Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 24.06.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия
гр. д. № 352 по описа за
2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че
срещу ищеца било образувано изпълнително дело № 20087510400043/2008 г. по описа
на ЧСИ Е. Д., с рег. № 751 и район на действие – Окръжен съд – Перник, с взискател
„Топлофикация - Перник“ АД, по което ищецът дължал на ответното дружество сума
в размер на 3773,49 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., вкл., ведно със законната
лихва за забава в размер на 1012,14 лева за периода от 30.11.2003 г. до
11.01.2008 г., вкл., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.01.2008
г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по
делото. По изпълнителното дело имало реализирано плащане, като останалата
незаплатена сума била в размер на 4334,34 лева.
Твърди се, че срещу ищеца имало
образувано и изп. д. № 5851/2004 г. по описа на ДСИ
при РС – Перник, с взискател „Топлофикация - Перник“
АД и длъжник – ищецът в настоящото производство К.С.Д., по което последният
дължал сумата от 1565,16 лева. Изпълнителното дело било прекратено на основание
чл. 433, т. 8 ГПК.
От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи следните сумите: 4334,34 лева за периода от 01.10.2003 г. до
30.04.2007 г. и за периода 30.11.2003 г. до 11.01.2008 г., както и сумата от
1565,16 лева за периода от 01.11.2000 г. до 30.09.2003 г., като погасени по
давност.
С отговора на исковата молба
ответното дружество намира предявения иск за недопустим, твърдейки, че по
делото липсват доказателства, че към настоящия момент двете изпълнителни дела
са все още висящи, което било предпоставка за допустимост на иска с правно основание
чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
В случай, че съдът приеме иска за
допустим, моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй
като вземанията не били погасени по давност.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за наследници № 001522/30.10.2006
г., издадено от община Перник, се установява, че ищецът К.С.Д. е наследник на Стефан
Д.С., починал на 15.04.2004 г.
По делото е представен и нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 24, том I, рег. № 502, дело № 22/2004 г. на
нотариус Н. Златанов, с район на действие – района на Пернишкия районен съд, от
който се установява, че С.Д.С. и З.В. С. са продали на К.С.Д. и В.М. Д.следния
недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Стомана“,
кв. „Изток“, а именно: жилище – апартамент № 22, в жилищна сграда – бл. № 3, на осми етаж, състоящ се от
две стаи, кухня, сервизни помещения и мазе, със застроена площ на жилището
58,01 кв. м, заедно с прилежащото му избено помещение № 19, с полезна площ от
2,97 кв. м, като продавачите са си запазили
пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота.
От приложеното по делото копие от изпълнително дело № 20087510400043/2008
г. по описа на ЧСИ Е. Д., с рег. № 751 и район на действие – Окръжен съд –
Перник, се установява, че същото е образувано на 21.02.2008 г. по молба на взискателя „Топлофикация Перник“ ЕАД и приложен към нея изпълнителен
лист от 07.02.2008 г., издаден по ч. гр. д. № 579/2008 г. по описа на ПРС срещу
ищеца в настоящото производство – К.С.Д., за следните суми: 3773,49 лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., вкл., законната лихва за забава на месечните
плащания в размер на 1012,14 лева за периода от 30.11.2003 г. до 11.01.2008 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2008 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 98,71 лева – направени разноски по
делото.
По така образуваното изпълнително дело е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника на 25.02.2008 г.
Видно от писмо с изх. №
02496/10.05.2019 г. , изпратено от ЧСИ Е. Д., с рег. № 751 и район на
действие – Окръжен съд – Перник е, че изпълнително дело № 20087510400043/2008
г. е прекратено на 20.01.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
изпълнителният лист е върнат на взискателя „Т.П.“ АД.
По делото е представен и изпълнителен лист от 05.01.2004 г., издаден по гр.
д. № 8250/2003 г. по описа на ПРС срещу С. Д.С. за следните суми: 2264,50 лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.09.2000 г. до 30.09.2003 г., вкл., законната лихва за забава на месечните
плащания в размер на 379,35 лева за периода от 30.10.2000 г. до 17.12.2003 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2003 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 36,44 лева – направени разноски по
делото.
По делото е представено и удостоверение № 32/22.05.2017 г. , издадено от ДСИ
при Пернишкия районен съд, от което се установява, че изпълнително дело № 5851/2004
г. по описа на ДСИ при ПРС, със страни: взискател - „Топлофикация
Перник“ ЕАД и длъжник - С.Д.С., е прекратено
на основание чл. 433, т. 8 ГПК и е архивирано под № 9 – 64/16.03.2012 г.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
На основание чл. 439,
ал. 1 и ал.
2 ГПК длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението,
като искът може да се
основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът твърди погасяването
на вземането на ответника по
давност, което представлява нов факт по смисъла
на чл. 439 ГПК и обуславя допустимост
на производството. При извършване преценката за
допустимост на исковата претенция, настоящият съдебен състав съобрази
практиката на ВКС, намерила израз в определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.
№ 1660/ 2016 г., І т. о. и определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018
г., IV г. о. В цитираните определения изрично се приема допустимостта на
отрицателен установителен иск за недължимост
на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след
прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения
на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск
е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца
се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
(бивш взискател) изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство (в
същия смисъл: определение № 96/05.02.2019 г. по в. гр. д. № 00039/2019 г. по
описа на ОС - Перник). Ето защо, съдът намира,
че искът е допустим.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че ищецът притежава качеството на
наследник по закон на С.Д.С., срещу когото, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в
гр. Перник, е
издаден в полза на „Топлофикация Перник“ ЕАД изпълнителен лист от 05.01.2004 г.
по гр. д. №
8250/2003 г. по описа на ПРС за незаплатени суми за ползвана топлинна енергия,
както и че срещу ищеца К.С.Д. е издаден в полза на „Топлофикация Перник“ ЕАД изпълнителен
лист от 07.02.2008 г. по ч. гр. д. № 579/2008 г. по описа на ПРС за незаплатени
суми за ползвана топлинна енергия. Безспорно е също и че по молба на
топлофикационното дружество, на основание издадените два изпълнителни листа са
образувани изпълнително дело № 5851/2004 г.
по описа на ДСИ при ПРС и изпълнително дело № 20087510400043/2008 г. по описа
на ЧСИ Е. Добренова, с рег. № 751 и район на действие
– Окръжен съд – Перник. Изпълнително дело № 5851/2004 г. по описа на ДСИ при ПРС е прекратено на
28.07.2011 г. с постановление на държавен съдебен изпълнител, а изпълнително
дело № 20087510400043/2008 г. по описа на ЧСИ Е. Добренова,
с рег. № 751 и район на действие – Окръжен съд – Перник, е прекратено на
28.01.2016 г. с постановление на ЧСИ. Не е спорно между страните, че след
извършени частични плащания от страна на длъжника, по изпълнително дело №
20087510400043/2008 г. е останала дължима сумата от 4334,34 лева, а по изпълнително дело № 5851/2004 г.
дължимата сума е в размер на 1565,16 лева.
Двата изпълнителни листа, въз
основа на които са образувани изпълнителните производства, изпълнението
по които се оспорва, са издадени за вземания на ответника за незаплатени суми за ползвана топлинна енергия. На основание
чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността започва
да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. В доклада
по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже изтичането на погасителната давност за посочените
суми. Ищецът не е ангажирал
доказателства във връзка с изискуемостта на вземането, от
което и с оглед правилата за разпределение
на доказателствената тежест следва, че най-ранната, доказана
по делото дата, от която
е започнал да тече давностният срок, е датата, на която са издадени двата изпълнителни листа – 05.01.2004 г., съответно
07.02.2008 г.
В разглеждания случай съдът съобрази на първо място задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, според
които вземанията на топлофикационните дружества съдържат признаците на
понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност. В конкретната хипотеза плащанията са периодични, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, с предварително определен падеж. Касае се за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите. За приложението на специалната
погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Предвид гореизложеното,
вземанията на топлофикационните дружества се погасяват с изтичане на краткия
тригодишен давностен срок.
За да бъде даден отговор на въпроса погасено ли е по давност вземането на
ответника срещу ищеца по издадените два изпълнителни листа, настоящият съдебен
състав съобрази задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде
приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в
изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен) или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието
е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Съобразявайки дадените в цитираното тълкувателно решение разяснения, съдът
преценява, че вземането на ответника по издадените два изпълнителни листа срещу
ищеца е погасено по давност, тъй като от събраните по делото доказателства се установява,
че по изпълнително дело № 20087510400043/2008 г. по описа на ЧСИ Е. Добренова, с рег. № 751 и район на действие – Окръжен съд –
Перник, за период от време повече от две години след неговото образуване взискателят не е направил искане за извършване на изпълнителни
действия. За същия период от време не са били предприети изпълнителни действия
и от съдебния изпълнител. Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл на 21.02.2010 г.,
вследствие на което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Без
значение за извода за прекратяване на производството по изпълнителното дело по
право е и постановлението на съдебния изпълнител, с което е прекратено
производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С
това постановление само е прогласено вече настъпилото прекратяване на
производството по изпълнителното дело (решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. д.
№ 2306/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о.). Що се касае до изпълнително дело №
5851/2004 г. по описа на ДСИ при ПРС, то същото е прекратено на 28.07.2011 г. с
постановление на държавен съдебен изпълнител.
В тази хипотеза, както се посочи по-горе, началната дата на давността е 05.01.2004
г., съответно 07.02.2008 г. – оттогава тече давност за вземанията на ответното
дружество за незаплатена от ищеца топлинна енергия. Срокът на давността в
случая е 3-годишен. Съобразно посочената по-горе начална дата давността е
изтекла съответно на 05.01.2007 г. и на 21.02.2011 г. В този
период от време действия за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД (съобразно разясненията, дадени
в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), прекъсващи давността, спрямо ищеца не са били
извършвани. Ето защо съдът намира, че главното вземане е погасено по давност, а с това
на основание чл. 119 ЗЗД са се погасили по давност и акцесорните
вземания за лихви и разноски, следователно правото на ответника на принудително
удовлетворяване не съществува и искът се явява изцяло доказан и основателен.
По разноските:
Съобразно правилата на процеса и с оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска присъждане на сторените по делото
деловодни разноски. Ищецът е доказал направени разноски по делото в общ размер на 875,98 лева,
от които 235,98 лева – заплатена държавна такса, 10,00 лева – такса за издаване
на съдебни удостоверения, както и 630,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
От страна на ответника е направено възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
ищеца, което съдът намира за неоснователно, тъй като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, каквато не е налице в
случая, преценявайки съотношението от една страна между фактическата и правна
сложност на делото и от друга - заплатеното адвокатско възнаграждение и
предвидения минимален размер, който съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 624,98 лева.
С оглед изхода на делото и по изложените по-горе съображения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в
настоящото производство в общ размер на 875,98 лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление ***, ТЕЦ „Република“, че К.С.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***/4, НЕ ДЪЛЖИ на дружеството следните суми: 4334,34 лева (четири
хиляди триста тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) за периода
от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г. и за периода 30.11.2003 г. до 11.01.2008 г.,
както и сумата от 1565,16 лева (хиляда петстотин шестдесет и пет лева и
шестнадесет стотинки) за периода от 01.11.2000 г. до 30.09.2003 г., за които са
издадени изпълнителен лист на 05.01.2004 г. по гр. д. № 8250/2003 г. по описа
на Районен съд – Перник и изпълнителен лист на 07.02.2008г. по ч. гр. д. № 579/2008
г. по описа на Районен съд – Перник, и за принудителното събиране на които суми
са образувани изпълнително дело № 20087510400043/2008 г. по описа на ЧСИ Е. Д.,
с рег. № 751 и район на действие – Окръжен съд – Перник и изпълнително дело №
5851/2004 г. по описа на ДСИ при РС – Перник, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, ТЕЦ
„Република“ ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***/4 сумата в
размер на 875,98 лева (осемстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и осем
стотинки) - направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно.
Т.П.