Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260046
гр. Пловдив, 15 март 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ИВАН
ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно
общ характер дело № 584 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 14/29.05.2020 г. по НОХД 840/2018 г. П. окръжен съд е признал подс. Х.Х.Д., със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2017 г., в землището на село В., в себе си и в дома си в гр. С., на адрес: бул. „Б.“ № „“ ет. „“ ап. „“, е държал повече от три археологически обекта, общо 66 /шестдесет и шест/ броя, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, всички на обща стойност 3005 лева:
- на 25.04.2017 г., в землището на село В., в себе си, е държал повече от три археологически обекта, 33 /тридесет и три/ броя, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, всички на обща стойност 1888 лева;
- на 25.04.2017 г., в дома си в гр. С., на адрес: бул. „Б.“ № „“ ет. „“ ап. „“ е държал повече от три археологически обекта 33 /тридесет и три/ броя, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред на обща стойност 1117 лева,
поради което и на основание чл. 278, ал. 6 изр. трето вр. чл. 57, ал. 2 НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4 000 лв.
На основание
чл. 66, ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ
изтърпяването
на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и е ВЪЗЛОЖИЛ
възпитателната
работа с условно осъдения подсъдим Х.Х.Д. на Наблюдателната комисия към
Общински съвет - Септември.
Съдът не
се е произнесъл по направените по делото разноски.
Недоволен
от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който чрез своя
защитник го е обжалвал, с искане да бъде отменен и той бъде признат за невинен
по така повдигнатото обвинение. Като
алтернативна позиция се поддържа становище за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда, поради
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.
Прокурорът даде заключение, че присъдата на
първоинстанционния съд е необходимо да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд е
допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 335 ал.2 вр. чл.
348 ал.3 т.1 НПК, които са довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия и неговите защитници и са неотстраними от настоящата инстанция.
Подсъдимият Х.Д. е предаден на съд /според
формулировката в обвинителния акт/ за това, че на 25.04.2017 г. в землището на
с. В. и в дома си в гр. С. е държал повече от три археологически обекта, по
смисъла на чл. 7 ал.1, 53 т.1 и чл. 146 ал.1 ЗКН, общо 66 броя, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред – по глава VІ, раздел ІІ чл.96,
чл.97 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7, чл.98 –чл.107, §5 и §6 от ЗКН и чл. 4 ал.1
- ал.3, Раздел ІІ чл.6-19 и раздел ІІІ чл.20-23 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за
реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни
ценности, всички на обща стойност 3005 лв.
В съдебното заседание, проведено на 26. 09. 2019 г., след
като съдът се е оттеглил на съвещание е преценил, че трябва да отмени
определението си за приключване на съдебното следствие и се даде възможност на
подсъдимия да даде обяснения, тъй като първоначално той се е възползвал от
правото си да дава такива на по-късен етап. Поради отсъствието на вече явилия
се в съдебно заседание защитник, делото е отложено за друга дата.
В проведеното заседание на 22. 10. 2019 г. прокурорът
е направил изменение на обвинението, позовавайки се на чл. 287 НПК. Пространно
е изложил съображения, от които става ясно, че според него редът за
идентификация и регистрация на монетите /основна част от археологическите
обекти предмет на обвинението/ е § 6 от ПЗР ЗКН. Нещо повече, изрично е
подчертал, че същите следвало да бъдат регистрирани и идентифицирани в
съответно нумизматично дружество.
Съдът се е произнесъл с определение, в което в
мотивната част посочва, че в обвинителния акт и по-точно в неговата
обстоятелствена част, е пропуснато и липсва твърдение, че монетите следва да
бъдат идентифицирани и регистрирани по силата на § 6 от ЗКН. В диспозитива на
определението е отразено, че се допуска продължаване на наказателното
производство, чрез общо позоваване на това, че обстоятелствената част на
обвинението се изменя, чрез добавяне на твърдяното от прокурора обстоятелство.
В крайния съдебен акт съдът е признал подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението по чл. 278 ал. 6 изр. 3 НК. В
диспозитива на присъдата не са посочени конкретни разпоредби и най-вече – какъв
е съответния ред за идентификация и регистрация. Видно от мотивите към нея /л.
218 НОХД/, разглеждайки различни хипотези, обобщаващият извод на първостепенния
съд е, че със създаването на нормата на чл. 278 ал. 6 НК законодателят целял да
забрани, обявявайки го за наказуемо, всяко осъществяване на фактическата власт
върху движими археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани
по съответния ред на ЗКН и Наредба Н-3/03. 12. 2009 г. „при това без оглед на
доброволния ред за идентификация и регистрация от физически лица на движими
археологически обекти“.
В случая е нарушено правото на защита на подс. Х.Д.,
понеже в присъдата, постановена от П. окръжен съд не става ясно какъв е
правният ред, по който е следвало да се извърши идентификацията и регистрацията
на археологическите обект. След като е преценил в разпоредителното заседание
липсата на допуснато съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното
производство, приел е неясно формулирано изменение на обвинение по време на
съдебното следствие, първостепенният съд е следвало изрично да посочи по-кой
ред е следвало да се извърши тази идентификация и регистрация. В тази насока
възраженията в допълнението към въззивната жалба от страна на защитата е
основателно.
Престъпният състав по чл. 278 ал. 6 НК винаги е
налице, когато предметът на престъплението първо е археологически обект и второ
той не е идентифициран и регистриран по съответния ред. Наказателният кодекс не
съдържа легална дефиниция на понятието „археологически обект“, нито пък за
„съответния ред за идентификация и регистрация на археологически обект“.
Съдържанието на тези елементи на престъплението се разкрива в нормите на Закона
за културното наследство и Наредба № Н-3/2009 г. за извършване на идентификация
и за водене на регистъра за движими културни ценности.
Следователно деянието по чл. 278 ал. 6 НК се
характеризира с бланкетна диспозиция, тъй като препраща за някои от елементите
на престъплението към правни норми от други нормативни актове.
В конкретния случай очевидно е, че инкриминираните
вещи са движими археологически обекти по смисъла на чл. 146 ал. 1 ЗКН, тъй като
всяка една от тях е материална следа от човешка дейност от минала епоха. Във
връзка с идентификация и регистрация по съответния ред съдът, е следвало да
направи извод, относно приложимото право.
Идентификацията и регистрацията на културните
ценности, в това число и на археологическите обекти, като вид културна ценност,
е част от системния процес за опазване на културното наследство. В ЗКН е
посочено съдържанието на понятието „идентификация“. Това е дейност, чрез която
се определя дали дадено материално или не материално свидетелство съответства
на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и
категоризация по реда на закона.
В същото време ЗКН и Наредбата съдържат редица правила
посветени на реда за идентификация и регистрация, които разписват няколко
различни хипотези и то не само с оглед задължителността или не на
идентификацията и реда, по който тя се извършва, но и с оглед вида на
археологическия обект /Р-355-2014 І н.о./.
Според обвинителния акт подс. Х.Д. на 25. 04. 2017 г.,
в землището на с. В., в якето си и в дома си в гр. С. е държал повече от три
археологически обекта, общо 66 на брой, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред.
Обвинението касае държане на предмета на престъпление
за конкретно посочената дата, която е след влизане на закона в сила. За да се
стигне до извод за съставомерност на деянието е необходимо от обективна страна
да се установи държане на тези обекти, предвид обстоятелството че
престъплението е на просто извършване. От субективна – да се установи, че
деецът съзнава, че държи археологически обекти, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния законово - регламентиран начин. Това означава, че в случая
първоинстанционният съд правилно е преценил, че изобщо не следва да се обсъждат
хипотезите, визирани в § 5 и § 6 от ПЗР ЗКН, които определят реда за
идентификация и регистрация за археологически обекти, монети и монетовидни
предмети, върху които лицата са установили фактическа власт до влизане в сила
на ЗКН – обн. на 13.03.2009 г. и влязъл в сила на 10.04.2009 г.
Съдът е следвало да направи извод за приложимото право
на базата на твърдението на обвинението за държане на предмета на
престъплението на конкретната датата - 25. 04. 2017 г.
В хипотезата на чл. 278 ал. 6 НК е инкриминирано
държането на културна ценност, която има характеристиката на археологически
обект, при условие че същият не е идентифициран и не е регистриран по
съответния ред. Изпълнителното деяние е свързано именно с държане на предмета
на престъплението. Поради това органите и на досъдебното производство, и на
съда не са имали задължение да установяват времето на възникване на
фактическата власт на подсъдимия върху инкриминираните вещи и продължителността
на нейното упражняване. Достатъчно е да се прецени, към датата на
инкриминираното деяние, която е приета от обвинението, какъв е предвиденият ред
в Наредбата за регистрация и идентификация на културните ценности и в частност
на археологическите обекти.
Налице е противоречие между диспозитива на присъдата,
където само е посочено, че археологическите обекти, държани от подсъдимия, не
са регистрирани по съответния ред и мотивите /л. 218 НОХД/, в които общо е
отразено, че този ред е регламентиран в ЗКН и Наредба Н-3 от 03.12.2009 г.
Първоинстанционният съд е следвало да конкретизира кои от нормите, посочени в
обвинителния акт, очертават съответния ред за идентификация и регистрация на
предмета на престъплението. Това се е налагало и поради обстоятелството, че
някои от цитираните в обвинителния акт текстовете представляват дефинитивни
норми /чл. 96 ЗКН/ или очертават изготвянето на експертните заключения и
процедурата по съставянето на регистър към Министерството на културата респ. в
музеите /чл. 98 – 103 ЗКН/. Други определят различен правен ред за регистрация
и идентификация в зависимост от времето, когато са придобити.
Следва да се има предвид, че по силата на чл. 2 ал. 3
ЗКН културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Според
чл. 2а ал. 1 ЗКН културните ценности, които са археологически обекти по смисъла
на чл. 146 ал. 1 ЗКН, произхождащи от територията и акваторията на Б., са
публична държавна собственост.
Разпоредбата на чл. 4 ал. 1 от Наредба Н-3/03. 12.
2009 г. за реда за извършване на идентификация за водене на регистъра на
движими културни ценности предвижда идентификация на движимите вещи, определим
като културна ценност. В ал. 2 на същия текст е отразено, че на задължителна идентификация подлежат
тези движими вещи по ал. 1, които са държавна или общинска собственост.
В хода на наказателното производство е необходимо да
се установи дали е налице или липсва идентификация и регистрация на
археологическите обекти, които след влизане в сила на ЗКН винаги са публична
държавна собственост и тяхното държане представлява престъпление /решение по
ВНОХД №589/2019 г. ПАС, потвърдено с решение №82/24.08.2020 г. по НД №251/2020
г. на ВКС/.
В хипотезата на чл. 278 ал. 6 НК държането на
археологическите обекти е неправомерно през цялото време, докато вещта е във
владение на дееца и това е така още от момента, в който той установи фактическа
власт върху предметите, представляващи културни ценности. С акта на
установяване на фактическата власт върху тях, когато са налице и останалите
признаци на състава по чл. 278 ал. 6 НК, деянието съставлява престъпление по
посочения текст /Р-132-2019 ІІІ н.о.; Р-200-2017 ІІІ н. о./.
Както беше посочено по-горе, поради бланкетния
характер на чл. 278 ал. 6 НК, освен установената фактическа власт, т. е.
държането на предмета на престъплението и съответно субективната страна относно
ясното съзнание, че се държи археологически обект, без необходимата
идентификация и регистрация, е необходимо да се посочи какъв е този съответен
ред. Очевидно, че в настоящия случай той не е доброволен както в крайна сметка
приема първоинстанционния съд, понеже това противоречи на подробно изложените
по-горе съображения и цитирана съдебна практика /вж. и Р-220-2018-ІІІ н.о./.
Следователно в хода на съдебното производство, след
приемане изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК, подс. Х.Д. не е бил
наясно относно обвинението кой е съответния ред за идентификация и регистрация
на археологическите обекти, които е държал. Това е довело до ограничаване
правото му на защита и представлява неотстранимо от настоящата инстанция
съществено процесуално нарушение, което обаче е отстранимо от
първоинстанционния съд. Атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на П. окръжен съд от стадия на
разпоредителното заседание.
Възраженията на защитата за допуснати съществени
процесуални нарушения по време на досъдебното производство не следва да се
обсъждат от настоящата инстанция, предвид преклузията по чл. 320 ал.2 НПК. Няма
пречка новият съдебен състав отново да направи преценка дали обвинителният акт
отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и годен ли е да очертае рамките на
наказателното производство в съдебната фаза на процеса.
Ако прокуратурата поддържа такова обвинение,
първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по посочените по-горе
въпроси, включително и по направените пред настоящата инстанция доводи от
страна на защитата.
Предвид на изложеното и на основание чл. 335 ал. 2 вр.
чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК Пловдивският апелативен съд и
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 14/29. 05. 2020 г. по НОХД № 840/2018 г., по
описа на П. окръжен съд.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от
друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.