Решение по дело №87/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.1** от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.**5, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалби на Министъра на земеделието и на Дирекция на Природен парк „***“, против виза за проучване и проектиране от 07.12.2022* на главния архитект на Община – Варна, издадена на основание чл.140, ал.3 ЗУТ, за „Основен ремонт и възстановяване на част от погинали сгради /сгради с идентификатори ***.***.**.1, ***.***.**.2 и ***.***.**.3/ - възстановяване на бар „К.“, находящ се в УПИ ІІІ-**, „За ресторант“, кв.8 по плана на к.к. ***, Община-Варна“.

Жалбоподателят - Министъра на земеделието, твърди, че визата е незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че ПИ с ид.***.***.**, в който са разположени сградите, предмет на визата, е публична държавна собственост и горска територия, поради което не е надлежно уведомен за издаването й. ПИ с ид.***.***.** попада в обхвата на Природен парк „***“, поради което визата е издадена в противоречие с разпоредбата на чл.31, т.9 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, т.к. в съответствие с чл.32, ал.2, вр. чл.**, ал.1 ЗЗТ, с Плана за управление на Природен парк „***“ /ПУППЗП/ е забранено строителството с изключение на ремонт и реконструкция на съществуващи сгради, обекти на инфраструктурата за обществени нужди, както и на временни навеси, бараки, поставяне на фургони, извън тези за нуждите на парковата администрация. Твърди и че за района е издадена Заповед № *****.04.1997* на Министерство на териториалното развитие и строителството, с която е наложена строителната забрана, което възпрепятства реализирането на строежи и издаване на строителни книжа /разрешения/ - до отмяна на заповедта. Бар „К.“ е пропаднал в свлачище през 1995* и към момента представлява площ с наличие на строителни отпадъци от съборени сгради и самозалесена растителност, като предвид фактическото съС.ие на имота и сградите в него, е очевидно намерението за извършване на ново строителство. В тази връзка се позовава на Решение № ***/17.05.20*** на Адм.съд – Варна по адм.д. *****/2020*, потвърдено от ВАС с Решение *****/24.11.20*** по адм.д. № ****/20***, по което е установено, че сградите в ПИ ***.***.** не могат да бъдат обект нито на основен ремонт, нито на реконструкция. Твърди и че оспорената виза е издадена в нарушение на чл.140, ал.2 ЗУТ, т.к. не отразява действителното положение към датата на издаването й с налични сгради и постройки, разположени в ПИ, както и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36.

В съдебно заседание Министърът на земеделието се представлява от юрк.*В., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. В допълнение, в представени писмени бележки С.д. **6988/27.11.2023* се позовава на заключението по СТЕ, прието на **.11.2023* и твърди, че по делото е установено, че оспорената виза е издадена в нарушение на чл.140, ал.2 ЗУТ, т.к. не отразява действителното положение към датата на издаването й. Относно исканото възстановяване [на сградите] сочи, че практически не е възможно, т.к. трябва да се заложи като ново строителство, а според категоричния извод на в.л. инженер-конструктор, съгласно действащия План за управление на ПП „***“, инвестиционното намерение на заявителя не отговаря на техническите условия на въведените забрани. Иска отмяна на обжалваната виза и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен списък. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят – Дирекция на Природен парк ***, твърди, че оспорената виза е издадена в нарушение на Заповед № ***/**.04.1997* на министъра на териториалното развитие и строителството, действаща и в момента, с която е наложена строителна забрана за свлачищни райони. Позовава се на мотивите на Решение № ***/17.05.20*** по адм.д. *****/2020* на Адм.съд – Варна и твърди, че отразените във визата сгради не са налични. Това обстоятелство е констатирано още с Решение № ***/20.06.2011* на Министерски съвет на РБ, с което е приет План за управление на природен парк „***“, като в раздел 1.16.3 „Застроени площи и сгради на територията на ПП „***“ е посочено, че „Бар „К.“ е разрушен до основи с опасни останки от сгради“. Твърди и че визата е издадена въз основа на 3 бр. неактуални скици на сгради с идентификатори ***.***.**.1, ***.***.**.2 и ***.***.**.3, в които като собственик е вписано „***“ ЕООД и не са отразени наличните към момента промени в КККР, което е в противоречие с представения от Й.В. нот.акт за покупко-продажба **** В тази връзка сочи, че са използвани документи, които са противоречиви и не дават възможност да се установи правото на собственост. Твърди, че визата е издадена и в нарушение на чл.31, т. 9 от Закона за защитените територии, т.к. ПИ с ид.***.***.** е публична държавна собственост и попада в защитена територия. Твърди, че за да се извършва строителство в имота, следва да са налице трите кумулативно изискуеми условия – строителството да е разрешено със Заповедта за обявяване на парка, Плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти. В случая в заповедта за обявяване на парка № ***/29.10.1979* на КОПС при МС, в подт. „ж“ се забранява „извършването на каквото и да е строителство, освен в случаите, когато е предвидено от паркоустройствения проект“. Съгласно Плана за управление на ПП „***“, стр.208, раздел 3.2. „Режими и норми – забрани“, в т.4, се забранява „строителство с изключение на ремонт и реконструкция на съществуващите сгради, обекти на инфраструктура за обществени нужди“ и в т.5 се забранява „строителство на временни навеси, бараки, поставяне на фургони, извън тези за нуждите на парковата администрация“. Тези забрани са в съответствие с чл.32, ал.2 ЗЗТ, вр. чл.**, ал.1 ЗЗТ. В случая сградите в имота не подлежат на основен ремонт и възстановяване, а се касае за ново строителство, поради което издадената виза е незаконосъобразна.

В съдебно заседание Дирекцията се представлява от адв.Е.Ф., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. В представени бележки С.д. **7**9/05.12.2023* моли съдът да кредитира заключението по СТЕ, изготвено от в.л. **, от което се установява, че сграда ***.***.**.1 и сграда ***.***.**.4 не съществуват, а сграда ***.***.**.2 е силно компрометирана, но и дори да бъде възстановена, не може да изпълнява функционалното си предназначение, без да са налични сгради 1 и 3, поради което оспорената виза е с невъзможен предмет. Иска отмяна на визата и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – Главен архитект на Община – Варна, чрез юрк.С.Н., оспорва жалбите и моли да се отхвърлят като неоснователни. Не претендира разноски.

Заинтересованата страна - Й.А.В., оспорва жалбите по съображения, изложени в молби С.д. **784/06.02.2023*, С.д. № 2610/20.02.2023* и писмен отговор С.д. № 4409/23.03.2023* Намира за неоснователни оплакванията за ненадлежно уведомяване на заинтересованите лица, т.к. Областният управител – до когото е изпратено уведомителното писмо, като представляващ Държавата за имотите частна държавна собственост, е препратил уведомлението по компетентност, отчитайки, че имотът е публична държавна собственост. Оспорва и допустимостта на жалбите. По отношение жалбата на Министъра на земеделието твърди, че е подадена от надлежна страна – в рамките на правомощията на министъра по чл.27, ал.6 ЗГ, но извън законоустановения 14-дневен срок, т.к. писмо № ***/23.12.2022* е входирано в ДГС – Варна на 23.12.2022*, срокът за обжалване изтича на 06.01.2023*, а жалбата е входирана на 09.01.2023* Относно втората жалба твърди, че директорът на Природен парк „***“ няма активна легитимация и право на жалба по смисъла на чл.131 ЗУТ. В тази връзка сочи, че Дирекцията на природния парк е юридическо лице на бюджетна издръжка, поделение на Изпълнителна агенция по горите, и е създадена за изпълнение на заповедта за обявяване и плана за управление на парка. В Плана за управление на ПП *** няма изрично предвиждане за територията на ПИ с ид.***.***.** или за сградите в него, за да се легитимира Дирекцията като заинтересовано лице. По делото не са представени доказателства за надлежно упълномощаване на Дирекцията от принципала на Природния парк, както и заповед по чл.15, ал.3 от Закона за държавната собственост, т.е. права на управление не са предоставени по надлежния ред. По изложените съображения твърди, че право на оспорване имат Министъра на земеделието, съответно Изпълнителна агенция по горите, но не и директорът на Дирекция ПП „***“. Счита за неоснователно позоваването на Решение на Адм.съд – Варна по адм.д. *****/2020* и на Решение на ВАС *****/24.11.2022* по адм.д. № ****/20***, т.к. предмет на същите е била виза за проучване и проектиране на строеж „Основен ремонт, реконструкция и промяна на предназначението от „бар“ в „ресторант“, а в случая се касае за друг административен акт. В тази връзка акцентира, че молбата до Община-Варна е за възстановяване на погинали сгради на основание чл.66, ал.2 ЗС – в обема на отстъпеното право на строеж. Сочи, че първоначално сградите са изградени по проекти, одобрени през 1965* – 1966*, като за реализирането им със Заповед № ***/24.12.19*** на министъра на горите и горската промишленост на „***“ е отстъпено право на строеж върху държавна земя, за която не се спори, че е държавна собственост. Веднъж реализирано строителството, със същото е следвало да се съобразяват всички последващи документи, касаещи територията на ПИ с ид.***.***.**. Намира за неоснователни възраженията на жалбоподателите, че в горските и защитените територии са забранени дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, т.к. в случая строителството е реализирано още в периода 1996 – 1998* по одобрени проекти и отстъпено право на строеж. По делото не се представени доказателства за това кога имотът е включен в територията на ПП „***“, а и целият курортен комплекс попада в територията на парка, като ноторно известно е, че там строителството не е спряло. Твърди, че не може от „пропуск“ сградите да се отразят в Плана за управление на парка да се правят изводи, че същите не подлежат на възстановяване, след като законът изрично е предвидил, че правото на строеж не погива. Отделно сочи, че 10 години след приема на Плана, на терена има следи от сградите, същите са нанесени в КК и съгласно чл.66, ал.2 ЗС подлежат на възстановяване.

В съдебно заседание заинтересованата страна се представлява от адв.Е.Л., която оспорва допустимостта и основателността на жалбите по съображенията, изложени по-горе, и доразвити в писмени бележки С.д. **7304/01.12.2023* В същите в допълнение към отговора и пледоарията по същество сочи, че неправилно Държавата удостоверява собственост с Удостоверение № ***/06.07.2020*, т.к. посочената в същото разпоредба на чл.27, ал.4 ЗГ касае държавната частна собственост и недоумение буди абзацът, че собствеността се установявала по комбинирана скица, при положение че кадастралните карти не са основание за определяне на собственост. В тази връзка поддържа становището, че жалбоподателите не са ангажирали доказателства, касаещи собствеността върху ПИ ***.***.**. По същество се поддържа, че исканите дейности касаят възстановяване на сгради в обема на правото на строеж, като строителството попада в обхвата на действащ ПУП, не му противоречи и не излиза извън пределите на одобрения през 1965* проект, представен по делото. Твърди, че по делото са събрани доказателства за последователните усилия на институциите да пречат на собственика на сградите да се грижи за тях, да ги поддържа и експлоатира, с което се нарушава защитеното от Конституцията на РБ право на собственост. Позовава се на заключенията по СТЕ, изготвени от в.л. архитект и в.л. инженер - конструктор и твърди, че от същите се установява, че съществува идентичност на границите и площта на УПИ ІІІ-** и ПИ ***.***.**, теренът не се намира в зоните на наложената със Заповед № *****.04.1997* строителна забрана и възстановяването на сградите не противоречи на действащия ПУП-ПРЗ и на ОУП на Община - Варна. Позовава се и на отговора на арх.Д. в с.з. на 12.10.2023* - че визата не попада в никой от случаите по чл.140, ал.3 ЗУТ, в които издаването й е задължително. Относно забраната за строителство в Плана за управление на Природен парк „***“ сочи, че същата не касае законно построените сгради, каквито са процесните, като и двете вещи лица са застъпили становището, че визата е извадка от действащия ОУП и ПУП, и съС.ието на сградите няма отношение към нейното издаване. Моли жалбите да отхвърлят като неоснователни. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Строителството на летен бар „К.“ е разрешено на ДТП „***“ със строителен билет № ** по вх. *****/25.10.1965* /л.244/.

Със Заповед № ***25.03.2003* на министъра на РРБ е одобрен план за регулация и застрояване на к.к. Златния пясъци, неразделна част от който са Специфични правила и нормативи, одобрени с Решение № *** по протокол ***.2003* на ОбС-Варна.

С Решение на МС на РБ № ***/20.06.2011* е приет План за управление на Природен парк „***“.

С нот.акт ****, Акт *****на СВ, Й. В., гражданин на А., род. на ****, е закупил от „***“ ЕООД и се легитимира като собственик на следните сгради, построени в ПИ с ид.***.***.** по КККР одобрени със Заповед № ***/08.08.2003* на изп.д-р на АГКК, находящ се в гр.Варна, Природен парк „***“, местност „***“, с площ по КК 9113 кв.м., а по акт за собственост 9115кв.м., държавна частна собственост, начин на трайно ползване – за друг вид естествен ресурс за превантивна защита, а именно: сграда с ид. ***.***.**.3, със застроена площ 1655кв.м., предназначение – сграда за обществено хранене, брой етажи – 1, която съгласно акт за собственост представлява Бар „К.“, находящ се в гр.Варна, к.к. ***, ведно с правото на строеж върху ПИ ид.***.***.**; сграда с ид. ***.***.**.1, със застроена площ 2**кв.м., с предназначение – сграда за обществено хранене, брой етажи 1, ведно с правото на строеж върху ПИ ид.***.***.**; сграда с ид. ***.***.**.2, с адрес гр.Варна, к.к. ***, бар К., с предназначение – сграда за обществено хранене, със застроена площ 10.00кв.м., ведно с правото на строеж върху ПИ ид.***.***.**.

Видно от Комбинирана скица *****-27.11.2018* на СГКК-Варна за пълна или частична идентичност на границите на ПИ с ид.***.***.**, ПИ е с площ 9113кв.м., трайно предназначение на територията - защитена; начин на трайно ползване: за друг вид естествен ресурс и превантивна защита. Собственик на имота е Република България, а Й.В. е вписан в КР като носител на право на строеж, въз основа на посочения по-горе нот.акт. Комбинираната скица е неразделна част от Удостоверение № ***/06.07.2020*, издадено на основание чл.27, ал.5, т.3, вр.чл.27, ал.4 ЗГ от ИД н-к ОСЗ - Варна, според което ПИ с ид.***.***.** е публична държавна собственост.

Видно от постъпилия по делото отговор от МРРБ със С.д. № **/20.04.2023* /л.148/, ПИ с ид. ***.***.**, находящ се в УПИ ІІІ-**, кв.8 по плана на к.к. „***“, общ.Варна, не попада в границите на строителната забрана съгласно Заповед № *****.04.1997* Имотът попада в древен свлачищен циркус „***“. За ПИ с ид. ***.***.** няма данни да е засегнат от съвременни свлачищни процеси.

Видно от писмо ре* № ***/12.05.2020* /л.196 гръб/, във връзка с постъпило заявление ре* № ***/31.03.2020* от Й.В. за издаване на виза за проектиране по чл.140 ЗУТ за обект „ваканционен комплекс с преместваеми обекти - бунгала, в УПИ ІІІ-** „за ресторант“, кв.8 по плана на к.к. ***, в рамките на отстъпено право на строеж, гл.архитект на Община - Варна уведомил В., че според действащия ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ-**, същият е с конкретно отреждане „за ресторант“ и сградите от основното застрояване, повдигнати с плътна черна линия, подлежат на запазване. Възможностите са за реконструкция, основен ремонт, основно обновяване в рамките на съществуващия обем на сградите, съгласно действащата нормативна уредба.

На 26.05.2020* Й.В. подал до главния архитект на Община-Варна заявление за издаване на виза по чл.140 ЗУТ за проектиране и ремонт на съществуващи сгради в ПИ с ид.***.***.**.

На 03.06.2020* главният архитект на Община – Варна издал виза за проучване и проектиране по чл.140 ЗУТ на строеж „Основен ремонт, реконструиране и промяна на предназначението от бар в ресторант“, вид – атракционно-тематичен ресторант, на сгради с ид. ***.***.**.1, ***.***.**.2 и ***.***.**.3 по КККР, находящи се в УПИ III-** – „за ресторант“, кв.8, по плана на к.к. ***, общ.Варна, с плътност на застрояване - 11%, Кинт 0,11 и минимална площ за озеленяване – 75%.

Визата е обжалвана от Министъра на земеделието и от Дирекция Природен парк „***“, и е отменена с Решение на Адм.съд – Варна № ***/17.05.20*** по адм.д. *****/2020*, потвърдено с Решение на ВАС *****/24.11.20*** по адм.д. № ****/20***

С влязлото в сила решение е прието, че визата е издадена по отношение на сгради, една част от които не съществуват, а друга част са почти разрушени – в лошо съС.ие и със силно компрометирана конструкция, които сгради не биха могли да бъдат обект нито на основен ремонт, нито на реконструкция, още по-малко да бъде сменено предназначението на сграда, за която по делото е безспорно установено, че не съществува в обема на бившия бар „К.“. С решението на ВАС е прието и че инвестиционното намерение попада в обхвата на забраната за строителство по т.4 от раздел 3.2.1.1. „Режим по ползване на ресурсите, строителство и други дейности въведени с Плана за управление на Плана за управление на ПП ЗП.

На 30.11.2022* с ре* № ***/30.11.2022*, на основание чл.140, ал.3 ЗУТ, вр.чл.66, ал.2 ЗС, Й.В. подал до главния архитект на Община – Варна заявление за издаване на скица с виза за проектиране за „Възстановяване във връзка с чл.66, ал.3 от ЗС на погинали сгради“, по отношение на сгради с ид. ***.***.**.1, ***.***.**.2 и ***.***.**.3 с н.а. **** с право на строеж, находящи се в УПИ III-**, кв.8 по плана на к.к. ***. Посочено е, че скицата-виза ще послужи за възстановяване на бар „К.“.

Към заявлението са приложени: документ за собственост - нот.акт ****; скица ****** за сграда с ид. ***.***.**.3, скица ****** за сграда с ид.***.***.**.1, скица **5-**** за сграда с ид.***.***.**.2 и скица **5-******* за ПИ с ид.***.***.**; становище изх. № ***/28.11.2022*, изготвено от „*“ ЕООД, според което ПИ с ид.***.***.** не попада в границите на строителната забрана, наложена със Заповед № *****.04.1997* на МТРС.

На 07.12.2022* главният архитект на Община – Варна издал процесната виза за проучване и проектиране на строеж „Основен ремонт и възстановяване на част от погинали сгради /сгради с ид. ***.***.**.1, ***.***.**.2 и ***.***.**.3 по КККР/ - възстановяване на бар „К.“, находящ се в УПИ III-** „За ресторант“, кв.8, по плана на к.к. ***, общ.Варна.

Във визата е посочено, че се издава на основание чл.140, ал.3 ЗУТ за „възстановяване във вр. чл.66, ал.2 ЗС на погинали сгради“ и действащ ПУП-ПРЗ на к.к. ***, одобрен със заповед № ***25.09.2003* на МРРБ за УПИ III-** „за ресторант“, кв. 8, запазващ действието си съгласно § 2 ПЗР към ПН за прилагане на ОУП на Община-Варна, вр.чл.38, ал.7 ЗУТ, по смисъла на § 5, т.42 ДР на ЗУТ, в рамките на отстъпеното право на строеж, при спазване на действащата нормативна уредба и градоустройствените показатели общо за целия УПИ III-**, кв.8 „за ресторант“: плътност на застрояване – 11%, Кинт – 0,11, минимална озеленена площ – 75%.

По делото е работила СТЕ, по която е прието заключение С.д. ****03/22.09.2023*, изготвено от арх. А.Д., от което се установява следното:

- При огледа на място, вещото лице е констатирало налични: сграда ***.***.**.2 – запазена в цял обем; сграда ***.***.**.3 – в аварийно съС.ие; сграда ***.***.**.1 – частични останки.

- Територията на ПИ ***.***.** по КК на гр.Варна е урегулирана в УПИ III, кв.8 по ПУП-ПРЗ на КК ***, одобрен със Заповед № ***25.09.2003* на МРРБ, запазващ действието си съгласно § 2 от ПЗР към ОУП на Община-Варна. В обхвата на УПИ III, кв.8, с отреждане „за ресторант“, планът предвижда единствено запазване на съществуващото в имота застрояване, съответстващо и на предназначението на сградите в КККР – „Сграда за обществено хранене“.

- Възстановяването на сградите в рамките на първоначално разрешеното строителство, съобразно предвижданията на ПУП и наличната за обекта проектна документация, няма да доведе до застрояване, различно по обем и параметри от първоначалния строеж, следователно попада в рамките на неговото право на строеж. Правото да се възстанови сградата след нейното погиване произтича от чл.66, ал.2 ЗС. Представените архивни строителни книжа напълно съответстват на предвиденото от ПУП-ПРЗ запазващо се застрояване. При липса на нови обеми на застрояване е невъзможна промяна в характера на застрояването.

- Съпоставяйки ПИ ***.***.** и УПИ III „за ресторант“, кв.8, по плана на к.к. Златния пясъци, СТЕ е установила пълна идентичност на границите и площта на ПИ и УПИ – 9113кв.м. Имотът не попада в обхвата на забраната, наложена със Заповед № *****.04.1997* на МТРС. Допуснатото с процесната виза за проектиране на „основен ремонт и възстановяване на част от погинали сгради“, попада в обхвата на изключенията, допуснати с Плана за управление на природен парк *** – за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда.

- При изслушване на заключението в с.з. на 12.10.2023* в.л. арх.Д. пояснява изготвените по време на огледа снимки за коя от сградите се отнасят. Относно нанасянето им в КК и ЗРП сочи, че по КП/ЗРП има елементи, които не се отразяват по правилата в КК. На стр.9 от заключението, на извадката от КК се вижда само контура на обекта, докато в извадката от ПУП с основа КП от 1998*, са детайлно отразени елементите на сградите и несъответствието с контурите в КК се дължи на различните елементи и похвати, с които си служат КП и КК. В ПУП са отразени детайлно обемите и нивата, т.к. теренът е със стъпаловидна структура. Като обем най-цялостно е запазена сграда 2, която представлява архитектурен елемент – кула, от който се осъществява подземния подход към сграда 3. От сграда 1 фактически, на място, са останали само основите, има останки от тухли и зидове. Според в.л. инвестиционното намерение в случая не попада в нито един от случаите по чл.140, ал.3 ЗУТТ, за които задължително се изисква виза. Доколкото теренът не е свободен – не може да расте растителност, вещото лице счита, че сградите са съществуващи. В контекста на предмета на оспорената виза – „основен ремонт и възстановяване“, вещото лице посочва, че изцяло в обем трябва да се възстанови сграда 1, която като обем липсва. Сграда 2 съществува като обем и подлежи на ремонтиране, но гледна точка на квалификацията си, арх.Д. посочва, че не може да прецени дали трябва реконструкция, като според нея конструкцията е годна. Относно сграда 3 посочва, че трябва да бъде реконструирана, защото според нея е с аварирала конструкция, но не може да каже какви конкретно действия трябва да се извършат за да се възстанови.

По делото е работила и СТЕ с в.л. инженер-конструктор, по която е прието заключение С.д. **6153/13.11.2023*, изготвено от инж.**. Експертизата е обследвала техническото и конструктивно съС.ие на сгради с ид. ***.***.**.1, ***.***.**.2 и ***.***.**.3 по КККР на гр.Варна, като в присъствие на страните на 04.11.2023* вещото лице е извършило оглед. От заключението се установява следното:

- По данни от регистрите на СГКК, ПИ ***.***.** е с площ 9113кв.м. и в границите му са включени следните самостоятелни обекти: обект с ид. ***.***.**.1, с функционално предназначение – сграда за обществено хранене, бр.етажи – 1 и застроена площ 2**кв.м.; обект с ид. ***.***.**.2, с функционално предназначение – сграда за обществено хранене, бр.етажи – 1 и застроена площ 10кв.м.; обект с ид. ***.***.**.3, с функционално предназначение – сграда за обществено хранене, бр.етажи – 1 и застроена площ 1655кв.м. Ансамбълът от сгради е ситуиран в северната част на имота, като в частност: сграда с ид. ***.***.**.1 е ориентирана и разположена успоредно на северозападната регулационна линия, сграда ***.***.**.2 е разположена в централната част на имота, като спрямо цялата композиция е в най-югозападния й край, а сграда ***.***.**.3 , е разположена успоредно на североизточната регулационна линия.

- Според приложения по делото съгласуван и одобрен на 22.11.1966* работен проект по част „Архитектура“ на обект „Летен бар „К.“: самостоятелен обект с ид.***.***.**.1 е проектиран с функционално предназначение за обществено обслужване – „кухня“. Предвидени са помещения – топла и студена кухня, подготвителни, складови, санитарни и битовки за персонала. Бил е проектиран тунел (коридор), който е свързвал офиса на кухнята с терасите за посетители, като част от тази сграда. Предвид денивелацията на терена и идеологията на самостоятелен обект с ид. ***.***.**.3, който се явява като основно застрояване в имота, кухнята е била проектирана като сутерен (подземно ниво) под основното застрояване; самостоятелен обект ***.***.**.2 е проектиран с функционално предназначение за обществено обслужване – „кула за осветление“. Тя е била предвидена като вертикален архитектурен акцент. Основната й роля е била да помещава осветителните прожектори към сцената и да служи като вертикална комуникация между „Дансинг-сцена“ и гримьорните на изпълнителите; самостоятелен обект ***.***.**.3 е проектиран с функционално предназначение за обществено обслужване – „панорамни тераси“. Този обект представлява серия от тераси, разположени „амфитеатрално“ по нивото на терена, като в най-горната си част обектът е покрит с козирки. В южната част е разположена „Дансинг-сцена“, под която има предвиден етаж с обслужващи помещения на изпълнителите (гримьорни, съблекални и санитарни помещения). По североизточния контур на обекта, с цел ветрова защита, са били предвидени стоманобетонни стени с височина 3,00м.

- По време на извършване на огледа не е установена сграда ид.***.***.**.1. СТЕ е констатирала, че на място тази сграда не съществува, напълно е заличена. Сграда ид.***.***.**.2 – кулата за осветление, съществува. Тя е изпълнена със смесена стоманобетонна и метална конструкция – външните стени са изпълнени със стоманобетонни елементи, а между тях са монтирани метални греди, осигуряващи пространствено укрепване. Сградата е силно компрометирана. Всички стени са с обрушен бетон и видима армировка. На места армировката е силно корозирала и част от нея е с намалено сечение. Металните греди на пространственото укрепване също са корозирали. Сграда ид.***.***.**.3 – панорамните тераси, на терена са проектирани общо 11бр., като в горната си част е било предвидено да са покрити с козирки. По време на огледа не са открити части от козирките или проектираните по североизточния контур на обекта стоманобетонни стени. На място са останали само долните три нива от терасите, които водят до „Дансинг-сцена“ (ситуирана в най-южната част на обекта). Те са силно разрушени, с напукани и на маста паднали парапети, порутени стъпала и видима армировка. „Дансинг-сцена“ и помещенията на изпълнителите под нея са с разрушена в средата на стоманобетонна плоча, която видно от приложения снимков материал, виси на армировката. Липсват вътрешните преградни зидове на помещенията под „Дансинг-сцена“, а всички външни носещи зидове и основи са компрометирани, с множество конструктивни пукнатини, като два от тях са отделени и към момента има образувана фуга. Козирката на изпълнената ниша за музиканти е с нарушено бетонно покритие и видима армировка. Видима армировка на места се наблюдава и по останалата част на стоманобетонната плоча на „Дансинг-сцена“. Вследствие на атмосферните влияния, видимата армировка е силно корозирала. Общото техническо, функционално и конструктивно съС.ие на наличните обекти в ПИ с ид.***.***.** е не добро.

- На основание чл.195, ал.1 ЗУТ, вр. чл.169, ал.1 и 3 ЗУТ, СТЕ е дала заключение, че наличните обекти в ПИ ***.***.** могат да се квалифицират като опасни и подлежащи на премахване, защото не отговарят на техническите изисквания на чл.195, ал.1 ЗУТ, вр. чл.169, ал.1 и ал.3 ЗУТ.

- Съобразно дефинициите по § 5, т.42 и т.44 ДР ЗУТ, съответно за „основен ремонт“ и за „реконструкция“, описаното фактическо и конструктивно съС.ие на процесните обекти и дадените от СТЕ разяснения за техническите изисквания на определенията за „основен ремонт“ и „реконструкция“, СТЕ е дала следното заключение: СОС с ид. ***.***.**.1 не съществува и не попада в дефинициите за „основен ремонт“ и „реконструкция“. Ако е необходимо неговото възстановяване, то означава изграждането му отново; СОС с ид.***.***.**.2 е единственият обект, който е запазил изцяло своето проектно положение, но е силно компрометиран – с обрушен бетон, видима армировка по всички стени и корозирали армировки и метални профили. Въпреки не доброто му съС.ие той е единствения обект запазен в цялост и попада в определението за „основен ремонт“. Предвид факта, че този обект е проектиран като архитектурен акцент и е функционално свързан с основния обект – панорамни тераси и „Дансинг-сцена“, дори и след извършване на необходимите строителни действия за обезпечаване на годността му, той не би могъл да бъде използван по предназначение, ако обект с ид.***.***.**.3 не е възстановен; СОС с ид.***.***.**.3 в по-голямата си част е разрушен, а останалите елементи от него („Дансинг-сцена“, помещения на изпълнители и три нива панорамни тераси) са силно компрометирани – съборена и пропаднала плоча, скъсани армировки, конструктивни пукнатини в носещи зидове и настилки, отворени и разместени фуги в носещите зидарии, липсващи преградни стени, компрометирани каменни основи. Този обект не попада в нито едно от двете определения и ако е необходимо неговото възстановяване, то означава изграждането му отново. Съгласно действащия към момента План за управление на Природен парк ***, инвестиционното намерение на заявителя, не отговаря на техническите условия на забраната по част 3, т.3.2., 4, 5 и 7.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбите:

Неоснователни са възраженията на заинтересованата страна за недопустимост на жалбите – съответно, поради просрочие на жалбата на министъра на земеделието и поради недоказаност качеството на заинтересована страна на Дирекция на Природен парк „***“.

Основателно е оплакването на жалбоподателите, че не са надлежно уведомени за издадената виза за проучване и проектиране.

Предвид характера на оспорения административен акт – виза за проучване и проектиране по чл.140 ЗУТ, която по дефиниция е или копие от действащия ПУП-ПРЗ, или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план, определянето на заинтересованите в настоящото производство лица е по реда на чл.131 ЗУТ. В този смисъл е и изричното указание в разпоредбата на чл.140, ал.3 ЗУТ, визата за проектиране да се съобщава на заинтересованите лица по чл.131, с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересовани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата.

Съгласно чл.131, ал.1 ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Според ал.2, т.1 от с.р., непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП са имотите – предмет на самия план.

В конкретния случай непосредствено засегнати от процесната виза са собственикът на ПИ с ид.***.***.** – Държавата, която съгласно чл.27, ал.6, вр. с ал.3, т.3 ЗГ и чл.52, ал.1 ЗЗТ по отношение на горските територии – държавна собственост в защитените територии по смисъла на чл.5, т.3, 5 и 6 от ЗЗТ, се представлява от Министъра на земеделието, както и носителят на вещно право на ползване – Дирекция Природен парк „***“ в ПИ, в чиито граници според КК са ситуирани сградите, предмет на визата.

Неоснователно заинтересованата страна твърди и че поради липсата по делото на Акт за държавна собственост върху ПИ ***.***.**, не е категорично установен факта, че имотът е публична държавна собственост.

Съгласно чл.27, ал.5 ЗГ, собствеността на държавата върху поземлени имоти в горски територии се удостоверява с един от следните документи: 1/ акт за държавна собственост; 2/ договор за придобиване на собственост; 3/ удостоверение, издадено от общинска служба по земеделие по местонахождение на поземления имот, с приложена към него скица.

Документите за удостоверяване на правото на собственост на държавата са алтернативно изброени, като в случая доказването е в хипотезата на чл.27, ал.5, т.3 ЗГ, т.к. по делото са приложени Удостоверение № ***/06.07.2020* на н-ка на ОСЗ – Варна и Комбинирана скица *****-27.11.2028*, ведно с приложение към нея на н-ка на СГКК – Варна, от които безспорно се установява, че ПИ ***.***.** е публична държавна собственост, горска и защитена територия.

Неоснователно заинтересованата страна поддържа, че по делото не е доказано процесният ПИ и сградите, предмет на оспорената виза, да попадат в териториалния обхват на Природен парк „***“. Видно от приложението към комбинирана скица *****/27.11.2018*, ПИ ***.***.** попада в отдел 144, подотдел „т“ с площ от 6158кв.м., вид на подотдела – издънково насаждение, вид гора – тополови, дървесен вид – келяв габър, възраст – 50, височина 4, както и в отдел 144, подотдел „6“ с площ 2955кв.м., вид на подотдела – поляна, вид гора – тополови. Относно сградите в ПИ, изрично в Таблица **5 „Основни технически и градоустройствени характеристики на сградния фонд в ПП „***“, Бар „К.“ е посочен като част от сградния фонд на парка.

Неоснователно се оспорва и качеството на Дирекция „Природен парк ***“ на заинтересовано лице по чл.131, ал.2, т.1, вр. ал.1 ЗУТ.

Народен парк „***“ е обявен със Заповед № ****/03.02.1943*, като границите на парка са определени с Постановление № ****/03.02.1943* на Министерство на земеделието и държавните имоти, Дирекция на горите и лова. Границите на парка са актуализирани със Заповед № ***/29.10.1979* на КОПС при МС, ДВ, бр.99/14.12.1979* Със Заповед № **от 14.08.2001* на Министъра на околната среда и водите, народен парк „***“ е прекатегоризиран в природен парк със същото име - ДВ, бр.81/**.09.2001* Със Заповед № **/10.01.2003* на НУГ-МЗГ, Дирекцията на народен парк *** е преобразувана в Дирекция на Природен парк „***“. С Решение № **/20.06.2011* на Министерски съвет, на основание чл.60, ал.1 ЗЗТ е приет План за управление на Природен парк „***“.

Съгласно чл.5, ал.5 ЗЗТ, природните паркове са защитена територия.

Съгласно чл.52, ал.1 ЗЗТ, министерство на земеделието, храните и горите и изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, осъществяват стопанисване, опазване и охрана на горите и водните площи в защитените територии. Съгласно ал.2 на с.р., ИАГ създава специализирани дирекции на природни паркове за изпълнение на плановете за управление на природните паркове. Функциите, задачите и дейностите на дирекциите по ал.2 се определят с устройствени правилници, утвърдени от изпълнителния директор на ИАГ – чл.52, ал.3 ЗЗТ.

На основание чл.161 от ЗГ, вр. чл.52, ал.3 ЗЗТ директорът на Изпълнителна агенция по горите е издал Устройствен правилник на Дирекция на Природен парк „***“, обн. ДВ, бр.12/10.02.2012*, в сила от същата дата, като видно от чл.2, ал.1 от УП, към момента Дирекцията на Природен парк „***“ е специализирано териториално звено на Изпълнителна агенция по горите, създадена за изпълнение на заповедта за обявяване на парка и плана за управлението му.

При така действащата регламентация, която се явява специална по отношение на чл.15, ал.3 ЗДС (на която разпоредба се позовава заинтересованата страна) следва извод, че по силата на Устройствения правилник на Дирекция Природен парк „***“ е възложеното неговото управление, като съгласно чл.14, ал.3 от ЗДС, управлението на обекти, които са държавна собственост, включва право на ведомства и юридически лица на бюджетна издръжка да ги ползват от името на Държавата за своя сметка и своя отговорност.

По своята правна същност правото на управление е ограничено вещно право, т.к. включва правомощията по владение и ползване. При упражняване на това право не могат да се извършват само разпоредителни действия, но отговорността за стопанисването на публичната държавна собственост е предоставена, в случая на юридическото лице на бюджетна издръжка, което го управлява, като в случая това е Дирекция Природен парк „***“ – така в Решение на ВАС № 585/12.01.2012* по адм.д. № 9581/2011*; Решение на ВАС № 8141/02.07.2015* по адм.д. **777/2015*; Определение на ВАС **380/08.02.2023* по адм.д. № 848/2023*

По изложените съображения съдът намира, че на основание чл.52, ал.1 ЗЗТ и чл.27, ал.6, вр. ал.3, т.3 ЗГ, за издадената виза е следвало да бъде уведомен министъра на земеделието, като представляващ собственика – Държавата. Доколкото имотът попада в защитена територия и в обхвата на Природен парк „***“, е следвало да бъде уведомена и Дирекция ПП ЗП, на която по силата на чл.52, ал.1 и ал.3 от ЗЗТ и чл.2 от Устройствения правилник на Дирекцията, са предоставени правомощия по стопанисване и управление на площи в защитена територия – държавна собственост – ограничено вещно право по смисъла на чл.131, ал.1 ЗУТ.

В случая с писмо ре* № ***_001ВН/20.12.2022* е уведомен областния управител, който по ар* чл.15, ал.2 ЗДС и чл.6, ал.3 ППЗДС, управлява само имотите частна държавна собственост, поради което собственикът на ПИ ***.***.** – Държавата, респ. носителят на вещно право на ползване – Дирекция „Природен парк ***“, не са надлежно уведомени за издадената виза.

Всъщност, обстоятелството, че именно това са органите, представляващи правата на Държавата в ПИ ***.***.** и са заинтересовани лица по чл.131, ал.1, вр. ал.2, т.1 ЗУТ, е установено още в производството по адм.д. *****/2020* и главният архитект на Община – Варна е следвало го съобрази.

Писмо ре* № ***_001ВН/20.12.2022* е препратено от областния управител на д-ра на ТП ДГС – Варна и ПП ***, и е входирано при тях на 23.12.2022* Липсват данни кога министърът на земеделието е бил надлежно уведомен за издадена виза. Жалбата на директора на Дирекция „ПП ЗП“ е подадена и входирана на 05.01.2023* – в 14-дневния срок от уведомяването от областния управител. Доколкото обаче заинтересованите в производството страни и конкретно - министърът на земеделието, не са надлежно уведомени за издадената виза, съдът намира, че по отношение и на двете жалби срокът за обжалване по чл.**5, ал.4 ЗУТ е спазен.

Жалбите са подадени и срещу годен за обжалване административен акт – виза за проучване и проектиране по чл.140 ЗУТ.

Съгласно чл.140, ал.2 ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти, и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36.

Съгласно чл.140, ал.3 ЗУТ, за строежите по чл.12, ал.3, чл.41, ал.2, чл.50, 51, 58, 59, чл.133, ал.6 и чл.1**, ал.6, 7 и 8, както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително.

Доколкото е безспорно, че територията на ПИ ***.***.** е горска и защитена територия, т.е. попада в обхвата на чл.12, ал.3, вр. чл.8, т.3 и 4 ЗУТ, противно на становището застъпено от арх.Д., издаването на виза е задължително, поради което процесната виза е индивидуален административен акт по чл.**5, ал.1 ЗУТ. Същата определя параметрите на допустимото застрояване и е предпоставка за изготвяне на инвестиционни проекти и за издаване на разрешение на строеж – чл.144, т.2 и чл.148, ал.4 ЗУТ, поради което за засегнатите от нея лица по чл.131, ал.2, т.1, вр. ал.1 ЗУТ е налице правен интерес от нейното обжалване.

По изложените съображения съдът намира, че жалбите са подадени в срока по чл.**5, ал.4 ЗУТ, от заинтересовани страни по чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ – собственика и носителя на вещно право на ползване в ПИ ***.***.**, и срещу годен за обжалване индивидуален административен акт – виза за проучване и проектиране по чл.140, ал.3 ЗУТ, поради което са ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество, жалбите са ОСНОВАТЕЛНИ.

При извършване на задължителната проверка по чл.1**, ал.1 АПК, съдът констатира, че оспорената виза е издадена от материално и териториално компетентен орган по чл.140, ал.1 ЗУТ – главния архитект на Община-Варна.

Спазено е и условието по чл.140, ал.2 ЗУТ, когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата да се издава върху комбинираната скица от КК и ПУП.

От заключението по СТЕ, изготвено от арх.Д. безспорно се установява, че територията на ПИ ***.***.** е урегулирана в УПИ III-**, кв.8 по ПУП-ПРЗ на к.к. ***, одобрен със Заповед № ***25.09.2003* на МРРБ, запазващ действието си съгласно § 2 ПЗР към ПН на ОУП на Община – Варна, като в обхвата на УПИ III-**, кв.8 с отреждане „за ресторант“, се предвижда единствено запазване на съществуващото в имота строителство. СТЕ е установила пълна идентичност на границите и площта на ПИ ***.***.** и УПИ III-** „за ресторант“, кв.8, като във визата са посочени градоустройствените показатели за целия УПИ – плътност, Кинт, минимална озеленена площ.

Неоснователно жалбоподателите твърдят, че ПИ ***.***.** попада в обхвата на строителната забрана съгласно Заповед № ***/**.04.1997* на МТРС, т.к. според заключението по СТЕ С.д. ****/25.09.2023* и отговора на МРРБ С.д. № 60**/20.04.2023*, ПИ ***.***.**, находящ се в УПИ III-**, кв.8 по плана на к.к. ***, не попада в границите на строителната забрана съгласно цитираната заповед.

В проведеното административно производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон.

От разпоредбите на чл.140, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5 ЗУТ следва, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП-ПРЗ, или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. Визата за проектиране е част от ПУП-ПЗ, поради което с оглед дефиницията по чл.140, ал.2 ЗУТ във визата за проектиране следва да бъдат означени налични сгради и постройки в съответния ПИ. Това изискване в случая не е изпълнено.

В конкретния случай оспорената виза за проучване и проектиране е издадена за „Основен ремонт и възстановяване на част от погинали сгради /сгради с ид. ***.***.**.1, ***.***.**.2 и ***.***.**.3 по КККР/ - възстановяване на бар „К.“, находящ се в УПИ III-** „За ресторант“, кв.8, по плана на к.к. ***, общ.Варна. Визата е издадена на основание чл.140, ал.3 ЗУТ за възстановяване във вр. чл.66, ал.2 ЗС на погинали сгради“ и действащ ПУП-ПРЗ на к.к. ***, одобрен със заповед № ***25.09.2003* на МРРБ за УПИ III-** „за ресторант“, кв. 8, запазващ действието си съгласно § 2 ПЗР към ПН за прилагане на ОУП на Община-Варна, вр.чл.38, ал.7 ЗУТ, по смисъла на § 5, т.42 ДР на ЗУТ, в рамките на отстъпеното право на строеж, при спазване на действащата нормативна уредба и градоустройствените показатели общо за целия УПИ III-**, кв.8 „за ресторант“: плътност на застрояване – 11%, Кинт – 0,11, минимална озеленена площ – 75%.

При съпоставка между заявлението, въз основа което е започнало административното производство и издадената виза е видно, че административният орган не се е съобразил с обема на искането, с което е бил сезиран, т.к. със заявление ре* № ***/30.11.2022* Й.В. е поискал издаването на виза за проектиране на основание чл.140, ал.3 ЗУТ само за „възстановяване на част от погинали сгради“, а не както е издадена визата – за основен ремонт и възстановяване.

Визата, в частта на предвиждането за „основен ремонт“ е издадена и с невъзможен предмет, т.к. от заключението по СТЕ С.д. **6153/13.11.2023*, изготвено от в.л. инженер-конструктор **, безспорно се установява, че обект с ид. ***.***.**.1 не съществува и не попада в дефиницията за „основен ремонт“. Ако е необходимо неговото възстановяване, то означава изграждането му отново. Идентично заключение СТЕ дава и за обект с ид.***.***.**.3, за който е установено, че в по-голямата си част е разрушен, а останалите елементи от него („Дансинг-сцена“, помещения на изпълнители и три нива панорамни тераси) са силно компрометирани – съборена и пропаднала плоча, скъсани армировки, конструктивни пукнатини в носещи зидове и настилки, отворени и разместени фуги в носещите зидарии, липсващи преградни стени, компрометирани каменни основи. За този обект вещото лице също посочва, че не попада в дефиницията на „основен ремонт“ и ако е необходимо нейното възстановяване, то означава изграждането му отново. Единствено за обект с ид.***.***.**.2, вещото лице сочи, че е запазил изцяло своето проектно положение, но е силно компрометиран – с обрушен бетон, видима армировка по всички стени и корозирали армировки и метални профили. Въпреки това му не добро съС.ие, това е единственият запазен в цялост обект и попада в определението за „основен ремонт“. Независимо от това, т.к. е проектиран като архитектурен акцент и е функционално свързан с основния обект – панорамни тераси и „Дансинг-сцена“, дори и след извършване на необходимите строителни действия за обезпечаване на годността му, той не би могъл да бъде използван по предназначение, ако обект с ид.***.***.**.3 не е възстановен.

Неоснователно процесуалният представител на ответната страна оспорва заключението в тази част и твърди, че вещото лице е дало прекалено голяма тежест на дефинициите от § 5 и му е убягнало експертното решение за „ремонт“ и „реконструкция“.

Понятието „основен ремонт“ (спорното в настоящото производство, т.к. въпросът дали процесните сгради подлежат на „реконструкция“ е стоял в производството по издаване и обжалване на предходната виза от 03.06.2020* и е разрешен с влязлото в сила Решение № ***/17.05.20*** по адм.д. *****/2020*), е легално дефинирано в § 5, т.42 от ДР ЗУТ, поради което и в контекста на предмета на оспорената виза, правилно вещото лице го е съобразило при изготвяне на заключението си.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в цитираната разпоредба, „основен ремонт“ на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.

Както уточнява в.л. * в изготвеното заключение, ключовата дума в случая е „възстановява“, т.е. при получен дефект или повреда по време на експлоатация или износване в следствие на експлоатация на отделен конструктивен елемент, инсталация или част от сградата – да последва тяхното възстановяване.

Неоснователно процесуалният представител на ответника в последното с.з. твърди, че терасите – сграда 3, „са лесни за възстановяване, за основен ремонт и реконструкция“, т.к. „не са сложно съоръжение“. На всички изложени в с.з. възражения, вещото лице отговори компетентно и аргументирано, поради което оспорването на заключението му, че сгради 1 и 3 не подлежат на основен ремонт, е недоказано и неоснователно.

При изслушване на заключението в с.з. на **.11.2023*, по отношение на сграда 1 вещото лице посочва, че е вероятно от същата да съществуват основи. На въпрос на адв.Л. дали вместо „ново строителство за сгради 1 и 3“ не е по-нормално да се употреби терминология „замяна на компрометираните елементи с нови, с цел удължаване полезния срок на сградите“, в.л. * посочва, че замяна означава един съществуващ елемент да се замени с друг, а в сграда 1 елементи не съществуват. Дори сграда 1 да има основи, нагоре не съществува нищо за замяна.

Относно сграда 3 вещото лице посочва, че има запазени 2-3 нива, което в процентно отношение е около 25 %. Те няма как да се възстановят, няма как да се ползват съществуващите елементи, а трябва да се премахнат и да се изградят на ново – да се извърши ново строителство, при спазване на проекта и без да се увеличава обема на проектираното. Относно възможността за възстановяване чрез замяна на цели елементи вещото лице посочва, че панорамните тераси не са прави елементи, а са разместени и начупени по терена, поради което не може да каже дали би могло да се направи един цял елемент или по-добрият вариант е да се излеят монолитно, като при стандартно строителство – въпрос на технология.

На въпрос на процесуалния представител на ответника – юрк.Н., в.л. посочва, че поддържа заключението си, че сграда 3 не подлежи на „основен ремонт“ и/или на „реконструкция“. Посочва, че според проектите и според установеното на място, сграда 3 е с ивични основи, които не са укрепвани допълнително. Конструктивно тези основи не може да се възстановят „чрез пренареждане“. Останали са две и половина тераси, които са в лошо съС.ие и те трябва да бъдат заменени. Относно първата тераса – сн.7 от Приложение 1 към заключението, в.л. посочва, че би могло камъните да се пренаредят – да се възстанови зидарията, но армировката, която е корозирала и е пред скъсване, няма как да бъде възстановена. По отношение на останалите 10 тераси дори няма разпръснати камъни, не съществуват физически на място и няма как да бъдат пренаредени.

По отношение на всички налични обекти в ПИ ***.***.**, в.л. инж.* е дало заключение, че могат да се квалифицират като опасни и подлежащи на премахване, защото не отговарят на техническите изисквания на чл.195, ал.1, вр. чл.169, ал.1 и 3 ЗУТ.

При така даденото заключение и защитата му при изслушване на експерта, съдът намира за безспорно установено, че сграда ***.***.**.1, която не съществува и сграда ***.***.**.3 - която е почти разрушена и със силно компрометирана конструкция, не могат да бъдат предмет на „основен ремонт“ по смисъла на § 5, т.42 ДР ЗУТ, поради което визата е издадена с невъзможен предмет и без основание.

Този факт е изрично констатиран и с влязлото в сила Решение № ***/17.05.20*** по адм.д. *****/2020*, поради което в тази част визата му противоречи. Доколкото обаче липсва пълна идентичност на предмета на процесната виза с тази от 03.06.2020*, не е налице основанието по чл.177, ал.2 АПК за прогласяването й за нищожна. Налице е обаче допуснато особено съществено процесуално нарушение, т.к. в несъответствие с подаденото заявление и в ,противоречие с цитираното съдебно решение, главният архитект на Община – Варна е приел, че процесните сгради подлежат на „основен ремонт“.

Всъщност, фактът, че сградите са изцяло или частично разрушени, е установен и надлежно документиран още с Постановление за възлагане на недвижим имот от ***. по изп.д. № *** /л.165/ на ЧСИ С.Я., поправено с Постановление от ***. /л.169/, с което на праводателя на заинтересованата страна - „***“ ООД, е възложен: БАР К., находящ се в гр.Варна, к.к. ***, ПИ ***.***.**, сгради с ид. ***.***.**.1, ***.***.**.2 и ***.***.**.3., за които изрично е отразено, че „частично или напълно разрушени“.

Обстоятелството, че сгради с ид. ***.***.**.1, ***.***.**.2 и ***.***.**.3 са напълно или частично разрушени, е посочено и в н.а. ****, с който „***“ ЕООД ги е продало на „***“ ЕООД, както и в исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД с вх.ре***/20.05.2008* за разваляне на покупко-продажбата по посочения нот.акт.

Относно сграда ***.***.**.2 в.л. инженер - конструктор е дало заключение, че сградата е силно компрометирана, всички стени са с обрушен бетон и видима армировка, която на места е силно корозирала и част от нея е с намалено сечение. В този контекст и доколкото сграда ***.***.**.2 се идентифицира от вещите лица като архитектурен елемент, който е функционално свързан със сграда ***.***.**.3, ирелевантно е обстоятелството, че в отговора на въпрос № 4 вещото лице посочва, че дефинитивно обектът попада в определението за основен ремонт по § 5, т.42 ДР ЗУТ. По-надолу, в отговора на въпрос № 6, вещото лице инж.* изрично уточнява, че заключението й - че сграда ***.***.**.2 отговаря на хипотезата за „основен ремонт“, е дадено само на основание външен оглед, както и че дейностите с цел възстановяване са необходими и възможни, ако при почистване на корозията не се установят намалени сечения, в следствие на язви, като не изключва и препоръка за премахване на конструкцията и изграждането й на ново.

Визата е незаконосъобразна и в частта, с която е предвидено възстановяване на погинали сгради в обема на правото на строеж. Възстановяването на погиналите сгради предполага изграждането им на ново, което противоречи на предвижданията на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ-** и на Плана за управление на Природен парк „***“.

Инвестиционното намерение на собственика на сградите и носител на право на строеж – да ги възстанови в обем, съответен на правото на строеж, не съответства на предвижданията на ПРЗ, т.к. както се установява от заключението по СТЕ, изготвено от в.л. арх.Д., ПРЗ предвижда единствено запазване на съществуващото в имота застрояване. Й.В. е уведомен за това обстоятелство още с писмо ре* № ***/12.05.2020* по повод заявлението му от 31.03.2020* за издаване на виза за проектиране за обект „ваканционен комплекс с преместваеми обекти – бунгала“, в което главният архитект на Община – Варна изрично е посочил, че „възможностите са единствено за реконструкция, основен ремонт, основно обновяване в рамките на съществуващия обем на сградите, съгласно действащата нормативна уредба“.

Доколкото действията по възстановяване на погиналите сгради, са свързани с извършване на ново строителство, същите безспорно попадат в обхвата на забраната за строителство по т.4 от раздел 3.2.1.1 „Режим по ползване на ресурсите, строителство и други дейности въведени с Плана за управление на ПП ***, като по изключение е допустимо само ремонт и реконструкция. Съгласно действащия към момента План за управление на Природен парк ***, инвестиционното намерение на заявителя, не отговаря на техническите условия на забраната по част 3, т.3.2., 4, 5 и 7.

В тази връзка следва изрично да се посочи, че така въведената забрана не е от категорията по чл.198, ал.4 ЗУТ, в който случай съществуването й не би имало отношение към самото устройствено планиране и издаването на визата за проектиране, а към производството по одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж.

Планът за управление на Природен парк „***“ има функцията на устройствен план по чл.7 ЗУТ за защитената територия (вж. Решение на ВАС № 9382/28.06.20*** по адм.д. № 8830/2011*), и както изрично е посочено в него, определя предназначението на териториите и поземлените имоти, правната рамка за разрешение, проектиране и строителство на отделни обекти включени в ПУ на ПП „***” и ЗМ „***” след утвърждаване на Плана.

Ето защо от значение за допустимостта на дейностите на територията, в която попада процесния ПИ, са именно предвижданията на ПУ на ППЗП. Режимът на дейностите и действията в парка са изчерпателно изброени и в случая е допустимо единствено извършването на основен ремонт и реконструкция на съществуващите сгради, обекти на инфраструктурата за обществени нужди.

Съгласно чл.31 ЗЗТ в природните паркове са забранени посочените дейности и действия, като според т.9 забраната се отнася за дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти. Възстановяването на погинали сгради е дейност по извършване на ново строителство, т.е. случаят безспорно попада в обхвата на чл.31, т.9 ЗЗТ, поради което процесната виза е издадена за дейности, които са несъвместими с дейностите и действията разрешени в защитена територия.

По изложените съображения процесната виза е издадена без да са изпълнени материалноправните предпоставки за това и следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателите следва да се присъдят сторените в производството разноски - 805,00лв. за депозити за вещи лица на Министерство на земеделието и 1765,00лв. на Дирекция Природен парк „***“, от които 765,00лв. депозит за вещо лице и 1000,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от договор за правна защита и съдействие серия Б № ***/14.03.2023* /л.87/ е изплатено изцяло в брой.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбите на Министъра на земеделието и директора на Дирекция Природен парк „***“, виза за проучване и проектиране от 07.12.2022*, издадена от главния архитект на Община – Варна на основание чл.140, ал.3 ЗУТ за „Основен ремонт и възстановяване на част от погинали сгради /сгради с идентификатори ***.***.**.1, ***.***.**.2 и ***.***.**.3/ - възстановяване на бар „К.“, находящ се в УПИ ІІІ-**, „За ресторант“, кв.8 по плана на к.к. ***, Община-Варна.

ОСЪЖДА Община – Варна да заплати на Министерство на земеделието разноски за производството в размер на 805,00лв. (осемстотин и пет лева).

ОСЪЖДА Община – Варна да заплати на Дирекция Природен парк „***“ разноски за производството в размер на 1765,00лв. (хиляда седемстотин шестдесет и пет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!

Съдия: