РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Монтана, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630201329 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 26-0000439/ 11.10.2022г. на Директора
на РД „АА” - Враца, определен от министъра на МТИТС задлъжностно лице
по реда на чл.92 ал.2 отЗАвтП, чл.189 ал.12 отЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН на
Т. Л. А. от град Монтана е наложено административно наказание – глоба в
размер на 2 000.00лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 отЗАвтП и глоба в размер на
20.00лв. на основание чл.185 от ЗДвП.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала Т.
А., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага
конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което
да се отмени атакуваното наказателно постановление. В хода на въззивното
производство пълномощникът й доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършена
проверка на 17.08.2022г. около 12.50 часа на път 3-102, с посока на движение
град Монтана е спрян за проверка лек автомобил „Опел Виваро“ с кат.М1 с
ДКН хххх, обозначен с маршрутна табела на предното обзорно стъкло,
превозващ 8 броя пътници, като МПС не е включено в лиценз за обществен
превоз на пътници на територията на РБ или лиценз на ЕО и водачът не е
представил и СР на МПС.
От събраните в хода на производството доказателства се установи по
несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателата е управлявала
посоченото по-горе МПС, в което е имало 8 пътници. Не се спори и по факта,
че това МПС не е имало нужния лиценз за обществен превоз на пътници. При
проверката не е представено и СР на МПС.
Спорното по делото е дали жалбоподателката е извършила деяние, което
да съставлява административно нарушение, както и дали правилно са
квалифицирани нарушенията, санкционните норми и вида и размера на
наказанията.
От събраните в хода на проверката гласни доказателства – показанията
на свидетелите В.И.И., М.И.З., А.Ц.Ф. и Л.А.И. се установява, че
жалбоподателката е пътувала по лични причини до село Дълги дел,
обл.Монтана, а на връщане е спряла на центъра на селото, за да си купи
безалкохолна напитка. Свидетелят М.З., който не я познава я попитал дали ще
пътеват за град Монтана и дали може да го закара. Жалбоподателката се
съгласила, като не му взела пари, не му дала и билет. Свидетелката В.И.,
пътувайки с детето си също не е заплатила нищо за превоза, а дава и
показания в смисъл, че табелата е била на седалката, където е седнала тя и
детето й. За да направи място жалбоподателката е преместила табелата
отпред на панорамното стъкло, където по – късно е установена от
проверяващите служители на въззиваемата страна. От показанията на
свидетеля И. се установяват и обстоятелствата след извършената проверка.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като всеки от тях
2
разказва за факти и обстоятелства, които лично е възприел.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Л. К. и С. Г.. От
показанията им се установява, че проверката е извършена по подаден сигнал
до директора на РД“АА“-Враца.
За да се вмени административнонаказателна отговорност на
жалбоподателката е необходимо да е осъществено административно
нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно
превозно средство, без за него да има издаден лиценз за обществен превоз на
пътници или товари. Легална дефиниция на понятието „обществен превоз“ се
съдържа в §1, т.1 ДР на ЗАвП и представлява превоз, извършван за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство. Няма нито твърдения, нито доказателства, че е
превозвала пътниците срещу заплащане. Дори напротив от показаниата на
всички свидетели по делото се установи, че наказаната ги е возелра на „дорба
воля“, безплатно, те нея са я питали дали може да ги закара до някъде, а не тя
ги е приканвала да ги вози. Следователно, за да бъде установено нарушение
на визираните в НП разпоредби на ЗАвП за извършване на обществен превоз
на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване е
длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване
на плащане на услугата превоз. Следва да се има предвид изложеното по-
горе, а именно, че заплащането на услугата превоз е правна фигура, различна
от плащането само на част от разхода за гориво и пътни такси, което става
при т.н. споделено пътуване, който разход е само един от компонентите,
формиращ цената на услугата превоз, но двете по никакъв начин не могат да
бъдат еквивалентни.
В заключение съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
отменено в тази част като издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила и изискване за форма и по-конкретно – за неговото
фактическо и правно мотивиране, както и поради липса на установеност на
хипотезата на правната норма, която се сочи като основание за налагане на
наказанието.
На следващо място, на жалбоподателката е вменено нарушение по
чл.100 ал.2 от ЗДвП. Такава разпоредба не съществува, тъй като е отменена с
ДВ, бр.105 от 2018г, в сила от 1.01.2019г. Това е съществено нарушение на
3
процесуалните правила и е със самостоятелно отменително основание.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е
основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени
изцяло, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН въззиваемата
страна следва да заплати на жалбоподателя направените по водене на делото
разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение /л.35 от
делото/.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд гр.Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000439/ 11.10.2022г. на
Директора на РД „АА” - Враца, определен от министъра на МТИТС
задлъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 отЗАвтП, чл.189 ал.12 отЗДвП и
чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на Т. Л. А. от град Монтана е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 000.00лв. на основание
чл.93 ал.1 т.1 отЗАвтП и глоба в размер на 20.00лв. на основание чл.185 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА” - Враца да ЗАПЛАТИ на Т. Л. А. от град Монтана,
ж.к.“П.“ ххх, с ЕГН ********** на основание чл.63 от ЗАНН направените по
водене на делото разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4