№ 2128
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110110106 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени Й. В. М., ЕГН ********** и В. ИЛ. М.,
ЕГН ********** с адрес **** срещу Държавата, представлявана от Министъра на
финансите искове за осъждане ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по
8279,83лева, представляваща половината стойност от дължимо обезщетение в размер на
увеличената стойност на собствения на ответника имот находящ се в ****, вследствие
извършени в него от ищците подобрения в периода м.10.2013г. до м.07.2018г., вкл. следните
дейности по пера, както следва: 1. ремонт на тераса през м.10.2013г.- монтаж на винкелна
конструкция, грундиране и боядисване- 803,10лева; остъкляване и затваряне на
пространството под остъклението- 371,10лева; боядисване на таван и стени, поставяне на
плот с вратички- 829,41лева; 2. разделяне на баня- тоалет през м.08.2015г.- изградена
преградна стена между баня и тоалет- 348,90лева; поставяне на ПВЦ врата на банята,
смесителни батерии и мивка- 681,37лева; замазка с поставяне на фаянс на стените на банята-
11,74кв.м.- 583,61лева; замазка и поставяне на теракот на пода в банята- 2,5кв.м.-
116,46лева; монтаж на бойлер, тоалетна чиния, тоалетно казанче, ВиК, водомер в
тоалетната- 603,58лева; замазка и поставяне на фаянс в тоалет 9,5кв.м.- 583,61лева, замазка
и поставяне на теракот на пода в тоалет 1,5кв.м.- 392,42лева; 3. спалня през м.09.2016г. –
поставяне на ПВЦ врата, ПВЦ прозорец, ролетни щори, комарник и климатик- 2675,97лева;
замазка, шпакловка, боядисване стени и таван - 994,92лева; замазка поставяне ламинат на
под 13кв.м.- 519,44лева; 4. коридор през м.08.2017г.- входна врата, желязна, масивна –
539лева; замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани- 986,61лева; замазка и поставяне
на плочки на пода 8кв.м.- 312,44лева; допълнително изградено багажно отделение-
73,18лева; 5. хол през м.07.2017г. – монтаж на ПВЦ врата и облицовка на касата-
407,81лева, замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани- 1172,41лева, замазка и
поставяне на ламинат на пода 18кв.м.- 671,17лева; 6. кухня през м.07.2018г. - монтаж на
ПВЦ врата 290,92лева, замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани- 875,80лева,
замазка и поставяне на плочки на пода 8кв.м.- 333,66лева, кухненски плот с мивка, шкафове,
смесителна батерия и 2кв.м. фаянс- 1392,72лева, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 09.07.2021г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от по 180лева, представляваща стойност на направени
1
разходи за поддръжка общите части на сградата- хидроизолация на покрив пред м.07.2018г.-
80лева, основен ремонт на асансьор през м. 09.2017г.- 100лева, смяна на ПВЦ дограма на
стълбище през м.08.2016г.- 100лева и домофонна уредба с чип- 80лева, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 09.07.2021г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: Наследници са
на И. М., поч. на 23.11.2013г., чието семейство е било настанено в процесното жилище със
заповед № 920/30.12.1988г. на председателя на АПК С. Д. гр. Вълчи дол. Съгласно протокол
№ 2/02.03.1988г. апартаментите са били разпределени за настаняване и съответно
закупуване. Със заповед на областния управител № РД-20-7706-136/22.07.2020г. е била
открита тръжна процедура по провеждане на търг с явно наддаване за продажба на имота-
частна държавна собственост, съгласно АДС № 9683/22.03.2019г. Със заповед № РИ-20-
8500/11.09.2020г. на областния управител, трето лице е било обявено за купувач на имота
предоставен за ползване на ищците. Понастоящем заповедта не била влязла в сила, но
ищците вече не упражнявали фактическа власт върху имота. Твърди се, че към датата на
настаняването им, имотът е бил в незавършен вид /панел/, само с дървена дограма.
Жилището било без груби замазки, мазилки, без санитарно обзавеждане, без вик и
ел.инсталации. Привеждането му във вид годен да се ползва било извършено от ищцата и
покойният й вече съпруг. Извън това, твърди се, че в периода м.10.2013г.- м.07.2018г., в
имота са били извършени от ищците подробно изброени и остойностени подобрения, както
и разходи за поддръжка общите части на сградата, част от които свързани със запазването й.
Понастоящем се претендира увеличената стойност на имота вследствие на така извършените
подобрения, които се твърди да са правени със знанието и без противопоставяне на
ответника, а и със съзнанието да са владелци на имота. Последните обстоятелства се
обосновават с факта, че у ищците е имало съзнание за закупуване на имота, каквато молба са
били подали още през 1993г. до Община Варна и факта, че през годините ответникът не се е
интересувал от собствеността си и не е участвал в нейната поддръжка. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът с писмен отговор оспорва иска като недопустим,
евентуално неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на всички подобрения извършени преди 09.07.2016г. Твърди се, че ищците имат качество на
държатели на имота настанени в него със заповед № 920/30.12.1988г. издадена на основание
чл. 18 ЗНИ /отм./. Оспорва ищците да са имали качество на владелци, предвид
юридическото основание за ползване на имота. Сочи, че наемните отношения се
регламентират от ЗДС, в чл. 26 от който е разписано, че поддръжката и текущите ремонти на
имотите държавна собственост се извършва от наемателите за тяхна сметка, вкл. може да се
уговори в договора извършването на основните ремонти да е за сметка на тях. Част от
подобренията се сочи да са луксозни и стойността им да следва да остане за сметка на
наемателя. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски. В
съдебно заседание ищецът поддържат исковата молба и отговора на насрещната искова
молба. Ответницата поддържа депозирания писмен отговор и насрещната искова молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на исковата претенция на всеки от ищците е стойност на извършени със
знанието и без противопоставянето на ответника подобрения в периода м.10.2013г. до
м.07.2018г. в предоставен им за ползване недвижим имот, водещи до увеличаване на
стойността му. Затова и основателността на претенция възлага на ищеца провеждане при
условията на пълно и главно доказване твърденията, че са направили в имота твърдените
ремонтни дейности; че направата им е била със съзнание, че са владелци на имота, със
знанието и без противопоставяне на ответника; размер на направените разходи; че в
2
резултат на извършените ремонтни дейности е увеличена стойността на имота; размерът на
това увеличение; факти обосноваващи прекъсване/спиране протичане давностния срок.
Ответникът дължи доказване на наведените от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в т.ч. че сред претендираните подобрения има такива представляващи луксозни
подобрения, извършени без разрешение на ответника.
По възраженията на ответника за недопустимост на производството, съдът се е
произнесъл с определението си по чл. 140 ГПК, към които съображения препраща без да ги
приповтаря.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява следното:
На 02.03.1988г., Управителният съвет на АПК „С. Д.“ гр. Вълчи дол е взел решение за
разпределение на апартаменти в жилищен блок, които впоследствие да бъдат изкупени, като
И. М. и семейството му са били настанени във вх.2, ет.3, ап.8 в жилищен блок 225 в жк.
Владислав Варненчик, Варна. Въз основа на това решение, със заповед № 920/30.12.1988г.
на Председателя на АПК, И. М. е бил настанен във въпросния имот. На 23.11.2013г. И. М. е
починал, като е оставил наследници ищцата Й.М.- съпруга и двама синове- В.М. и К. М.. На
22.03.2019г. процесният имот е бил актуван като частна държавна собственост с АЧДС №
9683. На 30.03.2021г. въз основа на заповед № РД-21-7712-5/09.03.2021г. на Областния
управител на област Варна, е бил изготвен приемо- предавателен протокол, с който ищецът
е предал фактическата власт върху имота на представителя на ответника.
Предхождащо подаване на исковата молба и в рамките на развило се производство по
ч.гр.д. № 14441/2021г. на ВРС по събиране на доказателства по реда на чл. 207 ГПК, са
приети първоначална и тройна СТЕ. В рамките на първоначално проведената експертиза в
табличен вид, в.л. Маринова е отразило всички установени на място и заявени от ищците
като налични в имота подобрения. Изчисленията си в.л. е базирало на извършен оглед и
измервания на място. Дало е стойност на извършените СМР в размер на общо 14368,26лева,
от които 6476,46лева труд и 7891,80лева материали. Стойността на разходите за общи части
е определена от 360лева. В с.з. е уточнило, че посочените в заключението СМР са
извършени. Ролетните щори, комарник, смесителни батерии, кухненски шкафове са нужни
за функциониране на жилището, но биха могли да се махнат. Експлоатационната годност на
боядисването е 2-5години. Кога точно са извършени въпросните работи, в.л. сочи да е
невъзможно да се посочи. Заключението е било оспорено от ответника по молбата.
Допусната е тройна СТЕ. Тричленната експертиза също е работила на база извършен оглед
на място и заснемания. В приложение 2 към експертизата са описали всички установени на
място СМР, като тяхното остойностяване е обозначени в жълт цвят. И тези в.лица не са
могли да посочат точна година на извършване на СМР. Стойността им са посочили да е в
размер на сумата от 16560лева и 360лева разходи за поддръжка на общи части. Остатъчната
им стойност е определена в размер на 13300лева.
От заключението на в.л.М.А. по изготвена СОТЕ, вкл. с разясненията дадени при
изслушването му, което съдът кредитира като неоспорено от страните, обективно и
компетентно дадено се установява следното: В.лице не е извършило оглед на имота, тъй
като същият вече има нови собственици. Затова е работило съобразно фактическите
констатации за вида и количествата СМР установени на място от в.л. по тройната
експертиза. Стойността на извършените СМР е определена в размер на 16560лева и 360лева
разходи за поддръжка на общи части. Толкова, колкото и тройната експертиза. В т.3 в.лице е
посочило подобренията в имота, които биха могли да бъдат отделени от имота, без
съществено да го увредят, а именно- вратички за кухненски шкафове на стойност
114,12лева; доставка и монтаж на стенна батерия на стойност 68,75лева, доставка и монтаж
3
на душ батерия телефон на стойност 113,37лева, доставка и монтаж на комплект аксесоари
на стойност 115лева, електрически бойлер за топла вода 80л.на стойност 326,13лева,
доставка и монтаж на кухненска стенна смесителна батерия на стойност 115,10лева,
доставка и монтаж на кухненски шкафове на стойност 532,94лева и доставка и монтаж на
секция 90/214см. на стойност 137лева, или общо 1522,42лева. Пазарната стойност на имота
понастоящем в.л. определя в размер на сумата от 87000лева, а без извършените подобрения
18000лева. Увеличената му стойност, вследствие на извършените в него подобрения е в
размер на 22384лева. Стойността увеличението на извършените подобрения, които биха
могли да бъдат отделени от имота е 1734,85лева. И това в.лице сочи да е невъзможно
определя точната дата на извършените подобрения, поради което и при изчисленията си на
стойността на СМР е приемало момента, който ищците са твърдяли. Банята и тоалетната са
били отделени като самостоятелни помещения с преградна стена, за което смяна на
предназначение не е необходимо, като за такива вътрешни преустройства не е необходимо
изначално разрешение за строеж.
С цел доказване твърденията на ищците относно извършване на сочените подобрения
и момента на тяхната направа по делото се ангажираха гласни доказателствени средства-
показанията на св. Иво Генов, без дела и родствени връзки със страните. Съдът кредитира
показанията му в частта относно релевантните за спора факти, като отразяващи негови
лични впечатления трупани в годините, непредубедени и обективни, а и съответни на
останалите доказателства. Няма данни опровергаващи тяхната достоверност, поради което и
съдът ги кредитира в цялост. Свидетелят разказва, че с ищците се познава от 1980г., когато
са се нанесли да живеят заедно в бл. 225, вх.Б в кв. Владислав Варненчик. Кооперацията
била строена от предприятия в хранително- вкусовата промишленост. Настанявали техни
служители, като малко след като бил настанен свидетелят си го и изкупил. Доколкото знае
М.и не са плащали наем. Били се задействали да изкупят жилището, но поради заболяване
на роднина, така и си останало. Свидетелят е живял в имота до 2018г. Когато са се нанасяли,
жилищата им били на голи панели- без мазилка и оборудване. В банята и кухнята имало
само изкарани тапи за вода. Имало дървена дограма и врати. Те си ги довършвали. Преди 10-
12години М.и правили остъкление на терасата с винкел и стъкло, и там обособили
кухненски кът. Няколко години по- късно започнал ремонтът на другите стаи. Преди това
било с тапети или мазилка, балатум на пода. Първо бил правен ремонт на банята, разделили
я на две, сложили плочки. След това правили ремонт на спалнята и хола. Всички стени били
шпакловани и боядисани, вратите сменени. Дограмата била сменена с ПВЦ. Правили
цялостен ремонт на покрива на кооперацията 2012-2015г. и в продължение на три години
събирали пари за това. След това бил правен ремонт на стълбището- шпакловка и
боядисване, козметичен ремонт на асансьора, сменили дограмата на стълбището. Сложили и
механизъм на вратата на входа и домофонна уредба.
Съвкупният анализ на ангажираните по делото доказателства- писмени, гласни,
експертни заключения налагат извод, че действително в имота е бил извършван ремонт от
ищците. В този смисъл, съдът съобрази показанията на свидетеля, кореспондиращи на
4
експертните заключения, съобразно които всички сочени от ищците ремонтни дейности са
установени като извършени и налични към момента на огледа на в.л. в рамките на
производството по чл. 207 ГПК. Затова и съдът приема за доказани твърденията на ищците,
че са извършвали в имота сочените ремонтни дейности.
Следва да бъде съобразено задължителното тълкуване дадено в ППВС № 6/1974г., в
което се приема, че право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и
чл. 74 ЗС има само владелецът, не и държателят. Ако държателят подобри чужд имот, то
тогава обеднелият разполага с иск по чл. 59 ЗЗД, съобразно ППВС № 1/1979г. Разпоредбите
регулират правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика с
подобренията, извършени от владелеца на вещта и не се отнасят до лица, които не
упражняват владение. Затова и ликвидацията на облигационни отношения, породени от
извършен от подобрителя ремонт в чужд имот, изисква преди всичко изясняване качеството
на лицето, в което то ги е извършило. Ако са извършени разходи от добросъвестен
подобрител, които са довели до увеличаване стойността на вещта към момента на
постановяване на решението, то се дължи заплащане на такова увеличение. В противен
случай, би се дължало само по- малката стойност измежду направените разходи и
увеличената стойност на имота.
Съдът е длъжен сам да определи правното основание на иска. Въведените в исковата
молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот
/владелец, гестор или държател/ или зададеният в исковата молба начин, по който е
определен размерът на съдебно предявеното вземане не ограничават съдът да даде защитата
според действително осъщественото правно основание /така решение по гр. № 415/2015г. на
ВКС и мн. др./. Ищците са твърдяли, че тези разходи са извършени от тях в качеството им
на владелци, тъй като са имали съзнание за придобиване на собствеността, съответно при
знание и без противопоставяне от страна на собственика, т.е заявили са права по чл. 74, ал.
ЗС, претендирайки увеличената стойност на имота.
Безспорно установено е, че ищците, като членове на семейството на наследодателя
им И. М. са били настанени в имота въз основа на настанителна заповед от 1988г., с която
са били разпределяни ведомствени жилища на АПК „С. Д.“ гр. Вълчи дол, с предвидена
възможност за последващото изкупуване. Към момента на получаване фактическата власт
върху имота, от гласните доказателства се установи, че той е бил завършен в груб вид- без
замаска, на „гол панел“, единствено с врати и дървена дограма. Пригодяването му за
задоволяване на жилищни нужди е било ангажимент на ищците и състоянието, в което е бил
имотът към момента на предаването му на Държавата, се е дължало единствено и само на
техните усИ. и средства. Самият факт относно обективното състояние на имота, в което е
бил предоставен за ползване и нуждите, които е следвало да задоволи- жилищни такива,
свидетелства за наличие на знание и липсващо противопоставяне от страна на собственика
за извършване на ремонтни дейности в него. Собственикът е имал правното очакване, че
собствеността ще бъде придобита от настанените в него лица, каквото е съществувало и у
настаненото семейство М.и. Действително, настаняването е извършено на основание чл. 18
5
ЗНО /отм. ДВ бр. 44/21.05.1996г./, доколкото имотът е бил предоставен на държавно
предприятие АПК. Не са налице доказателства обаче между страните да е съществувало
наемно правоотношение, да е определена и плащана наемна цена, предвид и показанията на
св.Генов, който отрича ищците да са плащали наем. Позоваването на разпоредби от ЗДС от
страна на ответника е несъстоятелно. В ЗДС /1996г./ и Правилника за прилагането му,
възникването на наемното правоотношение е регламентирано като сложен фактически
състав- издаване на заповед за настаняване и сключване въз основа на нея на писмен
договор за наем- така чл. 27 ППЗДС. Имотът обаче е актуван като частна държавна
собственост едва 2019г., което също изключва изначално наличие на наемно
правоотношение с държавата. Възможността извършени подобрения да останат за сметка на
наемателя е мислимо само, ако между страните е било налично такова правоотношение и то
при изрична уговорка между страните в този смисъл /така ТР 85/1968г. по гр.д. № 149/1968г.
на ОСГК/. В противен случай, без изричното му съгласие, разноските за подобрения не
могат да останат за сметка на наемателя. Несъмнено, ищците не са завършили процедурата
по изкупуване, за която сочат единствено, че 1993г. са подали молба до Община Варна, за
което свидетелства и св. Генов. Това обяснява и актуването на имота през 2019г. като частна
държавна собственост и последвалата негова продажба на публичен търг. Въпреки това
обаче съдът приема, че субективният признак на владението у ищците е било налично към
момента на извършване на работите, с оглед съществувалото у тях правно очакване по
придобиване собствеността закрепено и в самата настанителна заповед, предприетите
действия по изкупуване на имота и продължилата повече от 30г. фактическа власт върху
имота. Всичко това говори, че в този продължителен период от време, реално те са
упражнявали права като на собственици. Останалите елементи присъщи на владението
/постоянно, явно, несъмнено, спокойно/ са без значение за упражняване правата на
владелеца, и имат отношение единствено към придобиване имот по давност, при все че
предмет на настоящия спор обаче е парично вземане. Затова, към датата на настаняването
им, семейството е имало правно очакване за бъдещо придобиване на собствеността.
Принципно, това изключва възможността на подобрителя да получи увеличената стойност
на имота, защото в бъдещ момент именно той ще придобие собствеността. Затова и правото
би възникнало едва след като това правно очакване е останало неосъществено, предвид
придобиване собствеността от едно друго лице. В случая, на 30.03.2021г. ищците са
предали фактическата власт на имота на собственика- Държавата, защото имотът е бил
продаден на друго лице. Затова и на ищците следва да се придаде качеството на владелци,
имащи поради това правото да получат увеличената стойност на имота.
Неоснователни са и възраженията, че извършеното преустройство в банята и
тоалетната, и остъкляването на терасата, не следва да се вземат предвид при определяне
стойността на подобренията, тъй като за тях няма нужните разрешения. На първо място, при
изслушване заключението на в.л., същото заяви, че за тези вътрешни преустройства,
разрешение за строеж изначално не се изисква. От друга страна, съдебната практика / ППВС
№ 6/1974г./ приема, че подобренията дори и да са извършени без строителни книжа, не
лишават подобрителя от правото да иска заплащането им. Незаконните строежи не биха
6
подлежали да плащане като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако
собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне на стойността им се държи
сметка за евентуалното им премахване. Кога обаче един строеж е незаконен и подлежи на
премахване се определя от техническите органи съгласно разпоредбите на
действащото законодателство и те биха подлежали на премахване, само ако има издадено
предписание за това от компетентните органи /така решения по гр.д. № 271/2012г. на Първо
ГО ВКС, гр.д. № 1189/2011г. на Първо ГО ВКС и др./. Такива твърдения нито е имало, нито
е проведено доказване.
От заключението на в.л. се установи, че в резултат на ремонтните работи, стойността
на имота към настоящия момент се е увеличила със сумата от 22384лева. Съобразно
дадените с ППВС 6/1974г. на ВС разяснения, подобрение на един имот е налице, когато
вложеният труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му като
критерият, по който следва да се определи дали е налице подлежащо на заплащане
подобрение, е трайното му прикрепване към земята, защото само в този случай може да се
мисли за трайно увеличаване на стойността на имота. В случая, от заключението на в.л. А. е
видно, че при определяне увеличената стойност на имота, то е съобразило само стойността
на тези подобрения, чието отделяне от имота е възможно без неговото увреждане /т.5.1,
приложение 3/. Следователно от дадената сума като увеличаващата стойността на имота, не
следва да се приспада стойност на подобренията посочени в т. 5.3 от заключението, чието
отделяне е възможно без същественото му увреждане, защото те са били съобразявани от
в.л. при определяне стойността на увеличението. Дължимата в случая от ответника сума,
като стойност на подобренията, възлиза в размер на общо 22384лева или по 11192лева,
която е и увеличената стойност на имота. При спазване принципа на диспозитивното начало,
претенцията на всеки от ищците заявена в размер на по 8279,83лева се явява основателна в
цялост. Същата се дължи, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба- 09.07.2021г., така както е било поискано.
Направеното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно. Съобразно разясненията дадени с ППВС 6/1974г. на ВС, погасителната
давност за вземане на владелеца /добросъвестен или недобросъвестен/ за подобрения в чужд
имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в
държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от
собственика с предявяването на иск за имота. Давността е 5години и в случая тя е започнала
да тече от 30.03.2021г., когато имотът е предаден на собственика. От тази дата би започнала
да тече давността, ако и да се приеме, че отношенията между страните следва да се
разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване, което съдът прие, че не е така.
Давността би текла след прекратяване на наемно правоотношение, като момент съвпадащ с
този на получаване на престацията /така решение по гр.д. № 3345/2020г. на ВКС/. Аргумент
за това е и обстоятелството, че по време на извършването на подобренията владелецът е във
владение на имота и след извършването им, той продължава да ги ползва, и непрекъснато и
видимо изразява това си намерение по отношение на всички, включително и по отношение
7
на собственика на имота, който не го владее. След като подобренията бъдат извършени, те
увеличават стойността на имота, но практически собственикът не се ползва от тях. От друга
страна, собственикът на имота дължи за подобренията плащане, доколкото те съществуват
по време на постановяване на решението по спора във връзка с тях. Затова не може да се
приеме, че вземането за подобренията в чужд имот, става изискуемо още в момента на
извършването им, защото в такъв случай той би имал възможност да получи стойност на
подобрения, които ще продължи да ползва и които може да намалят стойността си и дори да
престанат да съществуват към момента, когато собственикът си възвърне фактическата
власт върху имота.
Сумата от 360лева, се заявява като платени разходи за етажната собственост в
периода м.08.2016г.- м.07.2018г. за извършени ремонти на общите части на сградата. За
доказване направата им са ангажирани гласни доказателства, както и експертно заключение.
От показанията на свидетеля бе установено, че действително в ЕС е извършван ремонт на
покрив, асансьор, стълбище, сменена е дограмата, поставена е нова входна врата и
домофонна уредба в периода 2012-2015г. Размерът на извършените плащания за този вид
разход обаче не е установен категорично, нито от гласните доказателства, нито от
експертните заключения, защото в.л. са ги приели такива, каквито са твърдяни от ищците. А
свидетелят говори единствено за събирани от ЕС в продължение на три години всеки месец
на сумата от по 20лева от всеки апартамент за тяхната направа. От друга страна, съгласно
чл. 51 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Легалното определение на понятието „обитател“ е дадено в пар.1, т. 5 ДР на ЗУЕС и това са
лица, които не са собственици или ползватели на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост, но пребивават в тях на друго правно основание и които реално се
ползват от тези общи части. Ищците попадат в категорията обитател на процесното жилище,
поради което и същите дължат покриване разходи по чл. 51, ал.1 ЗУЕС, за периода в който
са обитавали имота. Затова и претенцията за присъждането им е неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът имат право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК. Реализираните разноски в настоящото производство са:
696,79лева платена държавна такса, 780лева за СТЕ- 480лева по ч.гр.д. № 14441/2020г. на
ВРС и 300лева в настоящото производство, 1000лева адв. възнаграждение платено от ищеца
М. по договор за правна помощ и съдействие от 10.11.2021г., адв. възнаграждение по чл. 38
ЗАдв за ищцата М.. На основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адв. възнаграждения съдът определя адв.възнаграждение в полза на ищцата М. в
размер на 753лева. Общо направените от ищеца М. разноски са в размер на 1733,39лева, а
тези от ищцата М. 733,39лева. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на
ищеца М. следва да се присъдят разноски в размер на 1696,51лв. Съобразно уважената част
от исковата претенция в полза на ищцата М. следва да се присъдят разноски в размер на
717,79лв. В полза на адв.Милица Генова следва да се присъди адв. възнаграждение в размер
на 736,98лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът им право на разноски. Искане за
присъждането им е направено своевременно. Представен е списък по чл. 80 ГПК.
Реализираните разноски в настоящото производство са, както следва: 1640лева депозит за
СТЕ по ч.гр.д. № 14441/2020г. на ВРС и в настоящото производство. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юк възнаграждение в размер на 300лева. Или общият размер на
разноските е 1940лева. Съобразно отхвърлената част на исковата претенция в полза на
8
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 41,28лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите ДА ЗАПЛАТИ
на Й. В. М., ЕГН ********** с адрес **** сумата от 8279,83лева, представляваща
половината стойност от дължимо обезщетение в размер на увеличената стойност на
собствения на ответника имот находящ се в ****, вследствие извършени в него от ищците
подобрения в периода м.10.2013г. до м.07.2018г., вкл. следните дейности по пера, както
следва: 1. ремонт на тераса през м.10.2013г.- монтаж на винкелна конструкция, грундиране
и боядисване; остъкляване и затваряне на пространството под остъклението; боядисване на
таван и стени, поставяне на плот с вратички; 2. разделяне на баня- тоалет през м.08.2015г.-
изградена преградна стена между баня и тоалет; поставяне на ПВЦ врата на банята,
смесителни батерии и мивка; замазка с поставяне на фаянс на стените на банята; замазка и
поставяне на теракот на пода в банята-; монтаж на бойлер, тоалетна чиния, тоалетно
казанче, ВиК, водомер в тоалетната; замазка и поставяне на фаянс в тоалет, замазка и
поставяне на теракот на пода в тоалет; 3. спалня през м.09.2016г. – поставяне на ПВЦ
врата, ПВЦ прозорец, ролетни щори, комарник и климатик; замазка, шпакловка, боядисване
стени и таван; замазка поставяне ламинат на под; 4. коридор през м.08.2017г.- входна врата,
желязна, масивна; замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани; замазка и поставяне на
плочки на пода; допълнително изградено багажно отделение; 5. хол през м.07.2017г. –
монтаж на ПВЦ врата и облицовка на касата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и
тавани, замазка и поставяне на ламинат на пода; 6. кухня през м.07.2018г. - монтаж на ПВЦ
врата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани, замазка и поставяне на плочки на
пода, кухненски плот с мивка, шкафове, смесителна батерия и фаянс, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 09.07.2021г. до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 180лева,
представляваща стойност на направени разходи за поддръжка общите части на сградата-
хидроизолация на покрив пред м.07.2018г.- 80лева, основен ремонт на асансьор през м.
09.2017г.- 100лева, смяна на ПВЦ дограма на стълбище през м.08.2016г.- 100лева и
домофонна уредба с чип- 80лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 09.07.2021г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 74, ал.2 вр. чл. 72 ЗС.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите ДА ЗАПЛАТИ
на В. ИЛ. М., ЕГН ********** с адрес **** сумата от 8279,83лева, представляваща
половината стойност от дължимо обезщетение в размер на увеличената стойност на
собствения на ответника имот находящ се в ****, вследствие извършени в него от ищците
подобрения в периода м.10.2013г. до м.07.2018г., вкл. следните дейности по пера, както
следва: 1. ремонт на тераса през м.10.2013г.- монтаж на винкелна конструкция, грундиране
и боядисване; остъкляване и затваряне на пространството под остъклението; боядисване на
таван и стени, поставяне на плот с вратички; 2. разделяне на баня- тоалет през м.08.2015г.-
изградена преградна стена между баня и тоалет; поставяне на ПВЦ врата на банята,
смесителни батерии и мивка; замазка с поставяне на фаянс на стените на банята; замазка и
поставяне на теракот на пода в банята-; монтаж на бойлер, тоалетна чиния, тоалетно
казанче, ВиК, водомер в тоалетната; замазка и поставяне на фаянс в тоалет, замазка и
поставяне на теракот на пода в тоалет; 3. спалня през м.09.2016г. – поставяне на ПВЦ
врата, ПВЦ прозорец, ролетни щори, комарник и климатик; замазка, шпакловка, боядисване
стени и таван; замазка поставяне ламинат на под; 4. коридор през м.08.2017г.- входна врата,
желязна, масивна; замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани; замазка и поставяне на
9
плочки на пода; допълнително изградено багажно отделение; 5. хол през м.07.2017г. –
монтаж на ПВЦ врата и облицовка на касата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и
тавани, замазка и поставяне на ламинат на пода; 6. кухня през м.07.2018г. - монтаж на ПВЦ
врата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани, замазка и поставяне на плочки на
пода, кухненски плот с мивка, шкафове, смесителна батерия и фаянс, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 09.07.2021г. до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 180лева,
представляваща стойност на направени разходи за поддръжка общите части на сградата-
хидроизолация на покрив пред м.07.2018г.- 80лева, основен ремонт на асансьор през м.
09.2017г.- 100лева, смяна на ПВЦ дограма на стълбище през м.08.2016г.- 100лева и
домофонна уредба с чип- 80лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 09.07.2021г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 74, ал.2 вр. чл. 72 ЗС.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати на В.
ИЛ. М., ЕГН ********** сумата от 1696,51лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция, съобразно уважената част на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати на Й.
В. М., ЕГН ********** сумата от 717,79лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция, съобразно уважената част на исковите претенции, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Милица Христова Генова от Варненска адвокатска колегия, с адрес на адвокатската
кантора гр.Варна, ул. Неофит Бозвели № 3 сумата от 736,98лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа инстанция съобразно
уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА В. ИЛ. М., ЕГН ********** и Й. В. М., ЕГН ********** да заплатят на
Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 41,28лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция,
съобразно отхвърлената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10