№ 87
гр.****, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
в присъствието на прокурора Р. Т. Л.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20252300500125 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.К.- прокурор при Районна прокуратура-
гр.****, против Решение № 38 от 24.01.2025 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.
д. № 817/2024 г. по описа на този съд, в частта, с която Прокуратурата на Република
България, представлявана от И.Ф. Главен прокурор Борислав Сарафов, е осъдена да заплати
солидарно с ОД на МВР– Видин, на Н. Д. С., ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ сумата от 2000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за
престъпление по чл. 343 б, ал.3 от НК по ДП № 291 ЗМ- 116/2023 г. по описа на РУ– Кулата,
пр. пр. вх. № 2326/2023 г. по описа на РП– Видин, ТО – Кулата, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба– 18.03.2024 г. до окончателното
изплащане, както и разноски по делото в размер на 404,00 лв.
Оплакванията на въззивника- Прокуратурата на Република България, са за
неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част и
необоснованост, с доводи, че по делото не е установено твърдените от ищеца
неимуществени вреди да са настъпили в резултат на действията на Прокуратурата на
Република България, като се счита, че отговорността на въззивника не може да бъде
ангажирана за действия на полицейски органи по задържането на лицето по ЗМВР,
отнемане на СУМПС, сваляне на регистрационните табели на МПС. Отделно от това се
поддържа, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен
с вида, характера и интензитета на упражнената принуда, като при опреД.ето му ЯРС не е
отчел, че наказателното производство е приключило в рамките на седем месеца, който срок
се счита за разумен, както и обстоятелството, че ищецът не е имал качеството на обвиняем в
наказателното производство, а престъплението по чл. 343б от НК не е тежко. С оглед на
горните обстоятелства, се счита, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени
1
вреди не отговаря на действително претърпените от ищеца вреди, на икономическите
стандарти в страната и на съдебната практика по аналогични случаи. По тези съображения
се настоява за отмяна на решението на ЯРС в обжалваните му части като неправилно и
незаконосъобразно и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователни и недоказани. В случай, че въззивният съд не възприеме
изложените във въззивната жалба доводи за отмяна на постановеното по спора решение на
ЯРС, въззивикът настоява за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Н. Д. С., чрез пълномощника си адв. Д. Д.
от АК- Сливен, е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба по
подробно изложените съображения, споделящи напълно мотивите на районния съд.
Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно, законосъобразно и обосновано, нестрадащо от посочените във въззивната жалба
пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Предявения иск в уважения
му размер се счита за доказан по основание и размер, с оглед доказателствата по делото.
В о.с.з. въззивникът се представлява от прокурор Р. Л. от ЯОП, който поддържа
жалбата и настоява за уважаването й. При присъждане на разноски на въззиваемата страна,
прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което мотивира с невисоката правна и фактическа сложност на делото и
приетото от СЕС по дело № С- 438/2022 г.
В о.с.з. въззиваемият Н. Д. С. не се явява и не се представлява. В подадена от
пълномощника му писмена молба оспорва жалбата, моли за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно и настоява за присъждане на разноски в размер
на адвокатското възнаграждение.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирани страни и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
Въззивният съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на
собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:
Първоинстанционният Ямболски районен съд е сезиран с иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен от Н.Д.С. от гр.****, за солидарно осъждане на
ответниците Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР- гр.
Видин на сума в размер на 5000,00 лв.- обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания, настъпили в резултат на образуваното против ищеца наказателно производство
по ДП №291 ЗМ- 116/2023 г. по описа на РУ– Кулата, пр. пр. вх. № 2326/2023 год. по описа
на РП– Видин, ТО- Кулата, което е прекратено с Постановление от 29.02.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Исковата си претенция ищецът обосновал с това, че на 13.07.2023 г. около 14.45
часа в гр.****, като водач на товарен автомобил му била извършена проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство, което отчело положителен резултат. Ищецът
дал кръвна проба във ФСМП гр. Кула, а след проверката от служителите на МВР против
него бил съставен АУАН и иззето СУМПС, като едновременно с това е била издадена
заповед за налагане на ПАМ- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса да
отговорността, но не повече от 18 месеца, по която било допуснато предварително
изпълнение. Било образувано ДП, по което е назначена и изготвена химико– токсилогична
експертиза, според заключението на която в биологичните проби на ищеца не са установени
наркотични вещества. С постановление от 29.02.2024 г. на Районна прокуратура- Видин ДП
е било прекратено, а с мотивирана резолюция от 26.01.2024 г. на началник група при ОД на
МВР– Видин, РУ- Кула е било прекратено и административно– наказателното производство
2
по съставения против ищеца АУАН от 13.07.2023 г. В резултат на действията на
разследващите органи и прокуратурата по образуваното и в последствие прекратено ДП и
образуваното административно- наказателно производство, което също е било прекратено,
ищецът е поддържал, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство,
безпокойство, срам, стрес, тревожност и притеснения от неоснователното обвинение, което
станало достояние на целия му кръг от приятели, близки и роднини. Изтъкнал е, че
тревожността и притесненията са довели до негативни чувства и психо- емоционален срив,
продължили в период от повече от седем месеца, по време на воденото ДП настъпила
промяна в психическото му състояние, ищецът станал затворен, избягвал разговори по
темата, бил тревожен, предвид предвиденото наказание за такъв тип престъпления и факта,
че не бил осъждан до момента. Независимо от това, че срещу него не било повдигнато
обвинение, наказателното производство се водило против него за престъпление по чл. 343б,
ал.3 НК, което обстоятелство породило у ищеца чувства на унижение и срам, накърнено
било доброто му име в обществото, търпял постоянни тревоги и притеснения в продължение
на над седем месеца, живял в постоянен страх и безпокойство от евентуалното изтърпяване
на предвидените за деянието наказания, вкл. и лишаване от свобода. Информацията за
задържането му предизвикала негативен отзвук в обществото, а воденото против него
наказателно производство се отразило негативно в отношенията му с близки и приятели,
част от които го считали за „престъпник“, накърнено било доброто му име в обществото.
Вреди, изразяващи се в неудобство, срам, затруднения при придвижването, претърпял и в
резултат на отнемане на СУМПС от органите на ОД на МВР- Видин.
С отговора на исковата молба ответникът Прокуратурата на Република България
е оспорил предявения иск по основание и размер. Поддържал е, че не са ангажирани
доказателства за действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, техния
характер и интензитет, както и наличието на причинно- следствена връзка между действията
на Прокуратурата на Република България и настъпването на вредите, за които ищецът
претендира обезщетение. Акцентирал е, че в хода на наказателното производство от страна
на прокуратурата не са извършвани действия извън правнорегламентираните, че
наказателното производство е приключило в разумен срок, ищецът не е имал процесуалното
качество на обвиняем, а престъплението по чл. 343б НК не е тежко. Изтъкнал е, че
Прокуратурата на Република България не носи отговорност за действията на полицейските
органи по задържането на ищеца по реда на ЗМВР и действията по отнемане на СУМПС и
свалянето на регистрационните табели на автомобила. Исковата претенция ответникът
оспорил и по размер с доводи, че не съответства на действително претърпените от ищеца
вреди, на икономическите стандарти в страната и на съдебната практика по аналогични
случаи, включително и тази на СЕС, както и не е съобразена с вида, характера и интензитета
на упражнената спрямо ищеца принуда. Настоял е за отхвърляне на предявения иск.
Ответникът ОД на МВР– Видин не е подал отговор на исковата молба.
От фактическа страна по делото е установено, че ДП № 291 ЗМ- 116/2023 г. по
описа на РУ – Кулата, пр. пр. вх. № 2326/2023 г. по описа на РП– Видин, ТО – Кула, е
образувано на 13.07.2023 г., на осн. чл. 212, ал.2 от НПК, за престъпление по чл.343б, ал.3
НК, с първото действие по разследването- разпит на свидетел, за това, че на 13.07.2023 г.
около 14.45 часа в гр.****, обл. *****, по ул.***** срещу зърнобаза на фирма „ТАНИ-
МАНИ“ ООД с посока на движение от с. Водна към центъра на гр.**** управлявал МПС-
товарен автомобил „Фузо Кантер“ с рег. № СН 5522 АТ, собственост на фирма „Циркон“
ЕООД, от водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози– бензодиазепини,
установено чрез изследване с техническо средство- „Drug test 5000“ с фабр. № ARMF- 0092,
проба № 00102, извършена в 14. 58 часа на 13.07.2023 г.
От материалите по приложеното в цялост към настоящото дело досъдебно
производство се установява, че на 13.07.2023 г. по ДП са били разпитани в качеството на
3
свидетели полицейските служители извършили проверката- Л.С.К. и М.Д.Й.. От показанията
на двамата полицейски служители е видно, че на 13.07.2023 г. при изпълнение на
служебните си задължения спрели за проверка управлявания от ищеца Н. С. товарен
автомобил, на който извършили проверка за употреба на алкохол, наркотични вещества и
техни аналози с технически средства. Резултатът от проверката за алкохол бил отрицателен,
а проверката за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство
„Dreger Drug test 5000“ с фабр. № ARMF- 0092, извършена в 14.58 часа на 13.07.2023 г., дала
положителен резултат, като уредът отчел употреба от страна на водача на товарния
автомобил на наркотични вещества- бензодиазепини. На водача бил издаден талон за
изследване № 0068302 от 13.07.2023 г. Против него бил съставен и АУАН серия GA №359543
от 13.07.2023 г. за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП. В указания му в талон за
изследване срок, водачът се е явил в ФСМП- гр. Кула, където му било извършено
медицинско изследване и му били взети биологични проби кръв и урина, установено от
приложения по ДП протокол от 13.07.2023 г. Със Заповед за прилагане на ПАМ № 23- 0291-
000077 от 13.07.2023 г. на Н. Д. С. е била наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т.1, б „б“ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца, като на осн. чл. 60, ал.1 от АПК е допуснато предварително
изпълнение на заповедта и на същата дата е отнето СУМПС № *********. В деня на
проверката- 13.07.2023 г. били снети сведения от ищеца, в които той отрекъл да е
употребявал наркотични вещества. Изложил е, че в момента има здравословни проблеми,
във връзка с които от м. март 2023 г. приема лекарства, които е посочил. По ДП е била
назначена токсико– химична експертиза на проби кръв и урина, взети от ищеца Н. С.. По
предложения на разследващия полицай при ОД на МВР– Видин, срокът за разследването по
ДП е удължаван трикратно от наблюдаващия прокурор, тъй като назначената експертиза не е
била изготвена. На 23.01.2024 г. е била изготвена съдебна– химокотоксикологична
експертиза, представена по ДП на 25.01.2024 г., според заключението на която при
извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето Н. Д. С. не се
установява наличие на наркотични вещества.
На 31.01.2024 г. разследващият по ДП полицай е изготвил заключително мнение
за прекратяване на наказателното производство. С постановление от 29.02.2024 г. на
наблюдаващия прокурор ДП е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24,
ал.1, т.1 от НПК, т.к. не са събрани данни от обективна и субективна страна за извършено
престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Същото е връчено на ищеца на 11.03.2024 г., видно
от приложеното по ДП известие за доставяне.
С мотивирана резолюция от 26.01.2024 г. на Началник Група в ОД на МВР-
Видин административно- наказателното производство по АУАН серия GA №359543 от
13.07.2023 г. е прекратено.
За установяване на твърдените неимуществени вреди пред първоинстанционния
съд са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелката
Д.Г.А., намираща се във фактическо съжителство на съпружески начала с ищеца. В
показанията си свидетелката е изложила, че през м. юли 2023 г. по време на работа ищецът е
бил спрян за проверка и пробата за наркотици е била положителна. Дал кръвна проба, тъй
като не употребявал наркотици. Отнето му било СУМПС, дал показания в РУ на МВР- Кула.
На следващия ден се прибрал в дома си, бил умърлушен и сринат. Затворил се в себе си, не
искал да говори и да се събира с приятели, в резултат на което те се отдръпнали. Най-
голямото притеснение на ищеца било, че ще го уволнят. Доходите му били от работата му
като шофьор. Тъй като бил дългогодишен служител и се ползвал с добро име пред
работодателя си, не бил уволнен, а преназначен на длъжност „общ работник“, което за
ищеца било много унизително. Резултатите от експертизата се забавили седем месеца, през
които ищецът бил много притеснен, имало момент, в който не искал да ходи на работа, не
искал да става от леглото, стоял си в къщи, имал главоболие, започнал да вдига кръвно,
4
защото не можел да шофира и се притеснявал колко време ще се задържи на работа.
Приятелите им се отдръпнали, като свидетелката предполага, че може и да са си мислели, че
употребява наркотици. През цялото време ищецът бил засрамен и унизен. Когато му върнали
книжката започнал да се чувства малко по-добре, но никога нямало да бъде същия, бил по-
различен. След връщане на СУМПС бил върнат на работа като шофьор.
При така установените по делото факти, първоинстанционният съд с
обжалваното решение e приел, че са налице основания за ангажиране на солидарната
отговорност на ответниците за претърпените от ищеца неимуществени вреди. По отношение
на ответника Прокуратурата на Република България е приел, че отговорността му следва да
бъде ангажирана за неоснователно упражнената принуда срещу ищеца, независимо от това,
че спрямо него не е повдигнато обвинение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 196, ал.1
от НПК този ответник упражнява ръководство и надзор на досъдебното производство, т.е.
контролирала хода на разследването. По отношение отговорността на втория ответник- ОД
на МВР– Видин, е приел, че следва да отговаря за незаконосъобразните действия и актове на
съответните служители при РУ на МВР- Кулата в хода на разследването. Изложил е доводи,
че по силата на чл. 52, ал. 1 т. 2 от НПК, служителите на МВР, назначени на длъжност
„разследващ полицай", са разследващи органи и въпреки че действат под ръководството и
надзора на прокурор, те са самостоятелни органи в досъдебното производство /чл. 192 и чл.
193 от НПК/, като се е позовал и на разпоредбите на чл. 203, чл. 219, ал.1, чл.221, 227, ал.1,
чл.235 от НПК. ЯРС е изложил изводи, според които действията по разследването от
органите на ОД на МВР, както и издадените актове при извършването им, са част от
единното наказателно производство по процесното ДП, което е прекратено на осн. чл. 24,
ал.1, т.1 от НПК, а това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като
незаконно, независимо дали на определен етап от производството процесуално-
следствените действия са били осъществени при спазване на изискуемите процесуални
правила. Изтъкнал е, че незаконосъобразността по ЗОДОВ се разглежда на плоскостта на
крайния резултат и доколкото в случая наказателното производство е прекратено, то всички
предприети процесуални действия следва да се определят като незаконни. Приел е, че в
случая е без значение какъв е конкретния принос на ответниците за настъпилите за ищеца
вреди, тъй като предмет на делото е солидарната им, а не разделната им отговорност.
Посочил е, че е налице причиняване на вредоносния резултат от неколцина по смисъла на
чл. 53 от ЗЗД и право на увредения е да избере дали да ангажира отговорността на всеки от
съпричинителите или на някой от тях, който в отношенията с кредитора отговаря за цялото
задължение. Поради това не е необходимо да се извършва разграничение на действията на
отделните органи и да се определя доколко всеки от тях е увредил ищеца. По отношение на
твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди в следствие на наложената ПАМ,
ЯРС се е позовал на практика на ВКС, в която е прието, че Прокуратурата на РБ отговаря по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни
мерки- „задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171,
ал. 1, т. 1, б. „б" ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 НК, което
е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато
обвинение.
При опреД.е размера на обезщетението за неимуществени вреди, при
съобразяване на конкретиката на случая и съдената практика, ЯРС е приел, че
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено в размер на
2000,00 лв., ведно с лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Съдът е отчел, че в случая чрез неоснователно упражнената
принуда срещу ищеца като уличено лице са били засегнати честта и достойнството му, бил е
лишен от правото на управление на МПС за период над седем месеца, при установеност, че
същият е работил като шофьор и за посочения период е бил поставен в невъзможност да
5
упражнява трудова дейност като такъв, приел е, че е нарушено и правото му да бъде
разгледано и решено делото му в разумен срок, тъй като химическата експертиза е била
изготвена за срок повече от шест месеца, като е посочено, че този срок е необосновано дълъг
за изготвяне на заключение, ищецът е изпитал чувство на срам пред близки и приятели,
чувство за несигурност и притеснения от невъзможността да упражнява професията си и
дали ще запази работата си. От друга страна, ЯРС е взел предвид, че срещу ищеца не е било
повдигано обвинение, не е била взета мярка за неотклонение, при което страдания не са били
така интензивни, както когато е повдигнато обвинение. Отчетено е, че за периода от
образуването до прекратяването на ДП ищецът не е останал без работа и доходи въпреки
наложената ПАМ. При съобразяване на горните обстоятелства искът за разликата над
2000,00 лв. до предявения размер ЯРС е преценил за неоснователен и е отхвърлил.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При преценка по същество, обжалваното решение се прецени за правилно, а
въззивната жалба за неоснователна.
Предмет на разглеждане е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ, предявен против ответниците Прокуратурата на Република България и ОД
на МВР- Видин за солидалното им осъждане на основание чл. 4, ал.2 ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
В случая се претендира обезщетение за вреди от прекратено наказателно
производство поради липса на престъпление. Следователно основателността на иска е
обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1. наличие
на обвинение в извършване на престъпление; 2. прекратяване на образуваното наказателно
производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление; 3. настъпване на
сочените неимуществени вреди, както и 4. наличието на причинно- следствена връзка между
обвинението и вредите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе
пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на
претендираното обезщетение.
Налице е противоречива съдебна практика на ВКС по въпроса за тълкуването на
употребения в разпоредбата на 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
6
престъпление“ - дали същият следва да се тълкува по- широко за нуждите на специалния
деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ или предполага привличане на лицето като обвиняем по
реда и при условията на НПК. Затова и с разпореждане от 14.04.2025 г. на Председателя на
ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2025 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за
приемане на тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос: „Налице ли са
предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за
обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било
образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на
обвиняем?". Понастоящем няма постановено тълкувателно решение по делото, което да дава
задължителен отговор на така поставения въпрос.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, обективирана в решение
№ 50009/08.02.2023 г. по гр.д. № 932/2022 г. на ВКС, III г.о. и посочените в него други
решения на ВКС- решение №.1200/02.12.2008 г. по гр. д. № 3517/2007 г., ІІІ ГО, решение
№187/13.06.2012 г. по гр. д. №.1215/2011 т., ІІІ ГО, решение №341/05.10.2012 г. по гр. д.
№.1310/2011 г., ІV ГО, решение №425/01.12.2015 г. по гр. д. №3143/2015 г., ІV ГО, решение
№ 51/11.03.2021 г. по гр. д. №2340/2020 г., IV ГО, определине № 277/09.04.2020 г. по гр. д.
№880/2020 г., III ГО и др./, според която практика употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
израз „обвинение в извършване престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите
на специалния деликт, а не в тесния му наказателно- процесуален смисъл. Когато
наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство,
търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното
производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за
извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този
случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно
производство за конкретното престъпно деяние. Последната хипотеза е актуална и след
измененията в НПК, ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г. В обсъждания смисъл е и
практиката на ЕСПЧ по въпроса кога едно лице е обект на наказателно обвинение.
В настоящия случай ДП № 291 ЗМ- 116/2023 г. по описа на РУ – Кулата при ОД
на МВР- Видин е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК - със съставяне на протокола
за разпит на свидетел, като първо действие по разследването, и в този акт не са посочени
имената на ищеца като извършител на престъплението, съобразно изискванията на чл. 214,
ал. 3 от НПК. Същият не е привлечен и като обивняем по реда на чл. 219 от НПК в рамките
на наказателното производство. Въпреки това, предвид състава на престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК, за което е водено производството, предвиждащ наказание за управляващия
МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния
ред, безспорно и несъмнено точно ищецът се явява непосоченият изрично извършител на
деянието, тъй като именно той е управлявал МПС при проверката, него са тествали
полицейските служители за употреба на наркотици, от него са иззети биологични проби и
неговите проби са обект на назначената химико- токсикологична експертиза, отрицателното
заключение по която е било основание за прекратяване на производството. При това
положение и с оглед цитираната съдебна практика, съдът приема, че спрямо ищеца е налице
обвинение в извършване на престъпление в смисъла на понятието, изяснен по-горе. Ищецът
е узнал за същото от момента на проверката на полицейските органи, извършена на
13.07.2023 г., при която е тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство
„Drug test 5000“ с фабр. № ARMF- 0092, като след отчетения положителен резултат е
съпроводен от полицейските служители, извършили проверката до ФСМП- гр. Кула за
вземане на биологични проби за кръв и урина и от него са снети сведения по образуваното
вече ДП.
7
Не е спорно, а се установява и от приложените писмени доказателствени
средства, че наказателното производство е прекратено с влязло в сила постановление от
29.02.2024 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК - поради липса на извършено
престъпление.
По отношение на вредите в съдебната практика се приема, че с незаконното
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление се причиняват
обичайни неимуществени вреди, които се изразяват в нравствени, емоционални и
психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.
По време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Когато
предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за действия
или бездействия на съответните органи, съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на
обичайните неприятни чувства, усещания и преживявания и отговорността на държавата
следва да бъде реализирана до размера на тези вреди. Когато обаче се твърди причиняване
на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето
и други специфични увреждания, то тогава тези болки и страдания трябва изрично да бъдат
посочени в исковата молба и доказани от ищеца при условията на пълно и главно доказване
в процеса /в този смисъл решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV
ГО, решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 288/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 63 от
18.03.2016 г. по гр.д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и др./.
В случая неимуществените вреди за ищеца са установени по делото от
свидетелските показания на разпитаниия по делото свидетел, които съдът, отчитайки
възможната заинтересованост на свидетеля при условията на чл. 172 от ГПК, цени като
достоверни, тъй като са непротиворечиви, последователни и дадени от лице с
непосредствени лични впечатления. От тях се установява негативната промяна в
поведението на ищеца в резултат от инцидента, затварянето му в себе си, притесненията и
тревогите през времетраенето на наказателното производство. Тези вреди са обичайни
такива, поради което установяването им с медицински документи не е необходимо.
Отделно, предвид направения извод, че спрямо ищеца е налице обвинение в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, същият несъмнено е претърпял
обичайните неимуществени вреди от водения срещу него наказателен процес, изразяващи се
в тревожност, страх и притеснение, свързани с неизвестността относно развитието на
процеса, неговата продължителност и завършек, вкл. възможността да бъде осъден
несправедливо. Нормално е да се приеме, че по време на наказателното производство
лицето, срещу което фактически то е насочено, изпитва неудобства, чувства се унизено и
несигурно. Касае се за вреди, които всеки човешки индивид при подобни обстоятелства
неминуемо търпи.
Освен това ищецът е претърпял неимуществени вреди още и от неоснователно
упражнената спрямо него принуда- на същия е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от
ЗДвП-отнето му е СУМПС, като по отношение на тази мярка е допуснато предварително
изпълнение. Така са засегнати честта и достойнството на ищеца, бил е лишен и от
възможността да управлява МПС за срок от седем месеца и половина, вкл. и да упражнява
професията си на водач на товарен автомобил, за което по делото са налице безспорни
доказателства.
Съдът намира, че е налице и причинно- следствена връзка между обвинението и
вредите, тъй като последните са търпени от ищеца в резултат от образуваното досъдебно
производство или по повод на престъплението, за което е образувано то. В частност,
съгласно чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП принудителната административна
мярка е взета с цел предотвратяване на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП, което е погълнато от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
8
Така на практика наложената от органите на МВР мярка обслужва и обезпечава
образуваното наказателно производство, като същата е наложена при условията на
обвързана компетентност заради него, без възможност за преценка на административния
орган. Затова и няма пречка търпените вреди от тези мерки да подлежат на обезщетяване
при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, чрез прокуратурата.
В горния смисъл е налице и съдебна практика - решение № 50084/30.05.2023 г. по
гр.д. № 1961/2022 г. на ВКС, III г.о., според което Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал.
1, т.3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки-
„задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б"
ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 НК, което е прекратено
поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.
Вредите от тези действия на органите на МВР са взети предвид при опреД.е на
обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и в решение № 43/31.01.2025 г. по гр.д. №
242/2024 г. на ВКС, III г.о.
Не следва друго и от обстоятелствата, че иззетото свидетелство за управление на
МПС не е станало веществено доказателство по чл. 109 от НПК, ищецът не е разпитан като
свидетел по реда на чл. 139 от НПК и биологичните проби не са иззети при условията на чл.
146 от НПК. Отговорността във всеки случай е на държавата и тя е безвиновна, като
законодателят е предвидил тя да се представлява от различни органи, за да променят
практиката си и да се предотврати за в бъдеще нарушаване правата на гражданите /така-
мотивите на ТР № 5 от 15.06.2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС). Освен това е
предвидена и солидарна отговорност при няколко ответници - чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ.
По изложените аргументи възражението на въззивника, според което
Прокуратурата не носи отговорност на процесните вреди, понеже същите не са резултат от
нейни действия, а от действия на органите на МВР, са неоснователни.
Без значение е и редът, по който е образувано наказателното производство -
отново с акт на разследващ орган, а не с постановление на прокурор. С оглед обективната
отговорност на държавата по чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ и приложимият в този случай принцип
на риска, а не на вината, при наличие на образувано наказателно производство рискът е за
прокуратурата, на която съгласно чл. 127, т. 1 от КРБ и чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК е
предоставена държавната функция по контрол за законността, ръководството и надзора на
разследваното. Тази функция на прокуратурата не зависи от начина, по който е сложено
началото на наказателния процес, поради което отговорността й не може да бъде изключена
поради това, че досъдебното производство е образувано с акт на разследващ орган по чл.
212, ал. 2 от НПК, а не с прокурорско постановление по ал. 1. Още повече, че разследващият
орган има задължение за незабавно уведомяване на прокурора относно извършеното от него
първо действие по разследването - чл. 212, ал. 3 от НПК, след което наблюдаващият
прокурор би могъл да упражни правомощията си по ръководство и надзор.
В случая разследващият орган е изпълнил задължението си по чл. 212, ал. 3 от
НПК, като на 13.07.2023 г. е уведомил РП- Видин за образуваното на същата ДП № 291/2023
г. по описа на РУ- Кула при ОД на МВР- Видин, след което наблюдаващият прокурор е имал
обективна възможност да упражни правомощията си. Освен това прокуратурата е
поддържала висящността на процеса, като е удължавала трикратно срокът на разследването
по реда на чл. 234 НПК с общо шест месеца. Фактът, че наблюдаващият прокурор не е могъл
да прекрати производството преди да бъде изготвено заключението по назначената
химическа експертиза също е ирелевантно, тъй като отговорността на държавата по ЗОДОВ
е независима от това дали конкретно извършените действия на съответния държавен орган
са били законосъобразни или не.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице
9
всички предпоставки, включени в предметния обхват на приложимата правна норма, и
предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България
е доказан по основание.
По отношение на неговия размер, съобрази следното:
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според задължителните указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на Върховния съд, понятието „справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от решаващия орган. В разглеждания казус такива обстоятелства са: тежестта
на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, действията,
които са извършени с участието на ищеца, вида и продължителността на наложената мярка
за неотклонение, както и данните за личността на ищеца, с оглед преценката за интензитета
на негативното отражение на повдигнатото му обвинение върху неговото физическо и
психично здраве, контактите, професията, социалния живот и положението му в обществото.
Съдът счита, че справедлив еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди е сумата от 2000 лв., до какъвто извод е достигнал и първостепенния
съд. Същата правилно е определена по размер, при съобразяване на установените по делото
обективни факти, а именно: че за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е водено
досъдебното производство, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до
три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, респ. същото не е „тежко
престъпление" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; че наказателният процес е продължил около
седем месеца и половина от образуването до прекратяването му и същият е приключил на
фаза досъдебно производство, като от ищеца са били снети сведения еднократно и не е бил
привлечен като обвиняем, съответно спрямо него не е взета мярка за неотклонение. При
опреД.е размера на обезщетението правилно ЯРС е отчел негативните емоции на ищеца,
който е изпитвал чувство на срам и неудобство пред близки и приятели, страх от
възможността да получи наказание, чувство за несигурност и притеснения от материални
затруднения заради невъзможността да упражнява професията си, накърнено е било
чувството му да справедливост.
С оглед на изложените релевантни за спорното право обстоятелства, както и
общото ниво на икономическо благосъстояние в страната, горепосоченият размер на
обезщетението напълно репарира действително претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
В полза на ищеца е дължима и законна лихва за забава върху обезщетението,
считано от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство /т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС/. В случая лихвата е претендирана от по-късен момент- 18.03.2024 г.,
датата на подаване на исковата молба, поради което същата правилно е присъдена от ЯРС от
поисканата дата.
Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По разноските:
Процесуалният представител на въззиваемия- адв. Д. Д., с отговора на въззивната
жалба и представеното преди ос.з. писмено становишще пред въззивния съд, е напарвил
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. ЯОС преценя, че в случая са налице
предвидените предпоставки в закона за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
в полза на адв.Д. за безплатно оказаната на въззиваемия правна помощ и съдействие пред
въззивната инстанция. По делото е представен сключен между адвоката и клиента-
10
въззиваемия С. договор за правна помощ и съдействие от 20.03.2025 г., в който изрично е
предвидено, че тя ще се осъществява безплатно, като е посочено правното основание за
това– нормата на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. /защита на материално затруднено лице/, както и
нейния предмет– изготвяне, подписване и депозиране на отговор на въззивна жалба срещу
решение по гр.д. № 817/2024 г. по описа на ЯРС и извършване на всички съдопоризводтвени
действия и осъществи процесуално представителство пред Ямболски окръен съд.
Съгласно трайната практика на ВКС адвокатът, предоставил правна помощ на
страна на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. има право да получи възнаграждението от
насрещната страна тогава, когато страната има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 3, респ. ал. 4 ГПК и когато едновременно с това е доказано, че адвокатът е предоставил
правна помощ и това е установено с представен по делото договор за правна помощ, в който
изрично е посочено, че между страната и нейния процесуален представител е уговорено
предоставянето на безплатна правна помощ.
При присъждане на адвокатското възнаграждение разпоредбата на чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата придава задължителен за съда характер на посочените минимални
възнаграждения, установени в Наредба №1/2004 г. на ВАдвС. Следва обаче да бъде
съобразено задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от
25 януари 2024 г. по дело C-438/22, според което наредбата, с която се определят
минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава член 101, параграф 1
ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба,
която придава на тази наредба задължителен характер. След постановяване на посоченото
решение на СЕС е формирана практика и на ВКС, според която нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА,
препращаща към Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Прието е от ВКС, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат
да служат единствено като ориентир при опреД.е служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. Настоящия въззивен състав на ЯОС, при съобразяване с посоченото решение на СЕС
и практиката на ВКС също приема, че не е обвързан от минималните размери на
адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004, те са само ориентир и следва
да се прецени цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна
сложност на делото и извършеното от адвоката. В разглеждания случай се касае за защита
по подадена въззивна жалба против постановено от ЯРС решение, с което е уважен
предявения от ищеца против Прокуратурата на Република България иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сума в размер на 2000,00 лв., която сума формира материалния
интерес за опреД.е адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата, което
по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за възнагражденшията на адвокатска
работа е в размер на 500,00 лв. В качеството си на процесуален представител на
въззиваемия, адв. Д. е изготвил и подал отговор на въззивна жалба, в който подборно е навел
основания за неоснователност на същата, посочил е съдебна практика на ВКС. В
насроченото о.с.з. пред ЯОС адв. Д. не се е явил, но преди заседанието е подал писмено
становище по хода на делото и е потвърдил оспорването на въззивната жалба. Делото не се
отличава с висока фактическа и правна сложност, като при съобразяване на положения от
процесуалния представител на въззиваемия труд за осъщественото процесуално
представителство пред въззивната инстанция, настоящият състав на ЯОС намира, че по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Д. следва да бъде определено възнаграждение в размер на
400,00 лв. за оказаната безплатна правна помощ на въззиваемия в производството пред
ЯОС.
Водим от изложеното, ЯОС
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38 от 24.01.2025 г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр. д. № 817/2024 г. по описа на този съд, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата
на Република България, представлявана от И.Ф. Главен прокурор Борислав Сарафов, е
осъдена да заплати солидарно с ОД на МВР– Видин, на Н. Д. С., ЕГН **********, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 2000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение за престъпление по чл. 343 б, ал.3 от НК по ДП № 291 ЗМ- 116/2023 г.
по описа на РУ– Кулата, пр. пр. вх. № 2326/2023 г. по описа на РП– Видин, ТО – Кулата,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба– 18.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и в частта за радноските.
В останалата му част, Решение № 38 от 24.01.2025 г., постановено по гр. д. №
817/2024 г. по описа на Ямболския районен съд, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от И.Ф.
Главен прокурор Борислав Сарафов, да заплати на адв. Д. П. Д. от АК- Сливен, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12