Р Е Ш Е Н И Е
№ 1972/9.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на петнадесети
март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18394 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от „Е.П." АД, *** срещу : М.Н.В. ЕГН ********** с адрес *** * с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал 1 ГПК, за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по заповед за
изпълнение на парично задължение № 6758/7.9.2018 г. издадена по ч.гр.д. № 13532
по описа на ВРС за 2018 г. сумата в размер на от 334,44 лв. /триста тридесет и четири лева и
44 ст./, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по 4
бр. фактури, издадени за периода от 19.01.2018г. до 20.03.2018 г., за обект с
абонатен № **********, с клиентски № **********, находящ
се в *, сумата от 11,70 лв. /единадесет лева и 70 ст./, представляваща сбора от
мораторната лихва за всяка фактура, за период oт датата на падежа на всяка
фактура до 20.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 05.09.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендират
се разноски по заповедното и по исковото производство.
Излага се
в исковата молба, че приложените фактури, издадени на името на ответника
произтичат от натрупани задължения за ел. енергия и такса възстановяване за
периода 19.01.2018г. до 20.03.2018г., изискуемостта на които е настъпила, но до
настоящия момент стойността на фактурите не е заплатена. Твърди се и че
ответникът е изпаднал в забава, поради което му дължи и обезщетение за забава в
претендирания размер.
Предвид
неизплащането на задължението за главница и лихва ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Варненския районен съд.
По заявлението е било образувано частно гражданско дело, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед длъжникът
е подал възражение в срок, при което ищецът предявява иск срещу ответника за
установяване, че вземането му съществува.
В
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който счита иска за неоснователен.
По
същество повдига възражение за плащане, с твърдения, че е заплатил
претендираните от ищеца задълженията по фактури на 04.01.2019 г. Излага, като
причина за неплащане в срок на задълженията към доставчика своето отсъствие от
страната.
Моли
съдът да отхвърли иска.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното ч. гр. дело № 13532/2018 г. на Районен съд - гр. Варна по подадено
от ищеца срещу ответника заявление по чл. 410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение № 6758/7.9.2018 г. за неизплатени задължения в размер на 334,44 лв.
/триста тридесет и четири лева и 44 ст./, представляваща главница за
консумирана и незаплатена ел. енергия по 4 бр. фактури, издадени за периода от
19.01.2018г. до 20.03.2018 г., за обект с абонатен № **********, с клиентски №
**********, находящ се в *, сумата от 11,70 лв.
/единадесет лева и 70 ст./, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка
фактура, за период oт датата на падежа на всяка фактура до 20.07.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.09.2018 г. до окончателното
изплащане. По издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника и ответник
в настоящото производство по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на което
съобразно указания на съда и в срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил настоящия
иск.
Видно от
приложените по делото фактура Фактура
№**********/19.01.2018 г. – л.7; Фактура №**********/28.02.2018 г. –
л.8; Фактура №**********/20.02.2018 г. – л.9; Фактура №**********/20.03.2018 г.
– л.10; Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца /за
консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответника за процесния
период/ оригинал - л.11-12; Извлечение за фактури и плащания /Справка по
партида на ответника със списък на платените и неплатени фактури/ оригинал –
л.13-15; Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.П.
АД – л.16-23, ищецът е осчетоводил задължения на ответника за начислена ел.
енергия за отчетен период на потребление от 19.01.2018г. до 20.03.2018 г. и за начислена
такса за преустановяване/възстановяване на електроснабдяването по 19,00 лв., за
обект с абонатен № **********, находящ се в *, в
счетоводството си по партидата заведена на името на ответника за суми общ
размер на 334,44 лв.
От четири
броя фискални касови бонове от 04.01.2019 г. с които са извършени плащания по
процесните фактури с номера
№**********/19.01.2018 г., №**********/28.02.2018 г.
№**********/20.02.2018 г. и №**********/ 20.03.2018 г. – л.36 и л.37 се
установява, че на 04.01.2019 г. ответникът е заплатил свои задължения към ищеца
в размер на 360,87 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предявен
е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно
установяване на дължимостта на вземането на „Е-П.П.” АД срещу ответника по делото.
По допустимостта на установителния иск:
Правният
интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата
молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е
налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдебният
състав споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е
наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната
сума. По тези съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. Исковата молба е
постъпила в предвидения от чл. 415, ал. 1 срок.
По основателността на иска:
В тежест
на ищеца по предявения положителен установителен иск бе да установи, при
условията на пълно и главно доказване наличието на паричното задължение, както
и неговия размер, наличието на облигационна връзка между страните, и
основанието на което правото е възникнало, също така и количеството на реално доставена,
потребена и надлежно отчетена от ответника електроенергия, а в тежест на
ответника бе да установи релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника, вкл. и тези за плащане на
претендираните суми.
От страна
на ищеца не се спори, че сумите, претендирани с ; Фактура
№**********/19.01.2018 г.; Фактура №**********/28.02.2018 г.; Фактура
№**********/20.02.2018 и Фактура №**********/20.03.2018 г. са платени от
ответника на 04.01.2019 г., като признава това плащане и моли за присъждане на
разноски, предвид обстоятелството, че ответникът с поведението си му е дал
повод да търси вземанията си по съдебен ред.
Доколкото
по делото, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че на 04.01.2019 г. ответникът е заплатил на ищцата процесната
сума от 360,87 лева съдът намира, че е налице недвусмислено признание от страна
на ответника за възникнало в негова тежест задължение към ищеца за доставена
електроенергия и такса преустановяване. Респективно за доказани следва да се
считат и всички правно релвантни факти включени в предмета на доказване на
процесния иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК.
Ответникът
по делото успя да установи успешно и безспорно наличието на извършено, макар и
след завеждане на иска, но при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК плащане на дължимите
от него суми. Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на
носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което
следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235 ал. 3 ГПК.
С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за неоснователен
предявеният иск за установяване дължимост на главница и обезщетение за забава
поради погасяването им, респективно същият следва да бъде отхвърлен.
С исковата молба
ищецът претендира сторените в производството разноски в размер на 175,00 лв. в
исковото производство и 75,00 лв. в заповедното такова. Ответникът не е направил
възражение че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК. Следва да се има
предвид, че изискването на ал. 2 от цитираната по-горе разпоредба е кумулативно
наличие на две предпоставки: да не е дал повод за завеждане на иск и да признае
същия. Признанието в случая е факт още с отговора на исковата молба. Плащането
обаче е извършено след връчване на исковата молба. Освен това, предвид срочния
характер на задълженията и обстоятелството, че същите са били изискуеми преди
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда и че въпреки това плащането е
извършено чак на 04.01.2019 г, съдът намира, че не е налице предвиденото в
разпоредбата второ кумулативно условие, тъй като ответникът е дал повод за
завеждане на делото и сторените разноски следва да бъдат възложени в негова
тежест.
Съобразно
представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършени
такива, разноските на ищеца са за дължимата държавна такса за завеждане на
делото в размер на 75,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв.
Имайки предвид признаване
на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови
осъдителен диспозитив и за разноските направени в заповедното производство,
съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски възлизат на
сумата от 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от
изложеното, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.п.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** срещу М.Н.В. ЕГН ********** с адрес ***
* иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал 1 ГПК, за установяване
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по заповед за
изпълнение на парично задължение № 6758/7.9.2018 г. издадена по ч.гр.д. № 13532
по описа на ВРС за 2018 г. сумата в размер на от 334,44 лв. /триста тридесет и четири лева и 44
ст./, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по 4 бр.
фактури, издадени за периода от 19.01.2018г. до 20.03.2018 г., за обект с
абонатен № **********, с клиентски № **********, находящ
се в *, сумата от 11,70 лв. /единадесет лева и 70 ст./, представляваща сбора от
мораторната лихва за всяка фактура, за период oт датата на падежа на всяка
фактура до 20.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 05.09.2018 г. до окончателното изплащане, като погасен поради
плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА М.Н.В. ЕГН ********** с адрес ***
* ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца “Е-П.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 175,00 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща
направените по делото съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Н.В. ЕГН **********
с адрес *** * ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца “Е-П.П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет
лева), представляваща направените по ЧГД № 13532 по описа на ВРС за 2018 г.
съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: