№ 1210
гр. София, 06.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602107 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по жалба от 19.05.2022 г. на АН. Р. П. срещу определение
от 28.04.2022 г., постановено по нчд № 4771/2022 г. по описа на СРС, НО, 104
състав, с което е потвърдено постановление на СРП от 03.02.2022 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
239/2019 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр. № 49410/2019 г. по описа на СРП,
водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.1 НК.
С жалбата се излагат твърдения за това, че определението на първият
съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в атакуваното
определение липсват мотиви от фактическа и правна страна, с което съдът не
е отговорил на основни въпроси от значение за правилното решаване на
делото. Твърди се също така, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е неправилно и незаконосъобразно, т.к.
прокурорът не е изследвал събраната по делото фактология с оглед наличие
на извършено деяние, което съставлява друго престъпление по НК. Моли се
за отмяна на определението на първия съд и връщане на делото на друг състав
на СРС за произнасяне по жалбата на АН. Р. П. срещу постановлението на
прокурора, с което е прекратено наказателното производство. Алтернативно
се моли за отмяна на постановеното от първия съд определение, с което е
потвърдено постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство и връщане на делото на прокурора със задължителни за
изпълнение указания.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с
исканията и доводите изложени в жалбата и въз основа на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу съдебен
акт подлежащ на обжалване и в рамките на предвидения 7-дневен срок за
неговото обжалва, съгласно чл. 243, ал. 7 НПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
От данните по делото се установява, че досъдебно производство №
239/2019 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр. № 49410/2019 г. по описа на СРП
е образувано на 07.02.2020 г. от прокурор при СРП с постановление за
1
образуване на досъдебно производство, за извършено престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. с ал.1 НК за това, че на 29.10.2019 г. в гр. София, на бул.
„България“ се е заканил на другиго, на И.Р.П. с убийство и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у П..
В хода на разследването са извършени множество процесуално
следствени действия – разпити на свидетели, приложени са писмени
доказателства, както и са изготвени различни по характер експертизи.
В хода на досъдебното производство няма привлечено към наказателна
отговорност лице.
С постановление от 18.06.2021 г. прокурор при СРП е прекратил
наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 24
ал. 1, т. 1 НПК. За да прекрати наказателното производство прокурорът след
като е установил фактическата обстановка по делото и е анализирал
събраните доказателства е приел от правна страна, че няма извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК в конкретния случай, т.к. от
събраните по делото доказателства не се установява с категоричност, че
свидетеля Антон Стефанов е отправил закани спрямо свидетелите А.П. и И.
П..
Постановлението на прокурора при СРП е било обжалвано от
свидетелката АН. Р. П.. С цел пълнота в своето произнасяне, въззивният съд
намира за необходимо да се посочи, че в конкретния случай свидетелката П.
не е посочена от държавния обвинител като лице пострадало от
престъплението в постановлението на прокурора при СРП, за което е
образувано досъдебното производство на 07.02.2020 г., но независимо от това
от последващите процесуално следствени действия се налага извод, че
прокурорът възприема свидетелката П., като пострадала от престъплението
заедно със свидетеля И. П.. При това положение и първият съд, без да изложи
съображения за нейната допустимост, е разгледал жалбата на свидетелката П.
срещу постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното
производство. По делото също така липсват и доказателства за датата, на
която е било връчено съобщение на свидетелката П. за постановения от
първия съд съдебен акт, който тя обжалва. Доколкото липсват доказателства в
тази насока, то и въззивния съд приема същата, както за депозирана в срока
по чл. 243, ал. 7 НПК, така и за допустима доколкото се обжалва прокурорски
акт, в който се сочи, че тази свидетелката е лице пострадало от
престъплението, за което е водено досъдебното производство.
При извършената по същество проверка на атакувания съдебен акт,
въззивния съд констатира, че контролираната съдебна инстанция не е
осъществила дължимия се от нея обективен съдебен контрол по реда на чл.
243, ал. 5 НПК и в тази връзка е пренебрегнала задължението си по чл. 305,
ал. 3 НПК, с което е допуснала в хода на своето произнасяне неотстранимо
процесуално нарушение, с което е ограничила правата на страните в
производството. Това е така, защото от съдържанието на съдебния акт е
видно, че районния съд съвсем декларативно приема за правилно и
обосновано постановлението на първия съд без да анализира събраните по
делото доказателства. В случая може да се каже, че липсват както
фактически, така и правни изводи в обжалвания съдебен акт, а
материализираните в тази насока изводи не покриват критериите за
обоснованост и пълнота за съдебен акт. В съдебният акт на контролираната
инстанция, дори би могло да се каже, че въобще липсва обсъждане на
събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност от страна на първия съд или така, както е сторил това държавния
обвинител. В обсъждания съдебен акт на свой ред липсват и дължимите се
правни изводи въз основа на установеното от фактическа страна, с което
обжалвания съдебен акт се явява не само необоснован, но и непълен и
немотивиран по своето съдържание. В тази връзка е необходимо да се посочи,
2
че ако въззивният съд за първи път извърши дължимия се за нуждите на
настоящото производство доказателствен анализ на събраните по делото
доказателства, би допълнително задълбочил допуснатите от първия съд
нарушения на процесуалните правила и по този начин би ограничил
допълнително не само правото на защита на пострадалото лице, но и би
засегнал възможността и на държавното обвинение, в случай на несъгласие от
негова страна с изводите на въззивната инстанция, да упражни правото си на
протест.
Въззивният съд намира, че в конкретния случай определението на
първият съд следва да бъде отменено като необосновано, незаконосъобразно
и неправилно, защото в него липсват мотиви - както от фактическа страна,
така и правни изводи, поради което не е ясно, какво приема за установено
този съд и въз основа на кои доказателствени източници, за да стигне до
крайния си извод. Ето защо и в случая се налага извод за липса на яснота във
волята на първия съд, поради липсата на мотиви, поради което и въззивния
съд е в невъзможност да извърши съдебен контрол на обжалвания съдебен
акт, т.к. на практика липсва произнасяне на първия съд. Ако въззивният съд за
първи път, както се каза вече, извърши този анализ и даде съответната
фактическа и правна оценка на събраните по делото доказателства, би лишил
страните от една инстанция по същество и по този начин биха се нарушили
техни права и законни интереси. Това е така, защото районния съд вместо да
изпълни задълженията си по чл. 243, ал. 5 НПК, а именно да извърши
проверка на съставения прокурорски акт относно неговата обоснованост и
законосъобразност, както и да изложи свой собствен анализ на
доказателствената съвкупност, още повече, че по досъдебното производство
са налични две противоположни по своето съдържание тези, е потвърдил
изцяло прокурорският акт възприемайки го безрезервно. С оглед на
обстоятелството, че първият съд, в постановения от него съдебен акт по
своето същество е възприел крайния извод на прокурора, с което е изразил
своето съдийско вътрешно убеждение по същество на спора, налага извод, че
делото е необходимо да се върне на същия съд, но на друг съдебен състав за
разглеждане и произнасяне в съответствие със закона.
В резултат на извършената въззивна проверка се налага закономерния
извод, че определението на първия съд следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, а жалбата на свидетелката АН. Р. П.
уважена като основателна.
Водим от горното Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав на
основание чл. 243, ал. 8 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение от 28.04.2022 г., постановено по нчд №
4771/2022 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, с което е потвърдено
постановление на СРП от 03.02.2022 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 239/2019 г. по описа на 04 РУ
СДВР, пр.пр. № 49410/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по
чл. 144, ал. 3, вр. с ал.1 НК.
ВРЪЩА делото на друг състав на СРС за произнасяне съобразно
изискванията на закона.
Определението е окончателно.
3
Препис от определението да се изпрати на свидетелката АН. Р. П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4