Решение по дело №575/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Н. А. А. М., [държава], против Решение 15Х/27.02.2025 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Б. нарушени разпоредбите на чл. 76б, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 58, ал. 5 ЗУБ, като никой не го напътил на разбираем за него език, че следва да представи писмени доказателства и да посочи нови обстоятелства при разглеждане на молбата му. Това водило и да нарушаване на принципа на чл. 12 АПК. В [държава] не можел да се върне, тъй като животът му бил застрашен. Позовава се на позицията на ВКБООН от 16.12.2024 г., като твърди наличието на въоръжен конфликт, хуманитарна криза, влошено икономическо положение. Моли за отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. А. А. М., редовно призован, се явява лично и се представлява.

Жалбоподателят заявява, че поради нестабилността в [държава] и в района, в който живее, ситуацията е много сложна, имало опасност за живота му и не искал да се върне там.

Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Относимо в случая било дали жалбоподателят се е позовал на нови факти и обстоятелства, които не са били взети предвид в предходното производство за закрила и дали тези обстоятелства са от значение за предоставянето на международна закрила. Счита, че в последващата молба именно на такива обстоятелства се бил позовал жалбоподателят, които не са били взети предвид в предходното производство. Намира, че са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Видно от приложените по делото справки и от публично известната информация ставало ясно, че в [държава] е сменена официалната власт, но това обаче не довело до промени в обстановката там. Напротив, конфликтът се задълбочавал и бил налице вътрешен такъв между старата и новата власт. Освен това се осъществявали постоянни атаки срещу [държава] от страна на [държава], турската армия атакувала Сирийските демократични сили, а САЩ от своя страна атакували позиции в [държава] на групировката „Ислямска държава“. С оглед на изложеното счита, че животът, на което и да е цивилно лице в [държава], е поставен в опасност и поради тази причина жалбоподателят не следвало да бъде връщан, а следвало да му бъде предоставен хуманитарен статут. Моли за отмяна на решението.

Ответникът интервюиращ орган на ДАБ при МС /В. И./, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - [област], като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.07.2024 г. Н. А. А. М. от [държава] е поискал международна закрила в [държава]. Кандидатът е регистриран като Назем /собствено/ М. /бащино/ А. А. /фамилно/ от * пол, роден на [дата]. в [държава], адрес – [населено място], ол.*, [ЛНЧ], етническа принадлежност – *, религия: *, семейно положение – .

На 23.08.2024 г. е проведено интервю с Н. А. А. М.. Напуснал [държава] нелегално за [държава] на 11.07.2024 г., където останал около 10 дни. Преминал в [държава] нелегално на 22.07.2024 г., след което се предал на властите. Напуснал [държава] от родното си село, като районът се контролирал от редовната армия. Не бил [семейно положение]. Не бил арестуван или осъждан, не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, нито с официалните власти. Не членувал в политическа партия. Цялото му семейство живеели в [държава], имал начално образование, работил като овчар. Взел решение да напусне [държава] заради войната, трудния живот, военните действия между редовната армия и ДАЕШ, от страх за живота си, поради липсата на сигурност и спокойствие. Твърди, че навсякъде в [държава] имало война и било опасно, не можел да напусне района, в който живее, а и трябвало да се грижи за животните си. Не бил свидетел на въоръжени действия, но чувал взривове в района. Нямал близки или роднини, пострадали при военните действия. Малко преди да напусне чул сражения в района. Семейството му останало в [държава], защото родителите му били възрастни и не можели да пътуват с него нелегално. Не бил отбил военна служба, като през 2019 г. му била изпратена призовка за служба, на която той не се явил. Бил търсен само веднъж, призовката не можел да покаже. Не бил преследван от групировки. Спрямо него или семейството му не били отправяни заплахи, нито оказвано насилие. Не искал да се върне в [държава], защото искал да се дойде в Европа. Подал молба в [държава], защото била свободна държава, щял да бъде в безопасност.

С Решение № 11469/04.11.2024 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Н. А. А. М.. Срещу това решение е подадена жалба, отхвърлена с Решение № 5991/19.12.2024 г. по адм. дело № 1248/2024 г. по описа на Административен съд – [област], влязло в сила на 07.01.2025 г.

На 11.02.2025 г. Н. А. А. М. е подал последваща молба за закрила рег. № УП33514, тъй като поради езиковата бариера не бил разбрал за възможността да обжалва решението пред ВАС. Това не означавало, че не се интересувал и не искал да живее и да получи закрила в [държава]. Твърди се, че не можел да върне в [държава] поради наличието на нови обстоятелства, касаещи ситуацията там – животът му и този на семейството му били застрашени. Моли на основание чл. 76б, ал. 1, т. 1 от ЗУБ да бъде допуснато производство по предоставяне на закрила. Акцентира върху това, че в [държава] имало въоръжен конфликт между кюрдските милиции и турската армия, че бил принуден да избяга и искал да живее в мирна и спокойна държава. Съществувал основателен страх от преследване. Органът не бил спазил разпоредбата на чл. 35 АПК, като следва да се съобразят данните от международни източници и доклади относно влошаване обстановката в [държава]. Това били нови обстоятелства по смисъла на чл. 76б във връзка с чл. 76а във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗУБ.

На 17.02.2025 г. молителят се е запознал с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в [държава], удостоверено с негов подпис и с този на преводач. В тези Указания е посочено в част „Производство за предоставяне на международна закрила“ - „До произнасянето по молбата В. В. сте длъжен да представите своите доказателства, като в случай че не ги представите, произнасянето ще се извършва без тези доказателства“, и в част „Последваща молба за предоставяне на международна закрила“ – „преди да се пристъпи към разглеждането й по същество се преценява нейната допустимост с оглед на това дали се позовавате на нови обстоятелства от съществено значение за личното ви положение и относно държавата ви по произход. В срок до 14 работни дни от подаването на молбата /…/ интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да провежда лично интервю, взема решение“. Отбелязан е превод на български език – „не съм поставил писмени доказателства нови към тази дата 17.02.2025 г.“.

С Решение 15Х/27.02.2025 г. на интервюиращ орган на ДАБ при МС не се допуска молба последваща молба рег. № 33514 от 11.02.2025 г. на Н. А. А. М. до производство по предоставяне на международна закрила с мотив, че не се обуславят нови обстоятелства.

Решението е връчено на адресата му на 07.03.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - [област] обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 7-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 2 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - интервюиращ орган на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ /л. 13/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

Съгласно чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ „в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила“.

От тълкуването на тази разпоредби се обуславя извод, че в тежест на молителя е да представи писмени доказателства на органа, въз основа на които последният да вземе решение. В случая, както признава и самият жалбоподател, той не представя нови писмени доказателства. В действителност той не владее български език /въпреки че е подписал жалбата си до съда, която е на български език/, но чрез преводач се е запознал с приложимите в производството Указания, цитирани по-горе, наясно е със задължението си да представи, дори и без да са поискани от органа, доказателства, удостоверяващи твърденията му, като с тази възможност е разполагал и в периода от датата на запознаване с Указанията – 17.02.2025 г., до произнасяне на органа по молбата му – 27.02.2025 г.

В този смисъл е необходимо да се отбележи, че законът не предвижда задължение за органите на ДАБ при подаване на последваща молба от търсещо закрила лице да му указват, че трябва да представи нови писмени доказателства и да изложи нови обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че в случая административният орган не е нарушил чл. 58, ал. 5 от ЗУБ, а това се следва и от характера на административното производство. В тази насока неоснователно се твърди и, че решението е постановено в нарушение на чл. 12 от АПК. Липсата на информация относно необходимостта от посочване на нови обстоятелства и представянето на нови писмени доказателства в тяхна подкрепа не може да се определи като въвеждане в заблуждение, доколкото търсещото закрила лице е посочило в молбата си обективни, според него, данни за причините за напускане на [държава], съответно и за подаването на последваща молба за закрила.

Още повече и, че разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗУБ не въвежда изисквания по отношение на представените от чужденеца доказателства, а според нея преценката за допустимостта се свежда до това дали е налице позоваване на нови обстоятелства, които да са от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, като именно тези доказателства удостоверяват, че обстоятелствата са нови. Що се отнася до тяхната доказателствена сила и относимост относно исканото предоставяне на международна закрила това е въпрос на анализа по същество, но именно в производството за предоставяне на международна закрила, а не в такова като процесното, в което се изследват критериите за допустимост на последващата молба.

Не се установява нарушение и на правата на жалбоподателя по чл. 76в, ал. 1 от ЗУБ - липсват данни да е потърсил съдействие и помощ от страна на ВКБООН; няма данни да е поискал достъп до събраната информация, въз основа на която ще бъде взето решение; присъствал е преводач.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 76а ЗУБ „преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2“.

Съгласно чл. 13, ал. 2 от с.з. „подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел [Наименование]“.

От тълкуването на тези разпоредби се обуславя извод, че предпоставка за уважаване на последващата молба за международна закрила е чужденецът да се позове на нови обстоятелства, които обаче следва да се отнасят съществено за личното му положение или държавата по произход. Тези нови обстоятелства следва да бъдат доказани с допустими, необходими и относими доказателства, каквито по преписката липсват.

В случая не се установява каквато и да е било промяна в неговото лично положение, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или същият да е бил подложен на смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или да са отправяни тежки заплахи срещу живота му или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие при наличие на въоръжен международен или вътрешен конфликт, които да са от толкова съществено значение, че да се обуслови допустимост на подадената последваща молба. Не са налице и данни за събития, осъществили се след напускането на [държава], вкл. и за дейност, извършена от самия чужденец, и които да са от съществено значение при извършване на преценка налице ли е промяна в личното положение на жалбоподателя. В случая не са обосновани твърдения за осъществено спрямо молителя преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

Предвид това подлежи на анализ ситуацията в държавата му произход – [държава].

Видно от оспореното решение в страната по произход [държава] се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в посока подобрение на условията на живот и безопасност, като следвало да се има предвид и влиянието на международни организации в [държава], предлагащи услуги и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общност. Оспореният акт е издаден с оглед на така установената от административния орган фактическа обстановка.

В действителност, преди датата на издаване на акта, а и към настоящия момент, са налице данни за промяна в обстановката в [държава], но молителят, въпреки че се яви в съдебно заседание, за да разкаже бежанската си история, не заяви по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за него като личност представляват реална опасност, вкл. и предвид държавата му на произход, така че да обосноват допускане на последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А.. Сред новинарския поток относно [държава] е и информацията за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Съобщава се за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, [държава], [държава], [държава], които осъществяват контакти с новата власт, като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. В редица източници се появиха и данни, че Европейският съюз обсъжда спиране на санкциите срещу [държава], свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от [държава], както и, че от страна на [държава] е направено изявление за превръщането на [държава] в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. От изявленията на лидерите на водещите държави в света се формира обща цел борбата срещу тероризма и справяне с тежката хуманитарна криза, като [държава] предвижда значителен бюджет за подпомагане, вкл. чрез агенции на ООН и неправителствени организации, за възобновяване на къщи и разчистване на отломки и развалини, вкл. и за осигуряване на краткосрочна работа на вътрешно разселени лица, за възстановяване на училищата, за осигуряване на психологическа и социална подкрепа за травматизирани деца.

На фона на тези новини от редица медии се съобщава и за военната намеса в [държава] от страна на [държава]. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на [държава], че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти. Не са налице информация или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна интервенция става ясно, че цели на армията на [държава] са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ, вкл. и, че според официалните изявления намесата на [държава] е временна.

Горното се потвърждава и от представената справка вх. № МД-02-159 от 14.03.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, видно от която представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната; новите власти на [държава] обявяват сформиране на комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация; посочен е броят сирийски бежанци, завърнали се в [държава], като има данни и за около 885 294 вътрешно разселени лица, които са се завърнали в домовете си; генералният секретар на ООН подчертава необходимостта от приобщаващ преход и обещава подкрепа от ООН за възстановяването на [държава] и за осигуряване на хуманитарните потребности; сред инициативите са възстановяване на повредени домове, разпределяне на селскостопански субсидии, подкрепа на образованието; уреждане на разделение на властите и съдебна независимост, гарантиране правата на жените, свободата на изразяване и свободата на медиите. В този смисъл не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на [държава], за които сочи справката, вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които има данни, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за допустимост на молбата на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Действително промяната в обстановката в [държава] е ново обстоятелство, настъпило след идването на молителя в [държава], но то вече е било обсъдено с влязлото в сила решение на Административен съд – [област] по отношение на първата му молба, като дори и това да не е било сторено, настоящият съдебен състав приема, че последвалите събития имат по-скоро положителни последици, като макар и ситуацията да остава сложна, на още по-голямо основание тя не би засегнала негативно молителя, съответно – не е налице основание за допускане на молбата му до производство за предоставяне на международна закрила.

Този извод не се променя и от представената по делото справка вх. № МД-02-160 от 14.03.2025 г., видно от която се установява, че в [държава] се обявява амнистия за всички военни, приети на служба в сирийските въоръжени сили при режима на Б. А., че животът на войниците е в безопасност и те не трябва да бъдат нападани, че представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната; че военният персонал, призован за задължителна служба, се явява в центрове за уреждане на статута си, като следва да се допълни и, че в общодостъпните източници не се съдържат данни за новообранци от сирийската армия, които биват изпращани в конфликтни зони, където се водят военни действия.

Не е оборена съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на приетите в открито съдебно заседание като писмени доказателства справки от 14.03.2025 г. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция „Международна дейност“ и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация.

Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Гореизложеното не се опровергава от представените от процесуалния представител на жалбоподателя и приети за сведение извадки от интернет сайтове, съдържащи статии, някои от които и не са на български език.

3. Липсват данни член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за допустимост на подадената молба не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района.

Не са представени и доказателства, които да опровергаят извода, че Н. А. А. М. е мигрант съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

4. Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки промяната в политическата и икономическата обстановка в [държава] от началото на месец декември 2024 г., че Агенцията за бежанците на ООН очаква завръщането на един милион сирийски бежанци в страната през първите шест месеца на 2025 г., като в действителност обаче призовава държавите да се въздържат от принуждаване на тези сирийски бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед бежанска история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели допускане на молбата до производство по предоставяне на международна закрила единствено по лични причини, но не и на основание нови обстоятелства, които са от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход.

Заключение: въпреки че административният орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, за която няма данни да е променена, при това съществено, съдът приема, че правилно последващата молба на чужденеца не е допусната до производство по предоставяне на международна закрила. Нещо повече, дори и да се приеме, че са налице нови обстоятелства, касаещи ситуацията в [държава], от същите не се следва извод за наличие на въоръжен конфликт, който би довел до безогледно насилие, така че да би се променила волята на интервюиращия орган да допусне разглеждането на молбата. Причините за напускане на [държава] вече са били изложени в предходното административно производство и са били обсъдени.

Формира се извод, че оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗУБ Административен съд – [област]

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. А. М., [държава], против Решение 15Х/27.02.2025 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /В. И./.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.