РЕШЕНИЕ
№ 363/ 22.10.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Минка Трънджиева
Членове:Венцислав
Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско
дело №709 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Същото е образувано
по жалба с вх.№57880/24.09.2019г.
подадена от К.С.Г. ***, чрез пълномощника му адв.Л.К. *** срещу Отказ на ЧСИ- П.И.,
рег.№821 да прекрати изпълнително дело №20168210403915.
Твърди
се, че същото е незаконосъобразно и неправилно.
Счита се, че воденото спрямо
жалбоподателят ИД е прекратено ex lege /по силата на закона/, но
въпреки това, ЧСИ неоснователно отказва да прекрати изпълнителното производство
и вдигне наложения запор върху трудовото му възнаграждение.
Приема се, че според нормата на
чл.125 от ЗЗД, прекъсването и спирането на давността спрямо един от солидарните
длъжници не произвежда действие спрямо останалите, като срокът по чл.433, ал.1,
8 от ГП тече поотделно за всеки длъжник по изпълнителното дело, с оглед
различното им материално и процесуално- правно положение и по аргумент за по-
силното основание от чл.125 от ЗЗД.
След като по изпълнителното
дело не са предприемани никакви изпълнителни действия в периода от 2015г. до
06.08.2019г. по визираното изпълнително дело, то производството по същото се е
прекратило по силата на закона, с изтичането на две годишния срок от
предприемане на последното изпълнително действие, което е било преди депозиране
на молбата за налагане на трудовото възнаграждение на жалбоподателя.
Моли, се на основание чл.438 от ГПК незабавно да бъде спряно принудителното изпълнение по ИД №20168210403915 по
описа на ЧСИ- П.И., до произнасяне на решение по настоящата жалба.
Моли се за се приеме, че
подадената жалба е основателна, тъй като отказът на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
незаконосъобразен, с оглед на което моли същия да бъде отменен
В срокът по чл.436, ал.3 от ГПК
не са подадени писмени възражения от другите страни по изпълнителното дело.
Постъпили са мотиви от ЧСИ- П.И..
В същите се визира, че подадената жалба е недопустима, но е неоснователна. В
тази връзка се моли същата да бъде оставена без уважение. В този смисъл се
излагат подробни съображения.
Окръжният съд, като взе
предвид оплакванията, изложени
в жалбата, прие
от фактическа страна за
установено следното: Изпълнително дело е образувано на дата 09.09.2015г.
под №20158830400597 по описа на кантората на ЧСИ П.И., с peг.№883, със стар
район на действие- ОС гр. Пазарджик, по молба на „Обединена Българска Банка“ АД,
срещу длъжниците К.С.Г., Д.С.Г. и Л.П. Б- М, въз основа на представен
Изпълнителен лист, издаден на 27.03.2015г. от РС- Пазарджик, на основание
Заповед за незабавно изпълнение №435 /чл.417 от ГПК/ по ч.гр.д.№857 от 2015г.
на РС- Пазарджик.
Видно от този изпълнителен лист
е разпоредено длъжниците К.С.Г. и Д.С.Г.- двамата помежду им разделно и
солидарно с Л.П. Б- М, да заплатят в полза на кредитора „Обединена Българска Банка“
АД следните суми, а именно: сумата в размер на 5992,27лв.- главница по договор
за предоставяне на потребителски кредит, сумата в размер на 541,27лв.-
договорна лихва, сумата в размер на 5897,70лв.- наказателна лихва, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
25.03.2015г. до окончателното изплащане, както сторените по делото съдебно- деловодни
разноски в размер на 1017,56лв., за внесена държавна такса и възнаграждение за
адвокат.
Длъжникът и настоящ
жалбоподател, К.Г. е уведомен за започнатото принудително изпълнение по
изпълнително дело №20158830400597 по описа на кантората на ЧСИ П.И. с peг. №883,
със стар район на действие- ОС- Пазарджик, видно от Покана за доброволно
изпълнение с изх. №18871/12.09.2015г., връчена лично при отказ на основание чл.44,
ал.1 от ГПК, на дата 23.09.2015г.
Длъжникът, Л.П. Б.- М. е
уведомена за започнатото принудително изпълнение по изпълнително дело №20158830400597
по описа на кантората на ЧСИ П.И. с peг.№883, със стар район на действие- ОС
гр. Пазарджик видно от Покана за доброволно изпълнение с изх.№18873/12.09.2015г.,
връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК, на дата 02.10.2015г.
Длъжникът, Д.Г. е уведомен за
започнатото принудително изпълнение по изпълнителното дело, видно от Покана за
доброволно изпълнение с изх.№36143/08.07.2019г., връчена на основание чл.46,
ал.2 от ГПК, чрез работодателя- „Делчев Инженеринг“ ЕООД, на дата 11.07.2019г.
На дата 13.06.2016г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, както и върху всяко друго възнаграждение,
получавано от длъжника Л.П. Б.- М. при ЕТ Д-р И.-ИППМП-М.П., с ЕИК *********,
за което длъжникът е уведомен със Призовка за принудително изпълнение, с
изх.№11331/30.05.2016г., получена на дата 14.06.2016г.
На дата 17.06.2016г. е наложен
запор върху пенсията, получавана от длъжника Л.П. Б.- М., от ТП на НОИ-
Пазарджик, за което е уведомена с Призовка за принудително изпълнение с
изх.№11331/30.05.2016г., получена на дата 14.06.2016г.
На датите 15.07.2016г.,
10.08.2016г., 14.09.2016г., 12.10.2016г., 11.11.2016г., в изпълнение на
наложения запор върху пенсията на длъжника, от ТП на НОИ- Пазарджик са
преведени суми, всяка от които в размер на 23,04лв. или общо 115,20лв., които
са разпределени за погасяване на задължението по изпълнителното дело.
На дата 05.12.2016г., на
основание Заповед №ОД-04-148/02.12.2016г. на Министъра на правосъдието
Екатерина Захариева са прекратени правомощията на ЧСИ П.И., с peг.№883, като
целия й служебен архив е прехвърлен, на основание чл.31- чл.35 от ЗЧСИ на ЧСИ П.И.,
с peг.№821, като образуваното под №20158830400597 по описа на ЧСИ П.И., с peг.№883,
изпълнително дело е преобразувано под №20168210403915 по описа на ЧСИ П.И. с peг.№821.
На основание чл. 34 от ЗЧСИ приемащият частен съдебен изпълнител извършва
изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела от служебния архив,
който приема.
На дата 13.12.2016г., в
изпълнение на наложения запор върху пенсията на длъжника, от ТП на НОИ-
гр.Пазарджик е преведена сума в размер на 23,04лв., която е разпределена за
погасяване на задължението по изпълнителното дело.
На дата 16.01.2017г. е
постъпила молба от взискателят „Обединена Българска Банка“ АД, заведена под
вх.№01622/16.01.2017г., в която последния моли да се насрочи дата и час за
извършване на опис на движими вещи.
На датите 23.10.2017г. и
14.11.2017г., в изпълнение на наложения запор върху пенсията на длъжника, от ТП
на НОИ- гр.Пазарджик са преведени суми, всяка от които в размер на 4,10лв. или
общо 8,20лв., които са разпределени за погасяване на задължението по
изпълнителното дело.
На дата 27.11.2017г. е
постъпила молба от „Обединена Българска Банка“ АД, заведена под вх.№49640, в
която взискателят иска изпълнението да бъде насочено върху вземания от банкови
сметки на длъжниците, като бъдат извършени справки в регистрите на БНБ и се
наложат съответните запори.
На дата 12.12.2017г., в
изпълнение на наложения запор върху пенсията на длъжника, от ТП на НОИ- гр.Пазарджик
е преведена сума в размер на 4,10лв., която е разпределена за погасяване на
задължението по изпълнителното дело.
На дата 10.08.2018г. е
постъпила молба, заведена под вх.№43776, от дружеството „Еос Матрикс“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“,
ж.к.„Малинова долина“, ул.„Рачо Петков- Казанджията“ №6, с която уведомява
съдебния изпълнител, че на 31.01.2018г. е сключен договор за цесия между
„Обединена Българска Банка“ АД- цедент и „Еос Матрикс“ ЕООД- /цесионер/, въз
основа на който вземането, обективирано в Изпълнителен лист, издаден на
27.03.2015г. от РС-Пазарджик, на основание Заповед за незабавно изпълнение №435
/чл.417 от ГПК/ по ч.гр.д.№857 от 2015г. на РС- Пазарджик, въз основа на който
е образувано и настоящото изпълнително дело е цедирано на „Еос Матрикс“ ЕООД и
която се моли, на основание чл.429 от ГПК, да бъде конституирано като взискател
по изпълнителното дело по отношение на всички задължени лица в изпълнителния
титул. В същата молба е отправено искане за налагане на запори върху вземания
от трудови възнаграждения и банкови сметки на длъжниците, както и насрочване на
дата за опис на движими вещи, собственост на длъжниците.
С Разпореждане на съдебния
изпълнител от 10.08.2018г., на основание чл.429, ал.1 от ГПК, „Еос Матрикс“ ЕООД е конституирано като
взискател в изпълнителното производство.
На дата 15.08.2019г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, както и върху всяко друго възнаграждение,
получавано от длъжника К.Г., в „Хагер Транспорт България“ ООД, с ЕИК *********.
Видно от Молба с вх.№56559/18.09.2019г.
подадена от длъжникът К.С.Г., чрез пълномощника му адв.Л.К.,*** е поискано
изпълнителното производство по изпълнително дело №20168210403915 да бъде
прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като писмено му бъде
съобщено за взетото становище.
Искането е оставено без
уважение, като същото е обективирано в Съобщение с изх.№51140/19.09.2019г.,
адресирано до длъжника К.С.Г., чрез пълномощника му, изпратено и получено с
куриер на дата 20.09.2019г.
Окръжният съд от правна страна
приема следното:
Жалбата е допустима. В тази
насока следва да се посочи, че жалбоподателят е уведомен за отказа на
20.09.2019г. на ЧСИ да прекрати изпълнението спрямо него. Жалбата е подадена на
24.09.2019г., т.е. в едноседмичния срок от съобщението. Същата е подадена от
надлежно легитимирано лице, против действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на обжалване, предвид разпоредбите на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
В този смисъл, жалбоподателят е
от лицата имащи правен интерес от подаване на жалбата, поради което допустимият
по закон предмет на жалбата е само изрично посочените в чл.435, ал.2, т.6 от ГПК действия на съдебния изпълнител. Жалбоподателят, в качеството му на длъжник
може да се защити, като обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре
принудителното изпълнение спрямо него.
По съществото си, жалбата се явява неоснователна.
Възражението на жалбоподателят
е в насока, че при наличие на няколко длъжници по делото срокът по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК тече поотделно за всеки от тях. В случая, същото не може да бъде
прието за основателно.
Разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК визира, че изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато „взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. За да
не изтече този преклузивен срок и за да не настъпят неблагоприятните за
взискателя правни последици от неговото изтичане, на практика последният следва
да проявява активност за удовлетворяване на своето вземане.
Въззивният съд няма основание
да не приеме, че за изпълнение на задължението по изпълнителното дело отговорят
в условията на солидарност няколко лица/длъжници, какъвто е и настоящия казус. Действително,
между всеки от последните, от една страна и взискателя от друга страна,
възникват отделни изпълнителни правоотношения. Взискателят обаче има само едно
вземане, чието изпълнение се дължи от всеки от солидарно отговорните длъжници,
като погашенията от един от длъжниците или от осребряване на негово /на
длъжника/ имущество, погасяват задълженията и на останалите солидарни длъжници.
Ето защо самият взискател може да започне изпълнението само срещу един от
солидарните длъжници, което изпълнение да е достатъчно да удовлетвори цялото
негово вземане, като същото ще има погасителен ефект спрямо всички длъжници.
Разпоредбата на чл.426, ал.2 от ГПК предвижда, че в течение на производството взискателят може да посочва и
други способи за изпълнение, но това е една негова правна възможност, която
няма как да му бъде вменена в задължение. От друга страна, ако избраният способ
е достатъчен да се удовлетвори взискателя, едновременното провеждане и
реализиране на други способи спрямо имущества на другите солидарни длъжници, ще
доведе до необосновано засягане на правната им сфера и накърняване на техните
интереси, предвид че ще се стигне до осребряване на тяхно имущество, без да е
съществувала необходимост за това. Взискателят може да посочи едновременно
няколко начина за изпълнение „само ако това е нужно за удовлетворяване на
вземането му“. На практика, последният не само не е длъжен да посочва способи
спрямо всеки от солидарните длъжници, а напротив- съществува забрана да посочва
множество способи, освен в случай, че същото е необходимо за удовлетворяване на
вземането. В сходен смисъл е и нормата на чл.442а от ГПК, изискваща предприетите
в производството изпълнителни способи да са съразмерни с размера на
задължението по делото. Взискателят не може да бъде санкциониран за това, че провежда
изпълнение само срещу единия солидарен длъжник, което е достатъчно за
удовлетворяване на вземането му, а по отношение на другите не е предприел
такова.
Не може в случая да бъде прието
тълкуването на жалбоподателя извлечено от разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗЗД,
предвиждаща че „прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен
длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници“.
В конкретният казус,
първоначално е наложен запор върху пенсията, получавана от длъжника Л. П. Б.- М.,
което е довело до постигане на целения резултат в изпълнителното производство,
а именно- погасяване вземането на взискателя. Третото задължено лице /ТЗЛ/ - ТП
на НОИ- гр.Пазарджик е приело наложения запор за основателен и го е изпълнявало
като е правело ежемесечни удръжки /на датите 15.07.2016г., 10.08.2016г..
14.09.2016г., 12.10.2016г., 11.11.2016г., 13.12.2016г., 23.10.2017г.,
14.11.2017г., 12.12.2017г. Всяко плащане от страна на ТЗЛ представлява
изпълнително действие, годно да препятства изтичането на двугодишния срок,
посочен в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Без значение за последното
е вземане на кой от солидарно отговорните длъжници е послужило за
удовлетворяване на взискателя. Периодичните постъпления от запор върху
вземанията дори само на един от солидарните длъжници е пречка за настъпване на
перемпция спрямо всички такива. Тъй като солидарните длъжници дължат едно и
също нещо на кредитора /единство на предмета на престацията/, то последният
може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях- чл.122,
ал.1 от ЗЗД. След като производството за принудително събиране на това негово
вземане е ефективно- постъпват суми за погашение на същото, то същото не може
да се перемира дори сумите да постъпват от осребряване на имущество само на
един от длъжниците. Това е така, защото плащането, извършено от един солидарен
длъжник, макар и частично, поражда погасителен ефект и спрямо останалите
такива- чл.123, ал.1 от ЗЗД.
Без правно значение е
обстоятелството, дали и кога принудителното изпълнение е било насочвано срещу
имуществото на длъжника и настоящ жалбоподател, т.к. последният не би могъл да
противопоставя възражение за разделяне на дълга, а и преклузивният срок в чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, тече общо, а не самостоятелно, за солидарните длъжници.
Ето защо не могат да се приемат
за основателни твърденията на жалбоподателя, че прекратяване на изпълнителното
производство, в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е свързано с двугодишен
период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия. В тази
връзка следва да се посочи, че освен постъпващите и своевременно разпределяни и
превеждани суми на взискателя в изпълнителното производство, последният е
подавал и молби, с които иска прилагане на конкретни изпълнителни способи- на
датите 16.01.2017г., 27.11.2017г. и 10.08.2018г.
Всички тези данни дават
основание на настоящата инстанция да приеме, че от образуване на изпълнителното
дело не е налице двугодишен срок на бездействие от страна на взискателя и на
съдебния изпълнител в изпълнителното производство по образуваното изпълнително
дело, което да влече като процесуална последица прекратяването му.
С оглед на гореизложеното,
подадената жалба с вх.№57880/24.09.2019г. от К.С.Г., срещу отказ на ЧСИ- П.И.
да прекрати спре изпълнението по молба на жалбоподателя, обективиран в Съобщение
с изх.№52655/30.09.2019г. следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а постановения акт се потвърди, като правилен и законосъобразен.
С оглед неоснователността на
подадената жалба, съдът няма основание да се произнесе по направеното искане за
спиране изпълнението по процесното изпълнително дело по отношение на
жалбоподателя.
Мотивиран от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ на ЧСИ- П.И.,
рег.№821, обективиран в Съобщение с изх.№52655/30.09.2019г. да бъде прекратено
изпълнителното дело №20168210403915.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.