Решение по дело №2555/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 287
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20195530102555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        27.02.2020г.                                Гр....

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                            XI  Граждански състав

На 05.02.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Жанета Сарафова, като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №2555 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС.

Искът е предявен от М.Д.Д. срещу И.В.И.. В исковата молба се твърди, че ищцата се развела през 1990г., като поради липса на възможности, през 2008г. се нанесла в необитавана едноетажна сграда в гр...., ул. „...“ №68Г – собственост на ... ..., баща на ответника, починал през 2001г. Ищцата твърди, че бившата съпруга на ... – ... не живеела в имота и с нея ищцата нямала сключен договор за наем, но била принудена да заплаща такъв за първите три месеца на 2008г., като след това спряла да плаща. Оттогава твърди, че владеела явно, трайно и необезпокоявано имота, като извършвала в него различни подобрения: ремонт на баня и тоалетна, на покрива на къщата, изграждане на кладенец и помийна яма, фаянс и ламинат.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае, че М.Д.Д. е собственик на процесния имот: поземлен имот с идентификатор …., както и на построената в него едноетажна постройка, придобит по силата на недобросъвестно давностно владение в продължение на повече от десет години. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника И.И.. Взема становище за неоснователност на иска. Признава, че имотът бил собственост на баща му – ... ..., който починал през 2001г. Твърди, че след смъртта на баща му, той придобил имота, като през 2001г. го отдал под наем на трети лица, а впоследствие живял в него с наемателите до 2004г., когато се преместил в .... През 2008г. наемателите се изнесли, а И. възложил грижите за него на майка си ..., която от 2008г. до 2012г. живяла в него със съпруга си. През 2014г. съседи се свързали с ..., като казали, че жена с болно дете търси квартира. На 28.03.2014г. между М.Д.Д. и ..., като пълномощник на сина си И.В.И., бил сключен договор, по силата на който майката на ответника е предоставила на ищцата ползването на дворното място и процесната сграда, ведно с находящите се в нея движими вещи. В периода от 2014г. до сега имота бил посещаван от ... и нейните деца от втория брак, като ползвателката многократно била предупреждавана да не извършва каквито и да било подобрения върху имота, тъй като ответникът не бил съгласен с това. Ответникът счита, че никога не бил губил владението върху имота и моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа  и правна обстановка:

Видно от представените и приети като писмени доказателства по делото заверени копия на Скица на поземлен имот №15-570705-25.06.2019г. на СГКК-гр...., Решение №53062/01.09.2001г. по преписка с вх.№54881/23.08.2001г. на ПК-..., Удостоверение за наследници с изх.№3470/21.06.2019г. на гр...., оригинал на Удостоверение за данъчна оценка с изх.№ДО013570БЗ/20.11.2019г. на Община ..., правото на собственост върху процесния имот е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на ... И. .... Единствен наследник на ... И. ... е И.В.И. – ответника по делото. Към настоящия момент процесният имот е с идентификатор 68850.315.912.  

По делото беше допуснато събирането на гласни доказателства.

От показанията на свидетеля ..., се установява, че същата познавала ищцата от много години, тъй като били съседи, когато ищцата била омъжена за съпруга си. Впоследствие се развели и ищцата нямала къде да живее с децата си. Намерила процесния имот, който бил изоставен и в лошо състояние. Тя се нанесла в него с децата си и направила много ремонти и подобрения, за да стане имотът годен за обитаване. В къщата не било живяно от много години. Освен ремонта на къщата, ищцата ремонтирала и оградата, като поставяла допълнително мрежа. Освен това засадила в двора овощни дървета и лози, отглеждала зеленчуци. Свидетелката имала съседно дворно място и често посещавала ищцата. Не познавала ... И. ..., нито синът му И.В.И.. Не знаела други хора да са живели в къщата преди .... Счита, че ищцата е питала някого преди да се нанесе. Отначало казвала, че не й искат наем, след това започнали да й искат наем за имота – Дина и синът й, но свидетелката не знаела дали ищцата е плащала наем. ... се нанесла в къщата преди около 9-10 години, а споделила, че й искат наем преди около 7-8 години.   

От показанията на свидетелката ..., се установява, че същата работи в „Български пощи“ от 1998г. и оттогава разнася поща на адреса на процесния имот. През 2008г. ищцата се нанесла в него, като свидетелката я познавала отпреди това. Къщата, в която ищцата се нанесла била запустяла, никой не живеел в нея. Къщата била като изоставена, имало някакви навеси с натурии. След като ищцата се нанесла, тя направила ремонти и подобрения, обзавела къщата със свои мебели. Засадила е в двора овощни дървета и е отглеждала зеленчуци. Свидетелката не познавала собствениците на къщата. Ищцата й споделила, че е давала някаква сума пари на някакви хора, но свидетелката не знаела колко пари и на кого. Свидетелката не знаела да е имало и наематели на къщата. Ищцата знаела, че имотът има собственик, който й искал пари за наем. Тя е плащала някакви пари. Свидетелката често посещавала имота, тъй като наоколо живеели хора и се налагало да разнася поща там.

От показанията на свидетелката ... – майка на ответника, се установява, че същата е живяла с бащата на ответника няколко години в процесния имот. След като се е развела, тя е напуснала имота, а ответникът и баща му са останали да живеят там. Свидетелката се е омъжила втори път. Не знаела кога е починал бащата на ответника, нито до кога е ползвал имота. Ответникът продължил да ползва имота след смъртта на баща си. Имало е и квартиранти, като ответникът е живял заедно с тях. През 2007-2008г. ответникът е отишъл да живее в гр.... и е оставил имота на майка си – свидетелката, да го ползва. Свидетелката и съпругът ѝ са ползвали имота като вила до 2014г. Правили ремонти на сградата, на оградата. Твърди, че в двора е имало овощни дървета и свидетелката и съпругът ѝ са отглеждали зеленчуци. През 2014г. свидетелката е трябвало да полага повече грижи за майка си и вече не е можела да ходи на процесния имот, заради което е престанала да ходи там и да го поддържа. Скоро след това една съседка ѝ казала, че има жена ..., която няма къде да живее и моли да се нанесе в имота. Самата ищца се молела на свидетелката да остане да живее в имота. Свидетелката се съгласила, тъй като ответникът разчитал на нея да се грижи за имота му, и двете с ищцата подписали договор, с който уговорили ползването на имота. Разбрали се ищцата да й плаща лично на нея или на съпруга й сумата от 100,00лв. месечно, която сума ищцата не плащала редовно, но свидетелката правила компромиси. За заплащането на наема от 100,00лв. свидетелката не издавала никакъв документ на ищцата, защото си имали доверие. При подписването на договора свидетелката дала на ищцата ключ за имота. Скоро след това ищцата отишла до дома на свидетелката и казала, че е загубила ключа и молила свидетелката да ѝ даде втори ключ. Свидетелката дава на ищцата и собствения си ключ и нямала повече друг ключ за имота, поради което не го е посещавала оттогава. Наемът бил предаван от ищцата на улицата, когато си уговорят среща със свидетелката или съпруга ѝ. Ищцата правила някакви ремонти по имота, с цел да го направи по-удобен за обитаване от сина си, който бил със специални потребности, но свидетелката няколко пъти предупреждавала ищцата да не прави подобрения. За имота свидетелката е плащала консумативи, но не е плащала данък и не е имала документ за собственост. Докато свидетелката и съпругът ѝ са се грижили за имота, не са били посещавани от пощенски или други служби.

От показанията на свидетеля ... – съпруг на свидетелката ..., се установява, че за първи път свидетелят е посетил процесния имот през 2008г., когато синът на съпругата му – ответникът е отишъл да живее в гр..... Тогава в имота е имало наематели – майка и син, и след като те са го напуснали, свидетелят и съпругата му са започнали да посещават имота и да го поддържат. В двора имало овощни дръвчета и лози. Направили ремонт на къщата и на оградата. Това продължило до около 2010г., когато свидетелят и съпругата му трябвало да започнат да си ходят на село по-често и не можели повече да се грижат за имота. Тогава ищцата ги потърсила и се оплакала, че няма къде да живее. Свидетелят и съпругата му предоставили имота на ищцата, като ѝ дали ключове. След като минали пет-шест месеца отново дошла ищцата и казала, че е загубила ключовете и свидетелят и съпругата му ѝ дали и своите ключове. Имали подписан някакъв документ за ползването на имота, но съпругата на свидетеля се занимавала с това. Ищцата казала, че ще прави ремонти, като свидетелят се противопоставил, но все пак оставили ищцата да пригоди къщата за нуждите на сина си. Уговорката била ищцата да дава по 100,00лв. на месец, но тя не ги давала редовно. Парите давала или на свидетеля или на съпругата му. През 2019г. само за два месеца е давала пари, а за 2018г. – за осем месеца. Свидетелят и съпругата му не са давали на ищцата документ за плащания наем, защото си имали доверие. Ответникът живеел в Англия от около две години и свидетелят не знаел дали майка му е изпращала парите от наема.

Между свидетелските показания на двете групи свидетели – на ищцата и на ответника, съществуват противоречия относно това кой е ползвал имота преди ищцата, дали някой е живял в него и в какво състояние е бил имота – ремонтиран или негоден за живеене при нанасянето на ищцата в него. Налице са и противоречия по отношение на факта от кога ищцата живее в имота – отпреди 10 години или от 2014г. Съдът намира, че свидетелките ... и ... не са посещавали имота преди там да заживее ищцата и нямат непосредствени впечатления дали преди нея друг е живял или поддържал имота. Свидетелката ... макар да е посещавала района във връзка с работата си, не е имала за цел да наблюдава имота и при положение, че не е имала пощенски пратки за този адрес, няма и впечатления за живущи там хора. Поради тази причина съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите ... и ... по отношение на факта, че и преди ищцата имотът е бил поддържан. Самите свидетели са ползвали имота, но не са живели там постоянно, само понякога са преспивали, затова и околните не са ги възприемали като живущи на адреса. По отношение на факта, откога живее ищцата в имота, съдът кредитира с доверие показанията отново на свидетелите ... и ... след преценка по реда на чл.172 ГПК, тъй като същите кореспондират с представеното по делото копие на Договор за отдаване под наем от 28.03.2014г. Фактът дали свидетелката ... е била упълномощена от сина си – ответника, да сключи договора и да получава наема, е несъществен от гледна точка на предмета на доказване. Макар договорът да не съдържа всички реквизити на договор за наем, от съдържанието му става ясно, че ищцата е допусната да ползва процесния имот от свидетелката като представител на ответника, както и че това се е случило през 2014г. Фактът, че ищцата е заплащала някакви суми за наем на имота се признава и от свидетелите ... и .... Поради тази причина съдът намира този факт за безспорно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС „Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.“

Съществените признаци на владението са два: обективен - упражняване на фактическа власт, и субективен - намерение да се владее за себе си. Те са посочени в чл.68 ЗС. Други признаци на владението, с които се борави в теорията и практиката, са логическо следствие от съществените и те са: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

Владението на невладеещия собственик се счита отблъснато, когато с действията си владеещият несобственик го отблъсква и препятства да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху вещта.

В случая по делото от събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че ищцата е владяла процесния имот за себе си, като е отблъсквала владението на собственика. Фактът, че е плащала наем за имота води до извода, че ищцата е само държател на имота, а не и владелец. Действително ищцата е направила ремонти и подобрения в имота, но това е станало, за да стане имотът обитаем и пригоден за нуждите на ищцата и сина ѝ, а от друга страна се установи, че свидетелите ... и ..., като представители на собственика категорично са се противопоставяли на подобренията, които ищцата е правила. Т.е. извършените от ищцата ремонти не могат да удостоверят нейното намерение да свои процесния имот.

Освен всичко посочено по-горе, не се установи по категоричен начин ищцата да е владяла имота повече от 10 години. Свидетелските показания са противоречиви в това отношение, но съдът следва да вземе предвид сключения между ищцата и свидетелката ... като представител на ответника договор. От съдържанието му става ясно, че свидетелката предоставя на ищцата имота за ползване със съответните движими вещи, за които е съставен опис. Договорът е от 2014г., като до момента не са изтекли повече от 10 години, а не се установи по друг начин, че ищцата е владяла имота преди 2014г.

Предвид изложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото съдът следва да възложи направените от ответника разноски в тежест на ищцата. Тъй като ответникът е представляван по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, съдът следва да определи възнаграждение за пълномощника му по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокат В.Ц. в размер на 880,00лв., представляваща възнаграждение за предоставената от процесуалния представител на ответника безплатна правна помощ и съдействие.

 Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.Д. ***, ЕГН ********** срещу И.В.И. със съдебен адрес:***, ЕГН ********** иск за признаване за установено, че М.Д.Д. е собственик по силата на недобросъвестно давностно владение в продължение на повече от десет години на недвижим имот: ………., като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Д.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на адвокат В.Ц. *** сумата от 880,00лв. /осемстотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-... в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: