№ 22
гр. гр. Елена, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пейо Ив. Приходков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Административно
наказателно дело № 20214130200076 по описа за 2021 година
С НП № 570589-F577740/21.01.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново в Централно управление на Н.на агенция за приходите за извършено
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал. 4 от
ЗДДС на осн. чл. 53, ал. 1, чл. 27 (чл. 83) и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, изр. 2 от
ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на ЕТ „Н.-Т – А.Т.“, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. Г.О., ул. „Л.“ № 1, представляван от А.П.Т. с ЕГН
**********.
Недоволен е останал нарушителят ЕТ „Н.-Т – А.Т.“ гр. Г.О., представляван от А.П.Т.,
който чрез адв. О. Н. Н. от ВТАК, е подал жалба против НП. В същата са изложени
съображения за допуснати в хода на адм.-наказателното производство материално- и
процесуалноправни нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП,
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ „Н.-Т – А.Т.“ гр. Г.О., чрез адв. О. Н. Н. от
ВТАК, поддържа подадената жалба. Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира
разноски по делото.
В съдебно заседание ответник-жалба Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП – София, представляван от главен юрисконсулт П.Н.С., взема становище, че НП е
правилно и законосъобразно. Пледира да се потвърди атакувания акт. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява в съдебно заседание и не
взема становище.
1
Районният съдът, като провери изцяло НП и по повод направените в жалбата
оплаквания, взе предвид становището на страните, и обсъди и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е допустима Същата е подадена в 7-дневния срок, визиран в чл. 59 от ЗАНН,
от лице, имащо право на жалба и срещу подлежащ на обжалване акт. Жалбата, разгледана
по същество, е неоснователна.
От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните
свидетели се установява следната фактическа обстановка:
На 27.10.2020 г. в 14.20 часа в гр. Златарица инспектори в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП – свидетелите И. Т. С. и С. Ю. К. извършили проверка на търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин хранителна борса „Н.“, находящ се в гр.
Златарица, ул. „Стефан Попстоянов“ № 2, собственост на ЕТ „Н.-Т – А.Т.“ гр. Г.О., ЕИК
**********, и есклоатиран от последния. При същата било установено, че дневния оборот
към момента на проверката, от монтирания в обекта електронен касов апарат модел
„DATECS DP – 150“, с индивидуален номер ********* и фискална памет № *********,
регистриран в НАП под № 4042127/25.02.2019 г., съгласно дневен финансов отчет е в
размер на 576.65 лева. Съгласно съставен опис на парите в касата, фактическата наличност в
касата за електронен касов апарат модел „DATECS DP – 150“, с индивидуален номер
********* и фискална памет № *********, на обекта към момента на проверката е в размер
на 482.90 лева, която сума била описана по банкноти и монети в изготвения опис на
касовата наличност от М.В.Г. – продавач-консултант. Установена била промяна в касовата
наличност в размер на (-) 93.75 лева и същата представлява извеждане на пари от касата,
извън случаите на продажба, която не е отразена на фискалното устройство в момента на
извършването и във ФУ чрез операцията „Служебно изведени“ суми. Въз основа на
констатираното е прието, че едноличният търговец – жалбоподател не е изпълнил
задължението си извън случаите на продажба/сторно операции да регистрира във ФУ всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане, извеждане на пари във и извън
касата) чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Констатираното от проверяващите служители ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
било обективирано в Протокол за извършена проверка от 27.10.2020 г. Проверката била
осъществена в присъствието на свидетелката М.В.Г. – продавач-консултант в търговския
обект, която нямала възражения по протокола. Бил съставен и Опис на паричните средства в
касата на ФУ (електронен касов апарат модел „DATECS DP – 150“, с индивидуален номер
********* и фискална памет № *********, регистриран в НАП под № 4042127/25.02.2019
г.) към момента на започване на проверката.
На 30.10.2020 г. И. Т. С. (гл. инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП) в
присъствието на свидетеля С. Ю. К. и в присъствието на нарушителя ЕТ „Н.-Т – А.Т.“ гр.
Г.О., представляван от А.П.Т., съставила против последния АУАН № F577740. Документът
бил връчен на същата дата на А.П.Т. представляващ едноличния търговец – жалбоподател.
2
Осъщественото от едноличния търговец деяние било квалифицирано в АУАН като
нарушение на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Против АУАН № F577740/30.10.2020 г. жалбоподателят подал възражение вх. №
24354/02.11.2020 г. на НАП, ТД – В. Търново
Въз основа на АУАН № F577740/30.10.2020 г., при възприета в пълнота и идентичност
фактическа обстановка и правна квалификация, и при изричното отразяване, че
нарушението не води до неотразяване на приходи, било съставено НП № 570589-
F577740/21.01.2021 г., издадено от Мария Димитрова Ковачева – Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – В. Търново в Централно управление на Н.на агенция за
приходите, упълномощена съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., с което на ЕТ „Н.-Т – А.Т.“, ЕИК
**********, гр. Г.О., представляван от А.П.Т., за извършеното нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер 500.00 лв.
В съдържанието на обжалваното НП са отразени доводи относно приложението на
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, както и такива, че не са налице предпоставки за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
По делото са изслушани показанията на свидетелите И. Т. С., С. Ю. К. и М.В.Г.. Чрез
показанията на същите се потвърждават направените констатации в хода на извършената
проверка, отразени в последствие и в съставения АУАН. Съдът кредитира показанията на
свидетелите. Същите са подробни и взаимно свързани. Свидетелските показания
кореспондират и на писмените доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подадената жалба е
допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и от лице, имащо право на това.
Същата, разгледана по същество, е неоснователна.
Настоящата инстанция приема, че както актът, така и наказателното постановление са
издадени от компетентни за това лица в законно установените процесуални срокове, с оглед
на което в тази насока не са налице съществени нарушения. От друга страна, съдът
констатира, че както актът, така и наказателното постановление нямат материални пропуски
и в тази насока не се констатират процесуални нарушения. Извършеното деяние и неговата
правна квалификация са описани в изискуемата от закона степен, като са посочени време,
място на извършване; обективните съставомерни признаци и правната квалификация на
същото като конкретен състав на административно нарушение. Не са налице неясноти и
непълноти, които препятстват възможността на нарушителя да разбере какво нарушение се
твърди да е извършено и да организира защитата си по адекватен начин. С оглед на това, са
неоснователни наведените от жалбоподателя в тази насока възражения.
Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че не е установен момента на
извършване на нарушението, доколкото е посочено на коя дата е извършена проверката,
3
която дата съвпада и с датата на извършване на нарушението. Видът и характерът на
извършеното нарушение, съобразно въведените с разпоредбите на Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ изисквания за редовност на водената отчетност, предпоставят
незабавно отразяване на настъпилите промени, съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата. По делото не са събрани данни такива разлики в отчетността да са били
установени и отразени за предходни дни.
Самият факт на нарушение е безспорно установен по делото, като не е спорен между
страните. В тази насока, при признание на неизгодни за едноличния търговец факти са
изразените от представляващия го данни в депозираното, по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
възражение. Това мотивира съда да приеме, че деянието представлява извеждане на пари от
касата, извън случаите на продажба, което не е отразено на фискалното устройство в
момента на извършването и във ФУ, чрез операцията „Служебно изведени“ суми и
неизпълнението от страна на търговеца да регистрира във ФУ тази промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане, извеждане на пари във и извън касата) чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, осъществява от обективна страна
състава на нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Не се констатират и нарушения при издаване и връчване на процесните АУАН и НП.
Не са основателни наведените от жалбоподателя твърдения, че НП е антидатирано. Не
са налице доказателства, които да подкрепят тази му теза.
Напълно неоснователно е изложеното от жалбоподателя, че не са посочени конкретни
лица, извършили нарушението, в резултат на което е ангажирана отговорността му. Такова
задължение по закон не съществува нито за актосъставителя, нито за наказващия орган.
Отговорността на ЕТ е безвиновна, поради което на него се налага имуществена санкция.
Неоснователно е изложеното, че в търговския обект на жалбоподателя са налице два
ЕКАФП и било възможно да бъдат разменяни суми между двете каси. Това дори да е вярно
не дисквалифицира извършеното като административно нарушение.
Неоснователно е изложеното, че в протокола за извършената проверка е бил вписан
само един продавач-консултант, като присъстващ, и т.н. От събраните по делото
доказателства се установява, че към момента на извършване на проверката в търговския
обект на жалбоподателя са работели двете каси, като едната е била обслужване от М.В.Г., а
другата от П.С.Ц.. Отразеното в протокола или липсата на посочване в него на втория
продавач-консултант П.С.Ц. не опорочава адм.-наказателното производство.
Не е основателно и изложеното в жалбата, че преди проверката е било извършено
плащане на стоки, доставени от „К.К. - ТБ“ ЕООД, и др., като тези факти не били отчетени
от актосъставителя, съотв. от наказващия орган. Всичко това потвърждава тезата, че
правилно и законосъобразно е издадено процесното НП.
За неоснователно следва се приеме и изложеното в жалбата, че законите разпоредби,
посочени за нарушени, били общи и не са конкретизирани. Разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от
4
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС са действащи такива в
правния мир. Ако жалбоподателят не е съгласен с начина, по който са формулирани същите,
то следва да се обърне към министъра на финансите, съотв. към Народното събрание.
Съдът приема, че правилно административнонаказващият орган е определил
приложимата материална разпоредба като е квалифицирал, че констатираното деяние
представлява нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС.
Нормата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС препраща за детайлна регламентация на процесните
отношения към Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин. Елемент от този нормативен ред е издаването на документи за продажба чрез ФУ и
ИАСУТД по глава четвърта от Наредба № Н-18/2006 г., чиито изисквания гарантират
създаването и съхраняването на хартиен и/или електронен носител на пълна информация за
извършваните в търговския обект продажби и свързаните с тях операции като корекции при
връщане, рекламации, грешно натрупване на сметка и др. Със същата цел – проследимост
на регистрираните и отчетените чрез ФУ обороти, чл. 33, ал. 1 от гореспоменатата наредба,
изисква – извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност на ФУ
(начална сума, въвеждане и изваждане на пари в и извън касата) на ФУ да се регистрира във
ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и/или „служебно изведени“ суми. Това изискване
от нормативния ред чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, в случая, не е било изпълнено – в стопанисвания
от едноличния търговец обект.
Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
ЗДДС, тъй като е установено, че нарушението не води до неотразяване на приходи.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай липсва маловажност по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че самото деяние
не води до неотразяване на приходи, предпоставя по-ниска степен на обществена опасност
на деянието, което от своя страна е възприето от законодателя, като привилигирован, по
своята наказауемост, състав на извършеното нарушение, а не водещ, по своята същност, до
ненаказуемост на съответното деяние. Деянието рефлектира върху сигурността на
документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не
е явно незначителна.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и еднолични
търговци е безвиновна, т.е. при административни нарушения на ЮЛ и ЕТ изобщо не се
изследва въпросът за вината. В настоящият казус се установи, че в чл. 185, ал. 2, изр. 2 във
вр. с ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможността за налагане на имуществена санкция на ЕТ,
какъвто е жалбоподателят.
По отношение конкретният размер на наложената имуществена санкция в размер на
5
500.00 лв. съдът счита, че същата е индивидуализирана по размер, отговарящ на тежестта на
извършеното нарушение на данъчното законодателство. АНО е съобразил разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН. Същият е взел предвид, че нарушението е за първи път. Всичко това го е
мотивирало да наложи имуществена санкция в минимален размер. Настоящият състав
намира, че наказанието като вид и размер е правилно определено в обжалваното НП.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано.
Жалбата следва да се остави без уважение. Същата се явява неоснователна. Не са
налице основания за отменяне или изменяне на атакуваното НП.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени
разноски по същото се явява неоснователна.
При този изход на спора и съобразно ЗАНН, основателно е искането на ответник-жалба
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер
на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то
съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и
на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че
следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от
120.00 лв.
Воден от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 570589-F577740/21.01.2021
г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно
управление на Н.на агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал. 4 от ЗДДС на осн. чл. 53, ал. 1, чл. 27 (чл.
83) и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на
ЕТ „Н.-Т – А.Т.“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Г.О., ул. „Л.“ №
1, представляван от А.П.Т. с ЕГН **********, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА ЕТ „Н.-Т – А.Т.“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
Г.О., ул. „Л.“ № 1, представляван от А.П.Т. с ЕГН **********, да заплати на Н.на агенция за
приходите гр. София сумата 120.00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на
страните.
6
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
7