№ 25182
гр. София, 27.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110149486 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 188948/12.09.2022 г., подадена от
В. Д. С., в качеството й на майка и законен представител на И. М. С., срещу
М. И. С., с искане за осъждане на последния да заплаща на И. С., чрез нейната
майка, увеличен размер на месечна издръжка в размер на сумата от 350 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законови
основания за нейното изменение или прекратяване.
С разпореждане № 84894/13.09.2022 г. съдът е дал конкретни указания на
В. Д. С. да конкретизира от чие име е подала исковата молба - лично от свое
име или от името на детето И. С., действащо чрез нея като майка и законен
представител.
В изпълнение на така дадените от съда указания и в предоставения срок
по делото е постъпила молба с вх. № 196654/21.09.2022 г., в която се посочва,
че исковата молба е подадена от В. Д. С. в нейно лично качество и от нейно
име.
Предвид изложеното и при проверката по чл. 130 от ГПК Софийски
районен съд намира така предявената искова претенция за недопустима.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ГПК „страни по граждански дела са лицата, от чието
име и срещу които се води делото”, като освен в предвидените от закон
случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд /чл. 26,
ал. 2 от ГПК/. Според чл. 28, ал. 4 от ГПК малолетните се представляват в
процеса от своите законни представители - родители или настойници.
Предвид направеното в молба с вх. № 196654/21.09.2022 г. изрично
уточнение, исковата молба е подадена от В. Д. С. от нейно име, но се иска
осъждане на ответника да заплаща увеличен размер на издръжка в полза на
детето. Следователно, действайки в лично качество, майката е предявила по
делото чужди права /тези на детето/, което е недопустимо. Вярно е, че в някои
съдебни производства /като тези по чл. 49 от СК - за развод по исков ред, по
чл. 127 от СК - при спор за родителски права, по чл. 131 и чл. 132 от СК - при
иск за ограничаване или лишаване от родителски права/ родителят - ищец
действа като процесуален субституент на детето относно иска му за издръжка,
като в тези производства детето не е страна, но съдът му присъжда издръжка
1
по иск на родителя - ищец. Когато обаче издръжка се претендира с отделен
иск и в отделно производство, безспорно е, че страна в процеса /ищец/ следва
да бъде детето, претендиращо издръжка, а не неговият родител в лично
качество и от свое име.
Поради това предявената искова претенция е недопустима и следва да
бъде върната, а производството по делото - прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 188948/12.09.2022 г., с която е предявен
иск с правно основание чл. 150 от СК за определяне на издръжка в полза на
детето И. М. С..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 49486/2022 г. по описа на
СРС, 80-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2