна цена
на двата имота е 27 000 лв., което е напълно логично предвид
обстоятелството, че отразената в нот. акт цена е под пазарната и минимално
надвишава данъчната оценка на имота. Ищцата не е страна по нот. акт. и същият
не се ползва с доказателствена сила спрямо нея по отношение на това, кой е
заплатил цената на имотите. Същото обаче се отнася и за представения от нея
предварителен договор между една от продавачките и баща й. Същата е разпитана
като свидетел по делото и в показанията си потвърждава подписването на договора
и получаването на продажната цена от бащата на ищцата. Частично, по отношение
на последната част от сумата в размер на 8 000 лв., това се признава от
ответника. Дори от показанията на посочената от ответника свидетелка С. С. се
установява, че тази част от цената е заплатена на св.Г. от него, а впоследствие
те са му връщали парите. С оглед обстоятелството, че към момента на сключване
на сделката страните все още не са се завърнали от Германия е напълно нормално да
изпращат средства на свои роднини с цел закупуване на недвижим имот.
Получаването на продажната цена от св.Г. от св.С.А./баща на ищцата/ само по
себе си не е доказателство за извънбрачния произход на средствата. Според
версията на ищцата баща й разполагал с такава сума. В показанията си същият
твърди, че от доста години работи в София в строителството, 12 години бил
главен майстор на веригата хотели „Принцес“. Имал бригада. Решил да помогне на
дъщеря си, защото докато живеели с ответника в Германия не се справяли добре и
не изкарвали достатъчно средства. Показанията му обаче не се подкрепят от
никакви писмени доказателства, удостоверяващи сключването на договори за
строителни дейности и приходи от тях. В противоречие със същите са изявленията
на самата ищца по бракоразводното гр. дело №***** г. – че в Германия са
работели във фирма за пакетиране на пластмасови изделия при месечни
възнаграждения в размер около 1100 – 1300 евро. Такива доходи без особени
проблеми позволяват заплащане от страните на капаро в размер на 3000 лв. и
спестяване на остатъка от 8 000 лв. от продажната цена на процесните имоти след
използването на част от парите събрани на сватбата им за заплащане на част от
цената. Последното обстоятелство също се премълчава от ищцата и близките й.
Съпоставено с проявената недобросъвестност при посочване на адрес на ответника по
делото обуславя категоричен извод за недостоверност на версията на ищцата за
предоставени лични средства от баща й за закупуването на имота. Доколкото е
имало такива то доказана е само сумата в размер на 8 000 лв., която се
признава от ответника, но за която са събрани гласни доказателства /показанията
на св.С./, че преди сключването на сделката му е върната от страните. Именно
при това положение е логично св. Г. и другите продавачи да изповядат сделката с
ответника, а не с бащата на ищцата. Същият е имал възможност да закупи имота в
полза на дъщеря си, да го закупи на свое име и да и го дари, да го закупи на
свое име и да го предостави за ползване на младото семейство и т. н. Що се
отнася до събраните на сватбата на страните средства съдът изцяло дава вяра на
показанията на св. С. за техния размер и влагането им за покупката на имота. По
делото не е установено каква точно част от гостите са били близки на единия или
другия съпруг, но обичайно такива дарения се правят на двамата младоженци за
подпомагане началото на съпружеския им живот и обстоятелството че гостите от
едната страна са били повече не опровергава презумпцията за общата собственост
на съпрузите върху така придобити парични средства. Процесуалното поведение на ищцата за премълчаване на
наличието на събрани пари на сватбата й с ответника; непосочването на адрес на
ответника, който й е бил известен и е можела да посочи и той да
бъде призован и да участва лично в делото и неверните й твърдения за
невъзможност да спестят средства от работата си в Германия е крайно
недобросъвестно и следва да бъде отчетено от съда при преценка на
доказателствата по делото. При съвкупната преценка на същите съдът намира, че
презумпцията по чл.21, ал.3 от СК не е оборена от ищцата и предявеният иск по
чл. 23, ал. 1 от СК следва да се отхвърли като недоказан.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата С.С.Р., ЕГН:****** против ответника С.А.Р., ЕГН:********* иск за установяване на
пълна трансформация по чл.23, ал.1 от СК по отношение на недвижими имоти, придобити
по време на брака им с нот.акт №*****, том *, рег.№***, д.*** от ****** г. на
629-ти РН, вписан в СВ Русе с вх.№**** от **** г., акт ***, том ***, а именно: 1/.Дворно
място в гр.Сливо поле, Област Русе, ул.***** с площ от 924 кв.м., съставляващо
УПИ ***** в кв.**** по регулационния план на града, заедно с всички налични в
имота подобрения, при граници: улица, УПИ ****, УПИ ***** и УПИ **** и 2/. Дворно
място в гр.Сливо поле, Област Русе, ул.****** с площ от **** кв.м.,
съставляващо УПИ **** в кв.*** по регулационния план на града, заедно с всички
налични в имота подобрения, при граници: улица, УПИ ****, УПИ **** и УПИ ******
– да се признае за установено, че същите са изцяло лична собственост на ищцата,
тъй като макар и придобити по време на брака на страните били придобити изцяло
с нейни лични средства.
ОСЪЖДА С.С.Р., ЕГН:******* да заплати на С.А.Р.,
ЕГН:********* сумата в размер на 1400 лв. – разноски за адв. възнаграждение по
делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред
РОС.
Районен съдия: