№ 1081
гр. Русе, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520103879 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.
Русе срещу П. М. Ц., в която се твърди, че между страните са налице
облигационни отношения във връзката с доставяна питейна вода за имот
находящ се в гр. Русе, ********* с абонатен номер ***. Твърди се, че
ответницата има неплатени суми по издадени 25 бр. фактури за периода от
01.04.2021г. до 01.04.2023г. на обща стойност 1312,31лв.
Въпреки поканите до ответната страна да заплати дължимите суми,
след като това не било направено, дружеството депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. №*** от 2023г. по описа на РС Русе и издадена заповед за изпълнение
за дължимата по фактурите главница и обезщетение за забава.
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение се моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено
вземането на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
Русе по отношение на ответника П. М. Ц. за сумите от: 1312.31 лв. главница за
1
доставена и потребена питейна вода по фактури за периода от 12.02.2021г. до
17.03.2023г. по партида *** и 103.01лв. обезщетение за забава, считано от
падежа на всяка от фактурите до датата на подаване на заявлението, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до изплащане на вземането. Претендират се и направените в настоящото и в
заповедното производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Оспорва се
предявеният иск по основание и размер. Видно било от представените
доказателства, че претендираното за плащане количество вода е начислявано
служебно. Липсвали представени от ищеца доказателства, които да сочат, че
начислената вода е потребена от ответника. Липсвали доказателства, че бил
отказан достъп на длъжностно лице до имота на ответника. Искът се
основавал на издадени от ищеца частни документи, които не можело да бъдат
годни доказателства за твърдяните от него обстоятелства. Поради тези
съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ответникът е абонат на доставяни от ищцовото дружество
„ВиК“ услуги за имот с адрес гр. Русе, ********* с абонатен номер ***. За
доставената питейна вода и такса канал в жилището, ищцовото дружество в
периода 01.04.2021г. до 01.04.2023г е издало 25 бр. фактури на обща стойност
1312,31лв., с №№ *** от 01.04.2021г.; *** от 01.05.2021г.; *** от 01.06.2021г.;
*** от 01.07.2021г.; *** от 01.08.2021г.; *** от 01.09.2021г.; *** от
01.10.2021г.; *** от 01.11.2021г.; *** от 01.12.2021г.; *** от 01.01.2022г.;
********** от 01.02.2022г.; *** от 01.03.2022г.; *** от 01.04.2022г.;
********** от 01.05.2022г.; ********** от01.06.2022г.; *** от 01.07.2022г.;
*** от 01.08.2022г.; *** от 01.09.2022г.; *** от 01.10.2022г.; *** от 01.11.2022г.;
*** от 01.12.2022г.; *** от 01.01.2023г.; *** от 01.02.2023г.; *** от
01.03.2023г.; ********** от 01.04.2023г. Периодът за който са начислени
сумите по процесните фактури е 12.02.2021 г. до 17.03.2023г.
Всяка от фактурите е на различна стойност, като видно от отразеното в
2
тях, претендираните за заплащане суми са за начислени „служебно“
количества потребена питейна вода, без реален отчет на измервателния уред.
Причина за неотчитане на индивидуалния измервателен уред (водомер) за
имота на ищцата е неосигурения достъп до него, за потвърждение на което
обстоятелство ищецът е представил по делото 6 бр. протоколи, съставени по
реда на чл. 24, ал.4 от ОУ на ищцовото дружество, удостоверяващи това
обстоятелство.
Начисленото „служебно“ количество вода по отделните фактури варира
от 7 до 28 куб. метра, а общото количество по тях е 394 куб. метра. Или
средно месечно по 15,76 куб. метра.
По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК, е
издадена срещу ответника заповед за изпълнение №***/15.05.2023г. по ч.гр.д.
№***/2023г. за сумите 1312,31лв. главница за консумирана вода и такса канал
за периода 12.02.2011г. до 17.03.2023г. в имот в гр. Русе, ***, с абонатен №***,
както и лихва за забавено плащане в размер на 103,01лв. за периода
01.05.2021г. до 10.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.05.2023г. до окончателното изплащане, 28,31лв. държавна
такса и 24лв. разноски за връчване на книжа от ЧСИ в заповедното
производство. Заповедта е връчена на ответника, който в срока по чл. 414 ГПК
е депозирал възражение за недължимост на вземането по заповедта, с оглед на
което и на осн. чл. 415, ал.1 т.1 ГПК съдът е указал на ищцовото дружество
необходимостта да предяви установителен иск за вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и се явява процесуално допустим.
Няма спор по делото, а и се установява от представените и неоспорени
писмени доказателства, че ответникът се явява потребител (клиент) на
ищцовото дружество във връзка с доставени „В и К“ услуги за посочения в
исковата молба имот, на който се явява и собственик. Допълнително
основание за този извод дава и обстоятелството, че същият е с постоянен и
настоящ адрес съвпадащ с процесния имот.
Също така няма спор по делото, че имотът на ответника се намира в
сграда, в която има и друг самостоятелен имот, на друг собственик, като
3
потребената от имотите вода се измерва както с индивидуални водомери, така
и с общ за тях.
Съгласно чл. 24 от ОУ на ищцовото дружество (одобрени от ДКЕВР),
потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчет на
водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните
водомери. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностните лице
на оператора до водомера за повече от една година, се съставя протокол за
това обстоятелство, който следва да се подпише от поне един свидетел. След
съставянето на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в
режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител
присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се
ограничава до разликата (общото потребление) съгласно чл. 25, ал.2 от ОУ.
В случая представените и неоспорени по делото протоколи, съставени
на основание чл. 24, ал.4 от ОУ установяват, че служителите на ищцовото
дружество не са имали осигурен достъп от ответницата и не са имали
възможност да отчитат индивидуалния водомер, поради което при
начисляване на сумите по процесните фактури е спазен посочения по-горе ред
за „служебно“ определяне на потреблението за процесния имот, при което са
съобразявани показанията на общия водомер на сградното отклонение. При
това положение, за доказване по основание и размер на исковата претенция не
е необходимо да бъде установено дали действително ответницата е потребила
претендираното за заплащане количество вода или не.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че в продължение на
една година, докато е висящо настоящото производство, ответницата не е
изразила желание и съгласие да бъде отчетен индивидуалния водомер.
Същевременно не е оспорила, че е потребявала услугите на ищцовото
дружество, както през процесния период, така и след него, включително и
понастоящем, но оспорва въобще тяхното заплащане, което е лишено както от
правна така и от житейска логика. Ответницата не би могла да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение, до който резултат би се стигнало
при уважаване на възраженията . Изложените от нея възражения относно
спазването на изискванията за присъединяване на потребителите и за ползване
на В и К услуги уредени с Наредба №14/14.09.2004г. са неотносими към
4
процесния спор. След като ответницата е ползвател на доставяните от
ищцовото дружество услуги и е потребила вода, дължи нейното заплащане
дори и в хипотезата на допуснати някакви нарушения при присъединяването
. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, което
законът не допуска. Споровете по въпросите относно правилното
присъединяването на ответницата към В и К мрежата следва да бъдат
разрешени по друг ред и са неотносими към настоящото производство.
Начислените в случая „служебно“ количества потребена вода
безспорно са в стойности, които не надвишават ограничението по чл. 49 от ОУ
на дружеството и са съответни на обичайното потребление за едно
домакинство.
По изложените съображения предявеният иск в частта за главницата
следва да бъде изцяло уважен като основателен.
Основно задължение на ответника като потребител и купувач на
доставената питейна вода е да я заплаща по определените цени и в
предвидените за това срокове – в 30 дневен срок от издаване на съответната
фактура съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ. Неизпълнението на това задължение е
поставило ответника в забава, поради което върху главницата по отделните
фактури следва да заплати и обезщетение за забава, което според
представените по делото и неоспорени изчисления възлиза на 103,01лв.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото
производство в размер на 74,18 лв. за държавна такса. За заповедното
производство дължимите на дружеството разноски са в размер на 52,31 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. М. Ц. ЕГН**********, с
постоянен адрес гр. Русе, *** дължи на "Водоснабдяване и канализация"
ООД, ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Добруджа“ №6, представлявано от управителя Илиан Милев сумите:
1312,31лв. главница за консумирана вода и такса канал за аб. №*** за периода
12.02.2021г. до 17.03.2023г., 103,01лв. обезщетение за забавено плащане за
периода 01.05.2021г. до 10.05.2023г., ведно със законната лихва върху
5
главницата, считано от 11.05.2023г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед №***/15.05.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА П. М. Ц. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Русе, ***
да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК827184123, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано
от управителя Илиан Милев сумата от 74,18лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 52,31лв. разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6